№ 14370
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110129051 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Б. П. П., ЕГН ********** за защита от домашно насилие,
срещу Д. Г. П., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че страните са живели на съпружески начала и имат две общи
деца. Сочи се, че на 02.06.2022 г. около 21:18 часа, ответникът е извършил акт на домашно
насилие спрямо молителката, който се състоял в изпращане по телефон на заплашителни и
обидни съобщения, подробно описани в допълнителна молба от 06.06.2022г. По -късно към
00.30 часа ответникът крещял на молителката, ударил я с юмрук по лявото рамо като
започнал да я скубе и дърпа за косата, за да я извади от колата й. Молителката се отскубнала
като тръгнала с автомобила си.
Ответникът, оспорва изнесените в молбата твърдения по отношение на акта на
домашно насилие на посочените дати.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По допустимостта на молбата за защита по ЗЗДН.
Молбата е подадена от лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, ответникът Д. П. и молителката Б. П. са били във фактическо съпружеско
съжителство (чл. 3, т. 2 ЗЗДН), поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на съответната дата 02.06.2023г. представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено
физическо и психическо насилие.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
1
Безспорно се установи по делото, че между страните са налице обтегнати отношения
и нарушена комуникация в резултат на противоречия помежду им, касаещи личните им
отношения. Това се установява от разпитания по делото свидетел.
Показанията на свидетелката са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани,
преценени по реда на чл. 172 ГПК. Разпитана в хода на съдебното дирене, свидетелката
пресъздава различни моменти от случилото се на процесната дата и час. Съдът намира
пречка, предвид наличието на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, да ползва
показанията на свидетелката при формиране на свободното си вътрешно убеждение, а
именно : на първо място дори и след изрично указание от съда, молителката не посочи да е
имало свидетел на твърдения акт на домашно насилие, не е посочила такъв в описанието и
в първоначалната молба. На следващо място свидетелката сочи различен час от посочения
от молителката, твърди, че скубането и удрянето по рамото е станало около 12.00 часа през
нощта, а молителката описва тези действия да са се случили около 00.30 часа без да сочи
дата/предполага се вече да е било на дата 03.06.22г./ и то пред адреса, на който живее
молителката/. Някак нелогично звучи твърдението на свидетелката, че посред нощ са
тръгнали да прибират децата, които се намирали у ответника по това време. Т.е. така
описаното деяние от молителката не се е случило в присъствие на свидетелката, както
твърди тя.
По отношение на деянието, което се твърди да е станало на 02.06.2022 г., около 21:18
часа, съдът смята, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказа по
безспорен и несъмнен начин извършен умишлено от страна на ответника спрямо
молителката акт на домашно насилие, тъй като свидетелката твърди да е присъствала на
такива заплахи на 01.02.2022г.-деня на детето. При това положение и предвид липсата на
всякакви други доказателства, съдът намира, че физическо и психическо насилие на
посочената дата и час не е осъществено. Освен това, не са налице и предпоставките за
уважаване на молбата само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е
изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като, на първо място, по делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита и на единствения посочен от страната свидетел
очевидец Ангелина Владимирова Стоянова, от чийто показания не се установи акт на
извършено домашно насилие, описано по начин на извършване и време, посочено от
молителката. Действително по принцип Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
доказателствено средство, като в тежест на ответника е да опровергае нейната
доказателствена стойност. Вярно е, че в настоящия случай в декларацията не е посочена
датата на процесното събитие, място на извършването, нито има описание на случилото се,
поради което не може на самостоятелно основание да се приеме за доказателство по делото.
Събраните по делото доказателства не доказват по безспорен начин извършен акт на
домашно насилие. На второ място в представената декларация липсва изложение на
обстоятелства от гледна точка на конкретен акт на насилие и последици за молителката,
поради което настоящият съдебен състав не я цени.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, застрашаващ живота и здравето на постР.лия, но не и при повърхностни
предположения, изведени от твърденията на едната страна по спора или въз основа на
косвени доказателства.
По горните съображения, настоящият съдебен състав, намира молбата за защита за
изцяло недоказана и като такава, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от ответника. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката дължи на ответника
2
направените от него по делото разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско
възнаграждение. При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25.00
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. П. П., ЕГН **********, за издаване на заповед
за защита срещу Д. Г. П., ЕГН **********, като неоснователна, и ОТКАЗВА да издаде
заповед за защита.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Б. П. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Б. П. П., ЕГН **********, да заплати на
Д. Г. П., ЕГН **********, сумата от 400.00 (четиристотин) лева – разноски за
производството, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ДА СЕ УВЕДОМИ 05 РУ-СДВР, че издадената по делото заповед за незабавна
защита №145 от 12.06.2022г. няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7- дневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3