Решение по гр. дело №22/2025 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 191
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20251870100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ 151
№ 191
гр. С., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20251870100022 по описа за 2025 година
Предявен са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба на „В.-Л.-02“ ООД,
ЕИК ********* против „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК *********
Претендира се вземане в размер на 17 882.64лева главница, както и
лихва в размер на 3 251.23лева.Претендира се и законната лихва върху
главницата от . В съдебно заседание ищецът подържа иска.Ответника не се
явява и не изпраща представител.
В срока за отговор ответника е заявил че иска е неоснователен.
Предявен е допустим иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл.327
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Между „В. - Л. - 02" ООД, в качеството му на продавач, и „П. Ф. Ю"
ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на купувач, е възникнала валидна
договорна връзка по неформален договор за търговска продажба на стоки по
смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ, по силата на който продавачът се задължава да
продаде (като прехвърли правото на собственост/ предаде) стоки от
търговската си номенклатура на купувача по заявка, срещу заплащане на
цената.
В изпълнение на поетото с договора за търговска продажба на стоки
1
задължение и съгласно направени от „П. Ф. Ю" ЕООД заявки, „В. - Л. - 02"
ООД е продало /предало/ на „П. Ф. 10" ЕООД заявените стоки точно и в срок,
без да постъпват каквито и
да било възражения от страна на ответника.
В резултат на извършените продажби, за цената на продадените и
предадени стоки В. - Л. - 02" ООД издало на „П. Ф. Ю" ЕООД следните
фактури:
1. Фактура No **********/07.06.2023 г. на стойност 6 230.16 лв. /шест
хиляди двеста и тридесет лева и шестнадесет стотинки/. Продадените
стоки са 30.540 тона технологична дървесина. Падежът на задължението
за плащане на основание чл. 327 във вр. с чл. 303а, ал. 3 ТЗ е 21 06.2023 г.
Към настоящия момент, ответникът не е погасил това задължение.
2. Фактура No **********/11.10.2023 г. на стойност 11 652.48 лв.
/единадесет хиляди
шестстотин петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/. Продадените
стоки са 57.12 тона технологична дървесина. Падежът на задължението за
плащане на основание чл. 327 във вр. с чл. 303а, ал 3 ТЗ е 25.10.2023 г. Към
настоящия момент, ответникът не е погасил това задължение.
Във всяка от приложените фактури е подробно описана закупената и
предадена в собственост на ответника, стока, по вид и количество.
Фактурите са надлежно предадени на и получени от ответника.
Въпреки, че падежът на задължението за плащане по процесиите фактури
е настъпил, до момента П. Ф. Ю" ЕООД не е заплатило дължимите суми по
процесиите фактури, което обосновава правния интерес от търсенето на
защита, срещу неизпълнение на договорното
задължение, по съдебен ред.
С оглед съществуващата реална опасност за реализацията на последиците
на евентуално
осъдително решение в полза на „В. - Л. - 02" ООД, с Определение No 1001 от
06.12.2024 г.
по вчгрд No 20241800500927/2024 г., по описа на С. окръжен съд, ГО, 11
Въззивен
състав (Приложение No 4), Районен съд - гр. С. на основание чл. 390 ГПК
допуснал обезпечение на исковете за заплащане на цената на продадените
стоки и обезщетение за забава, които В. - Л. - 02" ООД предявява срещу „П. Ф.
Ю" ЕООД с настоящата искова молба чрез налагане на обезпечителна мярка:
„запор" върху вземанията по банковите сметки на длъжника На В. - Л. - 02"
ООД е издадена Обезпечителна заповед (Приложение No „V, въз основа на
която е образувано изпълнително дело No 20249250400556, по описа на ЧСИ
Р. Г.-Ч., per. No 925 в КЧСИ, с район на действие СОС, и са наложени
допуснатите обезпечителни мерки.
Преди налагането на допуснатата обезпечителна мярка „запор" върху
вземанията по банковите сметки на длъжника, по повод друго дело за
дължими суми по фактури, описани по- долу и наложени запори по банковите
сметки на длъжника от страна на ищеца ..В. - Л. -02" ООД, въз основа на
обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. No 20241870101270/2024 г.
В хода на съдебното следствие е назначена експертиза от която е видно,
че задълженията не са платени и са дължими на ищеца.
След приключване на съдебното дирене ответника е представил
доказателства за платена сума по сметка на ищеца в размер на 17 882.64лева,
като заявява че плащането е по процесните фактури.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от
представените и неоспорени от ищеца писмени доказателства, както и
2
признаването на иска от страна на ответника.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Исковата претенция е несъмнено доказана и следва да бъде уважена.Тъй
като обаче длъжника е заплатил главницата по исковата молба същия следва
да бъде осъден да плати лихвата по главницата така както е
претендирана.Независимо че съдът отхвърля иска в частта за главницата тъй
като е платена ще следва ответника да бъде осъден да заплати разноските на
ищеца в пълен размер, а не съобразно отхвърлената част от иска тъй като
плащането е сторено много след завеждане на иска и е длъжника е станал
причина ищецът да прибегне до съдебен ред за събиране на дълга.
Поради изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва
ответника да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в размер на
2 645.35лева от които адвокатско възнаграждение 1500лева (напълно
справедливо под минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения)
300лева за експертиза и 845.35лева държавна такса.Ответника дължи
разноски и по ЧГР 927/2024г. по описа на РС-С. в размер на 1040лева от които
адвокатски хонорар и 40лева държавна такса, както и по изпълнително дело
20249250400556 по описа на ЧСИ Р. Ч. в размер на 118лева.

Мотивиран така, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р. Ю. К.
да заплати на „В.-Л.-02“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А. А. М.
сумата от 3 251.23лева представляваща лихва по главница в размер на 17
882.64лева.
Оставя без уважение искането „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на на „В.-Л.-02“ ООД, ЕИК ********* сумата от 17 882.64лева
дължима по два броя фактури поради погасяването й с плащане от
26.09.2025г.
ОСЪЖДА „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК *********да заплати на „В.-Л.-02“
ООД, ЕИК ********* сумата от 3 803.35лева разноски по делото и ЧГР
927/2024г. по описа на РС-С. и по изпълнително дело 20249250400556 по
описа на ЧСИ Р. Ч..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3