РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Перник, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500226 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 140/ 13.02.24 г. по гр.дело 5168/ 23 г. състав на районен съд Перник
е постановил:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев", № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на М. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с
правно основание чл. 55, ал. 1. предл.1 ЗЗД, сумата от 2589,12 лева, представляваща сума
разпределена без основание в полза на взискателя „Агенция за събиране на вземанията"
ЕАД с ЕИК ********* по изп. дело № 20227530400898 по описа на ЧСИ С.Б., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2023г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с
ЕИК ********* да заплати на М. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 663,56 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за
1
събиране на вземанията" ЕАД, подадена чрез неговия пълномощник. В жалбата се твърди,
че както е посочено в подадената за първото по делото открито съдебно заседание пред
районния съд молба, ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД признава иска за
допустим и основателен. Признава, че между страните е налице предходно развило се
производство (3519/2022 г.), с решението по което е признато за установено, че вземането,
произтичащо от издаден изпълнителен лист по т.д. 4053/2011 г., на СГС, е погасено по
давност.
Неправилно съдът в мотивите на атакуваното решение е посочил, че недоказани
са останали твърденията на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, че преди образувано на
гр.д. 5168/2023 г., е изпратена молба до ищеца за предоставяне на банкова сметка, по която
да бъдат заплатени съдебните разноски и възстановени суми, събрани в хода на
изпълнителното производство. В тази връзка жалбоподателя е приложил заверени преписи
от изпратените молби по гр.д. 3519/2022 г., ведно с удостоверение за връчване, както и
молба по гр.д. 5168/2023 г., ведно с удостоверение за връчване. С тях следва да бъде
доказано желанието на ответника за доброволно уреждане на спора, което желание е
доведено до знанието на насрещната страна преди образувано на производството по гр.д.
5168/2023 г., PC Перник.
.
Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
постанови ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и
разноски.
От въззиваемата С., чрез нейния пълномощник- адв.Б. е постъпил отговор на
въззивната жалба по реда на чл.263, ал.1 ГПК. Сочи се, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно. Оспорва се довода на жалбоподателя, че ищцата не е
представила банкова сметка, като се сочат и доказателства за това.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Фактите по делото не са спорни между страните.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка,
2
поради което не се налага нейното детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че
настоящият състав приема същата, като своя.
Накратко- с влязло в законна сила на 21.09.2023 г. решение по гр.д. № 3519/2022
г. на РС Перник № 736/08.07.2023 г. е признато за установено по предявения иск с правно
основание чл.439 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК, че вземането на „Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД /АСВ/ от М. Д. С. за сумите от 305,94 лева, дължимата по силата на
сключен между страните Договор за кредит Credi Go № *** от ***, сумата от 57,65 лева
обезщетение за забава, считано от 0б.01.2009г. до 14.04.2011г., както и законната лихва
върху посочената сума, считано от 15.04.2011г. до окончателното плащане на сумата, сумата
от 808,98 лева, дължима по силата на сключен между страните Договор за кредит Credi Go
№ *** от ***, сумата 44,34 лева обезщетение за забава, считано от 10.02.2009г. до
14.04.2011г., както и законната лихва върху посочената сума, считано от 15.04.2011г., както
и сумата от 80,00 лева арбитражна такса, сумата от 212,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50,00 лева, представляваща разноски пред СГС
не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност.
Видно от представеното по делото издадено от ЧСИ С. Б. удостоверение, в
производството по изпълнително дело № 20227530400898, образувано въз основа на
Изпълнителен лист издаден по Търг. дело № 4053/2011 г. на СГС със страни АСВ срещу М.
Д. С. е събрана сумата от общо 2 589,12 лева, разпределена по посочения в удостоверението
начин.
Липсват доказателства горепосочената сума да е възстановена на ищцата.
При така приетите факти районния съд е развил подробни, ясни и убедителни
мотиви за това, че ответника следва да бъде осъден да я възстанови в полза на С.. По
отношение на правните изводи настоящия състав намира, че те са в такава степен несъмнени
и отговарят на материалния закон, че следва да се препрати изцяло към тях в хипотезата на
чл.272 ГПК. Въззивния съд ги приема изцяло като свои.
Направеното с въззивната жалба възражение за това, че ответника бил признал
предявения иск и по основание, и по размер, но тъй като не му била предоставена банкова
сметка той е бил в невъзможност да изпълни задължението си е неоснователно.
Видно от събраната като писмено доказателство молба от адв.Б. по гр. д. №
3519/22 на ПРС такава банкова сметка е посочена и по нея ответника е превел единствено
направените по първоинстанционното дело разноски. При това положение настоящия съд
намери, че кредитора не е отказал да приеме изпълнението и е дал необходимото съдействие
за това, а от своя страна длъжника не е изпълнил своевременно и точно.
За пълнота следва да се посочи само, че длъжника е могъл да депозира дължимата
сума в избрана от него банка след което да уведоми кредитора- ищец. Тежестта за
установяване факта на плащане лежи върху длъжника ответник.
Към останалите мотиви на районния съд с които настоящия състав напълно се
солидаризира въззивната инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК.
3
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъда потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя се присъждат и съответни
разноски определи в размер на 560 лв. за адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 140/ 13.02.24 г. по гр.дело 5168/ 23 г. на
районен съд Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с
ЕИК ********* да заплати на М. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 560 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4