Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 25.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелински районен съд, 1 -ви състав, в публично заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 272 по
описа за 2021 година па PC Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Ищецът твърди с исковата молба, че между „А. Ф."ООД и
ответника е сключен Договор за кредит ,.Бяла карта" от
01.10.2019г./Договора/. С договора кредиторът се задължил да предостави на
ответника револвиращ кредит в размер на 900 лева. Твърди се, че сумата била
усвоена от кредитополучателя. Ответникът се задължил да върне главницата от 900
лева , както и договорна лихва в размер на 68.04 лева, неустойка начислена за
неизпълнение на договорно задължение - 180 лева, 197.50 лева - такси и разходи
за извънсъдебно събиране, мораторна лихва върху главницата в размер на 45.19
лева за период 07.12.2019г. до 27.10.2020г. и законна лихва, считано от
02.11,2020г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът
претендират направените разноските в заповедното производство, както и тези по
настоящото.
В срока по чл.131 ответникът, чрез назначения особения представител,
е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва по основание и размер
предявените искове. Оспорва твърдението за извършена транзакция по картата на
кредитополучателя. Оспорва се и претенцията на ищеца за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като клаузата за неустойка противоречаща
на добрите нрави. Оспорва се и претенцията от 197.50 лева за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
Оспорват
се действията по уведомяване на кредитополучателя за извършената цесия.
По делото е допусната, изслушана и приета, като компетентно
дадена и не оспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза от 31.01.2022г.
изготвена от в.л. А.Б.. Със заключението по експертизата, след запознаване с
доказателствата по делото и справка в счетоводството при ищеца се приема, че
ответникът е получил изцяло сумата от 900лв. по процесния договор. Няма
извършени плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя.
По образуваното по отношение на ответника и длъжник в
заповедното производство ч.гр.д. № 848/2020г. по описа на PC Елин Пелин издадената заповед за изпълнение на
парично
задължение по чл,410 от ГПК е била съобщена на длъжника съгласно чл.47, ал.5 ГПК. При условията на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца е назначен особен
представите на ответника. Ищецът в настоящото производство е цесионер по
Договор за цесия от 11.11.2016г. с цедент - „А.Ф."ООД-София-
кредитор на ответника по процесния Договор за кредит „Бяла карта" от
01.10.2019г.. Към исковата молба е приложено потвърждение от цедента на
извършената цесия / л,26 от делото/. Представено е уведомление от цедента до
ответника за извършената цесия, което не е стигнало до знанието на
кредитополучателя В. В.. От друга страна уведомлението е представено по делото
с исковата молба, която заедно с останалите книжата по чл. 128, т.3 ГПК са
връчени на особения представите назначен на ответника с определение на съда от
13.08.2021 г.. В този смисъл съдът приема, че извършената цесия е надлежно
съобщена на ответника, в какъвто смисъл е практиката на ВКС / вж. Решение №
198/18.01.2019г.,по т. д. № 193/2018 г. I т. о. на ВКС /. В този смисъл ищецът
е активно материалноправно легитимиран да претендира
сумите по Договора за кредит „Бяла карта" от 01.10.2019г..
Във връзка с претендираната главница от 900 лева следва да се
отбележи, че с Договора кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя посочената сума от 900лв.. Видно от заключението по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата от 900 лева е била усвоена на
04.10.2019г. от кредитополучателя, като последният не е извършил на последващи дати плащания по кредита
съгласно условията по сключения Договор
/чл.2 от Договора/. В този смисъл съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца претендираната с исковата молба главница в размер на 900.00 лева, заедно
със заявената в заповедното производство законна лихва върху главницата,
считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане.
По отношение на претендираната договорна лихва следва да се
отбележи , че с Договора страните са се съгласили на фиксиран ГЛП в размер на
43.2% и върху усвоената част от кредита дневен лихвен процент - 0.12 % / чл.4,
т.т. 1, 2 от Договора/. Претендираната с исковата
молба и установена със заключението по ССчЕ договорна
лихва е в допустим размер и не надвишава същия установен с нормата на чл. 19,
ал.4 от ЗГЖ. според която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. Със заключението по приетата по делото ССчЕ
е установено, че дължимата се от ответника договорната лихва, изчислена за
периода 04.10. до 06.12. 2019г., е в размер на 68.04. лева, какъвто е заявен в
заповедното производство за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, поради което съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца сумата в посочения размер.
По претенциите на ищеца за сумата от 180.00лв. представляваща
неустойка за неизпълнение и сумата от 197.50лв. - такси и разходи за извънсъдебно
събиране, съдът намира следното:
С чл.15 от Договора страните
по Договора са приели, че в случай на незаплащане от страна на
кредитополучателя на текущо задължение по договора, в 3-дневне срок след датата
на падежа кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора обезпечение-
поръчител , който да отговаря на конкретни условия изброени в Раздел пети от
Договора. В случай на неизпълнение на разписаното в чл.15 от Договора, за
потребителя възниква задължение, произтичащо от чл.20 от Договора, да заплати
по последния неустойка в размер на 10% от усвоената главница, включена в
текущото задължение за съответния месец. Така възприетите клаузи настоящият
състав намира за нищожни, като договорени в противоречие с добрите нрави. Това
е така, тъй като при хипотезата по чл.15 и чл.20 от Договора за кредиторът
възниква задължение да откаже да предостави кредита и да уведоми потребителя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗПК, но не и да сключи договора с заложената последваща
за кредитора облага от отклонение в платежоспособността на потребителя, респ.
ответника. В този смисъл кредиторът е разполагал с цялостната информация
относно кредитоспособността на потребителя и въз основа на същата отнапред е
обвързал последния с клаузите по чл.15, чл.20 от Договора, противоречащи на
добрите нрави и поставящи ответника изначално в неравноправно положение по
сключения договор в противоречие с чл.143 от ЗЗП / Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о.,
ТК; Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г.. ОСТК/.
Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя, каквото
качество има ответника по делото, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. Обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. От една страна претендираните от ищеца разходи и
такси в размер на 197.50 лева представлява допълнително обезщетение за забава.
От друга страна претенцията за разходи за извънсъдебно събиране на вземането
представлява такава за суми по управлението на кредита. Това от своя страна
противоречи на разпоредбата на чл.1а, ал.2 от ЗПК, с която се забранява
събиране на такси и разходи от кредитора за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Ето защо следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
установяване за дължими от ответника сумата от 180.00 лева - неустойка за
неизпълнение и от 197.50 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране.
По
отношение на претендираната мораторна лихва, същата е изчислена със
заключението на в.л. по приетата по делото ССчЕ в
размер на 45.19 лева, установен за периода 07.12.2019г. до 27.10.2020 година,
като в тази част предявения иск следва да се уважи в размера заявен в
заповедното производство .
При
този изходна на спора по делото ще следва
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по
настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата
претенция, а именно сумата в общ размер на 440.96 / четиристотин и четиридесет
лева и 96 стотинки/ лева, както и да му
заплати съразмерно и разноски направени
в заповедно производство - ч.гр.д. № 848/20г. по описа на РС Елин Пелин в общ
размер на 29.02/ двадесет и девет лева и 02 стотинки/ лева.
Водим
от горното, съдът лева.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Я.В. *** , с ЕЕН **********, че
дължи на "А. . К. П.З." ООД-гр. София, с ЕИК …., по
Договор за кредит „Бяла карта"
от 01.10.2019г., както следва:
главница в размер на 900.00/ деветстотин / лева , договорна лихва в размер на
68.04 /шестдесет и осем лева и 04 стотинки/лева за периода 04.10 до
06.12.2019г., мораторта лихва в размер на 45.19/
четиридесет и пет лева и 19 стотинки/ лева за период 07.12.2019г. до
27.10.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2020г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А. К. П. З."
ООД - София, с ЕИК …….. против В.Я.В. ***, с ЕГН **********, искове за
установяване по отношение на ответника В.Я.В., че дължи на "А. К. П. З."
ООД-гр. София по Договор за кредит „Бяла карта" от
01.10.2019г.: неустойка за неизпълнение на
договорно задължение - 180.00 / сто и осемдесет / лева; 197.50/ сто деветдесет
и седем лева и 50 стотинки/ лева-такси и разходи за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА В.Я.В. ***, с ЕГН **********, да
заплати на А. К. П.З." ООД - София, с ЕИК ………, деловодни разноски по ч.гр.д. № 848/20г. по описа на РС Елин
Пелин в общ размер на 29.02/ двадесет и девет лева и 02 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА В.Я.В. ***, с ЕГН **********, да
заплати на А. К. П. З." ООД - София, с ЕИК ……., деловодни разноски по настоящото дело в общ размер на 440.96 /
четиристотин и четиридесет лева и 96
стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: