№ 3650
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110203010 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58, т. 1 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-35/24.01.2025 г. издадено от и.ф. заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева на
жалбоподателя *** /в открито производство по несъстоятелност/, на основание чл. 221, ал.
8, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 100е, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2,
хипотеза 1 от ЗППЦК.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 100е,
ал. 2, пр. 1, вр. чл. 100е, ал. 1, т. 2, хип. 1 от ЗППЦК в срок до 30 дни от края на първото
тримесечие на 2024 г., а именно до 30.04.2024 г. включително, да представи на КФН отчет на
индивидуална база за изпълнение на задълженията си съгласно условията на
облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем,
за спазване на определените финансови показатели, и за състоянието на обезпечението, за
първото тримесечие на 2024 г. В НП е прието, че нарушението е извършено в **** на
01.05.2024 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя *** / в
открито производство по несъстоятелност/ чрез временния синдик Р. Р.. В жалбата подробно
са развити съображения за това, че емисията облигации на дружеството отдавна не се
търгува на пазара и е безпредметно предоставянето на отчети за нея. Сочи се още, че
дружеството е санкционирано за идентично нарушение, свързано с непредставяне на същата
информация и на обществеността, освен на КФН, което според синдика нарушава принципа
ne bis in idem. Отделно от това се претендира и за квалифициране на нарушението като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, без да се сочат конкретни обстоятелства.
Предвид това се претендира обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез временния синдик, не
1
изпраща законен или упълномощен представител.
Въззиваемата страна – **** на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност", чрез процесуалният си представител – юрисконсулт С., изразява
становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Допълва, че другото цитирано в жалбата НП се отнася до
различно нарушения – непредставяне на отчета по чл. 100е, ал. 1 от ЗППЦК на
обществеността, а не на КФН. Намира, че нарушението не е маловажно, като изтъква, че
отчетът не е представен и до края на съдебното следствие. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
*** със седалище в ****, общ. *****, е публично дружество, вписано под № РГ-05-1155
в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като
емитент е адресат на разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК).
С решение № 883-Е от 15.08.2012 г. на КФН е потвърден проспект и е вписана емисия
обикновени, необезпечени лихвоносни облигации с обща номинална стойност 5 млн. евро и
падеж 2019 г., издадени от ***, търгувани на БФБ.
С влязло в сила Решение № 2619/27.11.2019 г. по т.д. № 3809/2019 г. на Софийски
апелативен съд, е обявена неплатежоспособността на ***** с начална дата 31.12.2014 г. и е
открито производство по несъстоятелност на дружеството. Към 2024 г. дружеството не е
обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност не е спряно.
В проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар на издадените облигации
през 2012 г. , емитентът е поел задължение да спазва определени финансови съотношения на
индивидуална и консолидирана база. Но поради липсата на дъщерни дружества на
жалбоподателя и на основание чл. 31, ал.1, т. 2 от Закона за счетоводството дружеството не е
било задължено да изготвя консолидиран ГФО за 2023 г. и уведомление на консолидирана
основа за финансовото състояние на дружеството за първото тримесечие на 2024 г.
следователно, дружеството е дължало да представи на КФН и на обществеността
тримесечен отчет по чл. 100е, ал.1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗППЦК за първото тримесечие на 2024
г. в срок до 30 дни от края на тримесечието.
В хода на документна проверка от служители на КФН, извършена на неустановена дата
преди 26.07.2024 г. в единната информационна система на КФН е установено, че към
30.04.2024 г. дружеството не е представило на КФН отчет на индивидуална база за
изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия,
включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на
определените финансови показатели, и за състоянието на обезпечението, за първото
тримесечие на 2024 г. в законоустановения срок. В последствие се установило, че такъв
отчет не е представен и до датата на съставяне на АУАН, а и до датата на съдебното
заседание по делото.
Така допуснатото нарушение е установено по време на осъществена служебно
инициирана документална проверка от св. М. П. Ч. на длъжност „****“ в отдел „Надзор на
публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна
цел“ в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН. На 26.07.2024 г. по
телефона временният синдик на дружеството бил поканен за явяване в КФН за съставяне на
АУАН за констатираното нарушение. Но в телефонния разговор синдикът *** уведомила, че
няма да се яви.
2
След установяване на така описаните обстоятелства и след като лично проверила в
посочения регистър /ЕИС/ и се убедила, че не само до 30.04.2024 г., а и до 30.07.2024 г. от
жалбоподателя не е предоставен на КФН отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за първото
тримесечие на 2024 г., св. Ч. преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 100е, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 100е, ал.1, т. 2, хоп. 1 от ЗППЦК, тъй като не е
представило на КФН отчета в законоустановения срок до 30 дни след края на тримесечието –
до 30.04.2024 г., включително и към датата на приключване на проверката и съставяне на
акта.
С оглед изложеното св. Ч. съставила АУАН № Р-06-319 от 30.07.2024 г., в присъствие
на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи. В акта е прието, че
нарушението е извършено на 01.05.2024 г. в гр. София. Актът бил съставен в отсъствие на
представител на жалбоподателя. След това актът бил изпратен за връчването му и препис от
същия е връчен на дружеството чрез неговия временен синдик на 12.08.2024 г., като в акта
не са изложени възражения срещу него. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на АУАН № Р-06-319 от 30.07.2024 г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 24.01.2025 г. **** на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издал НП № Р-10-35, с което
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК е наложено на жалбоподателя административно наказание – „имуществена санкция”
в размер на 2 000 лева на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1, вр. чл. 221, ал.1, т. 2 от ЗППЦК
за нарушение на чл. 100е, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 100е, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК.
Настоящето НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 29.01.2025 г., което се
установява от представеното копие от известие за доставяне, като дружеството е подало
жалба срещу него до КФН по пощата на 10.02.2025 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства и доказателствeни средства - гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел – М. Ч., както и събраните по надлежния
процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч., тъй
като същите са подробни, непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка в системата
на КФН и е установила, че отчетът не е представен на КФН в законовия срок, а и до
издаването на АУАН. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. От разпита на
свидетелката се потвърждава и изпълнената процедура по покана на временния синдик за
явяване за съставяне на АУАН, за което е съставен и надлежен констативен протокол.
Съдът преди всичко основа своите фактически изводи на приложените по делото
писмени доказателства, от които безспорно се установява липсата на представен отчет в
срока до 30.04.2024 г., което се потвърждава и от изложеното в жалбата. А от представената
по делото част от проспект за емисията се установява и съществуването на такава. Съдът се
довери и на представените преписи от съдебни решения относно откриване на
производството по несъстоятелност на дружеството. А от представеното копие на НП № Р-
10-34/24.01.2025 г. се установява точно за какво нарушение е било наказано дружеството с
него.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК, Решение № 357/23.05.2024 г. и
Заповед № З-136/04.06.2024 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Съдът намира, че правилно за съставянето на АУАН е бил поканен определеният
временен синдик на дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност,
като именно на синдика са връчени и АУАН и НП и тя е подала и жалбата срещу НП.
Изпълнена е процедурата за покана до дружеството за съставяне на акта, следователно
съставянето му в отсъствие на представител на дружеството е съобразено с правилата на
ЗАНН.
Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение от
фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна квалификация. В
АУАН и НП се съдържат дата и място на твърдяното нарушение.
На първо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението – ****,
където е седалището на КФН. Доколкото вмененото нарушение се извършва с бездействие,
правилно наказващият орган е посочил, че за негово място следва да се счита мястото,
където е дължимо действието, т.е. седалището на КФН, където е трябвало да се получи
отчета.
Съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК, приложима на основание чл. 84 от
ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края
на последния ден, т.е. в случая крайният срок, до който е следвало да бъде представен отчета
– 30.04.2024 г. (вторник), е в присъствен ден. Следователно, правилно в АУАН и НП е
посочено, че нарушението е извършено на 01.05.2024 г., независимо, че това е почивен ден.
В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 2 от 09.11.2021 г. за първоначално и последващо
разкриване на информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни
книжа до търговия на регулиран пазар (Наредба № 2) се посочва, че емитентът, по
отношение на който е открито производство по несъстоятелност, до обявяването му в
несъстоятелност представя на Комисията информация като действащо предприятие съгласно
чл. 10 - 15 от Наредба № 2
В случая на дружеството-жалбоподател е вменено извършване на нарушение на чл.
100е, ал.2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, от ЗППЦК, което цели да регулира специфичната материя,
свързана с публичното предлагане на ценни книжа и да гарантира информираност на
облигационерите по емисията, както и на регулаторния орган.
Съгласно цитираната като нарушена разпоредба на чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК
„Емитентът на облигациите е длъжен:… да предоставя на довереника на облигационерите
до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който
се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база - в срок 60 дни от края
на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на
4
облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем,
за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението“ Като
в ал. 2 на чл. 100е ЗППЦК е посочено, че „Емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на
комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар
на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия.“
По делото несъмнено е установено, че е издадена емисия облигации от дружеството с
падеж 2019 г., както и че същото не е обявено в несъстоятелност, а единствено е открито
производство за обявяването му. Следователно, дружеството е било субект на задължението
по чл. 100е, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК да представи отчет за изпълнение на задълженията
си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на
средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за
състоянието на обезпечението, както пред КФН, така и пред обществеността по
предвидения в чл. 100т, ал. 3 и ал. 4 от ЗППЗК начин.
Следователно в конкретния случай дружеството е следвало да предостави и на КФН и
да разкрие и на обществеността (чрез публикуване в специализиран интернет портал) отчета
за изпълнение на задълженията си по облигационната емисия през първото тримесечие на
2024 г. до 30.04.2024 г.
Като не е предоставило на КФН този отчет до 30.04.2024 г. включително,
дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 100е, ал. 2, пр. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, като не е представило отчета в КФН не само до законовия срок до
30.04.2024 г., но и до съставяне на АУАН и дори до провеждане на съдебното заседание по
делото пред СРС. От дружеството не се сочат каквито и да е обективно причини за
непредставяне на отчета.
Нарушението на чл. 100е, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК е формално, на просто
извършване, осъществено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на нормативно
определения срок. За реализирането му не е необходимо да има настъпил вредоносен
резултат.
В този смисъл следва да се отбележи, че не е налице и едно общо нарушение по чл.
100е, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗППЦК. Законът ясно е предвидил задължението на емитентите да
представят отчет за изпълнение на задълженията по емисията както пред КФН, така и пред
обществеността, което се осъществява по два различни начина и с различна цел. Затова
правилно, наказващият орган е ангажирал отговорността на субекта за две отделни
нарушения на чл. чл. 100е, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗППЦК, тъй като дружеството не е представило
отчета за изпълнение на задълженията по облигационния заем не само пред КФН, (което е
санкционирано с процесното НП), но и пред обществеността (за което е издадено НП № Р-
10-34/24.01.2025 г.). С това правилно е приложен чл. 18 от ЗАНН. В този смисъл съдът
намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за съществуването на едно
общо кумулативно задължение, съответно и за едно общо нарушение. Въз основа на това
съдът не намира за нарушен принципа ne bis in idem, което да представлява основание за
отмяна на обжалваното НП.
Неизпълнението на процесното задължение подлежи на санкциониране по реда на чл.
221, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, който предвижда налагането на глоба в размер – от 1000 до 2000
лева. А според ал. 8, т. 2 на юридически лица се налагат имуществени санкции за нарушения
по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 5000 лева.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен
правилно съобразно действащия закон към момента на нарушението, като санкцията е
определена съгласно чл. 221, ал. 8, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Наложената имуществена
санкция е в минималния предвиден в закона размер за юридически лица, а именно 2 000
лева, следователно не е възможно нейното намаляване. Административното наказание
съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите,
визирани в ЗАНН.
Процесното нарушение е формално, поради което е без значение факта, дали от
5
същото са настъпили вредни последици. Доколкото отговорността на дружеството е
ангажирана по реда на чл. 83 от ЗАНН и тя е безвиновна, то не е необходимо да бъде
изследван въпроса кое конкретното лице е отговорно за неизпълнението на задължението.
Фактът на неизпълнението на задължението не се оспорва от дружеството-жалбоподател,
като не се излагат и обективно налични съображения за причините за неподаване на отчета в
срок.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, поради изключителната важност на обществените отношения, регулирани от ЗППЦК,
свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на инвеститорите в
публични дружества, предлагащи ценни книжа. Тази защита не отпада при откриване на
производство по несъстоятелност срещу емитента, а дори напротив – необходимостта от
информация е още по-необходима. Ирелевантно е посоченото в жалбата обстоятелство, че
отдавна облигационната емисия не се търгува на регулирания пазар, доколкото не е
установено всички задължения към облигационерите да са изпълнени. Така описаното
нарушение е застрашило обществените отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 100е,
ал. 1 и 2 от ЗППЦК и свързани контрола при изпълнението на облигационната емисия. Не
следва да се пренебрегва и обстоятелството, че отчетът изобщо не е представен и до
съдебното заседание на СРС, както на обществеността /т.е. регулирания пазар/, така и на
КФН, както и липсата на доказателства за уважителни причини за това.
Доколкото публичното дружество осъществява специфична дейност, обект на
изключителна регулация и контрол, то като професионалист следва да отделя значително
внимание на специфичните изисквания към дейността си и да спазва стриктно законовите
разпоредби. Тези негови задължения не отпадат с откриване на производство по
несъстоятелност, доколкото дружеството не е обявено в несъстоятелност и вероятно
дейността му продължава.
Поради това съдът прие, че извършеното съставлява нарушение, разкриващо типичната
обществена опасност за нарушенията от този вид.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното
НП като правилно и законосъобразно, като остави подадената жалба без уважение.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на КФН в проведените съдебни заседания е участвал юрисконсулт и съдът е
потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност, като е проведено едно
съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено
възнаграждение, а именно възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-35/24.01.2025 г. издадено от
и.ф. заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на жалбоподателя *** /в открито производство по несъстоятелност/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева, на
основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 100е, ал. 2,
пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА жалбоподателя *** с ЕИК ******* /в открито производство по
несъстоятелност/ ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР сумата от
80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7