РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Сандански, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250101045 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Г. Д., с ЕГН-
**********, Й. В. Д., с ЕГН-********** и А. В. Д.,с ЕГН-**********, и трите от гр.К.,
ул.”Е.”, № **, срещу „Югозападно държавно предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление-гр.Благоевград, ул.”Зора”, № 18, представлявано от
управителя В.К.Ч., с която са предявени искове за заплащане на всяка от тях сумата от 250
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на В.Й.Д. с ЕГН-**********, починал при трудова
злополука на 04.08.20**г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Правно основание- чл.200, ал.1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на В.Й.Д., в качеството им
съответно на негови съпруга и деца. Твърди се, че наследодателят им е имал сключен трудов
договор с ответното предприятие за длъжност „горски инспектор“, както и че е починал при
трудова злополука, която е декларирана с вх. № 5101-01-50 от 11.08.20**год. на ТП -
Благоевград от осигурителят „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ"ДП и е приета
за такава с влязло в сила разпореждане № 5104-01-55 от 13.09.20**год. на НОИ - ТП -
Благоевград, постановено на основание чл.60 от КСО. Твърди се, че обстоятелствата, при
които е станала трудовата злополука са установени по безспорен начин в протокол № 5103-
1
01- 13/07.09.20**год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от
представители на ТП на НОИ - Благоевград, а именно: на 04.08.20**год., към 08.45 часа,
инж. Ю.С. - главен експерт в ответното ДП „ЮЗДП", град Благоевград, е получил
съобщение от дежурните служители на тел.112, за възникнал пожар в землището на село П.,
в териториалният обхват на ДГС„Катунци"; инж. С. разпоредил на инж. С.К.-инспектор
областно звено и ръководител на мобилно звено с изнесен офис в град Петрич, в състава на
което влизали и пострадалият В.Д. и А.Г., да тръгнат към района на пожара, съгласно
заповед № РД-07-233-1/05.03.20**год. на директора на „ЮЗДП"ДП - град Благоевград;
задачата им е била да наблюдават пожара и подават информация за динамиката му и да
съдействат на директора на ТП ДГС „Катунци" при организиране на гасенето; пострадалите
пристигнали в района на пожара, където имало екип на РСПБЗН - Сандански с ръководител
А. Г. и група от ТП ДГС „Катунци" с ръководител инж. И. Р.; след направен обход на района
и констатиране, че пожарът е овладян, Д., Г. и К. си тръгнали; екипът на РСПБЗН също се
изтеглил; пътувайки, около 13,00 часа ръководителят на звеното - инж. К. получил обаждане
от инж. С., че е получено съобщение на тел.112, че пожарът се е възобновил и трябва да се
върнат; в резултат на това обаждане, К., Г. и Д. се връщат в района на пожара, като се
позиционират в север-североизточната част на пожара около горския път, който преминава
по билото; А.Г. и В.Д. останали по средата на пътя, а С.К. в горната част; по някое време К.
тръгнал за вода към автомобилите, като по средата на пътя чул силен шум от горене, а на 10
метра под него пламнала една голяма хвойна, след което на 5 метра от него една по-малка
хвойна; от първата запалена хвойна пожарът прехвърлил пътя; К. видял от пожара да излиза
А.Г. с крясъци от болка, който паднал на 5-7 метра от него; К. се опитал да стигне до него, но
на 2-3 метра от него го лъхнала много силна топлина, което го отказало и се върнал в
горната част. Твърди се, че в хода на разследването, проведено от служителите на НОИ ТП -
Благоевград се е установило, че причина за възникване на злополуката е внезапният порив
на вятъра, който завихрил огънят, пожарът за кратко време от низов преминал във върхов и
много бързо се изкачил до билото и пътят, на който бил разположен пострадалият В.Д..
Твърди се, че в хода на проверката е установено, че от работодателя са допуснати нарушения
на няколко нормативни акта, както и че при оценка на риска работодателят не е обсъдил
всички възможни странични фактори, които могат да породят риск, като изобщо не е бил
предвиден, респ. оценен рисковият фактор при внезапен порив на вятъра пожарът рязко да
премине от низов във върхов и това да породи допълнителна опасност за здравето и живота
при работа на работниците и служителите. Твърди се, че от внезапната и трагична смърт на
своя съпруг и баща ищците са изпитали и продължават да изпитват неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки и душевни страдания от мъката, породена от загубата на
любим човек, загинал преждевременно, на млада възраст, при трагични обстоятелства.
Твърди се, че до датата на смъртта на В.Д., всяка една от ищците е изградила с него
постоянни и здрави връзки на близост и любов, каквито се пораждат при трайно
съжителстване на членовете на едно семейство, в каквото са живеели до 04.08.20**год. Сочи
се, че изпитаната мъка от загубата на толкова близък човек, настъпила толкова внезапно -
сутринта излязъл на работа жив и здрав, а вечерта не се прибрал, при такива трагични
2
обстоятелства - изгорял жив в адски мъки и болки на работното си място, причиняват
дълбоки душевни страдания на всяка една от ищците, както към момента на причиняването
им, когато шокът и ужаса са били с най-висок интензитет, но така и впоследствие,
неотшумяващи и до днес. Твърди се, че Ц. Д. е изградила със своя съпруг една силна връзка
на любов и взаимна грижа в семейството, която е била преждевременно прекъсната по
шокиращ начин. Твърди се, че тя е загубила любимият си човек, с който никога вече няма да
се радват един на друг, както и на израстването на своите дъщери, които да създадат свое
семейство, да ги направят горди баба и дядо, радвайки се заедно всички на семейният уют
на едно голямо и задружно семейство. Твърди се, че такъв пълен семеен уют, след
трагичната загуба на съпруг и баща, никоя от ищците вече никога няма да изпита. Твърди се,
че Й. и А. Д.и са загубили своя любящ баща в момент, когато най-много са се надявали и
разчитали на неговата подкрепа - в момента, когато преминават от юношеството към
израстването на пълноценен и самостоятелен човек, който да гради свое семейство и трудова
и социална реализация. Твърди се, че поради внезапната загуба на своя баща, липсата на
здравото бащино рамо и бащини съвети и морална подкрепа, те чувстват и ще чувстват тази
липса като дълбоко душевно страдание. По изложените съображения ищците предявяват
настоящите искове, в подкрепа на които представят писмени доказателства и сочат гласни
такива.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
несъразмерно високо завишени. Ответникът твърди, че претендираните от ищците суми не
кореспондират с критерия за справедливост, който следва да бъде приложен така, че да
поправи действителната вреда - претърпяната лична болка и страдание, а не да носи
недължима финансова изгода и прекомерно, неоснователно обогатяване. Твърди се, че въз
основа на сключен трудов договор № 130/19.06.20** г. между работодателя “Югозападно
държавно предприятие“ ДП Благоевград и починалия В.Й.Д., са възникнали трудовоправни
отношения, като последният е бил назначен на длъжност горски инспектор. Сочи се, че
съгласно длъжностната характеристика, връчена и подписана от починалия, назначеният на
длъжността горски инспектор е следвало да изпълнява определени функции. Твърди се, че в
деня на трудовата злополука 04.08.20** г. инж. Ю. С., главен експерт в ЮЗДП ДП
Благоевград, е получил сигнал от дежурните служители на тел. 112 за възникнал пожар в
землището на с. П. в териториалния обхват на ТП „ДГС Катунци“. С оглед на установяване
на фактическата обстановка и съобразно задълженията си, инж. С. разпоредил на инж. С.К. -
инспектор областно звено и ръководител на мобилното звено, в състава на което е бил и
починалия В.Д., да тръгнат към района на пожара. Задачата на това звено е била единствено
да наблюдава и подава информация за динамиката на пожара и да съдействат на директора
на ТП „ДГС Катунци“ при организирането на гасенето. При пристигането си на място в
района на пожара имало екип на PC ПБЗН – Сандански, с ръководител А. Г. и група от ТП
„ДГС Катунци“, с ръководител инж. И. Р., зам. директор на ПТ „ДГС Катунци“. След
направения обход на района и констатиране, че пожарът е овладян, мобилното звено, в
състава на което е бил и починалия В.Д., си тръгнало. Екипът на PC ПБЗН - Сандански,
който бил на място, също си тръгнал. По пътя около 13.00 часа инж.К. получил обаждане от
3
инж. С., че е получено обаждане на тел. 112, че пожарът се е възобновил и ръководената от
него мобилна група трябва да се върне отново на място. Разпореждането на К. е било
единствено да наблюдават и подават информация за динамиката на пожара, като в никакъв
случай не е следвало лично да предприемат действия по гасене или ограничаване щетите от
пожара. Мобилната група, ръководена от инж. К., в състава на която е бил и починалия В.Д.,
се върнала в района на пожара, като се позиционирала в север-североизточната част на
пожара около горския път, който преминава по билото. Около 15:45 ч. задухал силен вятър,
който завихрил огъня и от низов пожарът за секунди станал върхов, прехвърлил дерето и
като във фуния започнал бързо да се изкачва от двете му страни, като за около минута
изминал 150-200 метра и се изкачил до билото и пътя. Починалият В.Д., при опит да излезе
на безопасно място към съществуващия път, е застигнат от високия огън, при което получава
термичен шок с дихателна недостатъчност, причинила смъртта му. Сочи се, че възложената
на починалия В.Д. работа в деня на инцидента, като член на мобилна група с ръководител
инж. К., е била единствено за оказване логистична подкрепа и подпомагане организацията
при пожарогасенето. Твърди се, че възложената работа съответствала на длъжностната
характеристика на служител, назначен на длъжността горски инспектор. Твърди се, че при
изпълнение на възложената му работа в деня на трагичния инцидент на починалия В.Д. му е
било добре известно как следва да изпълнява поставената му задача в тези условия, тъй като
в длъжностната му характеристика изрично е вменено като задължение да следи и
контролира прилагането на инструкции и наредби, отнасящи се до защита на горските
територии от пожар. Твърди се, че в случая има данни, че починалият В.Д. е навлязъл в
горския масив и е предприел действия по ограничаване на пожара, като по този начин се е
лишил от възможността своевременно да види разрастването на пожара и в крайна сметка,
това негово действие е допринесло за настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че в
заповед № РД-07-233-1/05.03.2021г. на директора на ответното предприятие изрично е
посочено, че в действията на мобилните групи, част от които е бил и починалия В.Д., се
изключва гасенето на пожара. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на починалия
В.Д. при възникване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 201 ал. 1 от КТ. Твърди се,
че починалият В.Д. не е изпълнил възложените задачи, а именно да наблюдава и подава
информация за динамиката на пожара, като е навлезнал в горския масив, въпреки че му е
било известно за наличието на разрастващ се в близост пожар. Твърди се, че в случай че
починалият В.Д. стриктно е изпълнявал възложените му задачи, като е наблюдавал на
безопасно място разрастващия се пожар и е подавал данни за динамиката на пожара, то
вредоносният резултат не би настъпил. Твърди се, че с неизпълнението на поставените му
задачи да наблюдава и подава информация за динамиката на пожара, като е навлезнал в
горския масив въпреки, че му е било известно за наличието на разрастващ се в близост
пожар и предприемане на действия по ограничаването му В.Д. е допуснал груба небрежност
и е допринесъл за възникналата трудова злополука. Твърди се, че допринасянето за
настъпването на трудовата злополука от служителя е основание за намаляване на
отговорността на работодателя. Оспорва се твърдението на ищците за извършени от
работодателя и служители на предприятието действия и нарушения на закона, които са
4
довели до смъртта на починалия В.Д.. Сочи се, че твърдението на ищците за извършени от
работодателя и служители на предприятието действия и нарушения на закона изцяло се
основават на разпореждане № 5104-01-55 от 13.09.20** г. на НОИ-ТП-Благоевград. Твърди
се, че цитираното от ищците разпореждане не е доказателство за твърдените от същите
закононарушения и няма задължителен характер за решаващия граждански съд. Сочи се, че
се оспорват твърденията в исковата молба за действия или бездействия от страна на
служители на ответното дружество, респективно вина от страна на работодателя, които да са
в пряка и причинна връзка с възникването на трудовата злополука. Сочи се, че от страна на
ръководството на "Югозападно държавно предприятие" ДП Благоевград са предприети
активни действия по открИ.е на набирателна сметка за набиране на средства за обезщетение
на близките на починалите. Твърди се, че на наследниците на В.Й.Д. е преведена от
набраните средства сума в общ размер на 40793,04лв., която има обезщетителен характер и
се иска да бъде отчетена от съда като изплатено обезщетение от ответното дружество.
Направено е и искане при условие, че съдът определи обезщетение на ищците то да бъде
намалено и със сумите преведени от застрахователното дружество „Дженерали
Застраховане“ АД, съгласно чл.200, ал.4 от КТ, ако такива са изплатени. В подкрепа на
становището си представя писмени доказателства и сочи гласни такива.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника, а именно:
„Дженерали застраховане”-АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Княз Дондуков”, №68, което оспорва предявените искове. Същото оспорва,
че след смъртта на В.Й.Д. ищците са претърпели болки и страдания в твърдения обем, като
счита, че исковете за неимуществени вреди са силно завишени по размер, неотговарящи
реално на претърпените от ищците болки и страдания. Счита също, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспаднат обезщетенията и/или
пенсиите, получени от ищците по общественото осигуряване. Оспорва се и датата, от която
се претендират лихвите. На следващо място се твърди, че е налице принос на пострадалия за
настъпване на трудовата злополука и за реализиране на вредоносния резултат, като в тази
връзка поддържа изцяло възраженията и доводите на ответника.
По делото е назначена съдебно инженерно-техническа експертиза и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците са наследници по закон на В.Й.Д. с ЕГН-**********, починал на 04.08.20**г.,
като първата ищца е негова съпруга, а останалите ищци са негови дъщери /удостоверение за
наследници, препис- извлечение от акт за смърт/. Приживе наследодателят им е бил в
трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявал длъжността „горски инспектор“
/безспорно между страните/.
В.Й.Д. е бил в състава на мобилно контролно звено с ръководител /отговорник екип/
инж.С.К. – инспектор областно звено,
с работно място в административната сграда на ТП ”ДГС Петрич” в гр.Петрич и с
район на дейност -в териториалния обхват на ТП „ДГС Струмяни“, ТП „ДГС Сандански“,
5
ТП „ДГС Петрич“, ТП „ДГС Катунци“,ТП „ДГС К.” и ТП „ДГС Симитли” /заповед № РД-
07-488 от 01.07.20**г. на директора на „ЮЗДП”ДП Благоевград/. В състава на това мобилно
звено били още А.Г. и С.Е..
Със заповед № РД-07-233-1 от 05.03.20**г. директорът на „ЮЗДП”ДП Благоевград е
наредил как да се действа при възникване на горски пожари в териториалния обхват на
предприятието, като по отношение на мобилните контролни звена е наредил да оказват, след
устно разпореждане на началник отдел „Опазване, превенция, защита на горските територии
и ползване на дървесина”, логистична подкрепа и подпомагат организацията при
пожарогасенето, което изключва действията по гасене на пожара.
Между „Югозападно държавно предприятие“ ДП и „Дженерали застраховане”-АД е
сключен договор с предмет-предоставяне на услуги по застраховане за нуждите на
„Югозападно държавно предприятие“ ДП по пет обособени позиции, сред които и
застраховка ”Задължителна трудова злополука” и „живот и злополука” на служителите на
„ЮЗДП”ДП и неговите териториални поделения/договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги № ПО-03-3 от 17.03.20**г./.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. С., М. З., С.К., И. Р. и Г. М.
/които съдът кредитира, тъй като се основават на непосредствените им възприятия и не са
противоречиви/ се установява следното: На 04.08.20**г. е възникнал пожар над местността
”И.” в землището на с.Г., попадащ в района на ДГС”Катунци”. Същият ден, сутринта,
мобилната група, ръководена от св.К., тръгнала към мястото на пожара по устно
разпореждане на Ю. С. /главен експерт в отдел „Опазване на горските територии” в
ответното предприятие, заместващ в този ден началника на отдела/ и с нареждане да
подпомагат организацията при пожарогасенето-да координират действията, да следят
динамиката на пожара и да дават информация на ръководството, придружена със снимки. На
мястото вече имало пожарникари, доброволци и други служители на „ЮЗДП”ДП, сред
които и св.И. Р.-заместник директор на ДГС”Катунци”. Облеклото на мобилната група било
теренно-всекидневно, без специфично оборудване. След като установили, че пожарът е
овладян, тъй като по периферията му не е имало огън, а само тлеещи огнища във
вътрешността, мобилният екип, ръководен от св.К., около обяд си тръгнал. По пътя св.К.
получил телефонно обаждане от св.С., че пожарът се е възобновил и че трябва да отидат да
видят какво се случа, да подпомагат потушаването на пожара с наблюдение, евентуално с
доставка на вода и инструменти. Мобилният екип се върнал обратно. След като се
придвижили по черен камионен горски път и оставили служебния автомобил, св.К., св.З.,
А.Г. и В.Д. тръгнали нагоре по горския път, който преминава по билото. След като се
позиционирали на място, откъдето да направят снимка на огъня, който се виждал в
далечината, и след като А.Г. направил снимка, св.К. и св.З. продължили нагоре по горския
път, а А.Г. и В.Д. останали на място-по средата на пътя. Свидетелят К. получил обаждане
по телефона от св.С. да направи снимки на пожара, но тъй като в този момент той не е
виждал никъде огън, тръгнал обратно надолу по пътя. Изведнъж се появил силен вятър и
пожарът от низов станал върхов, като за минута-две стигнал до билото. Свидетелят К. видял
6
да пламва хвойна до него, след което друга хвойна, както и А.Г. да тича към него, падайки в
основите на хвойната-на няколко метра от него. Свидетелят К. се опитал да го доближи, но
поради сериозната горещина се оттеглил, като при оттеглянето получил изгаряния по гърба.
По късно, св.К. видял, че на същото място-близо до пътя е било и тялото на В.Д.. Тялото на
А.Г. било в ляво на пътя, а тялото на В.Д.-в дясно, непосредствено под пътя.
От заключението на вещото лице /неоспорено от страните и което съдът кредитира
като обективно и обосновано дадено/ е видно, че мястото на пожара е труднодостъпен за
пешеходно придвижване терен; че пътят минава по високата, сравнително равнинна част,
като от двете му страни са разположени силно обрасли дерета и долове с голям наклон; че
високата температура, развита във въздуха от пожара и възпламеняването на отделни
дървета /хвойната е смолиста и лесно запалима/ е придвижило температурната вълна от
огъня в посока на запалването, а оттам към хората, намиращи се в района; че
температурната вълна е невидима и трудно може да се прецени до къде е стигнала степента
на запалване, както и че при това положение никой не може да прецени кога температурната
вълна от пожара ще стигне до някое дърво или до нещо лесно запалимо /каквито са дрехите
и косата/, което да се възпламени и да пренесе линията на пожара на друго място. Вещото
лице сочи, че поведението на В.Д. и другите лица, които са били на място и отговарящи за
„организирането на гасенето на пожара”, не са били в разрез с нормативната уредба; че
всички налични условия са способствали огънят да се разпространи бързо от вятъра и да се
обръща от низов във върхов по стволовете на дърветата във височина, като по върховете на
дърветата вятърът го пренася по своята посока и така скоростта на разпространение на
пожара в гората става неконтролируема. Вещото лице заключава, че смъртта е била
възможно да се предотврати единствено при осигуряване на достатъчно отстояние от огъня
и че с каквото и оборудване, подготовка, инструктаж при такава близост до огъня никой
няма шанс да го преодолее; че единствената възможност за В.Д. е била да се отдалечи по
възможно най-бързия начин от линията на разпространения на огъня, но това е било
възпрепятствано от силно пресечения терен и разнородната тревиста и храстова
растителност, която пречи на бързото придвижване по терена, както и от разнасяния от
вятъра пушек, който пречи както на видимостта, така и за осигуряване на нормално дишане,
което допълнително пречи на координацията и преценката, а така също влошава
физическото състояние и издръжливост при преминаване на терен. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че скоростта на предвижване на огъня и на топлинната вълна /която е
невидима/ е много голяма и пострадалият не може да избяга.
С разпореждане № 5104-01-55 от 13.09.20**г. на НОИ, ТД-Благоевград, декларираната
от Югозападно държавно предприятие злополука, станала с В.Й.Д., е приета за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО. По делото е приложен и протокол № 5103-01-
13/07.09.20**г за резултатите от извършено разследване на злополуката от представители на
ТП на НОИ-Благоевград, ДИТ-Благоевград и ЮЗДП ДП Благоевград, въз основа на който
протокол НОИ, ТД-Благоевград е мотивирал своето разпореждане за приемане злополуката с
В.Д. за трудова. При разследването е било установено, че злополуката е станала през време
7
и във връзка с извършваната работа – на 04.08.2021г. при оказване на логистична подкрепа и
съдействие при организиране гасенето на пожар на територията на ТП „ДГС Катунци“,
около 15,45часа задухал вятър, който завихрил огъня и от низов пожарът станал върхов,
прехвърлил дерето и много бързо се изкачил до билото и пътя, при което пострадалият е
погълнат от високия огън, вследствие на което получава термичен шок с дихателна
недостатъчност, причинили смъртта му.
В ОП-Благоевград е започнало наказателно производство за това, че на 04.08.20**г.,
около 16,20 часа, в м.”С.И., землището на с.Г., община С., по непредпазливост е запалено
имущество на значителна стойност-гора от горски фонд и е последвала смърт-на В.Й.Д. от
гр.К. и А.Х.Г. от гр.Петрич-престъпление по чл.331, ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.330, ал.1
от НК, разследването по което производство не е приключило /писмо на ОП-Благоевград от
26.02.20**г./.
Въз основа на отправени искания от Ц. Г. Д., Й. В. Д. и А. В. Д. до „Дженерали
застраховане”-АД и служебна бележка изх.№ 10-01-9/14.02.20**г., издадена от „Югозападно
държавно предприятие“ ДП Благоевград/ приложени по делото/, „Дженерали застраховане”-
АД е изплатило на ищците по делото по 50840лв. по заявените от тях застрахователни
претенции /представените 3бр.преводни нареждания от 23.02.20**г./.
С Решение №3694/01.02.20**г. на Управителния съвет на ЮЗДП ДП е възложено на
директора на ЮЗДП ДП да сключи договор за дарение с и в полза на наследниците на В.Й.Д.
за събраните средства по набирателна дарителска сметка в размер на 40 793.04 лв. В
решението на управителния съвет на ЮЗДП ДП е посочено, че средствата са постъпили в
набирателна дарителска сметка в ОББ, създадена от ЮЗДП ДП по повод инициатива за
подпомагане на наследниците на А.Х.Г. и В.Й.Д., загинали в пожар на 04.08.20**г., както и
на пострадалия в пожара С.Я.К., и тримата служители на ЮЗДП ДП, по която сметка са
получени средства от физически лица, Регионални дирекции по горите, Държавни горски и
ловни стопанства в структурата, Държавни предприятия, Съюз на лесовъдите и други
юридически лица, както и средства, постъпили от проведената благотворителна инициатива
„Купи елхичка, помогни“. С писмо от 09.02.20**г. директорът на ЮЗДП ДП гр. Благоевград
е изпратил до Ц. Г. Д., Й. В. Д. и А. В. Д. два еднообразни екземпляра на договор за
дарение с молба да ги подпишат и да ги върнат подписани в деловодството на
предприятието, за да бъдат подписани от директора на предприятието. По делото е
представен едностранно подписан договор за дарение. Със заповед от 22.01.20**г.
директорът на ответното предприятие е наредил сумата от набирателната сметка в размер на
40 793.04 лв. да се преведе по равно на наследниците на В.Й.Д.. Въз основа на тази заповед
на А. В. Д., Й. В. Д. и на Ц. Г. Д. са преведени суми в размер на по 13597,68лв.
/представените 3бр. платежни нареждания/.
Видно от постъпилото писмо от ТД на НОИ-Благоевград с изх.№ 1029-01-159311 от
05.03.20**г. е, че на Ц. Г. Д. за периода от 04.08.20**г. до момента на изготвяне на справката
не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, парични
обезщетения за безработица и пенсия; че на Й. В. Д. за същия период са изплащани парични
8
обезщетения за безработица, но не и парични обезщетения за неработоспособност и пенсия
и че на А. В. Д. за същия период са изплащани парични обезщетения за временна
неработоспособност и парични обезщетения за безработица, но не и за пенсия.
Разпитаната по делото свидетелка В.А. /свекърва на ищцата А. Д. и живееща в същия
квартал с нейните родители/ сочи, че семейството на В.Д. е било сплотено и между тях
имало единомислие; че след неговата смърт съпругата му и двете му дъщери гледали в една
точка; че Ц. Д. напуснала работа и си е седяла само в дома си, чийто стени са облепени от
тавана до пода с увеличени снимки на съпруга й и не знае кой ден е; че А. Д. постоянно е
плачела, като е излизала навън, за да не я гледа 8-месечното й дете и че единствено то я е
отклонявало да не мисли за смъртта на баща си; че загубата на родителя се отразила по-
тежко на психиката на Й. Д., която започнала да пие успокоителни след смъртта на своя
баща, с когото живеела в един дом.
Разпитаният по делото свидетел К.Д. /първи братовчед на В.Д. и негов съсед/ сочи, че
семейството на В.Д. е било много добро и задружно; че съпругата и двете му деца разчитали
на В.; че дъщерите му били силно привързани към баща си, който е бил тяхна опора; че
неговата смърт се е отразила много лошо на съпругата и децата- изпаднали в паника и не
могли да повярват какво става; страдали, че не е могъл да се нарадва на внучето си, както и
че до ден днешен те тежко преживяват смъртта на В.Д. и начина по който е починал.
Разпитаният по делото свидетел В.С. /семеен приятел/ сочи, че семейството е било
добро, задружно и че смъртта на В. е съкрушила съпругата му и двете му деца, които
тъгуват; че при разговорите с Ц. тя постоянно плаче; че Ц. е споделяла на съпругата му, че
преди нейният съпруг я е карал и прибирал от работа, а сега се страхува, тъй като е сама; че
към момента на смъртта едната му дъщеря е била омъжена, а другата-неомъжена, но вече и
тя е семейна.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от тяхното предявяване-ищците са наследници по закон на
В.Д., чийто работодател е бил ответника по делото, като се твърди, че е настъпила трудова
злополука довела до смъртта на наследодателя на ищците, което е причинило на последните
вреди-болки и страдания.
По основателността на предявените искове съдът излага следните правни изводи:
По силата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, която е причинила
смърт на работник или служител, работодателят отговаря имуществено, независимо от това
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й.
Следователно, отговорността на работодателя има обективен, безвиновен характер. За да
се уважат исковете следва да се установи наличие на трудовоправни отношения между
наследодателя на ищците и ответника, наличие на трудова злополука и причинената от нея
смърт, както и настъпилите вреди за претендиращите обезщетението.
Безспорно между страните е, че наследодателят на ищците е бил в трудово
9
правоотношение с ответника. Установи се, че на 04.08.20**г. наследодателят на ищците е
претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО, установена с надлежен акт,
довела до неговата смърт, която се понася много тежко от неговата съпруга и деца, поради
което следва да се ангажира обективната отговорност на ответника за неимуществените
вреди, причинени на ищците от смъртта на техния наследодател в резултат на претърпяната
от него трудова злополука.
При определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди на
ищците от смъртта съответно на техния съпруг и баща, се изхожда от принципа за
справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, съгласно чл.212 от КТ.
В случая отчитайки релевантните за делото факти в тяхната съвкупност-починалият е
46 годишен мъж; работоспособен; първата ищца е на 42г. и е загубила своя спътник в
живота, на когото разчита в общата грижа за семейството; отличните отношения между тях
и тежкото понасяне на загубата от нея; икономическите условия в страната към датата на
смъртта, както и съдебната практика в сходни хипотези, съдът намира за необходимо и
достатъчно за компенсирането на вредите е обезщетение в размер на 200 000лв.
По отношение на останалите две ищци съобразно принципа за справедливост съдът
определя обезщетение в размер на 170 000лв. за Й. Д. и 150 000лв. за А. Д., като взе предвид
характера на търпените от тях болки от смъртта на баща им и отражението на загубата върху
тяхната психика (което отражение е било по-тежко при Й. Д.), тяхната възраст и семейно
положение към момента на смъртта /Й. Н. е била на 24 години, неомъжена, живееща при
родителите си, а А. Д. е била на 20г., омъжена, живееща при съпруга си с 8-месечния им
син/, възрастта на наследодателя и отношенията им на привързаност приживе, а също и
икономическите условия в страната към датата на смъртта.
Неоснователно е възражението на ответника, че наследодателят на ищците е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да е налице
допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука е необходимо
да се установи, че той със свои постъпки е участвал в причиняването й. Груба е
небрежността, когато работникът/служителят е съзнавал/предвиждал/ настъпването на
вредоностните последици-увреждане на здравето си, но се е надявал да ги предотврати.
Обикновено грубата небрежност се свързва с тежко дисциплинарно нарушение от негова
страна, като не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда може да се приеме за
груба небрежност. Константна е съдебната практика на ВКС, че за да се приложи
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ е необходимо безспорно да се установи, че
работникът/служителят не е положил дължимата грижа, каквато би положил в подобна
обстановка и най-небрежния човек, т.е. когато е нарушил елементарни изисквания на
безопасност на работата, проявил е грубо незнание и неуважение на най-прости за
разбиране и усвояване правила за здравословни и безопасни условия на труд.
В хода на делото, ответникът върху когото е доказателствената тежест, не доказа
твърдението си, че В.Д. не е изпълнил поставените му задачи, а е навлязъл в горския масив
въпреки, че му е било известно за наличието на разрастващ се в близост пожар и е
10
предприел действия по ограничаване на пожара, като по този начин се е лишил от
възможността своевременно да види разрастването на пожара. Напротив, установи се от
свидетелските показания на служителите в ответното предприятие, че В.Д. е изпълнявал
разпорежданията на ръководителите си-св.К. и св.С., да отиде в района на пожара, да
подпомага организацията по пожарогасенето, да следи динамиката на пожара и да дава
информация на ръководството, придружена със снимки. От заключението на вещото лице се
установи, че поведението на В.Д. и другите лица, които са били на място и отговарящи за
„организирането на гасенето на пожара”, не са били в разрез с нормативната уредба, както и
че за В.Д. е било обективно невъзможно нито да предвиди пренасянето на линията на
пожара от мястото на запалването към мястото, където се е намирал /заради температурната
вълна, която е невидима и пречи да се прецени докъде е стигнала степента на запалване и
кога температурната вълна ще стигне до нещо лесно запалимо, което да възпламени и
пренесе линията на пожара на друго място/, нито да избегне движението на огъня /предвид
бързото разпространение на пожара от вятъра и обръщането му от низов във върхов, при
което скоростта на разпространение на пожара в гората става неконтролируема/, както и да
избегне застигането му от огъня предвид силно пресечения терен и разнородната тревиста и
храстова растителност, която пречи на бързото предвижване по терена, а също и предвид
разнасяния от вятъра пушек, който влошава видимостта и влошава физическото състояние
и издръжливост при преминаване по терена.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи В.Д. да е проявил груба
небрежност при изпълнение на работата си на 04.08.2021г., а изводът за наличие на такава
не може да почива на предположения.
Неоснователно е искането на ответника от определените обезщетения да се приспадне
сумата от 40793,04лв., преведена на ищците от откритата от него набирателна сметка за
набиране на средства във връзка със смъртта на починалите служители на ответното
предприятие. Съображенията за това са следните:
Установи се, че преведената на ищците сума в общ размер на 40793,04лв. е от
набирателна дарителска сметка, по която са постъпвали суми от трети лица за подпомагане
на пострадалите. Събраните по тази сметка средства не са собствени на работодателя
/сумите не са превеждани от трети лица с цел подпомагане на работодателя/, за да се
приспаднат от дължимото от него обезщетение по чл.201, ал.1 от КТ. По отношение на
събраните суми ответното предприятие има ролята на посредник между третите лица-
дарители и членовете на семействата на починалите при пожара служители на ответното
предприятие. По въпроса дали средствата събрани от дарителска кампания следва да се
приспадат от дължимото обезщетение по чл.201, ал.1 от КТ има постановена съдебна
практика, в това число и на Окръжен съд Благоевград /напр.решение №407 от 24.07.2025г.
на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№ 9/2025г. и определение № 50072 от 16.02.2023г. на
ВКС по гр.д.№2521/2022г., с което не е допуснато до касация решение № 600 от 22.03.2022г.
на СГС по в.гр.д.№ 12590/2021г./.
Не е налице основание по чл.200, ал.3 от КТ за намаляване размера на определените
11
обезщетения с получени суми от обезщетения и/или пенсия по обществено осигуряване, тъй
като се установи, че ищците не са получавали обезщетения и/или пенсии във връзка с
настъпилата на 04.08.2021г. трудова злополука с наследодателя им В.Й.Д..
От така определените обезщетения следва да бъде приспаднато застрахователното
обезщетение получено от ищците за неимуществените вреди от смъртта на наследодателя
им вследствие злополуката, тъй като безспорно се установи, че ищците са получили сумите
от по 50840лв. като обезщетение по договор за застраховка с предмет- живот и злополука на
служителите на „ЮЗДП”ДП, по която застраховащ е ответното дружество. След приспадане
на получената застраховка, дължимото обезщетение остава в размер на 149160лева за
първата ищца, в размер на 119160лева за втората ищца и в размер на 99160лева за третата
ищца.
В частта над горните размери до претендираните размери от по 250 000лв. исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни. Върху определените обезщетения за вреди
ответникът дължи заплащане на законна лихва, считано от момента на настъпване на
трудовата злополука-04.08.2021г. до окончателното им изплащане.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищците направените по делото разноски. Ищците са упълномощила адвокат И. К.
Ч. от АК-Благоевград, който да ги представлява безплатно -обстоятелство отразено в
представените 3бр. договори за правна защита и съдействие. Процесуалният представител
на ищците по делото е поискал заплащане на адвокатски хонорар, който съдът на основание
чл.38, ал.2 от ЗА определя на 36 000лева. Съобразно изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден заплати на пълномощника на ищците по делото –адвокат И. К. Ч. от АК-
Благоевград, сумата от 17639,04 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете. Възражението на ответника, че не следва да се присъждат разноски на
пълномощника на ищците, тъй като липсват доказателства по делото, че те са материално
затруднени, е неоснователно поради следното: Ответникът не може да оспорва правото на
адвоката да получи възнаграждение за предоставена от него правна помощ по съображения,
че лицата, на които е предоставена правната помощ не са материално затруднени, тъй като
се касае за вътрешни отношения между ищците и адвоката и съдът е обвързан от
изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 от
ЗА. За присъждане на разноски в полза на адвоката на ищците на посоченото основание е
достатъчно да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. Освен това, на адвоката се дължат разноски съгласно чл.78 от ГПК, тъй като те са
реално извършени-той е предоставил по делото правна помощ и защита на ищците.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 24
000лева и за възнаграждение и разноски на вещо лице в размер на 1360лв., поради което
12
ищците следва да заплатят на ответника сумата от 12934,27лева съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника е неоснователно предвид размера на
исковете и фактическата и правна сложност на делото, като в тази връзка съдът прецени
вида на исковете, броя на проведените съдебни заседания, обема на събрания доказателствен
материал и свършената от пълномощника работа по делото /депозиране на подробен
отговор на исковата молба, активно участие в съдебни заседания и изготвяне на писмена
защита по спора/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
държавна такса по уважените искове в размер общо на 14699,20 лева (5966,40лева по иска
на първата ищца, 4766,40лева по иска на втората ищца и 3966,40лева по иска на третата
ищца).
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление-гр.Благоевград, ул.”Зора”, № 18, представлявано от управителя В.К.Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Д., с ЕГН-**********, с адрес- гр.К., ул.”Е.”, № **, сумата от 149
160 лева (сто четиридесет и девет хиляди сто и шестдесет лева), съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на В.Й.Д. с ЕГН-
**********, починал при трудова злополука на 04.08.20**г., ведно със законната лихва,
считано от 04.08.20**г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания размер от 250 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление-гр.Благоевград, ул.”Зора”, № 18, представлявано от управителя В.К.Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. Д., с ЕГН-**********, с адрес- гр.К., ул.”Е.”, №**, сумата от 119
160 лева (сто и деветнадесет хиляди сто и шестдесет лева), съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на В.Й.Д. с ЕГН-
**********, починал при трудова злополука на 04.08.20**г., ведно със законната лихва,
считано от 04.08.20**г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания размер от 250 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление-гр.Благоевград, ул.”Зора”, № 18, представлявано от управителя В.К.Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Д.,с ЕГН-**********, с адрес-гр.К., ул.”Е.”, № **, сумата от 99 160
лева (деветдесет и девет хиляди сто и шестдесет лева), съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на В.Й.Д. с ЕГН-
**********, починал при трудова злополука на 04.08.20**г., ведно със законната лихва,
считано от 04.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания размер от 250 000лв., като неоснователен.
13
ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление-гр.Благоевград, ул.”Зора”, № 18, представлявано от управителя В.К.Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. К. Ч. от Адвокатска колегия-Благоевград, с адрес на
кантората-гр.С., ул.”Македония”, № 38 сумата от 17 639,04 лева (седемнадесет хиляди
шестстотин тридесет и девет лева и четири стотинки), съставляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ на ищците по делото Ц. Г. Д., Й. В. Д. и А.
В. Д..
ОСЪЖДА Ц. Г. Д., с ЕГН-**********, Й. В. Д., с ЕГН-********** и А. В. Д.,с ЕГН-
**********, и трите от гр.К., ул.”Е.”, № **, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Югозападно държавно
предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.Благоевград,
ул.”Зора”, № 18, представлявано от управителя В.К.Ч., сумата от 12 934,27лева (дванадесет
хиляди деветстотин тридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) за направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие“ ДП с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление-гр.Благоевград, ул.”Зора”, № 18, представлявано от управителя В.К.Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански държавна такса в размер на 14 699,20
лева (четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки).
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане”-АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Княз Дондуков”, №68,
като помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
14