№ 1664
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100900702 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от „И.,
В. и Ко“ ООД срещу „ К.Т. БГ“ ЕООД за установяване несъществуването на
вписаното по партидата на ответника в ТР обстоятелство – адрес на
управление
В исковата молба се твърди, че ищецът има правен интерес да установи
несъществуването на вписаното по партидата на „ К.Т. БГ“ ЕООД
обстоятелство за седалището и адреса на управление на дружеството, а
именно: гр. София, бул. ****, тъй като е собственик от 2007 г. на имота, а
вписването било извършено без никакво основание през 2009 г., което освен че
нарушавала правото но собственост на ищеца, въвеждало в заблуждение и
третите лица. Не твърди да е липсвало или да е невалидно решението на
органите на ответното дружество за избор на такъв адрес на управление, но
счита, че Тълкувателното решение №1/2002 г. на ОСГК на ВКС не изчерпва
всички хипотези, в които е допустим иск за установяване вписване на
несъществуващо обстоятелство, тъй като не отчита спецификите на
регистърното производство, което изисква вписванията да отговарят на
принципа на доверие в търговския регистър, който изисквал вписаните
обстоятелства да отговарят на действителността, поради което се изисквало и
представянето на декларация за истинност на заявените за вписване
1
обстоятелства. В защитата по същество поддържа, че е достатъчно само да
твърди, че обстоятелството не съществува, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи, че вписаният адрес е реален. Моли
съдът да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо
ответното дружество, че вписаният като седалище и адрес на управление на
„К.Т. БГ“ ЕООД, а именно: гр. София, бул. ****, е несъществуващо
обстоятелство, което следва да бъде заличено служебно на основание
чл.30,ал.1 ЗТР във вр. с чл.14,изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ.
Ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си фактическата липса на
основание за използване на адреса от ответното дружество да обуславя
несъществуване на обстоятелството относно определянето му за адрес на
управление.
Искът по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е предвиден за защита срещу пороци
на вече извършени вписвания, като вписване на несъществуващо
обстоятелство е налице, когато вписаното в регистъра обстоятелство не е било
изобщо настъпило или не е било настъпило валидно към момента, в
който е вписано в регистъра / Тълкувателно решение №1/2002 на ОСГК/.
Съдебният състав не споделя мотивите на ищеца и тези на съдебната
практика, на която се позовава, че тълкувателното решение неизчерпателно
изброява само хипотези на вписване на обстоятелства въз основа на решения
на органи на дружество, като в случая с адреса на управление вписването се
извършвало въз основа на „простото твърдение на заявителя относно адреса“.
Съгласно чл.115 ТЗ адресът на управление на дружество с ограничена
отговорност е част от задължителното съдържание на дружествения договор,
като същото обстоятелство подлежи на вписване на основание чл.119, ал.3 ТЗ
и вписването се извършва въз основа на решение на общото събрание на
съдружниците/едноличния собственик за приемане/изменение на
дружествения договор и след представяне на последния – аргумент от чл.119,
ал.1 ТЗ. Следователно релевантно за определяне на конкретен
административен адрес за адрес на управление на дружество с ограничена
отговорност е не заявлението за вписването му в търговския регистър, а
2
именно решението на общото събрание на съдружниците в
дружеството/едноличния му собственик, като законът не поставя изисквания
за наличието на основание и реални действия за упражняване на фактическа
власт върху определен имот, избран за адрес на управление, като условие за
валидност или законосъобразност на решението, нито изисква удостоверяване
на такива факти, като условие за вписване.
В случая ищецът твърди, че решение на едноличния собственик на
ответника относно учредяване на дружество с адрес на управление в гр.
София, ул.**** е взето, не се твърди нито установява то да е нищожно, поради
което и не е налице порок на извършеното вписване в търговския регистър
относно адреса на управление на ответното дружество К.Т. БГ ЕООД.
Във връзка с доводите в исковата молба относно принципите на
публичност, доверие и истинност на търговския регистър, въз основа на които
ищецът извежда теза, че при всяко разминаване между вписани и реално
осъществени в действителността факти може да се търси защита чрез иск по
чл.29 ЗТТРЮЛНЦ следва да се посочи, че такъв извод не следва от
съдържанието и целите на разпоредбата. Разпоредбата предвижда
отстраняване на последиците от пороци, които са допуснати при извършване
на вписванията, която защита действително е мотивирана от целта да се
постигне достоверност на данните в регистъра, които са публични, но само
въз основа на подлежащите на преценка при вписването факти – в случая с
адреса на управление относими към преценката за съществуването на това
обстоятелство са само съществуването и валидността на решенията на
органите на дружеството, които по закон имат право да го определят, а не
други фактически отношения, включително между дружеството и
собственици на имота, на които е присвоен адреса. Да се приеме противното
би означавало да се допусне косвен контрол върху решения на органи на
дружеството от лица, които не разполагат с легитимация да търсят тяхната
незаконосъобразност, както и до заличаване на вписвания относно
съществени обстоятелства, включително относно управление и
представителство и извън волята на волеобразуващите органи на
дружеството. Например, по тезата на ищеца обстоятелството, че фактическите
действия по управление на едно дружество не се извършват от вписания
управител, а от избран от него служител, би следвало да обосноват под
претекст за неистинност и недостоверност и в полза на всяко заинтересовано
3
лице право да поиска заличаване на вписания управител, а използването на
съкратено ежедневно название на дружеството от клиентите му/служителите
му – заличаване на фирменото му наименование, което е недопустимо, като
правата на третите добросъвестни лица са защитени чрез правилото на чл.10
ЗТТРЛЮНЦ.
По изложените съображения предявения иск следва да се отхвърли, като
съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът не е претнидрал такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на И., В. и
Ко.ООД, ЕИК **** срещу К.Т. БГ ООД, ЕИК **** за установяване
несъществуването на вписаното по партидата на ответника в ТР обстоятелство
– адрес на управление на дружеството в гр. София, ул.****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4