№ 188698
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110162015 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Н. К. К.
срещу „** с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2886.04 лв., представляващи
главница по договор за издаване на кредитна карта от 28.06.2005 г., ведно със
законната лихва считано от 18.10.2010 г., сумата от 854.46 лв., представляваща
договор на лихва за периода от 13.08.2008 г. до 18.10.2010 г., сумата от 463.36
лв., представляваща наказателна лихва, сумата от 84 лв., представляваща
държавна такса по заповедното производство, сумата от 319.34 лв., за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50494/2010 г. по описа на СРС,
поради погасяването й по давност.
С исковата молба са предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Н. К. К. срещу „** с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7871.68 лв., представляваща
получена без основание суми по изп. дело № 20248240400808 по описа на **,
образувано въз основа на издаден изпълнителен лист ч.гр.д. № 50494/2010 г.
по описа на СРС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба-14.05.2024 г., до окончателното плащане, както и иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
690 лв., представляваща удържана от ищеца без основание такса по ТТРЗЧСИ,
с чийто размер ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба-14.05.2024 г., до окончателното плащане.
1
С молба от 18.12.2024 г. в изпълнение на указанията на съда, ищецът е
посочи, че по изп. дело № 20248240400808 по описа на ** било извършено
разпределение на процесните суми.
Настоящият състав намира, че при предявен отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е настоящият случай в тежест на
ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи
служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в
която твърденията на ищците за правен интерес от иска не се установят по
делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се
прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв
не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се
произнася по основателността на иска. В конкретния случай по делото ищецът
посочва, че процесните суми били разпределение по изп. дело №
20248240400808 по описа на **, които суми са предмет на изпълнителния лист
по ч.гр.д. № 50494/2010 г. по описа на СРС. Настоящият състав намира, че в
случаите, когато сумите са били заплатени на взискателя /ответник/, то
длъжникът в изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД
срещу взискателя /ответник/ какъвто също е предявен по настоящото дело,
поради което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е
недопустим, тъй като за тази сума той няма интерес да води иск по чл. 439
ГПК. Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание за правен
интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
При условие че процесните сумите са били преведени на взискателя
/ответник/ и той е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за ищеца
от предявяване на иск по чл. 439 ГПК.
С оглед на гореизложеното производството следва да бъде прекратено,
в частта по отношение на предявения иск по чл. 439 ГПК.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба предявена от Н. К. К.
срещу „** в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2886.04 лв., представляващи
главница по договор за издаване на кредитна карта от 28.06.2005 г., ведно със
законната лихва считано от 18.10.2010 г., сумата от 854.46 лв., представляваща
договор на лихва за периода от 13.08.2008 г. до 18.10.2010 г., сумата от 463.36
лв., представляваща наказателна лихва, сумата от 84 лв., представляваща
държавна такса по заповедното производство, сумата от 319.34 лв., за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50494/2010 г. по описа на СРС,
поради погасяването й по давност.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3