№ 161
гр. Велико Търново, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500215 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 119/ 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 496/ 2021 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищеца В. Й., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, сумата
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – фрактура
на дясното коляно, обездвижване и физически страдания, както и сумата
1 515,66 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лечение и рехабилитация, пряка и непосредствена последица от
транспортно произшествие на 20.10.2019 г. в село Катранджи, Дряновско, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, ведно
със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 08.04.2021
г. до окончателното му изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт – по сметка на Великотърновския Окръжен
1
съд сумата 2 460,63 лева, представляваща държавна такса и авансирани от
съда средства за събиране на доказателства, съразмерно на уважената част от
исковете, както и да заплати на адвокат Д. Т. Д. сумата 2 075,47 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение върху уважените искове, на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част, с която
у бил уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
30 000 лева до присъдените 50 000 лева, или за сумата 20 000 лева,
ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
чрез пълномощника си адвокат Д. Н. от АК – гр. Габрово, е подал въззивна
жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част.
Твърди се, че съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди, което
е прекомерно завишено с оглед реално претърпените от ищеца телесни
увреждания и неимуществени вреди, които не били установени с ясни по
делото доказателства, като се цитира съдебна практика. Твърди се и че
неправилно съдът не е обсъдил направените и доказани възражения за
съпричиняване, приемайки че то е част от присъдата на наказателния съд,
което противоречи с нормативните изисквания и с установените по делото
факти. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния
съд да отмени решението, в обжалваната част и да отхвърли иска за
горницата над 30 000 лева. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Възразява се срещу
твърдението за съпричиняване от страна на ищеца, с оглед недоказаността му.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
обжалваното с нея Решение. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт в
обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
2
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 3926/ 18.06.2021 г., от ищеца В. Й., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, чрез пълномощника адвокат Д. Д. от АК – гр. Велико Търново, с
цена – 51 515,66 лева, от които: 50 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 1 515,66 лева – обезщетение за имуществени дреди, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът твърди, че на 20.10.2019 г., около 17,50 часа, е
претърпял ПТП в с. Катранджии, област Дряново, по вина на Р. С. Б. – водач
на лек автомобил „Пежо-306“, с рег. № ВТ 99****, в резултат на което е
получил следните травми: Фрактура на дясно коляно; Продължително
обездвижване на десен долен крайник. За деянието си водачът на лекия
автомобил е бил осъден с влязло в сила на 10.03.2021 г. споразумение по
н.о.х.д. № 133/ 2020 г. по описа на РС – гр. Дряново. Ищецът е бил приет в
отделението по ортопедия и травматология на болницата в гр. Велико
Търново, където е пролежал общо шест дни за извършване на нужните
медицински интервенции, включително и хирургическа такава, след което е
бил изписан. След две седмици ищецът е провел едноседмичен курс на
лечение в отделение за физиотерапия и рехабилитация на болницата, а
впоследствие – процедури за възстановяване в специализиран център по
рехабилитация в гр. Павел баня. Вследствие на получените травми ищецът е
ползвал отпуск по болест за срок от шест месеца, както и след изтичането на
този срок, като и към момента на подаване исковата молба не е настъпило
пълно възстановяване. Болките и страданията вследствие на получените
травми представляват претърпени от ищеца неимуществени вреди, които
следва да бъдат обезщетени от ответното застрахователно дружество с оглед
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от
27.02.2019 г. до 26.02.2020 г. Пред застрахователя е била подадена писмена
застрахователна претенция, по която е била образувана щета № **********/
16.03.2021 г., но не е било изплатено застрахователно обезщетение. Ищецът
иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и за имуществени вреди
– в размер на 1 515,66 лева, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 08.04.2021 г. – изтичане на 15 работни дни от подаване на
писмената претенция, до окончателното им изплащане. Претендират се
3
разноски.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 496/ 2021 г.
по описа на съда.
В проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2021 г.
процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. е заявил, че подържа
исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Д. е
поискал от съда да уважи иска, като в представената писмена защита е
изложил доводи за основателността му.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковите претенции, правейки възражения за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за
съпричиняване от страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан. В
пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на
ответника – адвокат Н. от АК – гр. Габрово, е поискал от съда да отхвърли
исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за
неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от представения, в заверен препис, Протокол № 5/ 10.03.2021 г.
от публично съдебно заседание на РС – гр. Дряново по н.о.х.д. № 133/ 2020 г.
по описа на съда е, че е било одобрено постигнато Споразумение между РП –
гр. Габрово и подсъдимия Р. С. Б., с което последният се е признал за виновен
в това, че на 20.10.2019 г., около 17,45 часа, в с. Катранджии, община
Дряново, при управление на лек автомобил „Пежо-306“, с рег. № ВТ 99****,
в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта си 0,83 на хиляда/ и
без да има правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което осъществил ПТП и причинил
средна телесна повреда на В. Й. – вътреставно счупване на дясната
голямопищялна кост на подбедрицата, както и на още едно лице – Р. В.ова Й.а
– закрито счупване на дясна раменна кост, като споразумението е влязло в
сила на 10.03.2021 г.
От представената, в заверен препис, проверка на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, неоспорена от насрещната страна се установява,
че МПС с ДКН ВТ 99**** има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за периода27.02.2019 г. до 26.02.2020 г.
4
По делото е представена писмена застрахователна претенция от ищеца
до ответното застрахователно дружество и обратна разписка за получаването
й с дата 16.03.2021 г., като липсват данни за изплащане на застрахователно
обезщетение.
С исковата молба е представена писмена документация, в заверени
преписи, която е била предмет на изследване от допуснатата съдебно –
медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Д. Г., след
като е изследвал представените писмени доказателства и е извършил преглед
на ищеца, е отговорил на поставените му задачи. в о.с.з. на 17.12.2021 г. е
заявил, че подържа заключението, което не е било оспорено от страните и е
прието от съда.
По искане на ищеца по делото е допуснат и разпитан един свидетел.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
се установи наличието на сложния фактически състав на деликтната
отговорност, както и валидно застрахователно правоотношение, и подадена
писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.
С оглед наличието на одобрено от съда Споразумение между
Прокуратурата и подсъдимия деликвент Р. С. Б., влязло в сила на 10.03.2021
г., въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК, като
влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това, дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Въззивният
съд приема, че деликвентът виновно и противоправно – в нарушение на
разпоредби от Закона за движение по пътищата, посочени подробно в
споразумението, е допуснал ПТП, което се намира в пряка причинна връзка с
причинената на ищеца средна телесна повреда - вътреставно счупване на
дясната голямопищялна кост на подбедрицата на ищеца, поради което е
налице ФС на деликтната отговорност.
Налице са и останалите особени предпоставки – валидно
застрахователно правоотношение и подадена писмена застрахователна
претенция, поради което застрахователят следва да носи отговорност за
5
причинените на ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка
с ПТП.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, като това понятие е
свързано с преценката на редица конкретни обективни обстоятелства по
делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на
увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания; осакатявания; загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
В случая ищецът е пострадал при ПТП с лек автомобил, водачът на
който е бил неправоспособен и е употребил алкохол, като ищецът се е
намирал на предната дясна седалка в автомобила. Когато е претърпял ПТП
ищецът е бил на 36 години.
От представените, с исковата молба, в заверени преписи, писмени
доказателства, се установява че ищецът е получил счупване на горния край на
тибията /голям пищял/, закрито. Приет е бил на 20.10.2021 г. в болницата,
където на 23.10.2021 г. е била извършена операция, с въвеждането на 3
канюлирани винта и е бил изписан на 26.10.2021 г. за домашно лечение.
Въззивният съд приема, че ищецът е претърпял болки и страдания,
които са били особено интензивни в посочения по – горе период, които
представляват неимуществени вреди и следва да бъдат обезщетени.
Свидетелката Ц. П. Й.а – съпруга на ищеца твърди, че около три
месеца се е грижела за него, като отначало ищецът се движел с проходилка.
Вследствие на инцидента ищецът не искал да шофира, като инцидентът
оставил отпечатък върху психическото му състояние. Оперираният му крак
видимо бил по-тънък от другия, не е възстановен напълно, при натоварване на
крака усеща болка, не може продължително време да стои прав на едно място.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелката, независимо от
близката й връзка с ищеца и възможността да е заинтересована, тъй като те
съвпадат с част от заключението на вещото лице, изготвено, както въз основа
на писмените данни по делото, така и на базата на извършен преглед на
ищеца. Вещото лице изрично посочва, че е налице видимо изразена
хипотрофия на десния бедрен мускул /по-малък по обем/ от левия бедрен
6
мускул, наличието на видим оток в областта на дясната коленна става, както и
субективни оплаквания от ищеца за болезненост с ограничен обем на сгъване
и разгъване в областта на дясната коленна става при физическо натоварване и
промяна на времето. Заключението на вещото лице е за незавършен
възстановително – оздравителен процес по отношение на опорно –
двигателната функция на долния десен крайник повече от две години след
ПТП, при положение че ищецът е провел рехабилитация.
Посочените по-горе обстоятелства представляват причинени на ищеца
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, като се вземе
предвид незавършения оздравителен процес при него.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че според вещото
лице, ищецът е бил в отпуск по болест за времето от 20.10.2019 г. до
24.03.2020 г. /пет месеца, въз основа на представени 5 бр. болнични листи,
както и за времето от 24.08.2021 г. до 13.09.2021 г. /21 календарни дни, въз
основа на представени 2 бр. болнични листи/, като в периода 24.08. –
30.08.2021 г. е била извършена операция за изваждане на имплантите и
почистване на получената инфекция на кожата и подкожната тъкан.
Според вещото лице, чиито заключение въззивният съд кредитира като
обективно и неоспорено от страните, установените оперативни белези в
областта на дясната подбедрица /, разположени под дясната коленна става/, не
са довели до загрозявания, груби изменения или придърпвания в областта на
меките тъкани на долния крайник, като те имат само повръхностен нарушен
естетичен ефект.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
освен посочените по – горе обективни обстоятелства, следва да се вземе
предвид обществено – икономическата ситуация в страната, чиито отражение
са нивата на застрахователно обезщетение, които към момента на ПТП –
20.10.2019 г. са 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че справедливия
размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от
ПТП на 20.10.2019 г. е сумата 35 000 лева, за която сума искът следва да се
уважи, а за разликата над 35 000 лева до претендираните 50 000 лева – да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
7
Ответникът е направил, с отговора на исковата молба, възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец, изразяващо се в непоставяне
на предпазен колан. С оглед на тежестта на доказване, която е негова,
ответникът е направил доказателствени искания във връзка с допуснатата от
съда СМЕ, които не са били уважени от първостепенния съд. Заключението
на вещото лице не е било оспорено от страните, като процесуалният
представител на ответника не е поискал допълването му, нито пък е направил
доказателствено искане в тази насока пред въззивния съд. С оглед на това,
настоящият състав на въззивния съд намира, че възражението за
съпричиняване е останало недоказано и не следва да се уважава.
Като е уважил изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди,
първостепенният съд е постановил неправилно Решение в частта за горницата
над 35 000 лева до 50 000 лева, или за сумата 15 000 лева, което следва да се
отмени, а в останалата обжалвана част – да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото следва да се отмени решението и в следните
части за разноските: в частта за разликата над 1 625,46 лева до 2 075,47 лева,
или за сумата 450,01 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА на адвокат Д. Т. Д. от АК – гр. Велико Търново за
осъществена безплатна правна помощ на ищеца пред първостепенния съд,
съобразно уважената част на исковите претенции; в частта за разликата над
1 744,16 лева до 2 460,63 лева, или за сумата 716,47 лева, представляваща
държавна такса и авансирани от съда средства за събиране на доказателства,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Във връзка с отхвърляне на въззивната жалба за сумата 5 000 лева и
направеното искане за присъждане на разноски в отговора на въззивната
жалба, на адвокат Д. Т. Д. от АК – гр. Велико Търново следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция на въззиваемия в размер на 800 лева.
Макар и освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, въззиваемият В. Й. следва да заплати на въззивника ЗД „БУЛ ИНС“
АД направените от него разноски, както следва: сумата 300 лева,
представляваща заплатена държавна такса за подаване на въззивната жалба,
съобразно уважената част от нея; сумата 733,76 лева /с ДДС/, представляваща
8
адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция, съобразно
отхвърлената част на исковите претенции; сумата 1 080 лева /с ДДС/,
представляваща адвокатско възнаграждение пред втората съдебна инстанция,
съобразно уважената част на въззивната жалба, като възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 119/ 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 496/
2021 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните части: в
осъдителната част за горницата над 35 000 лева до 50 000 лева, или за
разликата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП от 20.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2021 г. до окончателното
й изплащане; в частите за разноските за разликата над 1 625,46 лева до
2 075,47 лева, или за сумата 450,01 /четиристотин и петдесет лева, и една
стотинка/ лева, представляваща присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА на адвокат Д. Т. Д. от АК – гр. Велико Търново за
осъществена безплатна правна помощ на ищеца пред първостепенния съд,
съобразно уважената част на исковите претенции, както и за разликата над
1 744,16 лева до 2 460,63 лева, или за сумата 716,47 /седемстотин и
шестнадесет лева, и четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща
присъдени държавна такса и авансирани от съда средства за събиране на
доказателства, съобразно уважената част от исковите претенции, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от ищеца В. Й., ЕГН **********, от
гр. Велико Търново, срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София, с искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца горницата над 35 000 лева до претендираната сума 50 000 лева, или за
разликата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, от ПТП на 20.10.2019 г. по
9
вина на Р. С. Б. – водач на лек автомобил „Пежо-306“, с рег. № ВТ 99****.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/ 24.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 496/ 2021 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, да заплати на адвокат Д. Т. Д. от АК – гр. Велико Търново, с адрес на
кантората: гр. Велико Търново, сумата 800 /осемстотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда на
чл. 38 от ЗА на въззиваемия В. Й. пред въззивната инстанция, съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА В. Й., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, *******, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, както следва: сумата
300 /триста/ лева, представляваща заплатена държавна такса за подаване на
въззивната жалба, съобразно уважената част от нея; сумата 733,76
/седемстотин тридесет и три лева, и седемдесет и шест стотинки/ лева, с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции; сумата 1 080 /хиляда и
осемдесет/ лева, с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение пред
втората съдебна инстанция, съобразно уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10