Мотиви по НОХД № 190/21 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд

 

Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещуподсъдимия С.Е.С.,  с ЕГН-**********, роден на *** *** , за  ТОВА, ЧЕна 07.09.2019 г. в апартамент, находящ се в гр. К., кв. „*********", бл.*****, ет.*****, ап.*****, умишлено е умъртвил В. С. В., с настоящ адрес ***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост-престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2 и пр. З във вр. с чл. 115 от НК.

Като частни обвинители и граждански ищци по делото са конституирани наследниците на починалия-родителите му С.В.С. и А.К.С., и сестра му С.С.В.. Приети са предявените от тримата срещу подсъдимия граждански искове с правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от по ********лв., претендирана от всеки като обезщтение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на деянието до плащането.

По време на съдебните прении прокурорът е поддържал обвинението и е пледирал за осъждането му по него, поради доказаността му, и налагане на наказание ЛС, ориентирано към средния размер, предвиден за престъплението, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Адв.Х., като служебен защитник на подсъдимия, не е оспорвал умъртвяването на пострадалия от подсъдим. Молил е, в случай на признаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 или евентуално по чл.115 от НК, на подсъдимия да се наложи минималното предвидено за престъплението наказание, тъй като са налице смекчаващи наказателната отговорност   обстоятелства. Гражданските искове е заявил, че са прекомерно завишени, като при преценката им за основателни, е молил да бъдат уважени в минимален размер.

Подсъдимият е дал обяснения, според които  е умъртвил подсъдимия, чрез удушаване,  но е настоявал, че не е искал и че за случилото се е  виновен пострадалия, който непрекъснато е идвал и стоял при съпругата му в семейното им жилище, въпреки, че той (подсъдимия) не бил съгласен.

КнОС, след преценка на доказателствата, в тяхната съвкупност и поотделно,  прие за установено следното:

По фактическата обстановка:

Подсъдимият С.Е.С. е роден на *** г. в с.Е., с адресна регистрация в същото село, обл.К.ска, с обичайно местоживеене ***, ***********, *********** гражданин, *********образование, *********, ********* *********, с ЕГН-**********.

 На 07.09.2019 г. подсъдимият бил задържан под стража по настоящето дело. До тогава живеел с втората си  съпруга -св.К.С.-родена на *** г.  в  гр.К., кв. „*************", бл.*****, на ет.*****, в апартамент №*****, собственост на св.  Н.Т., с прякор „***********”. 

Подсъдимият и св.С. сключили граждански брак през 2017 г. Тогава той бил на  ******** г., а тя на ******** г.   Подсъдимият й предложил   брак, за да я защитава от пострадалия В. С. В.-роден на *** г., с който тя имала дългогодишно приятелство, склонявал я да проституира и в пияно състояние я малтретирал физически. Св.С. се съгласила, защото в този момент  се била скарала, за пореден път, с пострадалия, който  обичала, нямала собствени доходи от регламентирана трудова дейност и подсъдимият щял да я обезпечи финансово, тъй като получавал висока пенсия, която тя щяла да наследи след смъртта му.  След брака св. С. заживяла при подсъдимия в апартамента на св. Н.М.Т., в който се била грижила преди години за първата съпруга на подсъдимия като личен   асистент до смъртта й.

 Известно време след брака й  св.С. и пострадалия се сдобрили и възстановили старите си отношения. Пострадалият започнал да я посещава  в присъствие на подсъдимия и да нощува с    нея  в семейното й жилище.     Първоначално подсъдимият видимо не бил против. Тримата се разхождали заедно и по града. Пазарували и посещавали заведения  , като плащанията правел подсъдимия. С течение на времето подсъдимият започнал да настоява  двамата да прекратят връзката си и пострадалият да не идва в апартамента  им. Открито се дразнел от пострадалия. Започнал да го гони  от семейното им жилище, предявявайки претенции на съпруг.  Пострадалият отказвал да си тръгва и въпреки несъгласието на подсъдимия оставал при св.С.. Зачестилите скандали, обичайно след употреба на алкохол, заканите на подсъдимия към пострадалия , че ще го убие, не възпрели пострадалия да идва и нощува при и със св.С. в семейното й жилище в присъствие на подсъдимия.

Св.С. поддържала приятелски отношения със св.Ц.В., която пък била приятелска и с пострадалия.

 През месец август 2019г. св. В.   отишла на гости на св. С. и на подсъдимия. В жилището бил и пострадалия. Четиримата започнали да употребяват алкохол и да си говорят. Подсъдимият отново бил видимо недоволен от близостта на съпругата му и пострадалия. Заявил му да се маха и когато последния отказал, подс.С. го хванал за шията и започнал да го души.  Св.В.  се намесила, издърпала  подсъдимия и му  казала, че ще го удуши, а подсъдимия заявил, че това е само шега.

Около месец по-късно, на 06.09.2019 г. подсъдимият получил пенсия си. Пострадалият В. отново бил у тях. Преди обяд тримата решили да пазаруват и заедно отишли в магазин **************. Закупили хранителни продукти, които подсъдимият  заплатил, след което се прибрали. После подсъдимият дал пари на пострадалия В. и го изпратил да купи алкохол. Пострадалия купил и донесъл алкохол, след което останал в апартамента. През това време св.С.  поканила  на гости  св.В..  Около **************. св.В. пристигнала с  малолетния й син и приятеля ѝ- св.Р.А..  Тази вечер в апартамента си се прибрал и св..М..   Всички седнали в кухнята, консумирали алкохол и закупената от подсъдимия храна, слушали музика и говорели на висок тон, както често правели и дразнели съседите.  Малко преди **************. св.М.  тръгнал за болница МБАЛ „**************" -гр.К., в която бил настанен за лечение в „**********”. Останалите продължили да употребяват алкохол. Били доста шумни, което пречело на живущата на третия етаж /точно под жилището на М./ св.А.. Внуците й не могли да заспят, поради което около **********. същата подала оплакване на телефон 112.  Около **********. св.В., сина й и св.А. си тръгнали. В жилището останали подсъдимият, пострадалият и св.С., които продължили да употребяват алкохол. След около половин час подсъдимият отишъл до тоалетната.   Като се върнал пострадалият  лежал по бельо до св.С. на леглото в стаята. Като ги видял подсъдимият се ядосал. Започнал да гони пострадалия от леглото, но той не ставал.  Подсъдимият го хванал за ръцете и го  издърпал   от леглото, след което започнал да го тегли към хола на апартамента. Пострадалият не искал. Двамата се сборили, но подсъдимият надделял и издърпал пострадалия в хола.    Повалил го на пода и го  стиснал  за гърлото с едната си ръка. Държал го така и го стискал. По това време св.С. излязла на терасата, която била обща - свързвала кухнята на апартамента и хола. Вратата на хола, към терасата, била открехната и свидетелката видяла, че тялото на пострадалия е на пода, а подсъдимия е на колене  и върху тялото на пострадалия. Св.С. не посмяла да се намеси и възпре подсъдимия, а се върнала в кухнята. По това време на терасата била и  св.А. и внучетата й, които    чакали пристигане на  полиция.  Чули   подсъдимият да казва   „****************”. Дай ножа да му отрежа главата, като на пиле”.  Внучетата много се изплашили и поискали веднага да си тръгнат и отидат в другия им апартамент, което и направили.

  Подсъдимият стиска пострадалия за гърлото, докато решил, че е  умрял. Станал  и отишъл в другата стая при свидетелката, като започнал да си мие ръцете.    През това време св.С.  взела панталоните на пострадалия В. и отишла в хола. Видяла безжизненото му тяло и започнала да му прави изкуствено дишане. Като установила, че е мъртъв му обула  панталоните и  се върнала   в хола при подсъдимия. Заявила  му, че ще го предаде на полицията. Той й казал, че ще убие и нея, ако го стори. Наредил й да му помогне да изнесат трупа навън. Взел  зелен китеник от намиращия се там фотьойл и го поставил до трупа на В.. Казал на свидетелката да го хване за краката, а той го повдигнал за ръцете. Поставили трупа върху китеника и подсъдимият го увил в него. Наредил й да му помогне да го изнесат навън. Когато тръгнали я предупредил отново да мълчи. Свалили трупа с асансьора и го изнесли от блока през задния вход. Насочили се през тревните площи, движейки се към намиращото се наблизо училище. Когато достигнали до гъсти храсти, подсъдимият казал на свидетелката да оставят трупа на земята. Хванал китеника от единия край и претърколил безжизненото тяло на В. към храстите. Трупът останал по корем. Подсъдимият взел китеника и заявил, че трябва да се прибират. Вече било около ****************ч., когато се върнали в апартамента. Подсъдимият  веднага поставил китеника в пералната машина и я включил да го изпере. Двамата отишли в кухнята, където прекарали нощта.

На следващия ден св.С.  и подсъдимия се срещнали в заведение „****************” в гр.К. със  св. В. и св.А..  Св.С. й казала, че подсъдимия е удушил пострадалия и че я е принудил да му помогне да изхвърли трупа му в храсти до блока.  По едно време двете тръгнали до дома на св.Ц., а подсъдимия останал в заведението със св.А..  По пътя  св.С. говорила по телефона със св.С.В.А.  и му казала, че подсъдимият  е  удушил пострадалия.  Описала  мястото, на което е изхвърлен трупа. Св.А.  отишъл на мястото  и   видял  трупа на приятеля си В.В., след което по телефона съобщил на св.А. (*************)   за видяното и чутото  от св.С.. Св.А. уведомил началника си, след което се срещнал със свидетелките С. и В., за да ги разпита за случилото се.     Междувременно обвиняемият бил задържан от полицейски служители в ресторант „*****************" и закарай в ОДМВР гр.Кюстендил. Първоначално отричал да е извършвал престъпление, както и да знае нещо по случая.   Твърдял, че не е виждал пострадалия В. от няколко дни. Признал, че   е убил пострадалия, като го е удушил, след като св.С. в негово присъствие заявила, че именно той е направил това.   Заявил, че ще покаже и мястото, където е укрит трупа, което  и направил, след като бил закаран от    полицейски служители там.  Трупът бил закаран за аутопсия. Установеното по  време на същата  било отразено в изготвената от съдебен лекар- д-р Н.   съдебномедицинска експертиза. Според същата по трупа на   пострадалия са установени, както следва:

1/Кръвонасядания по кожата и в меките тъкани на шията отпред и предностранично с две дъговидни охлузвания  (с вид, съответстващи на отпечатък от ръб на нокът на пръст на ръка) по кожата в същите области. Мозъчен и белодробен оток. Остър кръвен застой във вътрешните органи с точковидни кръвоизливи по серозите им и точковидни кръвоизливи по лигавиците на клепачите на двете очи. Тъмна течна кръв.

2/Кръвонасядания и охлузвания по кожа и подкожни меки тъкани на глава, тяло крайници.

3/Наличието на етилов алкохол в кръвта и урината на пострадалия към момента на смъртта в количества съответно *************%о и *************°/оо - отговарящи на средна степен на алкохолно опиване (при концентрация в кръв от *************о до *************о) във фаза на излъчване  няма самостоятелно пряко отношение за настъпването на смъртта; не се изключва възможността в някаква степен да е допринесло за „невъзможност на лицето да окаже адекватна или по-изразена съпротива при нападение от друго лице".

4/Лека аорто и коронаросклероза, лека дребноогнищна миокардиосклероза, малък участък с пневмофиброза и хронични възпалителни инфилтрати в десен бял дроб и ограничени плеврални сраствания двустранно, начални мастнодистрофични промени в черен дроб - хронични болестни изменения, без отношение за настъпването на смъртта или към поведението на пострадалия преди това.

Предвид установените и описани по-горе признаци  в.л. е посочило, че:

1/ смъртта на В.В. се дължи на механична асфиксия в резултат на механично въздействие на твърди тъпи предмети в областта на шията.   Според в.л., в случая, в генезата на смъртта са взели участие, както директното нарушаване на мозъчното кръвообращение от притискане на кръвоносните съдове , за кръвоснабдяването на мозъка в областта на шията, така и общо нарушение на сърдечно-съдовата дейност (ритъмни нарушения на сърдечната дейност с възможно рефлекторно спиране на сърцето) от нервно-рефлексорно дразнене в т.нар. „шокогенни" рефлексогенни зони - областта на гръкляна с трахеята под него и областта на бифуркацията на лява каротидна артерия.

2/  налице е пряка причинно-следствена връзка между причинените в областта на шията травматични увреждания (от упражнено механично насилие в тази област) и настъпилата смърт. Пояснило е и че установените в областта на шията на трупа травматични увреждания добре отговарят да са причинени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения - хващане и стискане с ръка или ръце за шията /душене/ от друго лице; за някое от тях възможно и удар с ръка в тази област.

3/ При причиняването на уврежданията пострадалият и извършителят са били лице в лице един спрямо друг - предвид разположението на уврежданията отпред и странично на шията.

 Останалите травматични увреждания са причинени също от действие на твърди тъпи предмети (по механизма на удари или натиск с или върху такива) -възможно удари и хващане и стискане с ръце за горните крайници при оказване на съпротива от пострадалия, удари в околни предмети в хода на инцидента, падане на пода и др. Тези травматични увреждания нямат отношение за настъпването на смъртта.

4/В.л. е посочило, че всички травматични увреждания са причинени приживе, като последователността на причиняването им не може категорично да се определи. Предвид вида и степента на изразеност, повечето от тях (тези по шията, главата, тялото, горните крайници и дясно коляно) отговарят да са получени в кратък период от време преди момента на смъртта;

5/трите по-добре изразени кръвонасядания по долните крайници (ляво бедро и двете подбедрици) е по-вероятно да са получени по-рано, в период от няколко часа до две-три денонощия преди момента на смъртта. В.л.  не е  установило по трупа  други травматични увреждания (огнестрелни, прободни, порезни, прободно-порезни, посечни и др.) или увреждания и следи от действие на други външни вредоносни фактори, които да не могат да се получат при горепосочения механизъм на причиняване на травмите.

6/Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено. Състоянието на трупа към момента на аутопсията отговаря на смърт от второ денонощие.

От заключението на изготвената ДНК експертиза е видно, че по иззетите от подсъдимия и от пострадалия проби няма наличие на чужд ДНК материал.

От заключението на изготвените химически експертизи е видно, че в иззетите от пострадалия кръв  е имало наличие на *************промила етилов алкохол, а в урината му *************промила (срвн.хим.експертиза на л.159, т.( от ДП),  а в кръвта, иззета от подсъдимия на 07.09.2019 г. в ЦСМП-гр.Кюстендил,  не е установен наличие на етилов алкохол (срвн. Хим.експертиза на л-155, т.1 от ДП).

Според назначената и приета на съдебното производство СППЕ, изготвена  от д-р Р.-психиатър и психолога М. поведението на подсъдимия на 07.09.2019 г. е съотвено на личностовия профил и изграден начин на поведение, и неможе да бъде квалифицирано като болестно, поради което не са налице клинични  аргументи за обсъждане наличие на афект по см. на „силна раздраза”, която да наруши вменяемостта  и годността му  да предвижда  и контролира поведението си.

Изложената фактическа обстановка е установена  от:

-гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите К. С. л.51 от съд.п-во и  л. 116, том № I    от  досъдебното производство), св. Р.А. (л.53 от съд.п-во и л. 121, том № I от ДП), Цв.В. (л.53г от съд.п-во и л. 125, том № I от ДП), Цв.А. (л.50 от съд.п-во ), Р.А. (л.55 от съд.п-во и л. 129, том № I от ДП),   С.А. (л.54 г. и л.133, том № 1 от ДП),  В. А. (л.80г. от съд.п-во и л.138, том № I), С.Д. (л. 130, том №1), св.Н.М. ( л.82 от съд.п-во), св.А. и С. С. и И.С. и обясненията на подсъдимия

-писмени доказателствени средства- протоколи за оглед с приложени към тях фотоалбуми (л.22 и л.42, том № I), протоколи за освидетелстване и за  доброволно предаване

-писмени доказателства-справка за съдимост, Акт за смърт на пострадалия и

ЕКСПЕРТИЗИ -   съдебномедицинска експертиза (л. 146, том № I от ДП), химически експертизи (л. 155, т.1) и Съдебна психилогопсихиатрична експертиза   

КнОС дава вяра на  показанията на горецитираните свидетели, които са ясни, категорични, последователни, взаимно се допълват и потвърждават и не се разминават съществено относно идентични факти. От показанията на св.К. С., обясненията на подсъдимия и отчасти от показанията на св.  А., както и от СМЕ на д-р Н. по несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимият е умъртвил пострадалия чрез удушаване. 

 КнОС дава вяра на обясненията на подсъдимия според които е стиснал с едната си ръка за гърлото пострадалия   и той е умрял.

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.115 от НК.

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението, регламентирано в гл.2, раздел 1 от НК   

Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която  е влючено и престъплението убийство  са обществените отношения, свързани с личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота  на гражданите. В конкретния казус обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защитата неприкосновеността  на човешкия живот, 

Предмет на престъплението е живия човек-в случая пострадалия  В.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в умъртвяване. Последното представлява въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалия е физическо, като подсъдимият  го е удушил,   в резултат на което пострадалият е  умрял

Престъплението е резултатно. То  е довършено с умъртвяването на пострадалия, което е налице с настъпване на биологичната му смъртта, настъпила на 07.09.2019 г. Налице е и причинна връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването. 

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  настъпването на общественоопасните последици, и ги е искал. Съдът приема, че  престъплението е извършено с пряк умисъл, предвид начина на въздействието от подсъдимия върху пострадалия-стискане за гърлото и лишаване от възможност за дишане на въздух, до настъпване на смъртта на пострадалия, която подсъдимият е искал да настъпи и е съзнавал, че чрез действието си ще я причини.

Не са налице данни за приложение на чл.118 или чл.124 от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието умишлено и не е бил в  състояние на  „силно раздразнение“, според СППЕ

По горните съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление  по  чл.115 от НК, като го призна за невиновен и оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 НК за извършено убийство с особена жестокост   и по особено мъчителен начин за пострадалия.

КнОС счете, че убийството не е извършено «по особено мъчителен начин за пострадалия», тъй като смъртта е настъпила бързо (според СМЕ), поради което физическите му преживявания не са се изразили в изпитване на  силни страдания, неприсъщи за обикновеното настъпване на смърт. .    

Квалифициращият признак « с особена жестокост» не е налице, тъй като фактите по делото не сочат на такъв извод. Така приема КнОС предвид начина на умъртвяване на пострадалия, който  по интензитет  не надхвърля  необходимото за постигане на умъртвяването на пострадалия  и не е  от вида на тези, причиняващи  изключителни по обем, интензитет и съдържание  страдания-физически и душевни.  Обстоятелствата, при които подсъдимят е умъртвил пострадалия също не сочат на извод за наличие на квалифициращия признак «особена жестокост», доколкото те не  характеризират подсъдимия като  изключително садистична и особено ожесточена личност .

 Подбудата  за извършване на убийството също изключва наличието на този признак, тъй като то е предизвикано от трайното недопустимо, неприемливо  и укоримо поведение на пострадалия по отношение на подсъдимия, който като съпруг на св.С. е имал право да не желае и да иска от подсъдимия да не посещава семейното му жилище и да преустанови интимните отношения със съпругата му и физическата му агресия по отношение на същата.

Причина за извършване на престъплението е и незачитането на закона от подсъдимия и слабите му морално-волеви задръжки.

  

По вида и размера на наказанието:

 

 При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид посочените в чл.54, ал.1 НК, обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.

Касае се за индивидуализиране на наказание за тежко по см.на чл.93, т.7 НК престъпление, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.

           Степента на обществена опасност на деянието  е  относително  завишена, предвид вида на засегнатите обществени отношения,   условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението, причината за същото и  последицата от същото.

           Степента на обществена опасност на дееца е ниска. Този извод съдът прави отчитайки  чистото му съдебно минало,  напреднала възраст,  направени самопризнания, с които съдейства за изясняване на обстоятелствата  по делото, продължителна трудова дейност при тежки условия, обусловила получаване на пенсия в значителен за обществото ни размер, разходвана за задоволяване на потребностите на съпругата си и приятелят й-пострадалия, които принципно не са упражнявали общественопорезен труд, с редки изключения, както и неправомерното   и дразнещо поведение на пострадалия към подсъдимия.

           Като смекчаващо обстоятелство съдът  отчете негативното поведение на пострадалия по отношение на подсъдимия  и  съпругата му продължителен период от време преди извършване на убийството, с което го е мотивирал да извърши престъплението.

           Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението съдът определи наказанието при усл.на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най-лекото предвидено в закона наказание (10 г ЛС) се оказва несъразмерно тежко на извършеното. Предвид горните обстоятелства  съдът  наложи на подсъдимия  наказание под предвидения в закона минимум от 10 г, а именно - 8 (осем) ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.  

    Предвид вида и размера на наказанието  и в съгласие с чл.57, ал.1, т.2 б“а“   ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи   при първоначален режим „строг”.  

    Приложима по отношение на подсъдимия и е разпоредбата на чл. чл.59, ал.1 НК, поради което с присъдата си  съдът приспадна при изтърпяване на  наложеното му    наказание „лишаване от свобода” времето, през което е бил задържан под стража по настоящото дело, считано от 07.09.2019 г. до влизане на присъдата в сила.

       Наложеното наказание съдът счита за справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и   дееца. Съдът приема, че такова по вид и размер наказание  ще съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и ще въздейства на   подсъдимия поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, като в бъдеще няма да е субект на престъпление, а по отношение на останалите членове на обществото    наказанието ще имат предупредително-възпиращ ефект.

  

По гражданските искове:

 

Предявените граждански искове  от наследниците на пострадалия  В.В. намират правното си основание  в чл.45 от ЗЗД и в задължението, че всеки е длъжен да репарира (възстанови) вредите, които виновно е причинил другиму.

Исковете  са предявени от правоимащи лица-родители и сестра. Всички те се отнасят към кръга от лицата, имащи право да претендират обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неим.вреди.  

За да прецени основателността на претенциите съдът взе предвид степента на родство  между починалия пострадал и гражданските ищци-негови наследници, отношенията между него и същите и   последиците от смъртта му за тях.

Установено е по делото, че  пострадалият рядко е полагал грижа за родителите си и неговата сестра, изключително рядко се е ангажирал с работа, като е предпочитал да живее от чужди средства, вкл. и придобити по непочтен начин, и за чужда сметка, да се разхожда безцелно и безгрижно вместо да се ангажира с отговорни и присъщи за възрастта му трудови  и др.полезни функции.  Въпреки липсата на трудови доходи е   консумира алкохол, който ставал причина за агресивно словесно и физическо насилие към св.С., а рядко и за негативно поведение в дома на родителите му, което ставало причина за търсене от тях на помощ от полицията. Имало е и случаи в които пострадалият помагал на родителите си. Загубата му за тях е тежка, независимо от негативните му характеристични данни и с неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на неговия баща. Тя е породила у гражданските ищци чувства на тъга, скръб и трайно  душевно страдание.

Преценявайки горните обстоятелства, от правна страна, съдът прие следното:

 Налице е фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД- престъплението, извършено от подсъдимия представлява противоправно деяние, осъществено виновно, от което на гражданските ищци са причинени вреди от неимуществен характер-душевни болки и страдания, вследствие смъртта на техния син и брат. Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат-смъртта на пострадалия  

Предвид на изложеното гражданските искове са доказани по основание. Обсъждайки при условията на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, каква по размер сума би обезщетила претърпените от гр.ищци неим.вреди, изразили се в душевни страдания от загубата на  пострадалия починал настоящият състав  отчете доказаните вреди за наследниците му -гр.ищци. При оценката на събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът се съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 година. според  р. II-ри, изр. I-во на  което и  чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие обаче не е абстрактно и е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение (възраст на увредения, конкретни отношения между пострадал и увредени).

Водейки се от  принципа, визиран в чл. 52, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, степента на родство между гражданските ищци и починалия пострадал,  гореизложените съображения за отношенията им и последицата за всеки от тях от смъртта му,  съдът приема, че претърпените неимуществени вреди от гражданските ищци, изразили се в  техните душевни болки и страдания поради смъртта на  техния син и брат, би се обезщетила, както следва:

1/със сумата от по ********* лв. за  майката   А.  С.и С.С.  

2/  със сумата  от *********лв. за  сестрата  на пострадалия С.В..

Горепосочените суми се дължат на гражданските  ищци от подсъдимия,    ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 07.09.2019 г.  до окончателното им изплащане. Исковете на гражданските ищци за разликата до претендираните от по ********лв., от всеки от гражданските ищци, съдът счете за неоснователно завишени, поради което ги отхвърли като неоснователни.  

Съдът се разпореди с веществените доказателства съобразно  вида и отношението им към предмета на делото, като  върна на собствениците предадените от тях вещи-дрехи и китеник (посочени в диспозитива на присъдата) , които не са средство за извършване на престъплението и не подлежат на унищожаване.

В съответствие с чл.189, ал.3 вр. с ал.2 НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен,  съдът го осъди с диспозитива на присъдата да заплати сторените по делото разноски и ДТ върху уважените размери на гражданските искове-всичко в общ размер на сумата от *********лв.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕН-СЪДИЯ: