МОТИВИ към Присъда № 260006/07.07.2021
година по н.ч.х. дело № 6 по описа на Тервелски районен съд за 2021 година .
Срещу подсъдимите:
1 К.С.И. с ЕГН-********** ***, е
повдигнато обвинение от И.И.А. с ЕГН-********** ***
за това, че на 08.10.2020 год. в гр.Тервел, обл.Добрич около 14 часа, в съучастие като извършител с М.К.С. ***, е
причинил лека телесна повреда на И.И.А. с ЕГН-**********
*** с настоящ адрес ***, изразяваща се в
контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане в лява теменна област
на главата, ожулвания по шията, контузия
на гръден кош и контузия на корема., престъпление по чл.130 ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 от НК
По делото бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя И.И.А. граждански иск по чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия К.С.И.
в размер на 2500 лева - явяващ се
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания.
2, М.К.С. с ЕГН-********** *** ,
е повдигнато обвинение от И.И.А. с ЕГН-********** ***
за това, че на 08.10.2020 год. в гр.Тервел, обл.Добрич около 14 часа, в съучастие като извършител с К.С.И. ***, е
причинил лека телесна повреда на И.И.А. с ЕГН-**********
*** с настоящ адрес ***, изразяваща се в
контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане в лява теменна област
на главата, ожулвания по шията, контузия
на гръден кош и контузия на корема, престъпление по чл.130 ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 от НК
По делото бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя И.И.А. граждански иск по чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия М.К.С.
в размер на 2500 лева - явяващ се
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания.
По делото тъжителя и граждански
ищец И.И.А. се представлява от повереник
– адвокат Т. Г. *** .
Обвинението и предявения срещу подсъдимия граждански иск се подържа от
тъжителя, чрез повереника му.
Подсъдимия К.С.И., редовно призован
се явява лично и със защитник – адвокат М. П. ***. Защитата пледира, че
обвинението не е доказано, гражданския иск приет за съвместно разглеждане се пледира да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимия М.К.С. редовно
призован се явява лично и пледира за невиновен за извършеното престъплвение.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
През месец октомври 2020 г.
тъжителя пристигнал в гр.Тервел при своята баба свид.
Р.Т.Г. и отседнал у тях. Преди 3-4 години тъжителя И.И.А.
се разделил с жена с която живеел във фактическо съпружеско съжителство – свид. М.С.С., като от това съжителство имали две
малолетни деца С. на
8 години и С.на 5 години. Те не били в добри отношения, понеже свидетелката С.
живеела с друг мъж свид. А.С.К..
На 08.10.2020 г. тъжителят след
като употребил значително количество алкохол, след обяда решил да отиде до
домът на свидетелката С. с цел да види децата си и да се опита да склони
свидетелката С. отново да заживее с него. При пристигането си влязъл в двора на
къщата и извикал свид.С. навън, като поискал да види
децата си. Свид.С. му отказала понеже бил пиян и на молбите на тъжителя тя да
се върнела при него отказала категорично. Това ядосало тъжителя и той започнал
да я заплашва, че щял да я вземе насила в Германия и да я направел проститутка.
В този момент при тях излязъл и свидетеля К. и се намесил в разпрата. Тъжителя
го ударил, като свидетеля К. също отвърнал с удар но понеже тъжителя бил
значително по едър не успял да го спре, при което тъжителя ударил и
свидетелката С., който от удара паднала. Свидетеля К. започнал да вика за помощ,
при което в двора дошъл свидетеля Ш.А.Ю.и подсъдимия М.К.С.. Те видели, че
тъжителя бил хванал за врата свидетеля К. и го душал а свидетелката С. била паднала
на земята и едно от децата плачело. Подсъдимия С. и свидетеля Ю. разтървали
тъжителя и свидетеля К. и изкарали насила тъжителя навън от двора. Свидетеля Ю.
се обадил на номер 112 за да съобщи за станалото. В този момент при тях
пристигнал и бащата на подсъдимия С. – подсъдимия К.С.И. Именно тогава двамата започнали да
нанасят удари на тъжителя вече вън от двора на къщата при което тъжителя паднал
на земята. Двамата подсъдими продължили да го ритат с крака по цялото тяло и
главата. В този момент минавайки от там, бабата на
тъжителя свидетелката Р.Г. като видяла че бият внука й, се намесила като
легнала върху него за да го спаси от нанасяне на още удари. При нейната намеса
подсъдимите преустановили с побоя, като свидетелката Г. заедно със свидетеля Е.Б.И.случайно
преминаващ от там подзнат отвели тъжителя в дома й.
Тъй като бил в тежко състояние в последствие го откарали в центъра за спешна
помощ гр.Тервел от където го транспортирали за МБАЛ гр.Добрич.
Горната фактическа обстановка се
доказва от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства кредитирани от съда по съответния начин както следва.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената в настоящото съдебно производство съдебно медицинска експертиза
приета и неоспорена от страните е, че тъжителя И.И.А.
е получил следните увреждания - контузия на главата, сътресение на мозъка,
кръвонасядане в лява теменна област на главата, ожулвания по шията, контузия на гръден кош и контузия на
корема. Според експертното становище медико-биологичният характер на
причиненото травматично увреждане на тъжителя е довело до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Вещото лице, сочи че установените
увреждания са получени в следствие с удар върху твърди тъпи предмети и по начин
както сочи пострадалия.
По отношение на събраните
свидетелски показания:
Свидетелските показания условно
се разделят на две групи: Първа група са свидетелите водени от страна на
подсъдимите - А.С.К., М.С.С. и Ш.А. Ю.. Втора група
са свидетелите водени от страна на тъжителя - Р.Т.Г., Е.Б.И., Е.С.С.
и А.С.З. .
Съдът кредитира първата група от
свидетелите по отношение на влизането на тъжителя в двора на свидетелката С. и
случилото се там. Съответно не кредитира показанията на тези свидетели за
нанесения вече вън от двора побой над тъжителя от двамата подсъдими, тъй като
същите противоречат на обективно установените увреждания на тъжителя със
съдебномедицинската експертиза. Твърденията им са несъстоятелни тъй като няма
как тъжителя да е получил установените увреждания ако никой не го е удрял.
Напротив налице са достатъчно обективни както писмени така и гласни
доказателства за нанесените удари от страна на двамата подсъдими довели да
установените увреждания на тъжителя. В тази връзка съдът кредитира втората
група от свидетелските показания от момента когато вече тъжителя е бил вън от
двора на къщата до завеждането на последния в болницата. Тези показания са
непротиворечиви и взаимно допълващи се в тази им част, и се подкрепят и от
заключението на вещото лице относно установените настъпили в следствие на
ударите увреждания на тъжителя.
Съдът Не кредитира обясненията на
двамата подсъдими тъй като същите противоречат и на двете групи събрани
свидетелски показания в кредитираните от съда части и приема това за нормална
защитна реакция с цел умаловажаване на извършеното от
тях престъпление и избягване на наказателна отговорност.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка предвид
приетите и кредитирани по посочения по горе начин доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно се установява, макар
тъжителя да е дал някакъв повод, че двама подсъдими по делото баща и син са му
нанесли множество удари от които са настъпили установените увреждания, които в
своята съвкупност дават признаците на деянието лека телесна повреда. Вярно е че
тъжителя е дал повод като е нанесъл удари върху свидетелката С. и свидетеля К.,
но нормалното поведение на подсъдимите би било те само да разтърват биещите се
и да изведат тъжителя извън двора и ако той е продължавал да буства да се обадят за съдействие на полицията. Действията
на двамата подсъдими по нанасяне на удари с юмруци и ритници на тъжителя
безспорна са противоправна проява, която виновно е
причинена от тях и в конкретния случай следва да се квалифицира като
престъпление по чл.130 ал.1 от НК като предвид това, че подсъдимите заедно са
взели решение да извършат това следва да е във връзка с чл.20 ал.2 от НК т.е.
деянието е извършено в съучастие.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимите, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от всеки деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
1. Подсъдимия К.С.И. с ЕГН-**********,
роден на *** ***, с настоящ адрес ***, български гражданин, неженен, осъждан,
безработен, без образование.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита, изразеното в
края на съдебното производство съжаление за извършеното деяние, а като
отегчаващо – наличие на предходни осъждания за които не е преабилитиран.
Предвид така установените обстоятелства, съдът приема, че деянието е извършено
от подсъдимия при балансиращи отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства
от своя страна характеризират една по следна степен на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което съдът намира, че следва да определи наказанието
му при условията на чл.54 от НК. Предвиденото наказание по чл.130 ал.1 от НК е лишаване
от свобода до две години или с пробация. С оглед на така установения баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия
следва да се определи наказание от вида пробация. При
така установеното, съдът счита за адекватно на обществената опасност на
деянието и дееца се явява наказанието Пробация със
налагане на следните задължителни пробационни мерки а
именно: ЕДНА ГОДИНА задължителна регистрация по настоящ адрес ***, два пъти
седмично; ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен
служител и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една
година.
Съдът счита, че така определено
наказанието би спомогнало за реализиране на специалната и генералната превенция
заложени като цели на наказанието.
По отношение на предявения от
тъжителя граждански иск, с оглед на това, че съдът признава подсъдимия за
виновен в извършване на това престъпление налице е и причинно следствената
връзка по чл.45 от ЗЗД между настъпилите увреждания на тъжителя и виновното им
причиняване от страна на подсъдимия. Съдът намира, че предявения от тъжителя
гражданския иск за обезвреда е доказан и следва да се
уважи по справедливост до стойността от 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в следствие извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от дата на увреждането 08.10.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като следва да отхвърли
гражданския иск за горницата над 500 лева
до пълният му размер от 2500 лева, като недоказан.
2 Подсъдимия М.К.С. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с настоящ адрес ***, български
гражданин, неженен, неосъждан, безработен, с начално образование.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита, изразеното в
края на съдебното производство съжаление за извършеното деяние, липсата на
предходни осъждания на дееца а като отегчаващо – продължителността и
жестокостта употребена по отношение на тъжителя. Предвиденото наказание по
чл.130 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация.
Съдът намира, че в тази насока са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност, като следва да му наложи административно наказание
глоба, поради това, че за извършеното престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода по малко от три години за умишленото престъпление, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и
от престъплението не са настъпили имуществени вреди. При така установеното,
съдът счита за адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се явява административното
наказание глоба в размер на 1000 лева т.е. в неговия минимум като в тази насока
съдът е мотивиран поради това че подсъдимият е в млада възраст и е безработен
без трудови доходи и едно по тежко наказание би било несъразмерно за вината му.
По отношение на предявения от
тъжителя граждански иск, с оглед на това, че съдът признава подсъдимия за
виновен в извършване на това престъпление налице е и причинно следствената
връзка по чл.45 от ЗЗД между настъпилите увреждания на тъжителя и виновното им
причиняване от страна на подсъдимия. Съдът намира, че предявения от тъжителя
гражданския иск за обезвреда е доказан и следва да се
уважи по справедливост до стойността от 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в следствие извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от дата на увреждането 08.10.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като следва да отхвърли
гражданския иск за горницата над 500 лева
до пълният му размер от 2500 лева, като недоказан.
С оглед изхода на делото на
основание на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът следва да осъди подсъдимия К.С.И.
с ЕГН-**********, роден на *** *** да заплати на И.И.А.
с ЕГН-********** *** с настоящ адрес *** сумата от 406 лева, представляващи половината
от сторените от тъжителя и граждански ищец разноски по делото - по
упълномощаване на повереник, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на делото на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът следва да осъди подсъдимия М.К.С. с ЕГН-**********,
роден на *** *** да заплати на И.И.А. с ЕГН-**********
*** с настоящ адрес *** сумата от 406 лева, представляващи половината от сторените
от тъжителя и граждански ищец разноски по делото - по упълномощаване на повереник, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Съдът следва да осъди подсъдимия К.С.И.
с ЕГН-**********, роден на *** *** да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Тервел сумата от 20 лева, явяваща се държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът следва да осъди подсъдимия М.К.С.
с ЕГН-**********, роден на *** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Тервел сумата от 20 лева, явяваща се държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: