МОТИВИ
по нчхд № 207.2018г. по описа
на Районен съд- АсЕ.вград,
четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с частна тъжба от частната тъжителка Е.С.Д.
срещу подсъдимия БАЙРАМ С.Д., по обвинение в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане и граждански
иск за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева – шест хиляди лева,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 24.02.2018г. до окончателното й изплащане, ведно с
направените разноски по делото.
По
същество:
Частната тъжителка и нейният повереник – адвокат А.,
пледират за признаване за виновен на подсъдимия по посочЕ.то
престъпление и за налагане на справедливо наказание, като изтъкват, че същото е
доказано по един несъмнен начин, както и за уважаване в пълен размер на
приетият за съвместно разглеждане граждански иск и присъждане на направените по
делото разноски.
Подсъдимият, чрез неговият защитник- адвокат Е. Н.,
пледира за признаване на подсъдимия за виновен относно счупването на носните
кости, а за останалите травматични увреждания да бъде оправдан, като спрямо
него бъде приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
По отношение на гражданския иск, пледира да бъде уважен в
минимален размер, а в останалата му част да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
фактите:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери
за установЕ. следното:
Подсъдимият не е осъждан. Същият е с добри характеристични
данни. Същият е безработен, като се издържа чрез извършване на работа чрез
повикване.В село Тополово, където живее, се
ползва с репутация на тих и скромен човек.
Със съдебно решение от 13.07.2018г. по гражданско дело №
163.2018г., е прекратен гражданският брак между подсъдимия Б.С.Д. и частната
тъжителка Е.С.Д., като сериозно и непоправимо разстроен.Родителските права по утвърдЕ. от съда споразумение,върху децата им – З.Б.Д. и С.Б.Д.
се предоставят на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения
с децата, съгласно практиката на съда – първа и трета събота и неделя от месеца
с преспиване в дома на бащата от 09,00 часа до 17,00 часа в неделя, един месец
през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката, по един ден на Б.
курбан и Б.рамазан от 09,00 часа до 17,00 часа и 5 дни пролетна ваканция.ОпределЕ. е, че местоживеенето на майката е такова и на
децата. Подсъдимият Б.Д. е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко едно от
децата.
На 24.02.2018г. частната тъжителка Е.Д. и свидетелят Р.А.Е.се
уговорили свидетелят да й закара един литър масло, тъй като същият й поддържа
автомобила. Свидетелят занесъл на
частната тъжителка един литър масло, сипал го в колата й и казал колко струва.
Тя го попитала дали могат да отидат до магазина, за да развалят пари, за да му
плати, което предложение свидетелят Еминов приел. Двамата отишли с лекия
автомобил на свидетеля Е.до магазина, като свидетелят видял, че има кафе-
машина и слязъл, за да си вземе кафе. Частната тъжителка Е.Д. седяла на предна
дясна седалка до шофьора. Свидетелят Е.спрял в насрещното платно, за да му е
по-близо до магазина. В това време частната тъжителка била в автомобила. Тогава
свидетелят Е.видял един непознат мъж да се приближава до автомобила му, отворил
вратата и започнал да нанася побой с юмруци. Изкарал частната тъжителка от
автомобила и я дърпал за синджира. Отвън също продължил да я удря. Тя паднала
на земята и тогава започнал да я рита с ритници. Нанесъл й три удара с юмрук в
лицето и после на земята- няколко ритника, като постоянно я псувал на майка. В
това време свидетелят Е.само гледал и не се намесил. Тогава непознатият за него
мъж го погледнал в лицето и му казал : „ Ако направиш нещо на моите деца, ще те
убия!“ и избягал.Частната тъжителка Е.Д. била цялата в кръв, обадила се на
сестра си - свидетелката Д.А.и й казала,
че Д. ябие. Свидетелката А.веднага тръгнала и след
няколко минути отишла на мястото, посочени й като място на побоя от частната
тъжителка. Свидетелката А.видяла, че сестра й – частната тъжителка била цялата
в кръв. Всички отишли в болницата. От носа на частната тъжителка силно течала
кръв, цялото й лице било в кръв, оплаквала се от болки в корема. Твърдяла, че
много я боли. Свидетелят Е.позвънил на полицията, който се озовала, намирайки
ги в болницата, като полицейските служители разпоредили да отидат в РУ на МВР и
да дадат обяснения. Три дни след инцидента, частната тъжителка се
освидетелствала, за което й е издадЕ. съдебно –
медицинско удостоверение № 219 / 2018г.
С определение от 05.06.2018г. на Районен съд- АсЕ.вград, съдът е задължил Б.С.Д.
да се въздържа от домашно насилие спрямо частната тъжителка Е.Д., забранил му е
да приближава на по-малко от 30 метра до нея, както и до жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на същата в срок до
приключване на производството по настоящето дело, с влязъл в сила съдебен акт.Издадена
е заповед за незабавна защита.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява, че на
частната тъжителка Е.С.Д. са били причинени счупване на носните кости,
травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа, кръвонасядане на
кожата на долните клепачи, данни за контузия на зъби, данни за контузия на
меките тъкани на гърба и ръцете, кръвонасядания на
кожата на двете подбедрици. Счупването на носните кости са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Травматичния оток и кръвонасядането на меките тъкани на носа, кръвонасяданията на кожата на долните клепачи, данни за
контузия на зъби, данни за контузия на меките тъкани на гърба и ръцете, кръвонасяданията на кожата на двете подбедрици по отделно и
в съвкупност са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп
предмет, от удар или притискане със или върху такъв и е възможно да се получат
по начина, описан от пострадалата и свидетелите по делото при нанасянето на
удар с юмрук в областта на носа и ритане по лявата и дясната подбедрица. Оздравителният процес е траел около 20-25 дни,
при благоприятен ход, без настъпването на усложнения по него, за което няма
писмени и гласни доказателства по делото. НепосредствЕ.
след инцидента, пострадалата е изпитвала леки до умерени по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно са затихнали до пълното им изчезване след
приключване на оздравителния процес. при извършеният преглед на 11.07.2018г. не
са установени деформации и изкривявания на външния нос, които да загрозяват
видимо пострадалата или да я обезобразяват.
От изготвената по делото съдебно – психиатрична
експертиза се установява, че подс. Б.Д. не страда от психично заболяване и не
се води на отчет в ЦПЗ- Пловдив. Към момента на случая- 24.02.2018г. същият е
могъл да разбира свойството и значението на извършЕ.то
то него действие и е могъл да ръководи постъпките си. Не са налице всички
необходими компоненти, за да се приеме, че е бил в състояние на физиологичен
афект. Предоставени са данни, че преди инцидента е бил напрегнат и тревожен,
във връзка с негативните си очаквания за развоя на срещата. НепосредствЕ.
преди да предприеме описаните агресивни действия според част от участниците в
инцидента, той е бил провокиран от пострадалата с думи и поведение, така, че е
действал импулсивно. Ако се приемат за достоверни тези данни, то следва да се
приеме, че Д. е бил улеснен в значителна степен от преживените негативни
емоции.
След случая, цяла седмица частната тъжителка не можела да
се храни, била неспокойна, сънувала кошмари, не можела от страх да излиза на
улицата.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелите Р.А.Е.и Д.С. а., които съдът
кредитира поради това, че те съдържат логични, последователни, непротиворечиви
и подкрепени от писмените доказателства и от съдебно – медицинската експертиза
по делото показания.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д., като
счита, че същите са единствЕ. негова защитна позиция
предвид на това, че те са напълно опровергани от кредитираните от съда
свидетели, от писмените доказателства по делото и от съдебно – медицинската
експертиза. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Евгени Милчев относно
това, колко удара и какви са те- свидетелят сочи един шамар, е нанесъл
подсъдимият Д. на частната тъжителка и какво
е било нейното поведение, като напълно опровергани от показанията на
свидетеля – очевидец Р.Е.и от съдебно- медицинската експертиза по делото и от
писмените доказателства по делото. В останалата им част, съдът кредитира
показанията на този свидетел, като неопровергани от доказателствената
съвкупност.
