Р Е Ш Е Н И
Е
№ 113
гр.Велико
Търново, 11.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря в.г., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 113 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е в изпълнение на Решение № 2764 / 01.03.2021г. на Върховния
административен съд, с което е отменено Решение № 48 / 07.02.2018г. на
Административен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
Депозирана
е жалба от С.С.Г. *** против Принудителна административна мярка – принудително
преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик,
наложена от инспектор при ЕООД „Организация за движението, паркинги и гаражи“. В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен
орган, а в условията на евентуалност незаконосъобразен. Изложени са подробни
съображения за липсата на законова възможност като служба за контрол по смисъла
на ЗДвП да бъде определено търговско дружество, което води и до липса на
компетентност на негови служители да налагат принудителни административни мерки. Моли се за прогласяване нищожността, в условията на евентуалност
отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото
разноски. В хода на съдебното производство пред Върховния административен съд
жалбоподателя е починал, синовете му представят доказателства за отказ от
наследство и като наследник по делото е конституирана С.С.В., която е и
жалбоподател в настоящото производство.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на същата, като моли
за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Принудителна
административна мярка - принудително
преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на лек автомобил Фолксваген с
рег. № ***, наложена
от инспектор при ЕООД „Организация за движението, паркинги и гаражи“.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2018г. С.С.Г.
паркира собствения си лек автомобил Фолксваген с рег. № *** на ул.”Асен Златаров”. В този участък от
улицата са поставени пътни знаци В-27 / забранени са престоя и паркирането/ и
табела Т-17 / с визуално и текстово отбелязване за принудително преместване/.
Неправилното паркиране на автомобила е установено от екип на ЕООД „Организация
на движението, паркинги и гаражи” и е разпоредено принудителното му
преместване. За натоварването на автомобила е съставен Констативен протокол №
004162 / 27.11.2018г. от инспектор С. С.. След заплащане на такса автомобилът е
предаден на собственика.
В хода на настоящото
съдебно производство са представени Заповед № РД 22-1873 / 05.11.2018г. и
Служебна справка № 2130 / 05.11.2018г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган.
Настоящият състав не споделя развитата от жалбоподателя теза
за наличие на законово ограничение като длъжностно лице да бъде определен
служител на търговско дружество. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП
предоставя на собственика на пътя правото да определи компетентните лица, които
да налагат принудителната административна мярка принудително преместване на
автомобил. След като по дефиниция пътищата биват републикански, общински и
частни, то за „длъжностно лице” по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП може да бъде
опредено всяко лице – не би могло да се изисква от собственика на частен път да
определя общински служител или държавен служител за лице, което да налага
принудителната мярка. При липсата на изрична законова забрана или изискване
принудителната административна мярка да се налага от лице, работещо при собственика
или администрацията, управляваща пътя, то всяко надлежно определено лице
представлява „длъжностно лице” именно с факта на посочването му като такива от
собственика или администрацията, управляваща пътя.
В конкретния случай паркирането е извършено на общински път,
за който няма спор между страните, че се управлява от Община Велико Търново.
Представена е Заповед № РД22 – 1906 / 09.11.2018г., с която са определени
четири поименно посочени лица за длъжностни лица, които да прилагат или
нареждат прилагането на принудителна административна мярка – преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или
упълномощения от него водач, когато 1) превозното средство е паркирано
правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; 2) е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението и 3) не е заплатена дължимата цена по чл.99,
ал.3 от ЗДвП и в случаите на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП след изтичане на
разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Издателят на
принудителната административна мярка С.П.С. е измежду определените със
заповедта длъжностни лица, поради което и той разполага с материална
компетентност за налагане на ПАМ.
Заповед № РД22 – 1906 / 09.11.2018г. е подписана от
Заместник кмет „Финанси”. От представените по делото Заповед № РД 22-1873 / 05.11.2018г. и Служебна справка № 2130 /
05.11.2018г. се установява компетентността на посочения заместник кмет да
изпълнява длъжността „кмет” на гр.Велико Търново към датата на издаването на
заповедта. От служебна справка се установява ползването на неплатен отпуск от
кмета на община Велико Търново Д.П.за периода 06.11.2018г. – 09.11.2018г. Със
заповед от 05.11.2018г. изрично е възложено на С.Д.-И.в качеството и на
заместник кмет „Финанси” – да замества и изпълнява всички функции на кмет за
периода 06 – 11.11.2018г. включително. Следователно Заповед № РД22 – 1906 / 09.11.2018г. е издадена от Кмета на
Община Велико Търново като подписана от лице, определено да изпълнява
длъжността при отсъствие на титуляра. Представените доказателства установяват
по безспорен начин наличието на заместване, поради което и определянето на
лица, които да налагат принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП е
валидно.
При наличието на изрично овластяване от собственика на пътя
без правно значение за компетентността на издателя на акта е факта дали
дружеството в което той работи може да бъде определено за „служба за контрол”
по смисъла на ЗДвП. Дали лицето има право да установява административни
нарушения, за преустановяването на които се издават принудителните
административни мерки е въпрос свързан с доказаността и материалната
законосъобразност на акта, но не и с компетентността на издателя му.
Настоящият състав намира принудителната административна мярка
за издадена при правилно приложение на материалния закон.
Фактическите
основания за налагане на принудителната административна мярка се установяват от
представената административна преписка, включваща и снимков материал, и
представените при първото разглеждане на спора от Административен съд Велико
Търново писмени доказателства – схема на вертикалната сигнализация. Схемата за
вертикалната сигнализация установява наличието на пътни знаци В 27 и Т 17 в
началото на ул.”Асен Златаров” в гр.Велико Търново, като снимка № 1 допълва
тези данни със съдържанието на пътен знак Т 17 – предупреждение за принудително
преместване на автомобилите. Паркирането на автомобил марка Фолксваген с рег.№ ***
в обхвата на посочените пътни знаци се установява от снимковия материал и
докладна записка на инспектор С.. Следователно се установява по безспорен начин
паркирането на лек автомобил в нарушение на правилата за движение на място,
обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното
преместване на паркирано превозно средство, представляващо основание за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена и при
спазване на материалния закон.
Не се установяват сочените от жалбоподателя
пороци на оспорения административен акт, а и не се установяват нарушения на
процесуалния и материалния закони и при служебна проверка на съда, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на
разноски съобразно представения списък с разноските и доказателствата за
действителното им заплащане. Разноските следва да се присъдят в полза на Община
Велико Търново, тъй като органът, издал оспорения акт притежава качеството
„длъжностно лице” по силата на изрично овластяване от кмета на общината, а не
по силата на заеманата от него длъжност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.С.В. ***, като правоприемник на С.С.Г. срещу Принудителна
административна мярка – принудително преместване на пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик на лек
автомобил Фолксваген с рег. № *** обективирана в
Констативен протокол №
004162 / 27.11.2018г., издаден от инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи“
ЕООД.
ОСЪЖДА С.С.В. *** да заплати на Община
Велико Търново сумата от 300лв. / триста лева /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: