Решение по дело №1216/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…..……./…….10.2019г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

при секретар Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

въззивно търговско дело №1216 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Ф., против Решение №2362/30.05.2019г. постановено по гр.д.№352/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта с което е отхвърлен предявения против “България Ер“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Аерогара София, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 250 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, поради закъснение на полет FB 8193, осъществен на 04.10.2017г. от Летище Варна, Република България до Летище Анталия, Република Турция, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-14.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно и неправилно, като се сочи, че първоинстанционния съд е формирал погрешни правни изводи, тъй като не е съобразил, че извършеното от ответника, след депозиране на исковата молба, плащане, касае единствено и само главницата, но не и дължимата законна лихва. Сочи се, че въпросното обезщетение за забава е определяемо, предвид факта на заплащане на главницата и настъпилата му изискуемост на 14.01.2019г. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 5.30лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението от 250 евро, за периода от подаване на исковата молба-14.01.2019г. до дата на заплащане на обезщетението-21.02.2019г., ведно с разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор. С постъпило в последствие писмено становище, ответникът, чрез пълномощник, поддържа теза за правилност и законосъобразност на атакуваната част от съдебният акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, не изпраща представител и не изразява становище.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ж.И.Й., с иск против “България Ер“ АД, с правно основание е основание чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание цитираната разпоредба от регламента, поради закъснение на полет FB 8193, осъществен на 04.10.2017г. от Летище Варна, Република България до Летище Анталия, Република Турция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-14.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищеца е сключил с ответника, договор за въздушен превоз по направление Летище Варна, Република България-Летище Анталия, Република Турция, който бил извършен със закъснение от четири и половина часа. Поддържа се, че тъй като часът на пристигане в крайния пункт, е повече от три часа, след плануваното по разписание и разстоянието на въпросният полет е 748 км, ответника дължи на ищеца обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕО/ №261/2004 в размер на 250 евро. Сочи се, че до датата на подаване на искова молба ответника не е заплатил дължимото обезщетение, което мотивирало ищеца да предяви иск за заплащането му, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

С депозираният от ответника писмен отговор на исковата молба, се оспорва иска, като сочи, че претендираното обезщетение е изплатено. Твърди се, че е ответното дружество е създало възможност за извънсъдебно уреждане на претенции от страна на пасажерите, чрез онлайн платформа за подаване на жалби и рекламации. Твърди се, че в ответното дружество не е постъпило оплакване от ищеца за закъснение на полета и искане за изплащане на обезщетение. Поддържа се, че едва с подаването на исковата молба, ищеца е посочил банкова сметка към този момент дружеството е могло да го обезщети. Твърди се, че ответното дружество е извършило плащане на обезщетението при първата предоставена му възможност, респективно че не е станало причина за завеждане на делото. Ето защо моли за отхвърляне на иска, поради погасяване на задължението, както и за възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че при отхвърляне на иска за главницата, поради плащане в хода на производството, липсва основание са присъждане на законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до датата на плащането.

По делото е безспорно, а и съгласно стабилизиралата се част от първоинстанционното решение, между страните по делото е наличен договор за въздушен превоз, като полета предмет на договора е с разстоянието от 748 км и е извършен със закъснение, надвишаващо 2 часа. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.6, т.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., чрез заплащане на обезщетение за закъснение при полет в размер на 250 евро, на основание чл.7, т.1, б.“а“ от същия. Безспорно е също така, че ответното дружество е заплатило въпросното обезщетение в срока за отговор на исковата молба, а именно на 25.02.2019г.

При постановяване на решението си, първоинстанционният съд, е зачел извършеното от ответника плащане в хода на процеса, поради което е отхвърлил на претенцията за обезщетение, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. По отношение на искането за присъждане на лихва е приел, че при отхвърляне на иска за главница е недопустимо да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Последният извод на първоинстанционният съд, е неправилен тъй като при предявен иск за парично вземане ищецът има право да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Действително искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска е акцесорно и по принцип следва съдбата на главният иск, но същото има и самостоятелен характер. Това е така защото законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца без да е нужно претенцията за заплащането ѝ да се индивидуализира по начина, характерен за иска за заплащане на обезщетение за забава в периода от падежа на задължението до подаване на исковата молба в съда. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика е неотносима към фактическата и правна страна на процесният казус.

В конкретният случай, от ангажираните от ищеца доказателства се установява, че ответника не е предприел действия за заплащане на процесното обезщетение до момента на предявяване на иска, а това е станало в хода на процеса. С подаването на исковата молба, ответника е поканен да плати, респективно е поставен в забава, поради което същия дължи законна лихва върху главницата, за периода от предявяване на иска-14.01.2019г. до датата на извършеното плащане-21.02.2019г. Изчислен от съда с помощта на Калкулатор от правно-информационна система ”Апис” на законната лихва върху валутни задължения в евро, размера на лихвата за посоченият период възлиза на 2.71 евро, която сума се дължи в полза на ищеца.

В заключение настоящия състав на въззивният съд, приема, че като е отхвърлил искането на ищеца за присъждане законната лихва върху главницата от 250 евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-14.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението-21.02.2019г., първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което да се постанови нов, с който претенцията да се уважи.

При този изход на делото в полза на въззиваемият, следва да се присъдят деловодни разноски, чиито размер според представените доказателства за плащане, възлиза на 325лв., от които 25лв. за внесена ДТ и 300лв. за изплатено адвокатско възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че възражението за прекомерност на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, се явява неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималният размер предвиден в НМРАВ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2362 от 30.05.2019г. постановено по гр.д.№352/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлено искането на Ж.И.Й., за присъждане на законната лихва върху главницата от 250 евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-14.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението, вместо което

ОСЪЖДА “България Ер“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Аерогара София, да заплати на Ж.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, законната лихва върху главницата от 250 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, считано от 14.01.2019г.-датата на постъпване на исковата молба в съда, до 21.02.2019г.-датата на окончателното изплащане на задължението, чиито размер възлиза на 2.71 евро и сумата от 325лв., представляваща съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

    2.