Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12.08.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на петнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 789 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 вр. чл.415 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК).
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА
ДСК“ ЕАД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че на
24.08.2012г. между „БАНКА ДСК”, като кредитор, и Г.А.Б., като кредитополучател,
било подписано Споразумение за обединение на кредити по Договор за кредит овърдрафт
от 19.12.2007г., по който била отпусната сума в размер на 3 000 лв., и по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 03.12.2008г. за сума
в размер на 1 000 лева. Въз основа на споразумението и решение на Кредитен комитет
от 25.07.2012г. страните договорили неиздължените остатъци по посочените договори
да се обединят в едно задължение под формата на кредит за текущо потребление с общ
размер от 4 110 лв., със срок за издължаване 120 месеца по нов погасителен план,
с падежна дата - 28-мо число на месеца, отчитан по заемна сметка 11/20499039. На
същата дата бил подписан и Договор за поръчителство с Н.К.Б., за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по посоченото споразумение.
Поради забава в плащането на дължимите
вноски, на 15.06.2017г. било подписано Допълнително споразумение към Споразумение
за обединение на кредити от 24.08.2012г., по силата на което кредитополучателят
Г.А.Б. се задължил за остатъка от дълга в размер на 2 960 лв., с нов погасителен
план, със срок за издължаване 120 месеца и крайна падежна дата - 15.06.2027г. Съгласно
допълнителното споразумение се запазило поръчителството на Н.К.Б. и при новите условия,
като поръчителят се задължил спрямо кредитора да изпълнява задълженията при неизпълнение
на същите от страна на кредитополучателя.
От страна на кредитополучателя било допуснато
неизпълнение и по Допълнителното споразумение от 15.06.2017г., изразяващо се в неиздължаване
на уговорените месечни погасителни вноски, поради което от банката било изпратено
до Г.А.Б. уведомително писмо изх.№ 12-20-00795/03.08.2018г. относно обявяването
на кредита за предсрочно изискуем, чрез „АЙПЕТ“ ЕООД - лицензиран оператор за доставка
на пощенски услуги, получено на 06.07.2018г. от А.Д.- племенница, със задължение
да го предаде.
На 11.08.2018г. кредитът бил превърнат
в предсрочно изискуем съгласно т.19.2 от Общите условия и „БАНКА ДСК” ЕАД предприела
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като подала на
04.01.2019г. до PC - Димитровград срещу длъжника Г.А.Б. и срещу поръчителя Н.К.Б.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което претендирала
дължимите суми във връзка с Допълнителното споразумение от 15.06.2017г. към Споразумение
за обединение на кредити от 24.08.2012г. Съгласно представеното извлечение от счетоводните
книги, до датата на изискуемост били налице 10 броя непогасени месечни вноски по
лихва и/или главница с падежна дата 15-то число, като общият размер на просрочената
сума възлизал на 468.54 лева.
Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение било образувано ч.гр.дело № 27/2019г.
по описа на Районен съд - Димитровград. По посоченото дело била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7
от 07.01.2019г. и Изпълнителен лист от 07.01.2019г., съгласно които кредитополучателят
Г.А.Б. и поръчителят Н.К.Б. били осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД
сумата от 3 059.25 лв. - главница - неизплатено задължение по горепосочените
споразумения, дължими такси и разноски в размер на 120 лева, договорна лихва за
времето от 15.09.2017г. до 03.01.2019г. в размер на 530.58 лв., лихвена надбавка
за забава за периода от 15.10.2017г. до 03.01.2019г. в размер на 127.42 лв., законна
лихва от 07.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски. До длъжниците били изпратени покани за доброволно изпълнение,
но същите не били открити на посочените адреси. При условията на чл.47 ал.1 от ГПК
за кредитора възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
С оглед на така изложеното ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо
по отношение на ответниците съществуването на вземанията на “БАНКА ДСК” ЕАД, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 27/2019г. по описа на Районен съд - Димитровград,
произтичащи от Споразумение за обединение на кредити от 24.08.2012г. и Допълнително
споразумение от 15.06.2017г., Договор за поръчителство от 24.08.2012г., а
именно: сумата от 3 059.25 лв. - главница - неизплатено задължение по горепосочените
споразумения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2019г.
