№
/……...01.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско
дело № 70 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 88497/28.11.2019 г. от Ю.Е.Г. от гр.
Варна срещу разпореждане № 51313/18.11.2019 г. на Варненски районен съд, постановено по ч.гр.д. № 17540/2019 г.
по описа на ВРС, в частите, в които е върнато възражение вх. № 78499/25.10.2019
г. по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена
по ч.гр.д. № 13680/2009 г. по описа на ВРС и е оставена без разглеждане
депозираната от Ю.Е.Г. молба вх.№ 78502/25.10.2019 г. с правно основание чл.420
от ГПК, обективираща искане за спиране на
принудителното изпълнение по изп.д.№
20197160400060 по описа на ЧСИ Николай
Георгиев.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 13680/2009 г. по описа на ВРС не му е връчена, а
всички действия, извършени след
08.01.2012 г. – датата на която изп.д. №
1016/2010 г. по описана СИС при ВРС е прекратено по право, не могат да породят
каквито и да било права и задължения за страните.
В подаден в срок писмен отговор насрещната страна „ЦКБ“ АД оспорва
подадената жалба по съображения, че длъжникът е бил редовно уведомен за задължението
си по реда на чл. 47 от ГПК на посочения в договора за кредит адрес, като
негово задължение е било да съобщи за промяната на адреса си.
Частната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От приложената по ч.гр.д. № 17540/2019 г. по описа ВРС
справка от деловодната система на съда е видно, че на 14.12.2009 г. по ч.гр.д. №
13680/2009 г. по описа на ВРС е издадена заповед № 7135 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „ЦКБ“ АД
срещу Ю.Е.Г. и е издаден изпълнителен лист, като самото гр. дело е унищожено.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.
дело № 1016/2010 г. по описа на СИС при РС Варна, заверено за вярност копие от
което е приложено по настоящото дело. Видно от материалите по изп. дело № 1016/2010 г. по описа на СИС при РС Варна, до
длъжника са били изпратени две покани за доброволно изпълнение съответно на
12.01.2010 г. и на 04.02.2010 г. – първата на адрес в гр. Варна, а втората,
след извършена справка, на постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр. Правец.
Видно от приложените разписки, и двете покани не са връчени нито лично на
длъжника, нито на друго лице, което се е съгласило да ги приеме със задължение да
ги предаде, нито фингирано – по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като липсва
удостоверително изявление от призовкаря за залепване
на уведомление.
На 28.06.2018 г. след извършена на 27.06.2018 г. актуална справка в НБД
„Население“ е изпратена трета ПДИ на установени постоянен и настоящ адрес на
длъжника Ю.Г. в гр. Варна. Призовката е връчена на 14.08.2018 г. при условията
на чл. 47, ал. 1 и 5 от ГПК чрез залепване на уведомление.
Изп. дело № 1016/2010 г. е прекратено с постановление на ДСИ в СИС при ВРС от
13.07.2018 г. на осн. чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК. ДСИ
е посочил в мотивите си, че последното извършено изпълнително действие е от
08.01.2010 г. Съгласно разясненията, дадени в с т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Следователно изпълнителното производство е
прекратено ex lege на 09.01.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК в
редакцията преди изм. и доп., ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г., възражението срещу
заповедта за изпълнение се прави в двуседмичен срок от връчването й. В
хипотезата на издадена заповед по чл.417 от ГПК връчването на заповедта се
извършва от съдебният изпълнител (чл.418, ал.5 от ГПК).
В конкретния случай, преди настъпилото на 09.01.2012
г. прекратяване по право на изп. дело №
1016/2010 г. по описа на СИС при РС Варна, не е осъществено
връчване на покана за доброволно изпълнение с приложен към същата препис от
заповед за изпълнение, а извършеното на 14.08.2018
г. фингирано връчване следва да се квалифицира като нищожно процесуално
действие, тъй като е извършено след прекратяване на изпълнително производство.
След прекратяване на изп. дело № 1016/2010 г. по описа на СИС при РС Варна е образувано изп. д. № 20197160400060 по описа на ЧСИ Н. Георгиев, по
което на 16.10.2019 г. лично на длъжника Ю.Г. е връчена покана за доброволно
изпълнение с приложен препис от заповед за изпълнение на парично задължение №
7135, издадена по ч.гр.д. № 13680/2009 г. по описа на ВРС.
Възражението по чл. 414 от ГПК е подадено на 25.10.2019 г., следователно преклузивният двуседмичен срок е спазен. Обстоятелството,
че на 12.07.2018 г. длъжникът е подал молба по изп.
дело № 1016/2010 г. по описа на СИС при РС Варна, в която е заявил, че се е
запознал с изпълнителното дело, не може да се приравни на връчване на заповедта по смисъла на чл. 414, ал. 2 от ГПК. Узнаването на заповедта за изпълнение,
като начало на срок за подаване на възражение, е релевантно в хипотезата на чл.
423, но не и на чл. 414 от ГПК. Като е приел обратното и е върнал възражението по
чл. 414 от ГПК като просрочено, респ. е оставил без разглеждане искането за
спиране на образуваното през 2019 г. ново изпълнително производство, районният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен.
След като депозираното възражение е в срок, то
препятства влизането в сила на заповедта и за съда възниква задължението да
извърши действията по чл.415 ГПК, като даде нужните указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Първостепенният съд ще следва да се произнесе и по
искането за спиране на изпълнителното производство с правно основание чл. 420
от ГПК, което е оставил без разглеждане, приемайки, че не е подадено в срока за
подаване на възражение.
Искане за присъждане на разноски не е направено от
жалбоподателя.
Воден от горното Варненският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 51313/18.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 17540/2019 г. по
описа на Варненски районен съд, в частите, в които е върнато възражение вх. № 78499/25.10.2019
г. по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 7135,
издадена по ч.гр.д. № 13680/2009 г. по описа на ВРС и е оставена без
разглеждане молба вх.№ 78502/25.10.2019 г. с правно основание чл.420 от ГПК за
спиране на принудителното изпълнение по изп.д. №
20197160400060 по описа на ЧСИ Николай Георгиев.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване
на съдопроизводствените действия чрез даване на указания по чл. 415, ал.1,т. 1 от ГПК на кредитора и за
произнасяне по искането с правно осн. чл. 420 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.