Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 26.09.2018 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ
районен съд ІІ наказателен състав
На 14 август Година: 2018
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД № 1810
по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Tракия Кабел“ ООД
-гр.Стара Загора, против НП № 6294 от
31.10.2017 г., издадено от Румен Ангелов Димитров- Заместник-министър в
Министерството на културата на Република България, с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл.97, ал.1, т.6, предл.3, алт.5 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ била наложена „имуществена
санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че било налице
противоречие между правната квалификация на вмененото нарушение описана в акта
за установяване на нарушение, съответно в издаденото наказателно постановление,
респективно не се съдържало описание на всички обстоятелства при които
твърдяното нарушение било извършено, съответно не били описани правилно
нарушените норми, в разрез с императивните указания на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Оспорва се по същество извършването на процесното нарушение, излагат се
съображения за явна несправедливост на наложената санкция, която не била
съобразена с конкретните обстоятелства и с имущественото положение на
дружеството- жалбоподател. Твърди се, че издаването на НП е в в противоречие и
с принципа за лична отговорност на извършителя на административно нарушение,
като в случаят неправилно била ангажирана отговорността на търговеца. Сочи се,
че случаят бил маловажен, а наказващият орган не изложил мотиви защо не го
приема за такъв, съответно това съставлявало самостоятелно основани зя отмяна
на санкционния акт. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се
представлява от упълномо-щен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна- Министерство на
културата на Република България, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства и
служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Производството се разглежда
повторно от първоинстанционния съд, след като със съответен съдебен акт на
Административен съд- гр.Стара Загора решението на районния съд е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
Наложената
от административнонаказващия орган санкция на „Tракия Кабел“ ООД -гр.Стара
Загора, се основава на разпоредбата на чл.97,
ал.1, т.6, предл.3, алт.5 от ЗАПСП, съгласно която на
лице, което в нарушение на този закон, излъчва по безжичен път, предава или
препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или
други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми, се
налага наказание глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до
двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. От фактическа
страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
се обосновава с извършената проверка на 11.05.2017г в офис на дружеството в гр.Стара Загора, където било
установено препредаване по кабел посредством електронно съобщителна мрежа в
гр.Стара Загора записи на 6 аудиовизуални произведения /клипове/, подробно
описани с изпълнител, заглавие, продуцент и лицензианта му за България, без
необходимото съгласие на продуцентите на тези записи, представлявани от
сдружение „Профон“. Описанието на нарушението е аналогично по съдържание в
съставения Акт за установяване на нарушение № 6294/
При издаването на наказателното постановление за нарушение на чл.90а,
ал.1, т.4 от ЗАПСП, а не както е посочено в акта за установяване на нарушение- чл.86, ал.1, т.3, предл.
последно от ЗАПСП, наказващият орган изрично се позовал на хипотезата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Изложил своите мотиви, с оглед словесното описание на
нарушението в акта, което се отнася за нарушение на правата на продуцентите на
записи на аудиовизуални произведения, регламентирани именно в чл.90а от ЗАПСП.
Фактическите констатации на актосъставителя, се отнасят до препредаване
на аудиовизуални произведения и се основават на наличните по
административнонаказателната преписка доказателства и по-конкретно от писмо
вх.№ 62-00-71/ 22.052017г на Дружество за колективно управление в частна полза
правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите
изпълнители „Профон“. Те не описват друг вид нарушение спрямо това, за което е
повдигнато административнонаказателното обвинение, доколкото идентично в АУАН, съответно
в НП, се сочи, че с деянието бил осъществен състава на чл.97, ал.1, т.6,
предл.3, алт.5 от ЗАПСП – препредаване по кабел на аудиовизуални произведения в
нарушение на закона. При това положение наказващият орган е издал НП при законосъобразно
прилагане на правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН, с което е постигнал
изискуемото единство между текстово и цифрово описание на вмененото деяние.
Възприетата в НП правна квалификация е относима към същите фактически признаци,
по които нарушителят е имал възможност да се защитава след съставянето на АУАН № 6294/
Според настоящия съдебен състав липсват несъответствия на издаденото
наказателно постановление с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, както
сочи жалбоподателя, респективно издаденото НП формално е законосъобразно.
По съществото на вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да се
отбележи следното:
Съгласно легалното определение на
понятието препредаване, съдържа-що се в §1, т.17 от ДР на Закона за радиото и
телевизията /ЗРТ/, препредаване е извършването на едновременно и непроменено
приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло
без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от
тях, разпространявани за приемане от широката аудитория. Легално определение на
понятието „абонат” се съдържа в §1
т.1 от ДР на ЗЕС, според което санкционираното дружеството не може да бъде
абонат на собствената си мрежа, защото абонат е всяко лице – страна по договор
с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. Съгласно
§1 17 от ДР на ЗЕС крайна точка на ЕСМ е физическата точка, в която абонатът
получава достъп до обществена електронна съобщителна мрежа. Когато мрежите
включват комутация или маршрутизация, КТМ се идентифицира с определен мрежов
адрес, който може да бъде свързан с номер или име на абонат. В конкретния
случай за крайна точка – КТМ е посочен телевизионния приемник в офис-касата на
предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, а наказващият
орган приел, че същото извършва препредаване на аудиовизуални
произведения по кабел, без съгласието на
приносителите въз основа на представен касов бон на проверяваното дружество,
удостоверяващо плащане на такса в полза на кабелната телевизия, посредством
който обаче не може да се установи препредаване на посочените 6 броя аудиовизуални произведения. Не се
и твърди да била направена проверка на приемника на конкретен абонат, за да се
установи, че се извършва препредаване на посочените произведения, чието приемане
било установено в офис на дружеството. При съблюдаване на легалните /законови/ определения за препредаване
и абонат във връзка с твърденията на фактическото обвинение, наказващият
орган необосновано заключил, че деянието „препредаване” било осъществено,
поради липса на доказателства за фактите, в които същото се състои.
Вмененото на жалбоподателя административно нарушение
по чл.97, ал.1 т.6, предл. трето от ЗАПСП не може да бъде квалифицирано без да
се вземат предвид легалните дефиниции на абонат
и препредаване.
От установените в хода на производството
факти, посредством изслушаните свидетели и приетите писмени доказателства,
следва категоричния и безспорен извод, че в офис- касата на дружеството, като
крайна физическа точка по определението на §1 т.27 от ДР на ЗЕС, по електронно
съобщителната мрежа било констатирано излъчване на посочените 6 броя
аудиовизуални произведения, но няма доказателства, че тези произведения са били
препредадени по същото време по аналогов път, до който и да е абонат на
територията на град Стара Загора. Това е така, защото не се и твърди да била
извършена проверка на конкретни абонати от населеното място, при което би могло
да се установи, че по посочения технически начин се препредават посочените конкретни
6 броя аудиовизуални произведения. Според съдебният състав, вписаните в
публичния регистър на КРС обстоятелства за броя на абонатите и вида на дейност
на дружеството, както и телевизионните програми, които телевизионен приемник в
офиса му приема, не е достатъчно да обоснове извод за препредаване по смисъла на
§1 т.17 от ДР на ЗРТ, чийто първостепенен елемент е едновременното приемане и
предаване на аудиовизуалните произведения, т.е. приемането им от широката
аудитория, а предвид обвинението - до крайна точка на електронно съобщителна
мрежа, представляваща физическата точка, в която абонатът получава достъп до
мрежата. Това е основен съставомерен елемент на изпълнителното деяние и извършването
му не може да се предполага /презумира/, въз основа на публично оповестените в
регистъра на КРС факти, както счита наказващият орган.
Според настоящият съдебен състав,
нормите на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ и Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/ са приложими, защото в посочените като нарушение разпоредби се
борави с понятия, чието съдържание е изяснено именно в посочените нормативни
актове- ЗРТ и ЗЕС. В подкрепа на този извод е и факта, че след като обект на
нарушените авторски права са аудиовизуални произведения, излъчени посредством телевизионни
програми, няма как да не бъдат взети предвид определенията на ЗРТ, респективно
препредаването се извършва, чрез електронно съобщителна мрежа, което сочи на
относимост и на нормите на ЗЕС, а последният урежда точно тези обществени
отношения. В номенклатурата на ЗАПСП не се съдържат технически понятия, а обект
на този закон са обществените отношения във връзка с авторските и сродните му
права, поради което ЗРТ и ЗЕС са единствено приложимите нормативни актове, като
съдържат уредба на разпространението на радио – и телевизионни програми,
респективно на излъчваните посредством тях аудиомузикални произведения. Освен
това, нарушител е всеки, който препредава по кабел / хипотезата на чл.97 ал.1
т.6, предл.трето ЗАПСП/ телевизионни програми, посредством които се излъчват
конкретизираните произведения, а не само лице, което отговаря на определението
на §2 т.6 от ДР на ЗАПСП. В този смисъл, наказващият орган неправилно счита, че
след като приемника на ползвателя приема сигнала на определена телевизионна
програма, то и нарушението – препредаване по кабел било осъществено, без да
било извършена съответна конкретна проверка на конкретен абонат в посочената
територия.
В тази насока е и утвърдената
съдебна практика в региона по сходни казуси, като например решенията по КАНД
№ 254 от 2017г., КАНД № 256 от 2017г., КАНД №
257 от 2017г., всички по описа на Административен съд- гр.Стара Загора.
Както е известно, само за
установени по несъмнен начин администра-тивни нарушения следва да се налагат
съответни наказания, а в случаят имуществена санкция, с оглед субекта на
отговорността. В заключение, в настоящият казус такова нарушение не бе
установено с ангажираните в процеса гласни и писмени доказателства, поради
което санкцията се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена изцяло.
При тези констатации е безпредметно обсъждането на възраженията на
жалбоподателя относно индивидуализацията на наказанието, както и приложението
института на чл.28 от ЗАНН, което следва да бъде сторено при евентуално
различен правен извод, т.е. ако извършването на вмененото деяние бе доказано по
несъмнен начин, поради което на следващо място следва да се обсъдят
обществената опасност на нарушението, съпоставката му с други деяния от същия
вид и преценка на тежестта на наказанието, спрямо тази на нарушението. При
положение, че нарушението не е установено по изискуемия категоричен начин, а
извършването му се основава на предположения, санкцията е наложена
незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна.
Ето защо, Съдът намира, че жалбата
срещу посоченото наказателно постановление е основателна, респективно, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, от което произтича и цялостната му отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 6294 от
31.10.2017 г., издадено от Румен Ангелов Димитров- Заместник-министър в
Министерството на културата на Република България, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: