Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 14 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба
от В.С.С. против решение № 796/15.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1461/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 18-04/26.02.2019г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол“ при ИАРА,с което на касатора на основание чл. 56, ал. 1
от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 17, ал. 4 ЗРА. Със същото
наказателно постановление, на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА е постановено
отнемане в полза на държавата на 1 бр. риболовен кораб с рег. № Рс 04 21; 1 бр.
двигател марка Ветерок 8 к.с. с фабричен № 4060821, зелен на цвят, с черен
капак; 1 бр. мрежен риболовен уред капронов, с радина с размер на окото 50 мм.
и дължина 20 метра и 1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред, с радина, с размер
на окото 70 мм и дължина 6 метра, всички оставени на отговорно пазене при
жалбоподателя. На основание чл. 90, ал. 2 ЗРА е постановено нарушителят да
заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 38,90
лева.
Като
касационно основание се сочи допуснато нарушение на материалния и процесуалния
закон при оценка на доказателствата. Твърди, че неправилно въззивната инстанция
приела за доказано, че нарушението е доказано поради неправилна оценка на
доказателствата. По посочените съображения се иска отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – ИАРА
отдел „Рибарство и контрол Централен Дунав”– Русе не е депозирал писмен
отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че на 13.01.2019 г., от
08,45 часа до 09,16 часа, служители на ИАРА, отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ се намирали на лодкостоянка Бръшлен, откъдето установили, че
касаторът извършва стопански риболов в
българския участък от река Дунав, на около 120-200 метра под главата на остров
Голям Бръшлен от страната на българския бряг, като след извършване на риболова
и извършената му проверка , било установено, че същият е извършил риболова без
да притежава валидно удостоверение за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми за 2019 г., както и че не е подал заявление и не е заплатил
съответната такса за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за
2019г. във водите на р. Дунав в съответното звено на ИАРА. Прието е от
фактическа страна , че риболовът бил извършен с един брой мрежа, която по
думите на жалбоподателя била с приблизителна дължина от 20 метра, с капронова
радина с размер на окото 50 мм, която била оставена в работно положение на
мястото на риболова, както и че риболова е бил извършен от борда на риболовен
кораб с рег. № Рс 04 21 и двигател марка „Ветерок“ 8 к.с., с фабричен №
4060821, зелен на цвят с черен капак. Прието е за установено , че при риболова
били уловени и задържани 2 бр. риба от вида бял толстолоб с приблизително общо
тегло 11 кг., които били открити на борда на риболовния кораб. В риболовния
кораб при проверката бил открит още един брой мрежен риболовен уред – найлонов,
с радина с размер на окото 70 мм и дължина 6 метра, който бил немаркиран.
За
таза приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е
анализрал събраните в хода на
производството гласни доказателствени средства, приобщени посредством
показанията на свидетелите В. В., А. Д. и М. К., чиито показания при спазване
на правилата на формалната логика е приел
като последователни, логични, без да съдържат каквато и да било
нестабилност на изложението или съществени противоречия, както и без да са
налице каквито и да било данни за възможна заинтересованост в показанията на
тези свидетели. Подложил е на внимателен анализ всяко едно от възприятията и е
изложил логични изводи относно тяхната оценка.
Така русенският районен съд e изяснил изложената
по-горе фактическа обстановка след подробен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е анализирал приложимите правни
норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е
доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, изложил е
подробни съображения относно възражението на жалбоподателя за недоказаност на
нарушението. Развил е подробни правни съображения и по въпроса кои са
приложимите правни норми, отговорил е по основните възражения на жалбоподателя,
които задълбочено е анализирал. Развил е подробни съображения за
неприложимостта на чл.28 ЗАНН ,воден от стойността на рибния ресурс и за друго
установено нарушение. Развил е правни съображения за приложимостта на чл. 90, ал.1 и ал.2 ЗРА Заплащането на обезщетение е
регламентирано в специална наредба, издадена на основание §.4 от ПЗР на
ЗРА и в чл. 2 от
същата, изрично е предвидено присъждане на обезщетение и
Решението е правилно.
В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи,
наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в
решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на РРС, което е предмет на касационната проверка. Настоящата инстанция намира за нужно
да отбележи, че „необоснованост” на акатувания съдебен акт не е касационно
основание , а при извършване на проверка относно оценъчната дейност по отношение на приетите
доказателства не се констатира допуснато съществено процесуално нарушение, включително
и на основните принципи на НПК, приложими във въззивното производство. Аналитичната и оценъчната дейност на
доказателствата ,извършена от РРС почива
на формалните принципи на локигата. Доказателствата са оценени в тяхната
съвкупност и поеденично и твърдяните в жалбата основания не са налични. Въззивният съд е анализирал приложението на
нормите на чл.17 ал.1 и ал.4 ЗРА и
обосновано е приел за установено , че касаторът не е притежавал такова удостоверение за
2019г., който факт не се и оспорва от него. Посочил и анализирал е легалните
дефиниции за „стопански риболов” и при правилното приложение на материалния
закон е приел, че такъв е осъществен и то с уред различен от тези по чл.24 ал.1
ЗРА- мрежа в работно състояние. Извършване на риболов, покриващ легалната
дефиниция на понятието „Стопански риболов“, при липсата на надлежно издадено
удостоверение, категорично осъществява състава на нарушението по чл. 17, ал. 4
ЗРА, за което се налага санкцията по чл. 56, ал. 1 ЗРА, която предвижда санкция
именно за лице, извършващо стопански риболов без разрешително и в нарушение на
чл. 17 ЗРА.
Правилно и в
съответствие с изискванията на чл. 90, ал.1 ЗРА е постановено отнемане в полза
на държавата на 1 бр. риболовен кораб с рег. № Рс 04 21; 1 бр. двигател марка
Ветерок 8 к.с. с фабричен № 4060821, зелен на цвят, с черен капак; 1 бр. мрежен
риболовен уред капронов, с радина с размер на окото 50 мм. и дължина 20 метра и
1 бр. немаркиран мрежен риболовен уред, с радина, с размер на окото 70 мм и
дължина 6 метра, доколкото същите представляват уреди и средства за извършване
на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.
Правилно, на основание чл. 90, ал. 2
ЗРА, е постановено нарушителят да заплати обезщетение за причинени вреди на
рибните ресурси в размер на 38,90 лева. Заплащането на обезщетение е
регламентирано в специална наредба, издадена на основание §.4 от ПЗР на
ЗРА и в чл. 2 от
същата, изрично е предвидено присъждане на обезщетение и посочените размери при
санкциониране по чл. 56, ал. 1 ЗРА.
С оглед на изложеното правилен е
изводът на РРС за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което
решението следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 796/15.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1461/2019 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.