Като изготвени от вещи лица със съответната компетентност
и обосновани, съдът кредитира и съдебно – медицинската експертиза и съдебно –
психиатричната експертиза по делото.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и
писмените доказателства по делото.
От
правна страна:
От обективна страна, чрез действия – нанасяне на няколко
удара с юмрук в областта на лицето и чрез ритници в тялото с крака, подсъдимият
Д. е причинил на частната тъжителка Е.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като е причинЕ. счупване на носните кости, а останалите
травматични увреждания, причинили й болка и страдание, а именно – травматичен
оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа, кръвонасяданията
на кожата на долните клепачи, данни за контузия на зъби, данни за контузия на
меките тъкани на гърба и ръцете, кръвонасядания по
кожата на двете подбедрици по отделно и в съвкупнос
са причинили болка и страдание без разстройство на здравето, се поглъщат от
по-тежкия престъпен резултат – причиняване на разстройство на здравето и така
осъществяват този състав на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.От субективна
страна това престъпление е осъществЕ. с пряк умисъл,
при съзнавани обществЕ. - опасен характер и последици
и тяхното целене. Налице е причинно – следствена връзка между ударите и ритници
и причинената телесна повреда.
С оглед на това, съдът призна подсъдимия Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
По
отговорността:
Налице са основания за приложение на чл.78а, ал.1 от НК
по отношение на подсъдимия Д., предвид на това, че същият не е осъждан до
момента и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК.Престъплението, за
което той бе признат за виновен, бидейки ,умишлЕ., е
наказуемо с „ЛС“ до 2 години или с „Пробация“. От
престъплението не са били причинени имуществени вреди и не са налице основания
по чл.78а,ал.7 от НК. Предвид на това, съдът освободи обвиняемият Д. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание – „Глоба“ в
размер на 1000 – хиляда лева, платима в полза на държавата.
Съдът определи минималния размер на административното
наказание като отчете липсата на предишни осъждания на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, повлияното от тежките и влошени отношения с частната
тъжителка деяние като мотиви и условия за извършване на престъплението,
трудовата му ангажираност – понастоящем работи в Р.Германия. С този вид и
размер административно наказание съдът намери, че ще се постигнат целите на
чл.12 от ЗАНН за превъзпитанието на дееца.
По отношение на гражданския иск, съдът намери, че същият
следва да бъде уважен в пълен размер, с оглед на това, че се касае за виновно
извършен деликт, от който са причинени неимуществени
щети- болки, страдания, страх, унижение, дисконфорт
траещ дълго и свързан с изтърпяване на силна болезнЕ.ст, останало загрозяване, което не покрива състав на
по-тежка телесна повреда, но което без корекционна
медицина не може да бъде отстранЕ. и което нанася на
частната тъжителка дисконфорт с оглед външния й вид,
който ще трае дълги години. Съдът отчете и множеството телесни увреждания,
причинени й в различни части от тялото и главата и намери, че за тяхната
репарация справедливият размер е именно този, предявен с гражданския иск, а
именно – 6000 лева, като осъди подсъдимия Д. да го заплати на частната
тъжителка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта
- 24.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 52 вр.чл.
45 от ЗЗД.
По
разноските:
Дължат се разноски, предвид това, че подсъдимият Д. бе
признат за виновен в извършване на престъпление, които възлизат в размер на
164,22 лева, които поради това, че са изразходени от бюджета на съда за съдебно
– психиатрична експертиза, по доказателствЕ. искане
на подсъдимия, които първоначално се поемат от бюджета на съда, се дължат на
основание чл.189,ал.3 от НПК, от подсъдимия, на РС- АсЕ.вград, за което съдът го осъди да ги заплати в полза на РС-
АсЕ.вград.
Предвид на това, че съдът уважи граждански иск в размер
на 6 000 лева, то за него на същото правно основание, осъди подсъдимият Д.,
да заплати държавна такса в размер на 4% или сумата от 240 лева.
На същото правно основание, съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати на частната тъжителка Е.Д. направените от нея разноски по делото,
възлизащи както следва – 400 лева хонорар за повереник, 30 лева такса за
съдебно – медицинско удостоверение и 150 лева – заплатен депозит за съдебно –
медицинска експертиза.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: