РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Перник, 13.01.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА |
|
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН
ИГНАТОВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д.
№ 748 / 2019 г. по описа на ОС - Перник,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета
„ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по подадена от Д.М.В., чрез пълномощника й – адв. А.А., въззивна жалба с вх. № 26167/20.09.2019
г., в която първоинстанционното решение се оспорва изцяло.
Навеждат се доводи,
че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В тази връзка се обръща
внимание, че изводите на районния съд не съответстват на приложимата нормативна
уредба и на тълкувателната практика. Акцентира се върху обстоятелството, че Тълкувателно
решение № 2 / 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да намира
приложение само спрямо висящи към момента на постановяването му изпълнителни производства
и то от датата на постановяването му. В тази връзка се прави извода, че приложим
в случая е петгодишен давностен срок, който спрямо процесните вземания е изтекъл
в периода от 28.06.2013 г. до 27.02.2019 г., когато е депозирана исковата молба.
Алтернативно се поддържа, че приложимият давностен срок е три години. С тези аргументи
се иска обжалваното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго,
с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски и пред двете инстанции.
В законноустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД не е
постъпил писмен отговор.
С Решение № 1132/29.08.2019 г., постановено
по гр.д. № 1497/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник първоинстанционният
съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д.М.В., с ЕГН: ********** против „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: ********* отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1861.64 лева, представляваща
начислена цена за доставена топлинна енергия за битови нужди за имот – апартамент
№ **, находящ се в ***, за периода от 01.05.1999 г. до 30.04.2009 г. и сумата от
1242.80 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода
от 30.06.1999 г. до 01.02.2010 г., за които вземания против ищцата в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1140/2012 г. по описа на РС –
гр. Перник, въз основа на който против Д.В. е образувано изп.д. № 240/2012 г. по
описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ОС – гр. Перник с взискател „Топлофикация
Перник“ АД, като е ОСЪДИЛ Д.М.В., с ЕГН: **********
против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник разноски по
делото в размер на 100.00лева.
В съдебно заседание жалбоподателя подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде уважена изцяло, а първоинстанционното
решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Моли при уважаване на жалбата да бъдат присъдени и сторените
разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, като прави възражение за прекомерност
на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител юк. Д. - оспорва депозираната въззивна жалба и
моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло решението на Районен
съд Перник, като основателно законосъобразно и мотивирано и бъде отхвърлена въззивната
жалба като недоказана и неоснователна.
Моли за присъждане на разноски.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Д.М.В. е депозирал пред първоинстанционния Пернишки районен съд искова
молба, като по изложени в нея съображения е поискал да бъде прието за установено
със силата на присъдено нещо по отношение на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник,
че не дължи сумата в общ размер от 3516.53 лв., от която главница 1861.64 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г., законна лихва за забава
на месечни плащания в размер на 1242.80 за периода от 30.06.1999г. до 01.02.2010г.,
както и сумата от 62.09 лв., начислени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350.00 лв., като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
Районният съд е
отхвърлил така предявените искове, като е приел, че процесното вземане не е погасено
по давност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
Според районния
съд, вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, се погасяват с обща
5-годишна давност по аргумент на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Приел е също така, че давността
е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност, тоест от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г.
на Пленума на ВС тълкуване, а именно от 26.06.2015г., от което следвало, че към датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2019г., така и към приключване на съдебното дирене петгодишният
давностен срок все още не бил изтекъл, поради което отрицателният установителен
иск се явявал неоснователен.
От фактическа страна
се установява, че по ч.гр.дело № 1104 / 2012 г. по описа на Районен съд Перник е
издадена заповед за изпълнение № 1081 / 15.03.2012г., с която е разпоредено на Д.М.В.,
с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник сумата от 1861.64
лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г., законна лихва
за забава на месечни плащания в размер на 1242.80 за периода от 30.06.1999г. до
01.02.2010г., както сумата от 62.09 лв. - държавна такса и 350.00 лв. -юрисконсултско
възнаграждение.
На 08.05.2012г.
е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение.
От приложеното по
делото копие на изп. дело № 240/2012 г. по
описа на ЧСИ С. Д. се установява, че е образувано изпълнително производство въз
основа на молба от 05.07.2012г. от кредитора „Топлофикация Перник“ АД на основание
горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника Д.М.В., като в същата са посочени конкретни изпълнителни способи за
пристъпване към принудително изпълнение.
На 25.09.2012 г.
е изпратена покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е връчена на
длъжника.
На 28.06.2013г.,
след направена справка, по искане на съдебния изпълнител е вписана възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника Д.М.В.,
обезпечение по вземането на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата
на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната
и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта
на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение
и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,
води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези
факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна
проверка, поради което настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство
подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане на заповедта за
изпълнение.
В случая, не е приложима
петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, както е посочил първоинстанционния съд, тъй
като в случая се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД /периодични
плащания/, които съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС се погасяват с кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата по чл.111, б. „ В“ от ЗЗД
Действително по въпроса относно давността за вземания,
установени със заповед за изпълнение в съдебната практика са налице две обособени
становища. Според едното, влязлата в сила
заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва давността
и новата давност е 5-години, тоест намира приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД. Второто
становище е, че влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло в сила съдебно
решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.
Настоящият въззивен
състав поддържа второто становище, тъй като счита, че при снабдяване на кредитора
с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на
пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с изтичането на който
то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977г. по гр.дело № 1
/77 г., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията дадени
в ППВС № 2 /1977г., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по
чл. 303 и следв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен
спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани
и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи
се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск,
съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси,
са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не
предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категории актове. Те са постановени в заповедното производство,
съставляващо част от изпълнителното такова, не решават материалноправен спор по
същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл. 414
от ГПК, чл. 423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,
поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват
по правни последици на влезлите в сила решения.
От датата на влизане
в сила на заповедта за изпълнение до образуване на изпълнителното дело - 05.07.2012г.
не е изминал тригодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство на 05.07.2012г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание
чл. 116, б. “ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване
на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на 28.06.2015г.
От този момент започва да тече и новата давност, която няма данни да е спирана и
прекъсвана.
По делото не се
твърди и не се установява след прекратяване на изп. дело № 300/2013г. на ЧСИ С.
Д. да е образувано ново изпълнително дело за вземането на „Топлофикация Перник“
АД, като извършените от взискателя и ЧСИ действия по изп. дело № 300/2013г. на ЧСИ
С. Д. действия след перемирането не са произвели правен ефект. Когато изпълнителното производство е прекратено,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не
се считат произвели правно действие.
Предвид на гореизложеното
настоящият състав на съда намира, че новата тригодишна давност по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, е започнала да тече от 28.06.2015г.
и е изтекла на 28.06.2018 г., поради което вземанията на жалбоподателя „Топлофикация
Перник“ АД за сумите по изпълнителния лист (главници, лихви и разноски) са погасени
по давност, поради което и не се дължат от жалбоподателя.
Следователно предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК се явява основателни
и следва да се уважат изцяло.
Тъй като районния
съд е приел противното в обжалваното решение, то следва да бъде отменено изцяло
и да бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата в общ размер от 3516.53 лв.,
от която: главница 1861.64 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г.,
законна лихва за забава на месечни плащания в размер на 1 242.80 лв. за периода
от 30.06.1999г. до 01.02.2010г., както сумата от 62.09 лв., начислени съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв., като погасени по давност
към датата на завеждане на исковата молба.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по
въззивното производство общо в размер на 319.02 лв., от които 62.09 лв. - такса
за обжалване пред въззивната инстанция /л.9/ и 250 лв. – заплатено адв. възнаграждение
по договор за защита и правно съдействие от 16.09.2019г. /л5/., за които е представен и списък по чл. 80 ГПК пред въззивната
инстанция.
По първоинстанционно
производство претендира и доказва разноски в общ размер на общо 653.17 лв., от които
124.17 лв. – заплатена държавна такса за предявяване на иск, 500.00 лв. – заплатено
адв. възнаграждение, заплатено по договор за защита и правно съдействие от 27.02.2019г.,
5.00 лв. – заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение и 24.00 лв. – такса за издаване на копие от изпълнителното
дело, за които са представени доказателства и списък
по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд.
С оглед резултата
от обжалването и уважаването на въззивната жалба на осн чл. 273, във вр. с чл.78
от ГПК на жалбоподателя се дължат, както направените в хода на въззивното производства,
така и направените в хода първоинстанционното производства разноски, а именно в
общ размер на сумата от 972.19 лв.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
По изложените съображения
Пернишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
1132 / 29.08.2019 год., постановено по гр.дело № 1497 / 2019 год. по описа на Пернишкия
районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД гр.Перник с ЕИК ********* и с адрес
на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“, че Д.М.В., с ЕГН: ********** и съдебен адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК ********* сумата в общ размер от 3516.53 лв., от която: главница 1861.64 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.1999г. до 30.04.2009г., законна лихва за забава
на месечни плащания в размер на 1 242.80 лв. за периода от 30.06.1999г. до 01.02.2010г.,
както сумата от 62.09 лв., начислени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350.00 лв., като погасени по давност към датата на завеждане на исковата
молба.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ Република ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.В., с
ЕГН: ********** и съдебен адрес *** сумата
972.19 лв. / деветстотин седемдесет и два
лева и 19ст./ представляващ направени съдебно – деловодни разноски в хода на
въззивното и първоинстанционното производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.