№ 1023
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110207533 по описа за 2023 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Т. срещу наказателно постановление № 22-4332-029154 от
17.03.2023 година на Началника на група към ОПП-СДВР Г.В.Б., с което на А. А. Т. на
основание член 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат Я.
навежда доводи за липса на състав на административно нарушение поради отсъствие на
умисъл за извършване на деянието, тъй като собственикът, респективно водачът не е бил
уведомен и не е знаел за извършената служебна дерегистрация на автомобила. Претендира
разноски по реда на член 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна Началника на група към ОПП-СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. В писмени бележки юрисконсулт П. оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
На 17.11.2022 година при извършена проверка в град София, около 15.56 часа до блок 121 в
ж.к. „Люлин“ на ул. „Генерал Владимир Динчев“, с посока на движение от ул. „Луи
Пастьор“ към улица „Орион“ се установило, че А. А. Т. управлява лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с регистрационен номер ***, собственост на А. А. Т., което МПС е
служебно дерегистрирано на 11.10.2022 година на основание член 143, ал.10 от ЗДвП поради
1
неизпълнение на задължението да сключи ГО на автомобилистите. На водача е съставен
АУАН бланков номер 780753 от 17.11.2022 година за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на него е било издадено обжалваното НП след като с постановление от
23.02.2023 година прокурор от СРП е постановил отказ за образуване на досъдебно
производство по член 345, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В качеството на свидетел е разпитан братът на жалбоподателя А. А. Т., който посочва, че
автомобилът е негова собственост и се полза лично от него, от брат му А. Т. и неговите
родители. Посочва, че не е бил уведомен, че автомобилът е служебно дерегистриран –
обстоятелство, което не било известно и на брат му А. Т..
От постъпила справка ОДМВР-София (л.61-62 от делото) е видно, че МПС е служебно
дерегистрирано на 11.10.2022 година като регистрацията е служебно възстановена на
23.11.2022 година. В писмо от 04.12.2022 година(л.72 от делото) е посочено, че писмо с №
3163 от 16.09.2022 година, с което е изпратено уведомление от Гаранционен фонд до
собственика не може да бъде предоставено в копие.
Описаната фактическа обстановка се установява от постановление на СРП от 23.02.2023
година за отказ за образуване на досъдебно производство, справка от АИС на ОДМВР, както
и АУАН и показанията на свидетеля Т., които са съответни на останалия доказателствен
материал.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година
на Министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете по член 34 от
ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано при условията на член 36, ал.2
от ЗАНН.
Съгласно член 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процедурата за това е
регламентирана в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 18б, ал. 1,
т. 8 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
2
данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.),
прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е предвидено, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд, че липсва сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В случая приложими са задължителните указания на Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, според което когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
"Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Съображенията за това, развити в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 годишна
са следните:
Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за
възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство,
така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва
по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на
Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът
на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена
служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би
довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
3
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното
превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до
служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на
закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се
явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност -
незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице
публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената
регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е
отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради
липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена
информация.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че жалбоподателят А. Т. не е осъществил от
субективна страна състава на вмененото му нарушение – при управлението на автомобила
той не е знаел, че МПС е със служебно прекратена регистрация, поради което нарушението
не е извършено виновно.
По изложените съображения, наказателното постановление подлежи на отмяна.
На основание член 63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение при условията на член 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно член 2, ал.2 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа
възнаграждението по член 38, ал.2 от Закона за адвокатурата се определя съобразно
критериите, заложени в наредбата. Съгласно член 18, ал.4 от Наредбата за процесуално
представителство и защита по административнонаказателни дела възнаграждението е в
размер на 500,00 лева. Съгласно член 14, ал.2 от Наредба за възнаграждения за адвокатска
работа за защита по административно наказателни дела с повече от две заседания за всяко
следващо заседание се заплаща по 250,00 лева. По делото са проведени три редовни
заседания - на 04.07.2024 година, 29.10.2024 година и 30.01.2025 година като на останалите
насрочени дати за открито съдебно заседание адвокат Я. не се е явил поради уважителни
причини. При съобразяване на цитираните разпоредби общият размер на възнаграждението,
което следва да бъде присъдено е в размер на 750,00 лева (500,00 лева за изготвяне на жалба
и процесуално представителство плюс сумата от 250,00 лева за проведеното заседание на
30.01.2025 година, когато делото е обявено за решаване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-029154 от 17.03.2023
година на Началника на група към ОПП-СДВР Г.В.Б., с което на А. А. Т. на
основание член 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на член 140, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат Д. Сергиев Я., сумата от
750,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по реда
на член 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5