до изплащане на вземането, 530.58 лв. - договорна лихва за периода от
15.09.2017г. до 03.01.2019г., 127.42 лв. - лихвена надбавка за забава за времето
от 15.10.2017г. до 03.01.2019г., дължими такси и разноски - 120 лева, като
бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство.
При условия на евентуалност, в случай,
че така предявеният иск бъде отхвърлен, ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на “Банка ДСК” ЕАД
горопосочените суми.
Ищецът моли за присъждане на
произтеклите от настоящото дело разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ОТВЕТНИЦИТЕ – Г.А.Б. и Н.К.Б. не депозират писмени отговори и не изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявената искова претенция.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2012г. в гр.Димитровград между
„Банка ДСК” ЕАД гр.София, като кредитор, и отв.Г.А.Б., като кредитополучател, е
сключено Споразумение за обединение на кредити по Договор за кредит овърдрафт от
19.12.2007г. и Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от
03.12.2008г. С това споразумение страните договорили неиздължените остатъци от
кредитите по посочените два договора да бъдат обединени в едно задължение под формата
на кредит за текущо потребление в размер на 4 110 лева. Договорен е погасителен
план за срок от 120 месеца с падежна дата - 28-мо число на месеца и лихва по
кредита в размер на 14.95 %. Уговорено е, че при неплащане на две поредни
погасителни вноски по погасителния план, банката ще начисли наказателната лихва
за периода от 28.06.2012г. до 24.08.2012г., от която по силата на
споразумението(чл.1.1 буква Г) се отказва в случай на надлежно изпълнение на
задълженията.
На същата дата е подписан и Договор за
поръчителство с отв.Н.К.Б., с който същата изразява съгласието си да отговаря
солидарно за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по посоченото
споразумение, като се задължава спрямо кредитодателя при неизпълнение на
задълженията от страна на кредитополучателя да изпълни същите при условията на
споразумението за обединение на кредити и общите условия към него.
На 15.06.2017г. е подписано Допълнително
споразумение към Споразумение за обединение на кредити от 24.08.2012г., според
което остатъкът от дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение
е 2 988.67 лева, като кредиторът се отказва от вземането си за наказателни
лихви от 23.05.2017г. до 15.06.2017г. По отношение на остатъка от дълга в
размер на 2 960 лева страните постигат договорка за капитализиране на
неплатената лихва към остатъка от главницата, като е изготвен нов погасителен план,
със срок за издължаване 120 месеца и крайна падежна дата - 15.06.2027г.
Допълнителното споразумение е подписано и от поръчителя Н.Б., която се
задължава спрямо кредитора да изпълнява задълженията при неизпълнение на същите
от страна на кредитополучателя и при новите условия.
Поради неиздължаване на уговорените месечни
погасителни вноски, от страна на банката до Г.А.Б. е изпратено уведомително писмо
изх.№ 12-20-00795/03.08.2018г., с което същата е уведомена, че поради забава в
плащанията банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е
връчено на 06.07.2018г. на А.Д.- племенница, със задължение да го предаде.
Впоследствие банката пристъпва към
принудително събиране на вземанията си, като въз основа на подадено на 04.01.2019г. заявление е образувано ч.гр.дело № 27/2019г. по
описа на РС - Димитровград. По
същото на 07.01.2019г. е издадена Заповед № 7 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С
тази заповед е
разпоредено длъжниците Г.А.Б. и Н.К.Б.
да заплатят солидарно на банката
претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 3 059.25 лв. - главница
- неизплатено задължение по горепосочените споразумения, дължими такси и
разноски - 120 лева, 530.58
лв. - договорна лихва за периода от 15.09.2017г. до 03.01.2019г., 127.42 лв. - лихвена надбавка за забава за
времето от 15.10.2017г. до 03.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.01.2019г.
до изплащане на вземането, както и направените
в заповедното производство разноски.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С
предявения в настоящото
производство положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване съществуването
на вземането, присъдено със Заповед № 7/07.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 27/2019г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество - основателен, като съображенията на съда за това са
следните:
От събраните по делото доказателства
безспорно бе установено възникването и съществуването на твърдяната
облигационна връзка между страните, първоначално с предмет предоставяне на
кредит овърдрафт с договор от 19.12.2007г. и издаване и обслужване на кредитна
карта с кредитен лимит от 1 000 лева с договор от 03.12.2008г., като
впоследствие е сключено допълнително споразумение за обединение на кредитите по
тези два договора под формата на едно задължение по кредит за текущо
потребление и допълнително споразумение от 15.06.2017г. с кредитополучател Г.Б.,
както и договор за поръчителство, сключен с отв.Н.Б.. С подписите си, положени
в така посочените и представени по делото документи, ответниците са изразили
воля и съгласие за сключване на процесните договори при описаните условия, като
са приели и Общите условия на банката. Изправността на кредитора се установява
от представените по делото писмени доказателства, като не се оспорва от
ответната страна. В сключените споразумение за обединяване на кредити и
допълнително споразумение към него изрично се посочва, че кредитите по
предходните договори са изцяло усвоени и не са направени възражения за
неизпълнение на задълженията на кредитора.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани
доказателства, че в тази облигационна връзка кредитополучателят и поръчителят
са изправна страна – не са налице данни за точно изпълнение на задълженията им
по договорите и за редовно погасяване – в срок и в уговорения размер, на
дължимите погасителни вноски. Напротив, бе установена липсата на точно
изпълнение, като в тази насока са както представените по делото писмени
доказателства, така и фактът на липсата на оспорване на основателността на
предявения иск от страна на ответниците.
С оглед липсата на изпълнение на задълженията
по процесното заемно правоотношение, за банката е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка следва да се има предвид, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски или лихви по договор за кредит, и субективен фактор,
обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така
посоченото, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В настоящия случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Предвид установената липса на изискуемите плащания,
следва да се приеме, че в съответствие с постигнатата договореност, поради
допусната забава в плащанията, се е осъществил първият елемент от фактическия
състав на потестативното право на кредитора на предсрочно събиране на
вземанията му по договора. На второ място, бе установен и фактът, че
приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост е достигнало до
адресата – същото е връчено на кредитополучателя чрез лице, поело задължението
да му го предаде.
При тези данни съдът намира, че ищецът
законосъобразно и в съответствие с клаузите на процесния договор, е пристъпил
към събиране на цялото задължение, като действията по събиране на вземането са
предприети след действителното настъпване на изискуемостта на дълга.
В този смисъл следва да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно присъдените със Заповед № 7/07.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
27/2019г. по описа на РС – Димитровград суми.
С оглед изхода на производството, на ищеца
следва да бъдат присъдени и направените по настоящото дело разноски в размер на
300.57 лева(200.57 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК), както и
тези по заповедното производство, възлизащи на 121.80 лева, произтекли от
заплатена държавна такса(71.80 лева) и юрисконсултско възнаграждение(50 лева).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Г.А.Б. с ЕГН : ********** *** и Н.К.Б.
с ЕГН : ********** ***, че дължат
солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.София, община Столична, ул.”Московска”
№ 19, представляван от В.М.С.
и Д.Н.Н., присъдените със Заповед
№ 7/07.01.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 27/2019г. по описа на РС – Димитровград, сума
в размер на 3 059.25
лв.(три
хиляди петдесет и девет лева и 25 ст.) – главница по Споразумение за обединяване на кредити
от 24.08.2012г., Договор за поръчителство от 24.08.2012г. и Допълнително
споразумение от 15.06.2017г., сума в размер на 530.58
лв.(петстотин и тридесет лева и 28 ст.) – договорна лихва за периода от
15.09.2017г. до 03.01.2019г., сума в размер на 127.42 лв.(сто двадесет и седем лева и 42 ст.) – лихвена надбавка за
забава за периода от 15.10.2017г. до 03.01.2019г., сумата от 120 лв.(сто и двадесет лева) – дължими
такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.01.2019г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.А.Б. с ЕГН : ********** *** и Н.К.Б.
с ЕГН : ********** ***, да заплатят на
„БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, ул.”Московска” № 19, представляван от В.М.С. и Д.Н.Н.,
разноски по ч.гр.д.№ 27/2019г. по описа на РС – Димитровград в размер на 121.80 лв.(сто двадесет и един лева и 80
ст. лева) и разноски в настоящото производство в размер на 300.57 лв.(триста лева и 57 ст.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: