Решение по дело №64/2024 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 77
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20243520100064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. П., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100064 по описа за 2024 година
Ищецът- Д. Д. Д. от гр.П., действащ чрез адв.К.Д. от АК-Р., твърди, че работи в ТП
ДЛС „ Ч.Л." гр.П., като **. Охранителния му участък обхващал с.М. и с. П.. Подотдел 328к
се намирал в ГСУ С., за който отговарял ** - М.С.. На 20.09.2023г. приемал дървесина от
неговия район, след което помогнал да се извърши приемане на голямо количество
дървесина в отдел 307щ. По устна заповед на зам. директора- А. Ч., в късния следобед
отишъл в отдел 328к да измери и приеме нарязана дървесина, тъй като титуляра С.в
отсъствал от работа. След като свършил работата, предал на инж. Ч. данните на измерената
отсечена дървесина, от трите сечища в отдели. За отдел 328к Ч. изготвил приемо-
предавателен протокол № 1/20.09.2023г., в който били описани данните на измерената от
него дървесина, за което положил подпис.
Ищецът твърди, че отдела не е негов, и той изпълнил уста заповед да измери
нарязаната дървесина. Пряко отговорен и задължен да се организира законна необходимите
за това документи с разрешително за сеч била на горския стражар, на когото били поверени
отделите.
В тази връзка оспорва законосъобразността на заповед №387/04.12.2023г. на
директора на ТП ДЛС "Ч.Л.“ гр. П., като счита, че същата била издадена в нарушение на
чл.193, ал.1, чл.195, ал. 1 и чл.189 ал. 1 КТ със следните възражения:
Налице било несъответствие между връчената му покана да даде обяснения по чл.193
ал.1 от КТ и обстоятелствена част на заповедта и диспозитива. При това несъответствие
моли съда да приеме ,че обяснения по смисъла на чл. 193 ал. 1 КТ не му били искани, или
дори и да били искани, те не следвало да е приемат като относими към издадената заповед за
наказание. Позовавайки се на длъжностната характеристика ответникът не се е съобразил, че
те се отнасяли за трудовите задължения за неговия район на работа, и не можел да отговаря
за нещо, което не му било вменено като задължение. Фактът на получаването на устната
заповед да замери дървесината в стопанството бил известен.
Твърди се, че в заповедта липсвала обстоятелствена част и диспозитив. Нарушението
не било индивидуализирано. Не му било известно в какво се изразява, какво точно му било
вменено като дисциплинарно нарушение, кога било извършено, при какви обстоятелства,
1
кои били извършените от него неправомерни действия и нарушение на трудовата
дисциплина и трудовите задължения по длъжностна характеристика. Счита, че
задължителните реквизити на заповедта липсвали, и това я правело немотивирана, и
издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ.
Нарушението на трудовата дисциплина представлявало несъответствие между
дължимо и фактически осъществено поведение. Твърди, че на 20.09.2023г. не бил
организирал и провеждал сеч в отдел 328к, тъй като не е имал трудови задължения и не
отговарял за това.Отговорността била на друго лице. Ако имало извършена незаконна сеч не
било установено кога е станало това, и каква била вината му. Излага твърдения, че
нарушена била и разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ.
Счита се още, че протокола от 12.10.2023г. от извършена проверка за сечта на отдел
328к бил неотносим към него, поради което ответникът незаконосъобразно се позовавал на
него, като излага подробни доводи за това
Освен това счита, че наложеното наказание било явно несправедливо, и не следвало
да носи дисциплинарна отговорност, без да бил извършил дисциплинарно нарушение.
Предвид изложените подробни доводи, моли съда да отмени заповед № ***3г., за
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" на директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“
гр. П., като незаконосъобразна. Претендира разноски.
В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител- адв.К.Д. от АК-Р.,
която по същество пледира за уважаване на исковата претенция, така както е предявена.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника- ДЛС “Ч.Л.”, гр.П., представлявано от инж.Г.Г., действащ чрез адв.Р.К. от ВАК, с
който оспорва иска като неоснователен.
Счита твърдението на ищеца за несъответствие между връчената покана за даване на
обяснения по чл.193 ал.1 от КТ от една страна, и от друга страна за обстоятелствената част
от заповедта и диспозитива за голословно, защото не се посочвало в какво било това
несъответствие, и по този начин исковата молба била по принцип неясна, и ограничавала
правото на защита.
В съкратен вариант, ответникът посочва технологията на сечите в горите на България
- държавна и/или общинска собственост, като в случая твърди, нещата приключвали до
приемателно- предавателен протокол за приемане на добита дървесина в отдел 328к от
20.09.2023г. и протокол от 12.10.2023г. от комисия за установяване на нарушенията. Твърди,
че незаконно добитата дървесина (без редовно издадено позволително за сеч) била
задържана след проверката.
Излага фактическа обстановка по случая. Твърди, че до 26.04.2023г. в сечището
въпреки издадените позволителни, съобразно два протокола за освидетелстване, и двете
позволителни за сеч от 02.2023г., в участъка посочен в тях не била водена сеч под никаква
форма. На 20.09.2023г. когато бил изготвен приемателен протокол, подписан от инж. А.Ч.,
от горския стражар Д. Д., и от М.М. - представител на подизпълнителя, се установявало
наличието на отсечената дървесина, което наличие предхождало датата на издаване на
последното позволително за сеч от 06.10.2023 г. във въпросния подотдел 328к. Твърди, че
добитата и констатирана дървесина на 20.09.2023г. била незаконно добита (отсечена), затова
същата била предадена на отговорно пазене на склад съобразно разписка на ИАГ от
16.10.2023г. Твърди, че с молба вх.№ 4267/ 19.09.2023г. от страна на титуляра на въпросния
подотдел ** - М.С. С.в и заповед № ***., за негов заместник бил посочен ищеца - Д. Д.,
което било утвърдено и от прекия му ръководител. Това заместване не било само за мерене
на отсечената дървесина. Ищецът разполагал с пълните права и задължения за 20.09.2023г.
на **, в участък С., подотдел 328к, и нямало ограничаване на изпълнение на задълженията
на заместващия отсъстващ служител. Поради тази причина се оспорва обяснението на
2
ищеца, че „само му било разпоредено да извърши замерване на отсечена дървесина". Още
повече, че впоследствие последния закрепил незаконосъобразността на действията си с
подписване на документ с невярно съдържание, а именно: посоченото в т.III от протокол от
20.09.2023г.
Ответникът счита, че издадената заповед била правилна и обоснована, тъй като в
заповедта била посочена първоначалната дата, на която на директора му станало известно
обстоятелството по допуснатото нарушение от страна на ищеца - 12.10.2023г., на която дата
комисията посочена в протокола за извършена проверка констатирала на място
незаконността на отсечената дървесина „приета" на 20.09.2023г.. от подписалите
приемането й чрез приемо-предавателен протокол. Обстоятелствената част от заповедта
подробно обяснявала установените факти, които директора на ТП ДЛС счел за относими
към извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Посочени били изрично
кои процедури, правила за работа и прочие технологични дейности са нарушени от ищеца и
които са изрично изписани в длъжностната му характеристика. Поискани били писмени
обяснения от ищеца. Посочено било как е констатирано нарушението, кога е извършена
проверката съответно съвкупната преценка на дадените обяснения от ищеца, отношение към
констатираното нарушение. Посочено било изрично факта на съобразяване с разпоредбите
на КТ във връзка с установяване на нарушението, както и изрично било формулирано
последното - а именно приемане и узаконяване на временен склад на незаконно добита
дървесина в отдел 328к. Извършена била правна квалификация на извършеното нарушение,
което изрично било изписано.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира и разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител-адв.Р.К. от
ВАК, който по същество пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищецът Д. Д. работи в ответното предприятие на
длъжност „**“. В тази връзка е представена и длъжностна характеристика, подписана от
ищеца на 01.09.2017г.
Понастоящем съгласно представения препис от Договор за управление №
100/13.09.2023 г. на „***“ ДП, се установява, че директор на ТП ДЛС „Ч.Л.“ е инж.Г.Г.,
който се явява и работодател по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ.
От приложената заповед № 44/11.02.2022 г. на директора на ДЛС „Ч.Л.“, ведно със
списък на служителите на ТП, които са я получили, се установява, че приемането на
дървесина на временен склад се извършва чрез предавателно-приемателен протокол,
съставен от комисия, в състав от: Ръководител участък ГС; ** на охранителния район
(МОЛ); Лице от лесовъдския състав на стопанството; ** от съответния участък или от друг
охранителен район и Представител на изпълнителя/купувача.
Със заповед № 24/ 06.07.2022г. на „***“ ДП, ТП-ДЛС „Ч.Л.“ гр.П., е извършено
преразпределение в охранителните участъци в териториалния обхват на стопанството, като
видно от Раздел III, т.6, ищеца-Д. Д. е определен като отговорно длъжностно лице за
охранителен участък „П.“, с обща площ от 2193,90ха. Видно от тази заповед за охранителен
участък „С.“ е определено лицето-М.С. С.в, в който участък е включен отдел 328. За този
служител по делото е приложена длъжностна характеристика от 25.08.2021г.
От представения договор № 49/28.06.2019г. ведно с приложение № 2 към него, анекс
№ 14 към договор № **г., анекс № 15 към договор № **г.; писмо до Директора на СИДП ДП
Ш. с № ***г и два броя удостоверения № *** г. и №5084/20.12.2011г. на МЗХ, ИАГ, се
установява, че между ответното предприятие и „Свилоцел“ ЕАД, гр.С., с подизпълнител
3
„БГ-ГРУП“ ООД, гр.П. и пълномощник М.Г.М. в качеството му на управител на „БГ-ГРУП“
ООД, гр.П., е сключен договор за дългосрочна продажба на стояща дървесина на корен, за
изрично посочени отдели в това число и отдели 328 „ж“, 328 „к“, 328 „п“.
От приложената по делото молба вх.№4267/19.09.2023г. се установява, че
отговорника за охранителен участък „С.“ - М.С. С.в е поискал ползване на 1 ден платен
годишен отпуск - на 20.09.2023г. Видно от приложената заповед този отпуск му е разрешен,
като в нея е посочено, е същия на 20.09.2023г. ще бъде заместван от ищеца-Д. Д..
На тази дата- 20.09.2023г. е съставен предавателно-приемателен протокол №
1/20.09.2023г. от комисия в състав:Павел Чанков (като представител на ДЛС), Д. Д. (като
МОЛ) и М.М. (като представител на подизпълнителя), за приемане на извършена работа-сеч
и извоз на дървен материал от отдел 328 „к“ на ГСУ „С.“, за 87,94 плътни куб.метра дърва за
огрев, на стойност 5708,89лв. Видно от този протокол същия е проверен от зам.директор-
св.А.Ч., И.Димитрова и е одобрен от директора- инж.Г.Георгиев.
Впоследствие по повод постъпило писмо от ИАГ, била сформирана комисия за
извършване на проверка по дисциплина на ползването в подотдели 328 „к“, 328 „п“ и „ж“.
Видно от приложения по делото протокол от извършена проверка от 12.10.2023г.
комисията на база позволително за сеч № ** и протокол за освидетелстване на сечище №
** към позволително за сеч № **/10.02.2023г.; позволително за сеч № ** и протокол за
освидетелстване на сечище № ** от 26.04.2023 г., позволително за сеч № ** и протокол за
освидетелстване на сечище № ** към позволително за сеч № **/06.10.2023г. разписка ***г.
(приложени и като доказателства по делото), е установила, че в подотдел 328 „к“ има
нарушения на разпоредби на ЗГ, както следва: - приетите на склад количества дървесина с
Протокол №1 предхождат по време издаденото позволително за сеч № **/06.10.2023г., което
е нарушение на чл.108 от ЗГ; - установена е сеч на немаркирана дървесина-нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ; - установени са пропуски в досиетата на насажденията, които не
отговарят на минимални изисквания за съдържание; - в ел.досие на насажденията към
позволително за сеч № **/06.10.2023г. има липса на попълнени лица с издаден достъп до
обекта; установени са пропуски в работата на служителите по горите в проверявания
охранителен участък, във връзка с изпълнение на вменените им служебни задължения и
отговорности по длъжностна характеристика; - лицето на лесовъдската практика при „БГ
Груп“, на което е издадено и получило позволително за сеч № **/06.10.2023г.
предварително и неправомерно е подписало приемно-предавателния протокол от
20.09.2023г., както и че е допуснал да бъде извършена сеч в подотдел 328 „к“ без за това да
има редовно издадено позволително за сеч и извън установените дървесни видове.
Въз основа на така съставения протокол от проверката, са изискани обяснения от Д.
Д. Д., като същите са дадени и вх. под №**г. По делото е приложено и обяснението от
инж.А. Ч.- зам. директор в ДЛС „Ч.Л.“ гр.П. от 16.11.2023 г.;
Въз основа на това е издадена и оспорената заповед № 387 от 04.12.2023 г. от
Директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“, с която на Д. Д. Д. – на длъжност „**“ при III-ри ГСУ „С.“ в
ТП Държавно ловно стопанство „Ч.Л.“ гр.П. е наложена дисциплинарно наказание-
предупреждение за уволнение по чл.188, т.2 от КТ.
По делото е представен и приет като доказателство и Правилник за вътрешния трудов
ред на ТП ДЛС „Ч.Л.“ гр.П. на „***“ ДП ТП-ДЛС „Ч.Л.“ гр.П.
От показанията на св.А.Ч. се установи, че 20.09.2023г. е замествал началник участък
в изготвянето на документи. На тази дата, ищецът му предоставил данните за отсечената
дървесина за подотдел 328 „к“, като той ги оформил в предавателно-приемателен
протокол.Направил това, тъй като същия ден замествал ръководителя участък ГС. Според
свидетеля когато горските отидат на терен измерват дървесината, а той просто генерира на
хартия самия протокол. Приемането на дървесината се извършва основно от фирмата
4
представител, от ръководител участък и от горския стражар, който трябва да знае какво се
случва в обекта, има ли издадени позволителни за сеч, сроковете за сечта, а ако има отсечена
дървесина той трябва да проследи дали са отсечени с редовно издадено позволително за сеч.
Според свидетеля самата сеч се организира от фирмата изпълнител, а след извършването й,
тя заедно с горския стражар организира приемане и експедиране на дървесината, за което се
съставя протокол за освидетелстване на сечището.
На осн. чл.176 от ГПК самия ищец отговори на поставени му въпроси, и даде
обяснения по случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на Районен съд-П..
Разгледан по същество съдът намира, че същия е и основателен по следните съображения:
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че
ищецът заема длъжността "**" в ответното предприятие, както и че със Заповед
№387/04.12.2023г. на Директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“-П., на същия е наложено
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", на осн. чл.188, т.2, за това, че
същия нарушил трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено, като установи, че заповедта е издадена от лице носител на
работодателска власт; че същата притежава изискуеми от закона реквизити; че ищецът е
извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са
извършени виновно; че тежестта на нарушенията съответства на тежестта на наказанието и
че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, а наказанието е
наложено в предвидените срокове.
На първо място ищецът е направил няколко формални възражения по самото
съдържание на заповедта, в т.ч. и относно нейните реквизити.
Неоснователни са доводите, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е
мотивирана в достатъчна степен. Настоящият съд счита, че заповедта е мотивирана в
съответствие с разпоредбата на чл. 195 КТ. В процесната заповед е посочен нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието, както и законния текст, на основание който се
налага наказанието. От приложените по делото доказателства се установява че от ищеца са
били изискани писмени обяснения за извършени нарушения, констатирани при проверка,
обективирана в протокол от 12.10.2023г.
В този смисъл съдът приема, че заповедта за налагане дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", формално е съобразена с разпоредбите на чл. 193 и 195 КТ.
Преди налагане наказанието са изискани обяснения от ищеца, и той е дал такива, спазен е
срока за налагане на наказание, и заповедта съдържа формално нужните реквизити.
С оглед на което следва да се преценят останалите доводи на ищеца, а именно
извършил ли е описаните в заповедта нарушения, и съобразени ли са критериите по чл.189,
ал.1 от КТ за определяне на дисциплинарното наказание.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че описаните в заповедта
действия могат да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, но според
състава на съда не е установена вината на ищеца за извършването им.
Безспорно от представения протокол от проверка от 12.10.2023г. и представените
доказателства предавателно-приемателен протокол №1/20.09.2023г., се установява, че на
20.09.2023г., в подотдел 328 „к“ е имало отсечена дървесина , която е приета на временен
склад. Очевидно е, че към 20.09.2023г. не е имало издадено позволително за сеч за този
5
участък, тъй като същото е издадено след нея, а и това се установява от позволителното за
сеч №** от 06.10.2023г. и протокол за освидетелстване към него. След като не е имало
позволително за сеч, отсечената дървесина не е следвало да бъде предавана на склад. В този
смисъл е налице нарушение както на разпоредби на ЗГ, така и на задължения на горския
стражар, вменени му по длъжностната характеристика. Категорично от представената
длъжностна характеристика за „**“, и от Заповед №44/11.02.2022г., се установява, че по
отношение на сеч в повереното му сечище, горския стражар най-общо е натоварен да
кубира, маркира и експедира добитата дървесина, да издава и отчита в срок документите
свързани с транспортиране на добитата сеч, както и да участва в изготвянето и съставянето
на предавателно-приемателни протоколи при приемане на дървесината на временен склад.
Т.е. горския стражар следва да носи отговорност при неизпълнение на тези свои дейности .
Но в конкретния случай работодателят не се съобразил с това, че за този участък -
328 „к“ отговаря друго лице, а не ищеца Д.Д.. Безспорно от доказателства по делото
(Заповед №***.) се установява, че отговорното длъжностно лице-** за този участък - М.С.в,
на 20.09.2023г. е бил в платен годишен отпуск, като за същия конкретен ден същия е бил
заместен от ищеца. В този смисъл съда дава вяра на обясненията на ищеца, за това, че
сутринта на 20.09. е получил устно разпореждане да измери и предаде отсечената дървесина
в участък 328 „к“, без за това да са му били предадени документи, в т.ч. и позволително за
сеч. С така дадените обяснения, потвърдени и в с.з. съдът приема, че същия дори и да е
извършил нарушение, то не е по негова вина. Още повече, че същия по длъжностна
характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието е длъжен да
изпълнява текущите разпореждания на прекия си ръководител, който е ръководител участък
ГС. За конкретния ден пряк ръководите му е бил св.А.Ч., който освен, че към него момент е
бил зам.директор, то съгласно дадените от него показания, в този ден (20.09.) определения
пряк ръководител на участъка също е бил в отпуск, и е заместван от него. В този смисъл
показанията на св.Ч., че неговата дейност като зам.директор и пряк ръководител на участък
ГС, за 20.09. се състояла единствено и само в генериране на протокол, са меко казано
несъстоятелни. Нещо повече същия е подписал въпросния протокол от 20.09. като лице
проверило данните отразени в него. Правилно се поставя въпроса какво е проверил
зам.директора, и как го е проверил. И ако е била извършена проверка защо не е установено
по-рано, че за въпросната отсечена дървесина няма позволително за сеч. Не може да не
направи впечатление и факта, че именно св.Ч. е издал в последствие позволителното за сеч
от 06.10.2023г., както и че същия е съставил и подписал протокола за освидетелстване към
този протокол, в който са отразен именно 87.94 куб.метра дървесина, толкова колкото са
измерени и предадени като информация на 20.09. Не може да не направи впечатление и
факта, че предавателно-приемателния протокол е подписан от ръководителя на ГС - Павел
Чанков, на който ден същия е бил в отпуск, заместван от св.Ч., както и от представителя на
фирмата купува - М.Маринов, които лица не са присъствали нито при предаване и приемане
на дървесината, нито при съставяне на протокола. Правилно се поставя и въпроса какво
точно е одобрил пък директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“, чийто подпис също фигурира в
посочения протокол от 20.09., съгласно представения договор за управление организира,
ръководи и контролира цялостната дейност на поделението. Изложеното дотук мотивира
съда да приеме, че реда и начина за осъществяване на сечта в посочения подотдел, в т.ч. по
предаване и приемането й, е извършена в противоречие на нормативните актове и
вътрешните актове на предприятието, и то от лица, заемащи по-високи позиции в
йерархията на ТП, какъвто се явява ръководител участък ГС, зам.директор и др.
Категорично за това следва да отговаря и горския стражар, но не заместващия го на 20.09.,
който е изпълнил единствено устно разпореждане дадено му пряко от по-висшестоящ от
него- да измери и предостави данните за отсечената дървесина, за което се е и подписал, а
титуляра на този охранителен участък, който следва да следи за правилното и
законосъобразно извършване на сеч и добиване на дървесина.
6
Във връзка с изложените доводи за съда няма съмнение, че след като ищеца като
заместващ ** на въпросния участък е изпълнил едно устно разпореждане на по висшестоящ
от него, то няма как виновно да е извършил посочените по горе нарушения на трудовата
дисциплина, а оттам няма как да носи и отговорност за това. По друг начин щяха да стоят
нещата, ако имаше писмена заповед за извършената работа, и предаване на относимите
документи свързани със сечта и добива на дървесина.
В тази връзка съдът приема, че основателно е възражението на ищеца, че
работодателя не е извършил преценка дали е извършил нарушението и каква е тежестта, ако
има такова. Съдът намира, че не са положени никакви усилия от страна на наказващия орган
да бъдат съобразени всички факти и обстоятелствата, при които са допуснати описаните от
него нарушения в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и най-вече какво е
участието на ищеца, и следва ли да му бъде налагано тежко по вид наказание, каквото е
предупреждението за уволнение. Задължение на работодателя е преди да наложи
дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му, не просто да
установява извършване на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на
трудовата дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и
само когато установи, че деянието е виновно извършено, да наложи и наказание за него.
Поради всичко гореизложено недоказан остава от страна на ответника - работодател
основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от служителя за нарушение
на трудовата дисциплина, а именно: виновно поведение от негова страна.
Това по същество представлява нарушение на работодателя при определяне на
дисциплинарното наказание, а именно не вземане предвид всички критерии по чл. 189 КТ,
което е достатъчно за незаконосъобразност на заповедта му, и налага уважаване на
предявения иск за отмяна на наложеното наказание.
Това е така тъй като във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени императивно в закона (чл.
189, ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Работодателят трябва да оцени
значимостта на неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на
трудовите функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера и
вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от него. На следващо
място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка, при която е извършено
нарушението, както и да се вземе предвид и поведението на работника или служителя. Не
без значение е и обстоятелството, че в крайна сметка вреди не са настъпили, доколкото
отсечената дървесина е предадена за отговорно пазене, съгласно разписка ***г.
Съдът намира, че в проведеното производство за налагане на дисциплинарно
наказание, само формално е съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ в частта й, в
която изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Според
настоящия състав на съда те не са обсъдени по никакъв начин от страна на работодателя, и
не е посочено защо не са кредитирани. В заповедта съвсем декларативно е посочено, че
липсва критичност на служителя към поведението му, без да е посочено в какво се изразява
тази липса. Още по-малко има доказателства за това какво е дисциплинарното минало на
ищеца, което рефлектира върху решението му да наложи по-тежко по вид наказание. В този
смисъл съда приема, че работодателя не е съобразил изобщо изложеното в обясненията на
ищеца, нито пък е извършил конкретна преценка на това какво е участието му в
установеното нарушение по протокола от 12.10.2023г.
Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че така предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като отмени Заповед №387/04.12.2023г. на
Директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“-П., като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
7
ищеца 950.00лв. – направени от него разноски по делото за възнаграждение на процесуалния
му представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а по сметка на ПпРС държавна такса в
размер на 80.00лв. за уважения иск, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
Мотивиран от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ“,
наложено на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.Р.Д.“ №**, със ЗАПОВЕД
№387/04.12.2023г. на Директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“-П..
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „Ч.Л.“, ЕИК ****, с адрес на управление-гр.П., обл.Т., ул.“М.М.“ №68,
представлявано от инж.Г.Г.-директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр.П.,
обл.Т., ул.Р.Д.“ №**, СУМАТА 950.00лв. (деветстотин и петдесет лева и 00ст.),
представляваща направени по делото разноски заплатено адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „Ч.Л.“, ЕИК ****, с адрес на управление-гр.П., обл.Т., ул.“М.М.“ №68,
представлявано от инж.Г.Г.-директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – П.,
СУМАТА 80.00лв. ( осемдесет лева и 00ст.), представляваща държавна такса за уважения
иск.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8