№ 28
гр. К., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.а
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500258 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 340/12.10.2022г., постановено по гр. д. № 207/2022г.,
К.йският районен съд е осъдил „Т-К“ ООД, да заплати на Г. И. Т. от гр.К.,
следните суми: 3 400 лева /три хиляди и четиристотин лева/ - главница,
дължима по договор за временна финансова помощ от 04.07.2012 г.; 10 000
лева /десет хиляди лева/-главница, дължима по договор за временна
финансова помощ от 08.12.2014 г.; 3 060 лв. /три хиляди и шестдесет лева/
договорна лихва за периода 21.02.2019 г. -21.02.2022 г. по договор за
временна финансова помощ от 04.07.2012 г.; и 5 400 лв. /пет хиляди и
четиристотин лева/ договорна лихва за периода 21.02.2019 г. - 21.02.2022 г. по
договор за временна финансова помощ от 08.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху дължимите главници, считано от деня на постъпване на исковата
молба в съда - 21.02.2022 г. до окончателното им погасяване. В полза на
ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 1870,40 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Т-
К“ ООД. Решението се обжалва като неправилно, за което са изложени
подробни доводи. Иска се то да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
1
Не е депозиран отговор от въззиваемия Г. И. Т..
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците
си. Въззивникът поддържа въззивната жалба. Въззиваемият я оспорва. И
двете страни претендират деловодни разноски.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
По същество като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г. И. Т. твърди, че на 04.07.20212г. сключил с ответното
дружество „Т-К“ ООД гр.К. писмен договор за заем, по силата на който му
предоставил в брой, на касата на дружеството, заемна сума в размер на 3400
лева; била договорена лихва в размер на 2.5% месечно.
На 08.12.2014г. между страните бил сключен нов писмен договор за
заем, по силата на който ищецът превел по банков път заемна сума в размер
на 10 000 лева, с месечна лихва в размер на 1,5% , с договорен падеж за
връщане на сумата 31.12.2015г.
Твърди се, че след изтичане на падежа заемните суми не били върнати,
поради което на 18.05.2017 г. ищецът връчил на управителя на ответното
дружество покана, с която дал на ответника едномесечен срок да погаси
задълженията си по двата договора.
Тъй като управителят на дружеството заявил, че дружеството има
финансови затруднения и предвид известните на ищеца обстоятелства за
наличие на такива, страните се съгласили и подписали анекси към
договорите, с които определили краен срок за изплащане на дадените в заем
2
суми по двата договора до 30.06.2020 г., като намалили лихвения процент по
първия договор на 1.5 % месечна лихва.
В дадения срок заемната сума не била възстановена. Поради това
ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 13 400 лева -
главница по двата договора за заем, както и договорна лихва за периода
21.02.2019 г. - 21.02.2022 г. в размер на 3 060 лева по първия договор за заем и
в размер на 5 400 лева по втория договор за заем, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на дължимите суми. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва
сключването на процесните два договора за временна финансова помощ от
04.07.2012 г. и 08.12.2014 г.
Оспорва получаването на покана за плащане, като твърди, че такава не
е получавана в ответното дружество, в което се водили входящ и изходящ
дневник, и от хронологията на които се установявало, че към 18.05.2017г.в
дружеството не е постъпвала и не е заведена такава покана.
Оспорва верността на представената покана по отношение на
направената отметка, че същата е получена в дружеството на 18.05.2017г.
Оспорва верността на представените договори за временна финансова
помощ в частта относно добавения ръкописен текст в двата договора, с който
се удължава срока на действие и се променя договорения лихвен процент.
Твърди, че на 23.09.2021 г. било проведено извънредно Общо събрание
на ответното дружество, на което бил освободен от длъжност като управител
Р. Д. Б. и за управител бил избран В. Д. Й.. След вписване на новия управител
през месец октомври 2021 г., ищецът посетил офиса на дружеството и провел
разговор с него, в присъствието на съдружника Н. Ч.. Представил двата
договора за временна финансова помощ, на които обаче не съществувала
отметка за продължаване на срока им. Управителят на дружеството заявил, че
няма да изплати сумите, тъй като били погасени по давност.
Ответникът твърди още, че след освобождаване на управителя Р. Б.
започнала проверка в ответното дружество и били констатирани редица
нарушения, за което била сигнализирана Районна прокуратура - К..
Управителят Б. не издал по предвидения ред наличната документация на
3
дружеството, електронния подпис и другата документация, като му било
отправено писмено предупреждение да отстрани тези нарушения и да
изпълни решението на Общото събрание на дружеството.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, както по
отношение на вземането за главница, така и за лихви.
Релевира възражение за прекомерност на договорената лихва по двата
договора за временна финансова помощ, като се твърди, че същата е
прекомерна, договорена в разрез с разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗД и
клаузите на договора са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави.
Поради това моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Претендират се направените по делото разноски.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Няма спор по делото относно сключените договори за заем, досежно
страните, заемните суми и сроковете им на действие. Не се оспорва и това, че
договорите били изготвени в два еднообразни екземпляра, по един за всяка
страна.
Спори се относно това бил ли е променян лихвения процент по
договора за заем от 04.07.2012г.; били ли са удължени сроковете на действие
на двата договора; и на последно място – била ли е отправена, съответно –
получена, покана до ответника за плащане в срок до 18.06.2017г. на сумите по
двата договора за заем.
За доказване на твърденията си ищецът представя заверени копия на
двата договора за заем, в които съществува твърдяното от него дописване за
продължаване на срока на действие до 30.06.2020г. по всеки един от тях,
както и за промяна на лихвения процент от 2,5% на 1,5% на месец по
договора за заем от 04.07.2012г. От същите е видно че дописването е
направено на ръка в договора от 04.07.2012г. и е написано на машина в
договора от 08.12.2014г.
В подкрепа на оспорванията си ответникът представя заверени копия
на същите договори без наличието на довписвания по тях.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б., Ч. и
Д.; изслушано е заключение по съдебно – счетоводна експертиза.
По тези доказателства съдът съобрази следното:
Ищецът не доказва, че страните по двата договора за заем са
постигнали съгласие за промяна на падежа и лихвения процент, така, както са
отразени в екземплярите от договорите, представени от него.
Такъв текст не е отразен на Договора за временна финансова помощ от
04.07.2012г., който се съхранява в счетоводството на ответното дружество,
4
въпреки, че съгласно клаузите на Договора, същият е изготвен в два
еднообразни екземпляра за всяка една от страните.
Нито житейски логично, нито правно обосновано звучат твърденията
на свидетелите Б. и Д., че за ответника добавките били направени върху
преснимани копия от екземпляра на договорите на ищеца, които били
прибрани в касата на ответното дружество, но след това изчезнали. В случай,
че договореностите между страните относно клаузите за сроковете и
лихвения процент са били надлежно и своевременно променени, както твърди
ищецът, нелогично и необяснимо е защо тези промени не са били нанесени в
оригиналите на вторите екземпляри по тези договори, налични в ответното
дружество, и то по време, по което негов управител е бил разпитаният като
свидетел Р. Б., който съответно е разполагал с тях.
Видно от неоспореното от страните заключение на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, в
счетоводството на дружеството не е извършено осчетоводяване на промяната
в лихвения процент в този договор за временна финансова помощ.
Осчетоводяване на лихвения процент е извършено по Договора за временна
финансова помощ до промяната на лихвения процент с дописаната добавка
само в единия екземпляр на договора.
Тук следва да се добави и противоречието в показанията на св.Б.
относно датата, когато този свидетел твърди да се е случило това договаряне
на промените – на л.56, в протокола от проведеното на 20.06.2022г. ОСЗ св. Б.
твърди, че ищецът дошъл „около 2020г.“ с готов текст за изплащане, отразен
във втория договор, с нанесени в него предварително промени – „с готово
отпечатан текст върху втория договор“; в края на показанията си посочва, че
не си спомня датите на промените, но помнел, че годината била 2017г.
Тези показания се опровергават от показанията на св.Ч. /л.57/, видно от
които след вписването на новия управител на дружеството на 01.10.2021г.,
ищецът посетил офиса на дружеството в гр.К., на ул.“И. В.“ 2, и провел
разговор с управителя, в присъствието на съдружника Н. Ч.. Поставил
въпроса за дадената от него финансова помощ на дружеството през 2102 г. и
2014 г. и поискал същата да му бъде върната. Представил двата договора за
финансова помощ - от 04.07.2012 г. и от 08.12.2014 г., на които не
съществувала отметка за продължаване на срока им. По тази причина
5
управителят Й. отговорил, че задълженията по тези договори са с изтекъл
давностен срок и нямало как да бъдат изплатени.
Тук отново се поставя въпросът – ако ищецът е разполагал със своите
екземпляри на договорите, с вписани в тях до този момент промени относно
падежа и лихвения процент, защо не ги е представил пред новия управител в
този им вид. Настоящият съдебен състав не споделя изводите, направени в
обжалваното решение, че от показанията на св.Ч. не се установявало дали
ищецът дошъл при новоизбрания управител с оригиналите на договорите, за
да се направи категоричен извод за липсата на допълнително вписване, и това
е така, тъй като липсва всякаква логика кредиторът да предяви претенциите
си към длъжника по неактуални екземпляри от договорите, още повече, ако
притежава такива, които в по-голяма степен обосновават дължимостта на
сумите по тях. Или, възниква съмнение дали довписванията в двата договора,
представени от ищеца не са били направени за целите на производството
само в екземплярите на ищеца, и то след като е бил освободен действалият
до 23.09.2021г. управител Р. Б..
Доколкото обаче съдът не може да изгражда изводите си на базата на
предположения, следва да се направи извод, че ищецът, върху когото пада
доказателствената тежест да докаже твърденията си, не доказа по безспорен
начин, че процесните договори за заем са били анексирани по отношение на
техния падеж и по отношение на договорения лихвен процент по първия
договор.
Що се касае до твърденията за отправена от ищеца до ответното
дружество покана за връщане на заемните суми по двата процесни договора
за заем, съдът намира следното:
Ищецът твърди, че на 18.05.2017 г. връчил на управителя на „Т-К“
ООД покана, с която дал на дружеството едномесечен срок за изпълнение на
задълженията по двата договора. Установява се по делото, че в ответното
дружество се води входящ и изходящ дневник, от който чрез хронологичното
проследяване на вписванията в него е видно, че към 18.05.2017 г. в
дружеството не е постъпвала и не е завеждана такава покана.
Представената по делото покана от Г. И. Т. до „Т- К.“ ООД е без дата.
На същата е направена отметка, че е получена на 18.05.2017 г., положен е
печат на дружеството и е положен подпис, без да е посочено кое лице и в
6
какво качество е положило подпис.
По делото е приложен и отговор на поканата, с дата 19.05.2017 г. Не се
установява такъв да е изготвян от името на дружеството – в представеното и
прието по делото заверено копие от извлечение от изходящ дневник на
дружеството не е отбелязано изпращането му.
При така установеното по делото, основателно се явява възражението
на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията за главници както
по отношение на първия договор за заем, така и по отношение на втория.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на пет годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Това е законовоуреден срок, с изтичането на който за носителя на едно
вземане се прекратява възможността да се удовлетвори по принудителен
начин от своя длъжник. Правата и задълженията продължават да
съществуват, длъжникът все още може да изпълни и задължението ще бъде
платимо, но при наличие на възражение за изтекла погасителна давност искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Общото правило на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД за началния момент, от който започва да тече давността е, че това е
денят, в който вземането е станало изискуемо. За вземания, за които не е
уговорен падеж, те стават изискуеми чрез покана към длъжника /в случая,
доколкото не се установява друга покана да е била отправяна, исковата молба
следва да се приеме за такава/. В този случай обаче давността започва да тече
от момента на възникване на задължението. Сумата по Договора за финансова
помощ от 08.12.2014г. е изискуема на 31.12.2015 г., а по Договора за
финансова помощ от 04.07.2012 г. не е уговорен срок за връщане на сумата.
В обобщение, с оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни исковете за сумите в размер на 10 000лв. и
3 400лв., представляващи главници по двата процесни договора за заем.
Поради неоснователност на исковете за главници, неоснователни се
явяват и акцесорните искове за лихви.
Като е достигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е
постановил съдебен акт, който следва да се отмени, вместо което следва да се
постанови решение, с което предявените искове се отхвърлят.
При този изход на делото се следват деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в полза на въззиваемата страна, в общ размер на
7
3 077,20лв., съобразно приетия списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 340/12.10.2022г., постановено по гр. д. №
207/2022г. по описа на К.йския районен съд, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в град К., жк „В.-2“, бл.4, вх.А, ап.7, против „Т-К“ ООД , с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „И. В.“ № 2,
представлявано от управителя В. Д. Й., искове да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца следните суми: 3400 лева /три хиляди и четиристотин лева/
- главница, дължима по договор за временна финансова помощ от 04.07.2012
г.; сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/-главница, дължима по договор за
временна финансова помощ от 08.12.2014 г.; сумата от 3060 лв. /три хиляди и
шестдесет лева/ договорна лихва за периода 21.02.2019 г. -21.02.2022 г. по
договор за временна финансова помощ от 04.07.2012 г. и сумата от 5400 лв.
/пет хиляди и четиристотин лева/ договорна лихва за периода 21.02.2019 г. -
21.02.2022 г. по договор за временна финансова помощ от 08.12.2014 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от деня на постъпване на
исковата молба в съда - 21.02.2022 г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА Г. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в град К., жк
„В.-2“, бл.4, вх.А, ап.7, да заплати на „Т-К“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „И. В.“ № 2, представлявано от
управителя В. Д. Й., сумата от 3 077, 20 лева /три хиляди седемдесет и седем
лева и двадесет ст./, представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8