Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 126
гр. Враца, 04.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 12.01.2022
г. /дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 222 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на ЕТ „З.А.Ц.“
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З.А.Ц.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
06/311/00853/3/01/04/03 от 19.10.2020г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
С жалбата се претендира отмяна на атакувания административен акт като
постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска
се от съда да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
представител * В.Х., поддържа депозираната жалба. Претендира разноски съобразно
представен списък.
Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния
представител * М.А., в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва
жалбата като неоснователна. Излага становище за законосъобразност на оспорения
акт. Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2014г.
между ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния директор, и ЕТ „З.А.Ц.“***,
представляван от З.А.Ц., е сключен договор № 06/311/00853 за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности"
от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. в размер на 364 877,13 лева, представляваща до 70 % от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 06/311/00853
от 14.05.2013 г. Според договора ползвателят се задължава да извърши
инвестицията в срок до 15.09.2015 г. В договора са разписани правата и
задълженията на страните. В т. 8.1 от него е уговорено в случай, че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след
изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е
представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или
преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени
при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят
изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на
вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по
чл. 46 и 47 от Наредба № 30/11.08.2008г.
Отпуснатата безвъзмездна
финансова помощ е за финансиране на проект по Бизнес план „Пристройка,
надстройка и реконструкция на съществуваща жилищна сграда в къща за гости, в
УПИ II89, кв. 34,
по плана на с. ***, Община *** “. След завършване на инвестицията е предвидено
осигуряване на две постоянни работни места и реализиране на приходи от услуги
за всяка година в размер на 92 900,00 лв.
При
извършена проверка на място след плащане на 26.06.2019 г. по проект № 06/311/00853
е установено, че изпълнението на бизнес плана за финансовата 2016 г. е в размер
на 0,66 % от заложените приходи, за 2017 г. – 6,17 % и за 2018 г. – 13,70 %.
Във връзка с констатациите от
проверката, с писмо изх. № 01-6500/8532 от 28.10.2019 г. жалбоподателят е
уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане.
От ЕТ „З.А.Ц.“
е подадено възражение вх. № 01-6500/8532#1 от 25.11.2019 г., в
което е изразил несъгласие с констатациите в писмото.
След разглеждане на възражението
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно,
като на 19.10.2020 г. е последвало издаването на оспорения АУПДВ № 06/311/00853/3/01/04/03,
с който на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 298 217,30 лева. Актът е връчен на жалбоподателя на 08.01.2021 г.
За
констатирани неизпълнения при предходна извършена проверка за финансовата 2017
г. е издадено Решение № 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция с изх. № 01-6500/4143 от 20.02.2019 г., с което е наложена финансова
корекция в размер на 66 565,75 лева, представляваща 18,10 % от сумата на
отпуснатата финансова помощ. С решение № 242/15.07.2020 г. по адм.д. № 750/2019
г. по описа на АдмС – Враца е отменено Решение № 06/311/00853/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция. С решение № 1606/09.02.2021 г. по адм.д. №
9189/2020 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, е отменено решение №
242/15.07.2020 г. по адм.д. № 750/2019 г. по описа на АдмС – Враца в частта, с
която е отменено Решение № 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция, в частта по която е установено
нарушение на Наредба № 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г. и договор № 06/311/00853 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова
помощ и вместо него е отхвърлена жалбата, подадена от ЕТ „З.А.Ц.“*** срещу посоченото
решение в тази му част. С решение № 1606/09.02.2021 г. по адм.д. № 9189/2020 г.
по описа на ВАС, Четвърто отделение, е оставено в сила решение № 242/15.07.2020
г. по адм.д. № 750/2019 г. по описа на АдмС – Враца в частта, с която е отменено
Решение № 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, в частта
по която е установено нарушение по Наредба № 30/2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване
на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. и договор № 06/311/00853 от 06.10.2014 г. за отпускане
на финансова помощ, относно размера на наложената финансова корекция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон.
В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р. България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал.
3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
От така установената нормативна регламентация следва извода,
че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването
АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 във връзка с
реализацията на проект по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“. Следователно оспореният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 06/311/00853/3/01/04/03 с изх.№ 01-6500/8532 от 19.10.2020г. е
издаден от материално компетентен административен орган – Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани
правомощия по чл. 27, ал. 7 във вр. с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП.
Оспореният
АУПДВ съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АП, но при издаването му са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Законът
за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила
от 28.06.2019 г.) в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 съдържа
уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на
оспорения акт на 19.10.2020 г.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.На
основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал.
2 ДОПК препраща към реда по АПК.
При
така установената правна уредба следва да се приеме, че след изменението на
ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава
случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с
акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7
ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70,
ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
В
случая, фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на
заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ за
финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Константно в съдебната практика на
Върховния административен съд по ЗПЗП се приема, че заложените в бизнес плана
финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по
мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им представлява
материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /неизпълнение на
финансови индикатори/ за налагане на финансова корекция с издаването на решение
по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл.
16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в
бизнес плана. Така изготвеният бизнес план и доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията съставлява основание за сключване на договора
за субсидиране, т.е. органът преценява всички елементи на плана, включително
размера на приходите от финансираната дейност при одобряването на проекта. При
проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ административният орган проверява същите тези
елементи. Така приходите се явяват индикатор за изпълнение на одобрения проект.
(В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
дело № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм.дело № 9703/2018г.; решение № 3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто
отделение по адм.дело № 7468/2018г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС,
четвърто отделение по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г.
на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 4912/2018г. и др.).
След
изменението на ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г./ при наличие на
основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ
/както е в случая/, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по реда на ЗУСЕСИФ, а не с
АУПДВ /в този смисъл Решение № 6803 от 07.06.2021г. на ВАС по адм. дело №
1734/2021г./. Като е издал АУПДВ административният орган е допуснал нарушение
на вида на акта и процедурата по неговото издаване, което представлява
съществено нарушение на изискванията за форма на акта и
административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните
основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 от ЗПЗП.
Приложимостта на реда по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП не следва и по
аргумент от §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /изм., ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г./,
независимо, че в относимата Наредба № 30 от 11.08.2008г., издадена на основание
§35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, има предвиден специален ред за контрол и
изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при
които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредба № 30
от 11.08.2008г. Този извод следва от разпоредбата на §12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД
на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./, предвиждаща, че започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020г., се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. Следователно приложимостта на досегашния ред
на предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства, вкл. и тези,
касаещи възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, е обусловена от
наличието на започнато производство по реда и при условията на такава наредба и
неизтичането на периода на мониторинг. Съгласно регламентацията по §1, т. 2, б.
„а“ от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г., мониторинговият период за
договори, сключени преди 1 януари 2015г., е пет години, считано от датата на
сключването.
В случая договор № 06/311/00853 за отпускане на финансова помощ
на ЕТ „З.А.Ц.“ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските район, е сключен на 08.10.2014г.
Следователно мониторинговият период е изтекъл на 08.10.2019г. Административното
производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано на 28.10.2019г. с
издаване на уведомително писмо изх. № 01-6500/8532 от 28.10.2019г., но към този
момент петгодишният мониторингов период е изтекъл и прилагането на „досегашния
ред“ за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ /т.е реда по чл. 46 от Наредба № 29 от 11.08.2008г./, е
недопустимо. Определянето на приложимия процесуален ред следва да се извърши
съобразно действащите правила по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /ДВ
бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г./ - в случая с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не чрез издаване
на АУПДВ за възстановяване на изплатената финансова помощ.
Допуснатите
нарушения на административнопроизводствените правила при образуването и
провеждането на производството, приключило с издаването на оспорения АУПДВ,
засягащи материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, процедурата по установяване и
актът, с който се установява, са съществени по своя характер и обуславят
незаконосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) №
1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата
селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) №
1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година за подкрепа на развитието на
селските райони чрез ЕСФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече
изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция
по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това
законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на
административните актове за установяване на задължения за подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за изпълнение
на задължението на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП
да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз.
На следващо място, съдът намира, че е налице и неправилно
приложение на материалния закон.
Материалноправните основания, при наличието на които Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва, са регламентирани в чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008г, но оспореният
АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с наличието на някоя
от хипотезите, предвидени в тези норми, нито са изложени съображения за
съществуването на регламентирано в посочена разпоредба материалноправно
основание за възстановяване на получената финансова помощ. Упражнената
административна компетентност се основава единствено на хипотезата на чл. 46,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 30 от 08.11.2008г., а именно получателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.
Действително от доказателства по делото се установява неизпълнение на
заложените приходи за посочените финансови години. Но наличието на възприетото
от органа материалноправно основание за издаване на оспорения АУПДВ от
фактическа и правна страна е обосновано с допуснати договорни и нормативни
нарушения, квалифицирани като такива на т. 4.4, б.“б“ във връзка с т. 4.12 и т.
4.18 от Договор № 06/311/00853 от 08.10.2014г. за отпускане на финансова помощ.
Нито една от тези клаузи не вменява на получателя на помощта задължение да
изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване
бизнес план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само
до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят
от икономически фактори. В договора не е предвидено задължение за достигане на
определени нива на приходи през всяка една от финансовите години. Макар бизнес
планът да се включва в одобрения проект по силата на чл. 9.1, б. „г“ от
договора, съгласно чл. 9.5 проектът не е неразделна част от договора, а само таблицата
за одобрените инвестиционни разходи. Отделно от това размерът на очакваните
приходи е финансово-икономически показател, отразяващ прогнозната икономическа
стойност от функционирането на подпомогнатата дейност, върху който влияят и
обективни социални, икономически и др. фактори, които не винаги са предвидими,
поради което изпълнението на договорните задължения за извършването на
инвестицията и спазването на одобрения проект не следва нито да се
отъждествява, нито да се преценява съобразно изпълнението на заложените в
бизнес плана прогнозни стойности на приходите, които ще се реализират от
одобрената инвестиция, чийто предмет е обект на финансиране.
По
изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по производството разноски в общ размер на 5562,00 (пет хиляди петстотин
шестдесет и два) лева, от които 50,00 лв. за платена държавна такса и 5512,00
лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ
„З.А.Ц.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от З.А.Ц., Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/311/00853/3/01/04/03 от 19.10.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „З.А.Ц.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от З.А.Ц., сумата в размер на 5562,00 /пет хиляди петстотин шестдесет и два/ лева - разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
Административен съдия: