МОТИВИ към
присъда №43 / 17.06.2020г. по НОХД № 2280 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2019 г.
Пловдивската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение спрямо И.А.А. и М.К.А. и те са
предадени на съд за извършени престъпления, както следва:
-И.А.А.:
1.
за престъпление по чл.
116, ал.1, т.6 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.1, т. 1 от НК, за това, че около полунощ на 25 срещу 26 май 2019 г., в гр. А., макар и
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил другиго - Х.М.Ю. ***,
като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена
жестокост и по хулигански подбуди,
и 2. за престъпление по чл. 198, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК,
за това, че около полунощ на 25 срещу 26 май 2019 г., в гр. А., макар и като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като извършител, в
съучастие с М.К.А. - също като извършител, е отнел чужди движими вещи: мъжки
кожен портфейл на стойност 8 лв., мобилен телефон „Нокия”
с IМЕI ** на стойност 15 лв. и
парична сума от 3 лв., всичко на стойност 26 лв., от владението на Х.М.Ю. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
-М.К.А.:
1. за престъпление чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, за това, че около полунощ на 25 срещу
26 май 2019 г., в гр. А., макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като
извършител, в съучастие с И.А. А.- също като извършител, е
отнел чужди движими вещи: мъжки кожен портфейл на стойност 8 лв., мобилен
телефон „Нокия” с IМЕI ** на стойност 15 лв. и парична сума от 3 лв., всичко на
стойност 26 лв., от владението на Х.М.Ю. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила,
и 2. за престъпление чл. 322, вр. чл. 63, ал.1, т.
4 от НК, за това, че около
полунощ на 25 срещу 26 май 2019 г., в гр. А., макар и като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, не е попречил на извършването на очевидно тежко престъпление -
такова по чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.1, т. 1 от НК - убийство на Х.М.Ю. ***,
извършено от И.А.А. по особено мъчителен начин за
убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди, като е могъл да стори това
без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго.
Делото протече при стриктно
спазване на особените правила на Глава 30 от НПК, макар преди даване ход на
разпоредителното заседание единият подсъдим-М.А. да е навършил пълнолетие,
понеже в конкретния случай не бе налице нито едно от двете, изчерпателно посочени в чл.
394 НПК хипотези, предвиждащи разглеждане на делото по общите правила,
независимо от участието на непълнолетен подсъдим.
По делото не бяха предявени граждански искове от
страна на пострадалите /родствениците на починалото
лице/ за обезщетяване на вреди от процесните
престъпления. Преди даване ход на разпоредителното заседание бяха направени
идентични изрични волеизявления от всяко едно от пострадалите лица, съгласно
които не желаят да предявят граждански искове срещу подсъдимите за съвместно
разглеждане с наказателния процес. По това дело, предвид непълнолетието на
двамата подсъдими към момента на привличането им като обвиняеми, с оглед
изричната разпоредба на чл. 392, ал.4 от НПК е недопустимо конституирането на
частен обвинител, а и не бяха направени искания от страна на пострадалите за
участието им като частни обвинители.
При пренията прокурорът обяви, че поддържа повдигнатите
обвинения, с изключение на част от обвинението за престъплението „грабеж“, а
именно относно отнемането на портфейла, като предмет на инкриминираното
престъпление против собствеността. Направи
анализ на събрания по делото доказателствен материал
от гледна точка на държавното обвинение, въз основа на което изложи становище
относно наличието на изискуемата доказателствена
обезпеченост за постановяване на осъдителна присъда срещу всеки един от двамата
подсъдими за вменените им във вина престъпления. По отношение реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимите, прокурорът пледира на основание чл.54
от НК да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”, съответни на
индивидуализиращите отговорността обстоятелства. Според прокурора са налице основания
за приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК по отношение на всеки един от
подсъдимите, а за подс.И.А.-и за чл.24 от НК, като
предложи така определените наказания лишаване от свобода да бъдат търпени
реално и от двамата подсъдими.
Защитникът на подсъдимия И.А. адв. К. в изложението
си, направено при съдебните прения, пледира за оправдаване на подзащитния му по обвинението за престъплението „грабеж“,
като изтъкна подробни аргументи в подкрепа на възгледа за недоказаност на това
обвинение в неговата цялост. Относно обвинението за престъплението по чл.116,
ал.1, т.6 и т.11, вр. чл.115, вр.
чл.63, ал.1, т.1 от НК разви тезата относно причиняване на смърт вследствие на
умишлено нанесена телесна повреда, като поиска от съда да преквалифицира това
обвинение в по-леко такова, а именно по чл.124, ал.1 от НК. Предложи за това
престъпление да се определи на подзащитния му А.
наказание в размер „под средния, предвиден в закона, ориентирано към минимума“.
При пренията адв.К.-защитник на подс.
М.А., пледира за оправдаване на подзащитния му и по
двете му повдигнати обвинения, като доразви тезата на адв. К. относно
недоказаност на обвинението за престъплението „грабеж“. Алтернативно претендира за престъплението „грабеж“ да бъде
определено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с приложение
на чл.66 от НК, а за престъплението по чл.322 от НК предложи да бъде определено
наказание „пробация“.
Подсъдимите И.А.
и М.А., упражнявайки процесуалното си право на лична защита, се
присъединиха изцяло към изложеното от своите защитници, а при дадената им
последна дума, всеки един изрази съжаление за стореното.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено
следното :
Подсъдимият И.А.А. е
роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин е,
има основно образование. Безработен е, не е женен, не е осъждан, има ЕГН
**********.
Подсъдимият М.К.А. е роден на ***
***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин е, има основно
образование. Преди задържането му е работел без трудов договор, не е женен, не
е осъждан, има ЕГН **********.
Подсъдимите И.А. и
М.А.,***, поддържали близки приятелски отношения.
На 25.05.2019 г., малко след 17,00 часа
двамата подсъдими се срещнали в градинка, находяща се
до пл.„А.В.“ и кръстовището на ул. „Ц. И. ***. Мястото на срещата им било
известно в града като „З.“. Там двамата изпили една 2-литрова бутилка бира,
след което отишли до денонощен магазин, намиращ се на ул. „Ц. И. А.“ *** в гр. А., откъдето си купили още една бутилка бира от 2
литра. След това подсъдимите се върнали в градинката и започнали отново да
пият. Когато изпили и втората бутилка с бира, подсъдимият А. купил от същия
магазин една бутилка водка „Савой“ от 1 литър, както
и хранителни продукти. След като оставил закупената от магазина храна в дома
си, подсъдимият А., заедно с подсъдимия А., който изчакал първия на пейка в
близост да дома му, отново се върнали в същата градинка. При пристигането си
около 21,00ч. на същата дата двамата подсъдими, които носели със себе си
закупената малко по-рано бутилка с водка, се присъединили към намиращите се в
парка техни познати-свидетелите А.И., Ж.Т. и Ш.А.. Последните трима били отишли
малко по-рано и заедно употребявали алкохол, което и продължили да правят след
пристигането на двамата подсъдими, които също започнали да пият от бутилката с
водка, която носели със себе си. В
резултат от употребеното значително количество алкохол от всеки от тях, между
подсъдимия И.А. и свидетелите Ж.Т. и Ш.А. възникнал скандал, който прераснал в
размяна на удари между тримата. В хода на физическата саморазправа, в която
подсъдимият М.А. и свидетелят А.И. не участвали, подсъдимият И.А. получил
наранявания в областта на лицето, след което свидетелите А.И., Ж.Т. и Ш.А. си
тръгнали, а подсъдимите останали в парка и продължили да пият водка.
Междувременно, същата вечер Х.Ю. бил
на гости в дома на своя брат - свид. Е.И.. Двамата се
почерпили с ракия, след което първият решил да се прибира, понеже бил изморен.
Той напуснал дома на брат си, носейки платнена чантичка с храна, в която имало
и мобилен телефон „Нокия”, а в джоба на панталона му
имало монети на обща стойност 3 лв. По пътя към дома си, находящ
се на ул. „К.Б.“ № **в гр. А., около 23 ч. на същата дата
25.05.2019 г., Х.Ю. навлязъл в парка, в който двамата подсъдими продължавали да
пият. Малко преди това, констатирайки, че боят със свидетелите Ш.А. и Ж.Т. му е
причинил кръвотечение, подсъдимият И.А. започнал да се ядосва. Подсъдимият М.А.
се опитал да го успокои, но безуспешно, когато по пътеката на парка се задал
Х.Ю., който бил непознат за двамата подсъдими. Подсъдимият И.А., който търсел
отдушник на натрупания у него гняв за упражненото малко преди това върху него
насилие, забелязал случайния минувач Х.Ю.. Приближил го бързо и започнал да
разговаря с него на висок тон на турски език и да го бута. В близост до двамата
се намирал и подсъдимият М.А.. По това време свидетелят Г.Т., който работел като таксиметров шофьор и в
момента бил на смяна, отишъл в парка да си налее вода от чешмата и забелязал,
че подсъдимият И.А. бутал Х.Ю., а подсъдимият М.А. стоял встрани от тях. Свидетелят Т. направил забележка на
подсъдимия И.А., но последният в отговор му отвърнал да не се намесва. Свид.
Т. го послушал и си тръгнал. Тогава подсъдимият А., без каквато и да било
причина, ударил Х.Ю. с юмрук в лицето, в резултат от което последният паднал на
земята, а подсъдимият А. започнал да го рита с крака. В
резултат от тези удари, нанесени от подсъдимия А., на Х.Ю. било причинено раздробено счупване на костите и хрущялите на носа,
както и разкъсно-контузни рани по устните, които били
съпроводени от значително кървене. Лежейки на земята, Х.Ю. започнал да поглъща
част от кръвта, но по-голяма част от нея започнала да се аспирира и да навлиза
в дихателните му пътища. В резултат от това Х.Ю. започнал да изпитва
изключително мъчителни усещания.
Подсъдимият А. започнал да убеждава подсъдимия А. да се прибират по
домовете си, но не предприел някакви по-активни действия по възпиране на
абсолютно безпричинната агресия на подс.А.. В един момент двамата се отдалечили от Х.Ю.,
който продължавал да лежи на земята, след което подсъдимият А. предложил отново
да посетят денонощния магазин в близост, за да си закупят уиски и да продължат
да пият. Така и сторили – малко след 23,30ч. на 25.05.2019г. отишли отново до магазина, описан по-горе,
закупили уиски и отново се върнали в парка, където Х.Ю. продължавал да лежи на
земята, в локва кръв.
В този момент около полунощ на 25.05.2019 г. срещу
26.05.2019 г., отново без
каквато и да било причина, освен желанието да демонстрира неуважение към
утвърдените обществени порядки и да афишира надмощието си над лежащия на земята
беззащитен човек, подсъдимият А. се насочил към
Ю. и започнал ожесточено да го рита многократно. Докато все още бил в съзнание,
Х.Ю., изпитвайки
изключително мъчителни усещания, „давейки се в собствената си кръв“, се молел на подсъдимия А. да го
остави, като го питал какво му е сторил. Междувременно
подсъдимият А. се навел и взел носената от Ю. платнена
чантичка, в която се намирал един брой мобилен телефон „Нокия“,
като я подал на подсъдимия А., който
я поел от своя приятел. Подсъдимият А. пребъркал и
джобовете на панталона на Х.Ю., откъдето взел монети на стойност три лева, които прибрал в своите
джобове, след което първият продължил да рита лежащия на земята Ю.. От своя страна подсъдимият А.
безучастно наблюдавал случващото се, като само подвикнал на първия да спре и се
опитал да го дръпне, без да предприема някакви по-активни действия, за да преустанови
очевидната агресия на своя приятел. През това време Х.Ю., който видимо се задушавал, се гърчел мъчително,
опитвайки се безуспешно да поеме последни дози кислород.
След като подсъдимият А. казал на подсъдимия А. да „не се бърка“, вторият
си тръгнал, без да направи какъвто и да било опит да попречи на своя по-малък на възраст и видимо по-дребен на ръст приятел да
умъртви безпричинно
Х.Ю. с особена жестокост
и по особено мъчителен начин, до какъвто резултат било очевидно, че действията
на подсъдимия А. ще доведат, предвид видимото състояние на агонизиращия пострадал. Освен че сам не се намесил, можейки
да стори това без каквото и да било затруднение и без опасност за себе си или
за другиго /особено при съществуващата
разлика във възрастта и телосложението на двамата подсъдими - и двете в полза
на поде. А./, подс. А. не подал сигнал и на спешния
телефон, нито потърсил трети човек, който да помогне на пострадалия.
Междувременно, след като изоставил Х.Ю. под ударите на подс.
А., подсъдимият А., взел от торбичката мобилния телефон на първия и го оставил
в джоба си, а торбичката оставил на тротоара до улицата. След това отишъл в
двора на училище „Н. В.“ в гр. А., извадил
от джоба си телефона, отнет от Х.Ю., разгледал го, решил, че ще му е непотребен, тъй като е стар модел и не
може да му послужи за слушане на музика, поради което го хвърлил на земята в
близост до училището.
От своя страна, след като останал сам с лежащия на земята Х.Ю., подсъдимият
И.А. си събул обувките и започнал ожесточено да скача с боси крака върху
главата, гръдния кош и шията на жертвата си. В резултат на стореното от
подсъдимия А., на пострадалия Ю. били причинени допълнителни увреждания, които
се натрупали към вече нанесените му от първия при първоначалния побой. През
целия период на нападението над него, Х.Ю. изпитвал изключителни страдания и
мъчителни изживявания, причинени най-вече от недостиг на кислород и задушаване,
които постепенно се засилили и преминали в диспнея и
гърчове.
В същото време, около
полунощ на 25 срещу 26 май 2019 г., в момент, в който подсъдимият А. вече
скачал върху главата на Х.Ю., покрай парка преминал свидетелят С.Ш., който се
прибирал към дома си. Свидетелят Ш. забелязал случващото се, уплашил се и
изтичал до близката „стоянка“ за таксиметрови
автомобили, за да потърси помощ, понеже батерията на мобилния му телефон била
незаредена. Свидетелят Ш. открил двама таксиметрови шофьори, единият от които
бил свидетелят Т.. След като свидетелят Ш. им казал какво е видял, помолил да
се обадят на тел. 112, като посочил на свидетеля Т. и посоката, в която да
погледне, за да види какво извършва подсъдимият А.. В това време, покрай
таксиметровата „стоянка“ преминал полицейски патрулен
автомобил, след който потеглил свидетелят Т.. Последният успял да настигне
патрулния автомобил и съобщил на полицаите, че в градинката на т.нар. „З.“ бият
човек. Полицейските служители П.И. и А. Б., които в този момент транспортирали
задържан, указали на свидетеля Т. междувременно да подаде сигнал на телефон
112, което той сторил. Полицейските служители последвали таксиметровия шофьор
Т. с патрулния автомобил. Пристигайки на място, свидетелите Т., И. и колегата
на втория А. Б.заварили подсъдимият А. да стои на колене до Х.Ю.. Подсъдимият
А. бил без обувки, а чорапите и дрехите му били изцапани с кръв, а Х.Ю. лежал
на земята, без да мърда, като цялата му глава била обляна
в кръв.
Свидетелят И. се
обадил, за да извика екип на спешна помощ и двамата с колегата му А.
Б.задържали подсъдимия А.. На място пристигнали дежурният по управление
полицейски служител - свидетелят К.П., както и втори полицейски патрул в състав
свидетелите Д.З. и К.С.. Паралелно с тях пристигнал и лекарски екип от ЦСМП,
който констатирал настъпилата вече смърт на Х.Ю., причинена в резултат от
нанесения от подсъдимия А. жесток побой. Последният бил отведен в РУ на МВР-
А., а подсъдимият А. бил задържан пред дома си, където го чакали да се завърне
полицейски служители от същото районно управление.
Понеже подс.А. обяснил на полицейските
служители къде е захвърлил мобилния телефон, бил извършен по надлежния ред
оглед на посоченото място. При извършения на 26.05.2019г. около обяд оглед на площадката, находяща се до двора на училище „Н. В.“ в гр. А., където
подсъдимият А. захвърлил мобилния телефон на Х.Ю., бил открит разглобен на
части въпросния мобилен телефон „Нокия“, като били
приобщени по делото част, на която имало камера, както и батерията на мобилния
апарат, черна на цвят, с правоъгълна форма и надпис „Нокия“.
Подсъдимият А. предал
доброволно след задържането си връзка от два секретни ключа и жълт чип, за
които заявил на полицейските служители, че са от дома на баба му. Предал също и
монети на стойност 5 лв. и 12 ст., част от които били въпросните три лева, отнети
от Х.Ю..
За проверка
твърденията на подсъдимия А., че предадените от него ключове принадлежат на
баба му, на 27.05.2019 г. бил извършен следствен
експеримент /л. 32-35, т. I от ДП/, при който със закачения на
връзката чип била отключена входната врата на жилищна кооперация, находяща се на ул. „К.Б.I“ № ** в гр. А., с единия от
ключовете била отключена метална преградна врата, вляво на стълбището на първи
етаж, а с втория - входната врата на апартамента, находящ
се зад металната преградна врата, стопанисван от починалия Х.Ю..
При извършеното разпознаване /л. 100, т. I от ДП/, свидетелят Г.Т. разпознал подсъдимия А., като този,
който първоначално спорил и дърпал Х.Ю., а впоследствие му нанасял удари, както
и е бил заварен до починалия, в момента на пристигане на полицейските
служители.
При извършеното на
същата дата разпознаване /л.
101, т. I на ДП/, свидетелят Т. посочил подсъдимия А., като другото лице,
присъствало в първоначалния момент, в който свидетелят Т. възприел конфликта
между Х.Ю. и подсъдимия А..
***
Поради нуждата от специални знания в съответните
научни области, в хода на досъдебното са назначени експертизи, надлежно приети от съда по реда на чл.282 от НПК.
Според
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза на трупа на починалия Ю. /л.3-16,
т. II на ДП/, върху трупа на Х.Ю. е установено наличие на ограничен
двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвоизлив в мозъчните стомахчета, раздробено счупване на костите и хрущялите на
носа, масивни кръвонасядания и отоци по кожата и
меките тъкани на главата двустранно, включващо меките черепни покривки,
лицевата област и окосмената част на главата; масивна аспирация на кръв в
дихателните пътища и в двата бели дроба - по всичките лобове на белите дробове
и до най-малките разклонения на бронхите; кръвонасядания
на тъканите в областта на ларинкса, със счупвания на двете рогчета на
щитовидния хрущял, на двата пирамидни хрущяла на ларинкса, счупване на
щитовидния хрущял по предната му повърхност вляво и на дясното рогче на
подезичната кост; кръвонасядания на меките тъкани на
гръдния кош със счупвания на ребра в двете гръдни половини; наличие на
погълната кръв в стомаха; кръвонасядания на клепачите
тип „травматични очила“, разкъсно-контузни рани по
двете устни, дясна ушна мида и охлузвания по главата; кръвонасядания
по корема, по двата долни крайника и двата горни крайника; охлузвания по
горните крайници; общоасфиктична трупна находка,
представена от интензивно проявени послесмъртни
петна, тъмна и течна кръв, точковидни кръвоизливи под плеврата на белите
дробове и по епикарда на сърцето, точковидни
кръвоизливи по бъбречните легенчета. Според
експертното изследване, смъртта на Х.Ю. е настъпила в резултат от механична асфиксия /задушаване/, което е видно от установената трупна
находка с общоасфиктични и видово специфични
признаци. Тази механична асфиксия е настъпила по два
различни механизма: от запушване на дихателните пътища с кръв и от притискане в
областта на шията и на гръдния кош. Вещите лица посочват, че след нанесените
удари с юмруци по лицето е получено раздробено счупване на костите и хрущялите
на носа, както и разкъсно-контузни рани по устните,
които са били съпроводени от значително кървене. Част от кръвта е била
погълната и смесена с храната, а по-голямата част от тази кръв е била аспирирана /вдишана/ и е попаднала в дихателните пътища -
до най-малките разклонения на бронхите, като е довела до механична асфиксия от запушване на дихателните пътища с течни материи
/с кръв/. В генезата на смъртта се намесва и втори асфиктичен
механизъм - от притискане в областта на шията и притискане на гръдния кош.
Притискането на шията се е проявило с кръвонасядания
на тъканите в областта на ларинкса, със счупвания на двете рогчета на
щитовидния хрущял, счупване на двата пирамидни хрущяла на ларинкса, счупване на
щитовидния хрущял по предната му повърхност вляво и счупване на дясното рогче
на подезичната кост. Като резултат от притискането на гръдния кош са се
проявили кръвонасядания в мускулатурата в горната
част на гръдния кош - отпред двустранно и счупвания на множество ребра в двете
гръдни половини. От съвместното въздействие на посочените асфиктични
фактори е настъпила остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност -
непосредствена причина за смъртта на Х.М.Ю.. В заключение вещите лица мотивират
становище относно наличие на причинно-следствена връзка между причинените
травматични увреждания в областта на лицето /разкъсно-контузни
рани и раздробено счупване на носните кости и хрущяли/, притискането в областта
на шията и притискането на гръдния кош /с посочените травматични увреждания в
тези области/ и последвалата смърт на Х.Ю.. Всички травматични увреждания
според експертите са прижизнени, за което
свидетелстват изразените кръвонасядания около тях,
аспирацията на кръв в двата бели дроба и погълнатата кръв в стомаха, които са
прояви на витална реакция.
Експертите посочват,
че най-общият механизъм за получаването на установените травматични увреждания
по трупа е от действието на твърди, тъпи предмети. По своята морфологична
характеристика те добре отговарят да са с давност от визирания в
предварителните сведения на експертизата инцидент. Трупните изменения,
преценени към момента на извършване на аутопсията, отговарят на давност на
смъртта от порядъка на първо денонощие.
В заключението на допълнителната
тройна съдебно-медицинска експертиза /л. 18-62, т. II от ДП/ е направено теоретично разграничение на видовете смърт според
темпа на умирането. Уточнено е, че в танатологията
/науката, която изучава процесите на умирането, причините и признаците на
настъпилата смърт/ се разграничават два вида смърт: бързо настъпила смърт-за
секунди или минути и бавна /агонална/ смърт, която
настъпва за много минути, часове или денонощия. Най-важните условия, от които зависи
темпа на смъртта са непосредствените причини и механизма ,по който настъпва
смъртта или - танатогенезата. Така при различните
видове механична асфиксия смъртта настъпва за
различен период от време: докато при обесване, загърляне и удавяне, смъртта настъпва
бързо - за около 4-5 минути, то при удушване с ръце, притискане на гръдния кош
и попадане на кръв в дихателните пътища /аспирация на кръв/ смъртта настъпва
бавно и процесът на умирането може да продължи дълго, от порядъка на много
минути, до половин-един час /понякога и повече/.
Експертите приемат,
че конкретният случай, смъртта на Х.Ю. е настъпила поради развила се механична асфиксия /задушаване/, което е видно от установената по
време на аутопсията трупна находка- подробно описана в експертизата на трупа.
Тази механична асфиксия се е развила в резултат от
съчетанието на различни патогенетични /танатологични/ механизми - от запушване на дихателните
пътища с аспирирана кръв и от притискане в областта
на гръдния кош и на шията. След нанесените удари в областта на лицето е
възникнало счупване на носните кости и хрущялите на носа, както и разкъсно-контузни рани по устните, които се съпровождат
обичайно с кръвотечение, поради нарушената анатомична цялост на тези структури
и разкъсани кръвоносни съдове. Впоследствие тази кръв е аспирирана
и е попаднала в дихателните пътища, до най-малките разклонения на бронхите,
водейки до нарушаване на нормалния процес на обмен на кислорода в белите
дробове до нивото на алвеолокапилярната мембрана и
настъпване на остър тъканен кислороден глад. Другият патогенетичен механизъм за настъпилата асфиксия
е в резултат на упражненото силно притискане на гръдния кош с крака - скачане
/довело до счупване на множество ребра двустранно/ и притискане в областта на
шията с ръце /душене/, като е уточнено, че е възможно последното да е причинено
и с крака. В резултат от това е причинено счупване на подезичната кост и
счупване на рогчета и хрущяли на ларинкса, довело съответно до нарушение на
външното механично дишане от директното притискане на дихателните пътища, имобилизация на нормалните дихателни движения на гръдния
кош и притискане на големи кръвоносни съдове и нервни в областта на шията.
За определяне на
изминалият период от време, от началото на побоя до настъпилата смърт на Х.Ю.,
вещите лица са обследвали наличните по делото свидетелски показания и
медицински документи. Експертите са приели, че нанесеният побой на Х.Ю. е бил
продължителен, периодично нанесен, с интервал от време на прекъсване и
подновяване, като общо е продължил в рамките на около един час-с начало около
23,00 часа на 25.05.2019 г. и край - около полунощ на 25.05.2019 г. срещу
26.05.2019г. Посочили са, че има данни за нанасяне на първоначалните удари в областта на лицето,
при което е получено счупването на костите и хрущялите на носа, а също така и разкъсно-контузните рани по двете устни. От тези травми е
започнало кръвотечение, което е било възобновявано от последвалите удари и
кръвта от кървенето е постъпвала поетапно и постепенно в белите дробове
/образно казано - Х.Ю. се е давел в собствената си кръв/, като кръвта е
поглъщана в стомаха, още от самото начало до крайния етап на побоя, когато е
бил реализиран и другият танатологичен механизъм - от
притискане на гръдния кош и шията. В конкретния случай, за развитието на асфиктичния процес от аспирацията на кръв в белите дробове,
е способствало и положението на пострадалия-паднал на земята от първоначалните
удари, което благоприятства стичането на кръв към назофаринкса
- гълтача и дихателните пътища, а това улеснява аспирацията
и поглъщането на кръвта.
Вещите лица
потвърждават становището, прието при експертното изследване на трупа, че всички
травматични увреждания са прижизнени, предвид
изразените кръвонасядания около тях, аспирацията на
кръв в двата бели дроба и погълнатата кръв в стомаха-характерни прояви на
витална реакция. Аргументират отново категоричното становище, че по време на
целия побой, от началото до неговия край, Х.Ю. е бил жив, като няма послесмъртни увреждания по трупа му. Асфиктичният
процес - от неговото начало до настъпване на смъртта, с поетапното и постепенно
постъпване на кръвта в дихателните пътища и допълнително усложнен от притискане
в областта на шията /душене/ и притискане на гръдния кош, е съпроводен от тежки
и мъчителни изживявания от недостиг на кислород и задушаване, които постепенно
се засилват и преминават в диспнея и гърчове на
тялото, преди настъпването на смъртта.
Поради факта, че в
кръвта на Х.Ю. е доказано наличие на етилов алкохол-3,50 промила, вещите лица
са анализирали индивидуалното влияние на етиловия алкохол върху човешкия
организъм, след което са приели, че в конкретният случай, макар Х.Ю. да се е
намирал в тежка степен на алкохолно опиване, същият е имал запазена физическа
сила, същевременно по време на побоя е бил в съзнание, разбирал е и е осъзнавал
своето безпомощно състояние. След като побоят е продължил, най-вероятно се е
опитал да се предпази с двете си ръце, за което свидетелстват констатираните
травматични увреждания по лявата предмишница и по
дясната лакътна става, които могат да се приемат и
като „защитни наранявания“. Според експертите нанесеният побой над Х.Ю. е бил
продължителен, периодично прекъсван и подновяван общо за около един час, като асфиктичният процес - от неговото начало до настъпване на
смъртта, с поетапното и постепенно постъпване на кръвта в дихателните пътища и
допълнително усложнен от притискане в областта на шията и притискане на гръдния
кош, е бил съпроводен от тежки и мъчителни изживявания от недостиг на кислород
и задушаване, които постепенно са се засилили и преминали в диспнея
и гърчове, преди настъпването на смъртта.
Вещите лица са
категорични, че приетият алкохол от пострадалият преди инцидента само е могъл
да притъпи до известна степен локалните болки-в местата на ударите, но не е
могъл да промени настъпващият остър тъканен
кислороден глад и свързаните с него тежки и мъчителни изживявания от недостиг
на кислород и задушаване. Въз основа на тези тези
данни, експертите са аргументирали становище, че смъртта на Х.Ю. е настъпила по
особено мъчителен за него начин.
Според заключението
на съдебномедицинската експертиза на живо лице,
при което обект на медицинско изследване е бил подсъдимият А. /л. 149-150, т. II от ДП/, при неговия преглед са
били установени охлузвания в областта на шията и двата горни крайника,
причинени от действието на твърди тъпи предмети, които е възможно да са
получени по инкриминираното време.
Видно от заключението
съдебномедицинската
експертиза на подсъдимия А. /л. 162, т. II на ДП/, при прегледа на
изследваното лице не са били установени видими травматични увреждания по
главата и тялото.
В хода на досъдебното
производство са изготвени съдебнопсихиатрични
и психологични експертизи на непълнолетните по време на инкриминираните събития
подсъдими.
Според тройната комплексна съдебнопсихиатричната
и психологична експертиза на подсъдимия И.А. /л. 77-88, т. II от
ДП/,
изследваното лице не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив. По време на
инкриминираното деяние същият е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване, при което качеството на волевите актове е било съхранено, не е бил под
влияние на болестна мотивация. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършените от него престъпления, могъл е да ръководи действията и постъпките
си и може да носи отговорност за тях. Към момента на извършване на експертизата
също е бил в състояние пълноценно да участва в наказателното производство.
Подсъдимият А. е могъл да възприема правилно фактите, които имат значение за
делото и може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. В заключение
вещите лица обобщават, че макар и непълнолетен, подс.А.
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, предвид доброто си общо психиатрично и психично състояние, вкл.
и в момента на извършване на инкриминираната деятелност, която не е била
мотивирана от лекомислие и увлечение.
Видно от тройната
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия А. /л.
89-100, т. II от ДП/, изследваното лице, не страда от психично заболяване и
не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ - Пловдив. Макар да е
бил непълнолетен по време на инкриминираната деятелност, е могъл да разбира
свойството и значението на извършените от него престъпления, могъл е да
ръководи действията и постъпките си и може да носи отговорност за тях. Бил е в
състояние на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на волевите
актове е съхранено. Към момента на извършване на експертизата също е психично
здрав, с нормални интелектуални възможности и е в състояние пълноценно да
участва в наказателното производство, с помощта на защитник. Могъл е да
възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и
може да дава достоверни обяснения за тях. Не е извършил вменената му деятелност
поради лекомислие и увлечение.
Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 1174/2019г.
/л. 117-130, т. II от ДП/ кръвната група по еритроцитната
система АВО на течната кръв от Х.Ю. е А /бета/;
кръвната група по еритроцитната система АВО на
течната кръв от И.А.А. е 0 /алфа, бета/.
Според коментираната експертиза, по обекти с №№ 1 /син дънков
панталон на И.А./, 2 /чорапи на И.А./, 3 /бяла тениска на И.А./, 4 /обтривка от лявата ръка на И.А./, 5 /обтривка
от дясната ръка на И.А./, 6 /обтривка от левия крак
на И.А./, 7 /обтривка от десния крак на И.А./, 8 /обтривка от дясното ходило на И.А./, 9 /обтривка
от лявото ходило на И.А./, 12 /петно с червеникаво-кафяв цвят, иззето при оглед
на МП от 26.05.2019 г./, 13 /петно с червеникаво-кафяв цвят, иззето при оглед
на МП от 26.05.2019 г./, 14 /иззета червеникаво-кафява течност от катерушка/, 15 /петно с червеникаво-кафяв цвят, иззето при
оглед на МП от 26.05.2019 г./, 16 /текстилно парче с размери 65x27 см., иззето
при оглед на МП от 26.05.2019 г./, 17 /бяла шапка с козирка и
червеникаво-кафяви зацапвания/, 18 /2 бр. черни маратонки с бяла подметка,
принадлежащи на М.А./, 20 /1 бр. дънков панталон на
М.А./, 28 /1 бр. дънков панталон на пострадалия Ю./,
29 /чифт маратонки на починалия Ю./, 30 /чифт чорапи на пострадалия Ю./, 31
/бяла фланелка с надпис „Forward“ на починалия Ю. с петна от
засъхнала тъмнокафява течност/, 32 /сив суитшърт с
цип на пострадалия/, 33 /бельо на пострадалия/ и 37 /черен кожен колан с
метална тока на И.А./ има кръв, която е човешка. По останалите обекти с №№
19,21,22,23,24,25,26 и 27 не е констатирано наличие на следи от кръв. В
човешката кръв от описаните по-горе обекти с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,
12, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 28, 29, 30, 31, 32 и 33 са се доказали „А“ аглутиногени, а също и бета аглутинини. Кръвната група на човешката кръв от обекти с
№№1,2,3,4,5,6,7, 8,9,12,13,14,15,16,17,20,28,29,30,31,32 и 33 е А /бета/ и може да бъде от починалия Х.Ю., който е с кръвна
група - А/бета/, както и от всеки друг човек с тази
кръвна група. Кръвта не може да бъде от И.А., който е с кръвна група – 0 /алфа,
бета/.
Според заключението
на стоково-оценъчната експертиза /л. 159, т. II от ДП/,
стойността на вещите, предмет на експертното изследване, възлиза, както следва:
мъжки кожен портфейл - на стойност 8 лв., мобилен телефон „Нокия”
с IМЕI **- на 15 лв.
При проведения в хода
на съдебното следствие разпит вещото лице, изготвило СОЕ, поясни, че е
оценявала изследвания мобилен телефон като счупен-телефон за резервни части,
като посочва, че същият може и да се отремонтира.
Уточни, че е посочила „телефон“, но би следвало да се разбира „повреден
телефон“, понеже именно като такъв /телефон за резервни части/ го е оценявала.
Според заключението
на извършената в хода на досъдебното производство химико-токсикологична
експертиза на проби от кръв и урина на И.А. /л. 133-134, т. II от ДП/, в кръвта и урината на същия
не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Видно от заключението
на извършената в хода на разследването химическа експертиза № 333/28.05.2019 г. /л. 174, т. II от
ДП/, в кръвта на И.А., при изследване на пробата, взета сутринта на
26.05.2019г, е била установена концентрация на алкохол 1,22 промила.
Според заключението
на химическа експертиза № А-288/03.09.2019 г. /л. 178, т. II от ДП/,
обследвала наличието на алкохол в кръвта на починалия Ю., такова е било
установено в количество 3,50 промила.
Предмет на изследване
на извършената в хода на досъдебното производството техническа експертиза /л.
137-154, т. II на ДП/ е бил приобщения по делото ДВД диск, съдържащ записи
от охранителната камера на хранителния магазин, находящ
се на ул. „Ц. И. А.II“ № *** в гр. А.. В хода на изследването са били изготвени
и приложени /снимков материал с изображения, вкл. на двамата подсъдими/.
При проведения допълнителен
разпит на вещото лице, изготвило съдебнотехническата
експертиза /в съд. зас. от 17.06.2020г.-л.260 от СП/,
експертът е посочил, че отразените в снимковия материал часове 22,32ч. – 22,34ч. и датата горе вдясно се вграждат във видеоизображението автоматично, от вписващата машина. Часът
е часът и датата, системното време на ДВР-а, което означава, че какъвто е бил
часът на ДВР-а, то тази дата и час са на видеото и снимките, които вещото лице
е приложило. Експертът уточнява, че дали това е точен час, не може да бъде
установено посредством експертно изследване, понеже е изследвал диск със
„извадени“ вече записи от ДВР, а не е изследвал самия ДВР. Единствено
посредством изследване на самия ДВР е могло да се установи от експертизата
часът на устройството към онзи минал момент преди около една година, за да ес
прецени дали този час е реалният астрономически. По-нататък експертът посочва,
че по принцип всяко едно устройство си има системен час, като с времето той
може да се отклонява по малко - избързване или изоставане. Така също при ДВР е
възможно отклонение от около 1 час при смяна на зимното и лятно часово време,
понеже то не се настройва автоматично /както при останалите устройства –
телефони, компютри, в които е заложено в софтуерът да сменя автоматично
времето/, а това се прави ръчно, ако собственикът прецени. В обобщение вещото
лице посочва, че е възможно да има отклонение от 1 час, а ако ДВР-устройството
не е свързано към интернет-може да има отклонения и от минути заради
неточността в ел.часовник на ДВР.
На зададения въпрос дали, ако към момента на разпита му-м. юни 2020г.
бъде възложено експертно изследване, което да установи какъв е бил часът,
зададен на въпросния ДВР към 25 срещу 26.05.2019г.-и по-конкретно дали същият е
отговарял на реалния астрономически час и ако не-какво е било отклонението му,
вещото лице посочва, че резултатът от това изследване в никакъв случай не би бил
коректен и достоверен. Допълва, че такова изследване е следвало да бъде
направено към момента на свалянето на видеофайловете, а след повече от една
година от инкриминираните събития може да се установи единствено какъв е към
момента на изследването часът и датата на ДВР, но не и към онзи минал момент
/вкл. и поради възможността от евентуално пренастройване на устройството и
пр./.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата бе назначена и
изготвена комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза на подс.И.А. /л.231-241 от
СП/, според заключението на която към момента на извършване на
инкриминираните деяния концентрацията на алкохол в кръвта на изследваното лице
е била около 2,42 промила-т.е. същият се е намирал в средна към тежка степен на
обикновено алкохолно опиване. Описани са също и възможните прояви на
въздействие на въпросното количество алкохол върху индивида.
В проведения съдебен разпит вещите лица уточниха, че средната степен на
алкохолно опиване е до 2,5 промила. Посочват, че няма данни подс.
А. да е бил с помрачено съзнание, да бил под въздействието на илюзии,
халюцинации или други налудни изживявания, които да
мотивират болестно поведение, както е отразено изрично в заключението на СППЕ
на И.А.. Уточни се отново от експертите, че опиването на подс.А.
е било обикновено, което не е препятствало възможността му да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. В случая, тъй като
се касае за обикновено алкохолно опиване, волевите процеси протичат без
качествени нарушения, т.е. поведението на даденото лице не се отличава от това,
което е свойствено за него и без употреба на алкохол. Вещите лица допълват, че
изпитият алкохол е улеснил действието, като е отслабил самоконтрола, но не е
възможно при употреба на алкохол дадено лице да насочи поведение, което е
несвойствено с неговата личност поначало. Конкретизират, че абсолютно ирелевантно за степента на алкохолно опиване е дали лицето
е пълнолетно или не.
Съдът възприе заключенията
на назначените по делото експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни.
Заключенията са обосновани и мотивирани, като съдът възприе изцяло и
допълнителните пояснения, направени от експертите при разпитите им по реда на
чл.282 от НПК.
*
Описаната фактическа
обстановка се установява от следните доказателствени
материали – частично от обясненията на подсъдимите
И.А. /л.85 гръб-86, л.222, л.222 гръб от СП/
и подс.М.А. /л.86-87 гръб, л.222 гръб, л.260
гръб-261 от СП/, частично от показанията на свидетелите Ж.П. /л.94-95 от СП/, А.И. /л.221 от СП/, Ж.Т. /л.221 от СП/ и Ш.А. /л.221 гръб-222 от СП/, както и изцяло от показанията на свидетелите С.Ш. /л.91 гръб-92от СП/,
Г.Т. /л.92 гръб-93 от СП/, К.П. /л.93 от СП/, П.И. /л.90 от СП/, Д.З. /л.90
гръб-91 от СП/, К.С. /л.91 от СП/, Г.К. /л.93 гръб-94/, А.Ю. /л.88 гръб-89,
л.95 гръб-96 от СП/, А.Ю. /л.89, л.96 от СП/, Кериме Ю., М.Ю., Ш.И., Е.И. /л.89
от СП/, Н.Ю. /л.89 гръб, л.96 гръб от СП/ и К.А. /л.88 от СП/.
Поради неявяване на
редовно призованите свидетели К.Ю. /майка на починалия Х.Ю./, М.Ю. /баща на
починалия Х.Ю./ и Ш.И. /един от братята на починалия Х.Ю./, съдът прочете на
основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК
показанията им от досъдебното производство /л.90 от СП/, като възприе
изложеното от тях в пълнота, макар същото
да не е източник на факти от особено значение за предмета на делото. По
отношение на свидетелите С.Ш. и Ж.П., както и по отношение на подсъдимия М.А., при които
се наложи прочитане на определени части от показанията им, респ. обясненията на
подс.А., дадени на досъдебното производство, поради
демонстрирана липса на спомен или поради противоречие с определени факти,
изложени пред съда, то съдът цени именно показанията им, респ. обясненията на подс.А. от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 и 2 от НПК /съотв. чл.279, ал.2, пр.1 от НПК/ като отчете темпоралната
им близост до процесните събития, а също и
направените пред съда волеизявления от свидетелите, респ. подс.А.,
че потвърждават прочетеното от съда, което пък кореспондира с останалата доказателствена съвкупност.
Възприетите от съда фактически
констатации са изводими и от веществените доказателства и доказателствени
средства, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК: в т.ч. протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбуми /том 1, л.11-29, л.36-41 от ДП/, протокол за оглед на труп /том 1,
л.30-31 от ДП/, протокол за следствен
експеримент, ведно с фотоалбум /том 1, л.32-35 от ДП/, справка АИС“БДС“ /том 1,
л.42, л.204-209 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /том 1, л.55, л.158,
л.166-168, л.171 от ДП/, протоколи за разпознаване на лице, ведно с фотоалбуми
/том 1, л.100-104 от ДП/, протокол за оглед /освидетелстване/ на лице /том 1,
л.144-145, л.159 от ДП/, характеристични справки /том 1, л.221-222 от ДП/,
справки съдимост /том 1, л.223-224 от ДП и л.256-257 от СП/ и др., от заключенията на
изготвените и надлежно приобщени от съда експертизи, подробно описани по-горе.
Съдът кредитира в пълен
обем показанията на свидетелите С.Ш., Г.Т., К.П., П.И., Д.З., К.С., Г.К., А.Ю., А.Ю., К.Ю., М.Ю., Ш.И., Е.И.,
Н.Ю. и К.А.
като логични, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, а също и с останалата част от преобладаващата доказателствена съвкупност. Поради изложените причини, съдът възприе и онази част от
показанията на свидетеля Ж.П., в която същите представляват първично доказателствено средство, като не възприе само онази част
от тях, в която възпроизвежда проведени оперативни беседи с подс.И.А..
Показанията на свидетелите С.Ш. и Г.Т. пряко подкрепят
обвинителната теза, доколкото същите сочат взаимно допълващи се факти, очертаващи
инкриминираните събития от момента на първоначалната среща между Х.Ю. и подс.И.А., на която е присъствал и подс.М.А.
до преустановяване на жестокия побой, осъществен от подс.И.А.
върху непознатия за него до онзи момент Х.Ю.. Така свидетелят Т. е възприел
началото на срещата между подс.И.А. и починалия
впоследствие Х.Ю., а впоследствие именно при него е пристигнал свид.Ш., който пък е очевидец на последните моменти от
жестокия побой, причинил смъртта на Ю..
Макар свидетелите П.И., К.С., Д.З., К.П. и Ж.П. да са участвали
по служба в полицейските мероприятия, свързани с процесните престъпления, то никое от
тези лица не е взело участие
в следствените действия. Ето защо е законово допустимо показанията на въпросните свидетели
да се ползват
като годно доказателствено средство. Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани
в качеството на свидетели тези полицейски служители, тъй като не
са извършили действия с процесуален характер, в какъвто случай би се
явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. На
следващо място, съдът отчете, че изложеното от свидетелите И., С., З., П., а и
преобладаващата част от показанията на свидетеля П. досежно
коментираните обстоятелства представляват първично доказателствено
средство, възпроизвеждащо действително възприети от тях фактически положения. Въпросът
относно показанията на полицейски служители нееднократно
е бил обсъждан и разглеждан от съдебната
практика, като актуалната такава приема, че разпитът
им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници[2]. Нещо
повече, съобразно разпоредбата на 118, ал. 1, т. 3 от НПК, "служители на
МВР, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и
изземване" могат да бъдат свидетели. По този начин се разширява
възможността те освен за съответните процесуални действия, на които са
присъствали, да могат да изложат възприятията си като свидетели и по други
обстоятелства, станали им известни във връзка с разследването на дадено деяние.
В този ред на мисли, съдът не кредитира само онези
части от показанията на свидетеля Ж.П., в които сочи информация,
разказана му при проведени беседи с подс.И.А.. Въпросът
за това дали е допустимо да бъдат разпитвани свидетели, които са възприели
извънсъдебни изявления на обвиняемия, направени не в рамките на проведен
легален разпит по чл.138 НПК, е широко дискутиран от актуалната съдебната
практика, която приема, че техните показания са принципно недопустими. Това е
така, тъй като единственият легален ред за депозиране на обяснения е посочен в
чл.138 НПК и всякога, когато лица, свързани с разследването (най-често
оперативна и несвързана пряко с наказателното производство) го заобикалят, това
представлява съществено нарушение на процесуални правила. Недопустимо е
заместването на дадените обяснения (при спазване на правилата за депозирането
им и задължението да бъде осигурено участие на защитник), с процедура, която не
отговаря на този стандарт. Ето защо всякога възпроизвеждането самопризнания,
направени при оперативни беседи, чути записи, събрани със специални
разузнавателни средства чрез разпит на възприелото ги лице, е недопустимо и
тези показания не могат да бъдат кредитирани. Допълнителен аргумент в подкрепа
на това становище е и принципната забрана оригинерни
доказателства (каквито са обясненията на обвиняемия) да бъдат замествани с деривативни такива (каквито са свидетелските показания, в
които се възпроизвеждат беседи или записи), още повече, че в конкретния случай
относно въпросните обстоятелства са налице преки доказателства.
Показанията на свидетелите И., С., З., П. и П., подкрепят обвинението,
доколкото същите, с изключение на свид.П., са
посетили местопроизшествието, непосредствено след извършване на процесната деятелност, заварвайки трупа на починалия, както
и намиращия се там подс.И.А.. Свидетелят П. пък е
възприел състоянието на подс.И.А. след откарването му
в полицейското управление, сочейки подробна информация в тази насока, вкл. и
относно откритите у него вещи.
В показанията на свидетелите А.Ю., А.Ю., Н.Ю.
и Е.И. се съдържа информация, особено важна при преценката относно
инкриминираното имущество, предмет на процесното
престъпление против собствеността, а последният сочи и факти относно
състоянието на починалия Х.Ю., непосредствено преди нападението му от подс.И.А.. Така, коментираните свидетели са категорични, че
техният близък родственик Х.Ю. никога не е имал портфейл, а парите, които е
носел у себе си винаги са били в джобовете му. Същите заявяват и че последният
е имал мобилен телефон с копчета марка „Нокия”, който
е ползвал няколко месеца преди процесните събития,
след което телефонът му се повредил. Предположението на свидетелите е, че Х.Ю.
е изхвърлил нефункциониращия по обичайното си предназначение телефон, но факт
е, че никой от тях не е възприел изхвърлянето на въпросния мобилен телефон,
коректно оценен от вещото лице като повреден телефон за резервни части.
Съдът кредитира в пълен обем и показанията на свид.К.А.-майка на подс.М.А.,
която макар и да не може да бъде приета за безпристрастна и незаинтересувана с
оглед близките си родствените връзки с едно от подсъдимите лица, изложи логични
и неоспорени от страна на държавното обвинение факти относно личността на
въпросния подсъдим.
Бащата на подс.М.А.-С.Й. и
майката /и единствен родител/ на подс.И.А.-А.А. се възползваха от правото си по чл.119 от НПК, като
отказаха да свидетелстват по делото, поради което и бяха заличени от списъка на
свидетелите по делото, но им бе напомнено, че запазват правото си по чл.392,
ал.1 от НПК на участие по делото в качеството им на родители на непълнолетните
към момента на извършване на процесните деяния
подсъдими, вкл. и към момента на повдигане на обвиненията им.
Свидетелите А.И.,
Ж.Т. и Ш.А. описват събитията,
предхождащи срещата между подс.И.А. и Х.Ю.. От друга
страна, заявеното от тези свидетели не влиза в осезаемо противоречие с
обясненията на самите подсъдими, които не оспорват възникналия конфликт между
И.А., от една страна, и от друга- Ж.Т. и Ш.А.. Всъщност известно несъществено
разминаване е налице единствено относно причината за прерасналата във физическа
саморазправа препирня, както и относно инициатора на конфликта. Така подс.И.А. заявява, че бил набит от свидетелите Ж.Т. и Ш.А.,
с което обяснява агресията си спрямо „появилия“ се впоследствие Х.Ю., който бил
„объркал“ с някой от нападателите си. Свидетелите А.И., Ж.Т. и Ш.А. от своя
страна заявяват, че последният бил нападнат от подсъдимия И.А., без свидетелят
или приятелите му да са отвърнали на тази физическа агресия. Съдът не кредитира
само онази част от показанията на свидетелите И., Т. и А., в която отричат
последните двама да са нападали подс.И.А., като досежно това обстоятелство възприе именно изложеното от
двамата подсъдими. Нелогично е при очевидното числово превъзходство на тримата
свидетели, същите безучастно да са възприели нападението на подс.И.А.
над свид.Ш.А., след което да са си тръгнали от парка.
Междувпрочем единствено свидетелката Т. заявява, че свид.Ш.А. е ударил два пъти с юмрук в областта на лицето подс.И.А., скривайки обаче собственото си участие. Относно
коментираното обстоятелство съдът кредитира само частично изложеното, както от
тримата свидетели, така и от подсъдимите, приемайки, че при възникналата
физическа саморазправа между подс.И.А. от една
страна, и от друга-свидетелите Т. и А. между двете спорещи „ядра“ били
разменени взаимни удари, след което тримата свидетели си тръгнали. При анализа
на коментираната ситуация, съдът отчете, както обстоятелството, че житейски
оправдано е всеки от участниците в конфликта да „прикрива“ неизгодните за него
факти, характеризиращи го в негативна светлина, а така също взе предвид и
твърдението на свид.Т., че свидетелят А. и
подсъдимият А. са си разменили взаимно удари. Междувпрочем,
макар последната да скрива собственото си участие в конфликта, показанията й
съдържат логична, а и житейски обяснима информация. Необходимо е да се уточни,
че според съда коментираният конфликт между подс.А. и
свидетелите Т. и А. е извън основния предмет на доказване, доколкото не само
предхожда инкриминираните събития, но и сред участниците в него не фигурира
„появилият“ се едва впоследствие в парка Х.Ю.. Всъщност единствената „връзка“
между този конфликт и последващата агресия, проявена
спрямо Х.Ю. от страна на подс.И.А., се навежда в
обясненията на последния, в онази част от тях, която съдът не кредитира, поради
противоречие с останалата доказателствена
съвкупност.
Така при преценката си относно обясненията на двамата подсъдими съдът отчете
двойствената им правна природа, доколкото същите представляват от една страна
основно доказателствено средство, а от друга са и
средство на защита. Ето защо, изложеното от подсъдимите И.А. и М.А. се подложи
от съда на внимателен анализ през призмата на процесуалното им качество и
съответствието, респективно, противоречието на заявените факти с онези,
извличащи се от останалите доказателства.
Подсъдимият И.А. даде
обяснения по предявените му обвинения, в които признава, че е нанесъл удари на
Х.Ю., но заявява, че са били само два, обяснявайки агресията си с това, че е
объркал човека с някой от тримата свидетели А.И., Ж.Т. и Ш.А.. Съдът не възприе тази част от
обясненията на подсъдимия И.А., в която говори за събитията, случили се след
тръгването на тримата свидетели от парка. Коментираната защитна теза противоречи на
обясненията на подсъдимия М.А., които в преобладаващата си част се кредитират
от съда, опровергава се и от установяващото се по категоричен начин от
показанията на свидетелите Ж.П., С.Ш., Г.Т., К.П., П.И.,
Д.З. и К.С., както и от протоколите за
оглед на местопроизшествие и доброволно предаване, ведно с приобщените с тях
веществени доказателства, от протокола за следствен експеримент и протоколите
за разпознаване на лица. Нещо повече, обясненията на подс.И.А. в тези
им части категорично се опровергават и от заключенията на изготвените по делото
експертизи. Така, както подсъдимият А., така и свид.Т.,
са категорични, че подс.И.А. е бил в ясно съзнание
при случайната си среща с Х.Ю., както и че до момента, в който е започнал
абсолютно безпричинната си агресия спрямо него, е разполагал с добра видимост и
достатъчно време, за да обмисли постъпката си, поради което абсолютно
недостоверна е очевидно защитната му теза за грешка в обекта. А че ударите са
били многократни, както и че яростният побой е имал кратко прекъсване, след
което отново е продължил, са налице категорични доказателства, изводими, както
от обясненията на подс.М.А. и показанията на свид. С.Ш., така и от информацията, изследвана и
анализирана от техническата експертиза, съдържаща се в охранителната камера на
магазина, който двамата подсъдими са посетили междувременно. Що се отнася до
броя, интензитета, механизма и мястото на ударите, изложеното от подс.А. и свид.Ш., кореспондира с
категоричните заключения на съдебномедицинските експертизи, както и с
уточненията, дадени от вещите лица в разпитите им, проведени в хода на
съдебното следствие. Съдът не възприе и онази част от обясненията на подс.И.А., в която отрича заедно с подс.М.А.
да е вземал вещи на Х.Ю., като отчете, че и в тази част изложеното от първия се
опровергава от съпроцесника му, а също и от
протоколите за оглед на местопроизшествие, доброволно предаване и приобщените с
тях вещи, както и от протокола за следствен експеримент. Ето защо, обстоятелствата по
извършване и на престъпление против собствеността от страна на двамата
подсъдими не се „крепи“ единствено на една двете форми на „оговор“,
съгласно смисълът, който влага в понятието правната доктрина, доколкото подс.М.А. сочи информация, както относно участието на своя
съучастник, така и относно своето собствено. Фактът относно извършеното противоправно отнемане на парична сума в размер на 3 лева,
както и на един мобилен телефон „Нокия“ от владението
на Х.Ю., е изводим и от протокола за оглед на местопроизшествие в близост до
училище „Н. В.“ /том 1, л.27-29 от ДП/, както и от протоколите за доброволно
предаване /том 1, л.158 от ДП/ и следствен експеримент /том 1, л.32-35/. Така с
протокола за оглед на местопроизшествие са приобщени частите от захвърления от подс.М.А. мобилен телефон „Нокия“,
а с протокола за доброволно предаване са приобщени три монети на обща стойност
3 лева, съответстващи на обясненията на подс.М.А.,
който е категоричен, че именно такава е била сумата, която неговият съучастник
И.А. взел от джоба на Х.Ю.. От въпросния протокол за доброволно предаване се
установява също и че във владение на подс.И.А. са
открити ключове с чип, за които при извършения следствен експеримент е
констатирано, че отключват жилищния имот на починалия Х.Ю.. Макар въпросните
ключове и чип да са извън предмета на
обвинението на престъплението против собствеността, откриването на същите във
фактическата власт именно на подс.И.А., оборва
защитната му позиция, че не е вземал никакви вещи от владението на Ю..
Както бе изложено по-горе,
не се кредитираха от съда и твърденията на И.А., че самият той не е удрял
никого от компанията на свидетелите И., Т. и А., макар да е получил удари от
последните двама. Относно останалите обстоятелства, обясненията на подсъдимия
И.А. кореспондират с другите, събрани по делото доказателства, поради което
съдът ги възприе като достоверни в тази им част.
Съдът кредитира в
преобладаващата им част обясненията на подс.М.А.,
дадени в хода на съдебното следствие, като относно обстоятелствата, за които се
наложи прочитане по реда на чл.279, ал.2,
пр.1 от НПК на изложеното от него в присъствието на защитник в хода на досъдебното
производство, съдът възприе именно обясненията
от първата процесуална фаза, както бе изложено по-горе. При преценката си относно обясненията на
подсъдимия А., съдът отчете съответствието им с останалата доказателствена
съвкупност, както и обстоятелството, че макар на места да е колеблив при
излагане на фактите, касателни повдигнатите му
обвинения, то същият впоследствие сочи достоверна информация, кореспондираща с
останалите доказателствени източници, макар и
неблагоприятна за него. Т.напр. относно отнемането на мобилния телефон „Нокия“, в обясненията си от 11.02.2020г. /л.86-87 от СП/ подс.А. заявява, че не знае как телефонът се е озовал в
негово владение, понеже бил „заблуден“ и много пиян, отрича и да е вадил нещо
от чантата. Впоследствие след прочитане на онази част от обясненията му от
досъдебното производство, в които подробно описва деятелността си по отнемане
на мобилния телефон „Нокия“, подс.А.
ги потвърждава в пълнота, а при допълнителните си обяснения пред съда от
21.05.2020г. /л.222 гръб от СП/ заявява, че е извадил телефона от чантичката,
която подс.И.А. му дал, а при последния си разпит от
17.06.2020г. /л.260 гръб от СП/ пояснява, че е обяснил на полицаите къде е
оставил мобилния телефон. Дадените от подс.А.
подробни обяснения за инкриминираните събития се подкрепят частично с
изложеното от свидетелите И., Т., А. и подс.И.А., а
така също изцяло и от протоколите за оглед на местопроизшествие и доброволно
предаване, ведно с приобщените с тях веществени доказателства, от протокола за
следствен експеримент и протоколите за разпознаване на лица, както и изцяло от
показанията на свидетелите А.Ю., А.Ю., Н.Ю., Е.И., П.И., К.С., Д.З., К.П. и Ж.П., а също и от изготвените по делото
експертни заключения.
Съдът не възприе единствено онази част от обясненията
на подс. А. от 11.02.2020г. /л.86-87 от СП/, в които
твърди, че е бил „заблуден“ и поради тази причина взел чантата на Х.Ю., в която
се намирал мобилният му телефон. Както бе посочено вече, самият обвиняем
впоследствие опровергава тези си твърдения, описвайки нееднократно своята
целенасочена деятелност против собствеността на Ю., което съответства и на
изложеното от него в хода на досъдебното производство. Съдът не кредитира и
обясненията на подс.А. от 21.05.2020г. /л.222 гръб от
СП/, в които за пръв път в хода на настоящото наказателно производство заявява,
че се е опитвал да спре подс.И.А. като заставал пред
него. Във всички свои предходни обяснения, както в хода на съдебното следствие,
така и в прочетените му от досъдебното производство, подс.А.
заявява, че се е опитал само да издърпа А., както и че му казал да спре,
питайки го какво иска от човека. Едва в разпита си от 21.05.2020г. /след близо
една година от инкриминираните събития/ подс.А.
добавя нов факт, с който „надгражда” своята
деятелност по възпиране на своя съпроцесник,
добавяйки нова такава. Късният момент, в който е наведено това обстоятелство, в
контекста и на липсата на видими следи от травматични увреждания по този
подсъдим, мотивират съда да приеме за недостоверна и тази част от обясненията
на подсъдимия А..
Не е налично според съда наведеното от защитника на подс.И.А. процесуално нарушение при извършаване на освидетелстването
на подзащитния му, както и при осъществяване на
доброволното предаване на находящите се у него вещи,
аргументирано с неосигуряването на защитник при наличие на задължителна защита.
В подкрепа на становището си адв.К. се позовава на разпоредбата на чл.219, ал.2
от НПК, въз основа на която гради тезата си, че с освидетелстването на подс.А., същият следвало да се счита за привлечен като
обвиняем, понеже това било първо действие по разследването, поради което
следвало да му се осигури защитник, каквото не било сторено. Изобилна е
съдебната практика относно правната природа на протокола за „доброволно
предаване”, според която същият не
представлява писмено доказателствено средство,
изготвено по реда на НПК. От друга страна, макар и бидейки чисто фактическо /а
не процесуално-следствено/ действие за събиране на доказателства, когато е
осъществено в рамките на наказателното производство, функцията на доброволното
предаване се изразява в събиране на годни доказателства чрез прилагането им към
делото по начин, гарантиращ тяхната истинност и запазеност
в първоначален вид. В този ред на мисли, предвид извънпроцесуалния
характер на протокола за доброволно предаване, на това действие не е било
необходимо присъствието на защитник, доколкото и в този ранен етап на
разследването подс.И.А. все още не е придобил статут
на обвиняем. Такъв статут същият не е придобил и с извършеното му
освидетелстване, а едва с повдигнатото му впоследствие обвинение. Цитираната от
адв.К. разпоредба на чл.219, ал.2 от НПК предоставя на разследващия само една
процесуална възможност, която е изключение от правилото, като в ал.3 са
уточнени реквизитите, които следва да съдържа въпросният протокол от първото
действие по разследването, в случай, че същото следва да изиграе ролята на постановление
за привличане. В конкретния случай разследващият орган не се е възползвал от
тази процесуална възможност, поради което и подс.И.А.
е бил привлечен в качеството на обвиняем с надлежното нарочно постановление от
26.05.2019г.
Предвид изложеното, съдът намира, че протоколът за
освидетелстване на И.А. и протоколът за доброволно предаване са абсолютно годни
да удостоверят документираните в тях обстоятелства. Само за пълнота на
изложението, уместно е да се отбележи, че дори при наличие на твърдените от защитата
процесуални нарушения /които, както бе отбелязано не са налични/, това не води
като автоматична своя последица невъзможност да бъдат установени резултатите от
съответните действия /доброволното предаване и освидетелстването на И.А./-а
именно приобщените с доброволното предаване инкриминирани вещи, респ.
освидетелстване на И.А.. Напротив, това може да бъде постигнато с всички доказателствени средства, стига да са налице достатъчно
годни доказателства, установяващи отразеното в негодните протоколи. Изобилна е
съдебната практика относно случаите, в които е налице например опорочено
претърсване и изземване, според която няма пречка да бъдат положени процесуални
усилия за изясняване на релевантните обстоятелства с помощта на друг доказателствен източник, като например свидетелски
показания. Това е така, понеже доказателствата и доказателствените
средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за
извличане на факти по делото са равностойни по доказателствената
им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така
съгласно разпоредбата чл.117 от НПК със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да
са възприети. С други думи, не е от значение дали един подлежащ на доказване
факт се установява с гласно доказателствено средство,
или посредством друг процесуален способ. За съда не съществува пречка,
посредством например разпитите на присъствалите при съответното действие
полицейски служители, неизвършили процесуално-следствени действия, да провери и
установи всички обстоятелства, свързани с напр. с изземването на вещите във
вида, в който са били открити и приобщени по делото. В този случай, казаното от
полицейските служители, възприели същите следствени действия, но невзели
участие в тях, може да се ползва като годно доказателствено
средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно разпоредбата на чл.118,
ал.1, т.3 от НПК. В конкретния случай относно обстоятелството, че във владение
на подс. И.А. са намерени въпросните вещи, описани в
протокола за доброволно предаване са налице обясненията на подс.А.
/възприел обстоятелствата по отнемане на вещи от страна на неговия съпроцесник, вкл. и
сума в размер на три лева на монети/, а така също и показанията на свид.П. и отчасти на свид.К.
/свидетелстващи, че у подс.И.А. са открити дребна
сума пари и ключове с чип, с които впоследствие е отключен жилищният имот на
починалото лице/. Относно физическото състояние на подс.И.А.
пък, констатирано при неговото освидетелстване, е налице изобилие от гласни доказателствени средства, кореспондиращи помежду си, а така
също и с проведените по делото съдебномедицински изследвания.
Предвид
гореизложеното, могат да се обобщят безспорните и оспорваните от страните
моменти от фактическата обстановка по следния начин :
Няма спор по делото, че на 25.05.2019г. вечерта
подсъдимите И.А. и М.А. са употребили значително количество алкохол, както и че
малко преди инкриминираните събития същата вечер са били във въпросния парк с
компанията на свидетелите А.И., Ж.Т. и Ш.А., както и че между последните двама
и подс.И.А. е възникнал конфликт, придружен с
физическа саморазправа. Както бе коментирано подробно по-горе, макар по делото
да е налице известно разминаване между гласните доказателствени средства относно инициатора на
конфликта, както и кои лица са понесли удари в хода на същия, съдът прие, че по
делото са налице достатъчно убедителни и категорични
доказателства относно понасянето на удари от всички участници в побоя, а
именно, както подс.И.А., а така също и от свидетелите
Т. и А.. Междувпрочем, както е вече отбелязано,
единствената „връзка“ между този конфликт и последващата
агресия, проявена спрямо Х.Ю. от страна на подс.И.А.,
се навежда в обясненията на последния, в онази част от тях, която съдът не
кредитира. Твърдението на подс. И.А., че е нападнал Х.Ю., понеже го объркал с някой
от тримата свидетели И., Т. и А., се опровергава категорично
от подсъдимия А. и свид.Т., според които подс.И.А. е бил в ясно съзнание и е разполагал с добра
видимост и достатъчно време, за да обмисли постъпките си, преди да предприеме
абсолютно непровокираната по никакъв начин агресия. Тази теза се оборва и от
цялостната деятелност на подс.А., който след известно
прекъсване /за времето на посещение на магазина/ отново подновява жестокия
побой спрямо починалия впоследствие Х.Ю.. С други думи, подс.А.
е разполагал с ясна представа, а и преценка, както непосредствено преди
инкриминираната му деятелност, така и по време на извършване на същата относно
обекта на посегателството си, което становище е изводимо и от експертните
изводи на СППЕ на подс.А.. Ето защо съдът отхвърли
като абсолютно недостоверна защитната теза на подс.А.
относно грешка в обекта на нападението му.
Няма спор и относно наличието на причинно-следствена
връзка между деянието на подс.И. и настъпилата смърт
на Ю.. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че подс.И.А.
е нанесъл удари на непознатия за него Х.Ю., който по никакъв начин не е
провокирал подобна агресия със своята деятелност. Този факт не се отрича и от подс.И.А., който обаче твърди нанасянето на много по-малък
брой удари от безспорно установения, както и друг механизъм на нанасянето им.
Така от обясненията на подс.А. в кредитираните от
съда части и от показанията на свид.Ш.,
кореспондиращи със заключенията на съдебномедицинските експертизи на починалото
лице се установява с категоричност, че смъртта на Х.Ю. е била причинена именно
вследствие на множество удари, нанесени му от подс.И.А.
към инкриминираното време по начина и при обстоятелствата, описани по-горе във
възприетата от съда фактическа обстановка.
Тезата на защитата относно
липсата на доказателства за извършено от страна на подсъдимите престъпление
против собствеността на Х.Ю., остана голословна и противоречаща на останалия доказателствен материал. Така, в контекста на обясненията
на подс.М.А., обсъдени подробно по-горе, а също и на
показанията на свидетелите А.Ю., А.Ю., Н.Ю. и Е.И. се установи, че по инкриминираното време двамата
подсъдими, действащи при условията на задружна престъпна деятелност са отнели
от владението на Х.Ю. сумата в размер на 3 лева, както и находящия
се в негово владение мобилен телефон. Както бе посочено, това обстоятелство се
установява от обясненията на подс.М.А., обсъдени
подробно по-горе, от протокола за доброволно предаване на вещи от подс.И.А. /при който у този подсъдим са открити, както
въпросните 3 лева, така и ключове с чип от жилищния имот на Ю./, а така също и от показанията на свид.П.
и отчасти на свид.К. /свидетелстващи, че у подс.И.А. са открити дребна сума пари и ключове с чип, с
които впоследствие са отключили жилищния имот на починалото лице/.
Обвинителната теза относно отнемането на въпросните три лева и мобилен телефон
„Нокия“ е изводима, макар и косвено, от показанията на свидетелите А.Ю.,
А.Ю., Н.Ю. и Е.И.. Така последните
четирима, свидетелстват, че техният родственик Х.Ю., който не е ползвал никога
портфейл, е носел находящите се у него пари в
джобовете си. Изложеното кореспондира с наведените от подс.М.А.
обстоятелства по отнемането на процесните 3 лева,
които същият твърди, че подс.И.А. извадил от джоба на
лежащия на земята Х.Ю. при завръщането им от магазина. От показанията на
коментираните четирима свидетели се установява и че Х.Ю. е имал мобилен телефон
„Нокия“, съответен на приобщения по делото, за който подс.М.А. твърди, че е взет от него и съпроцесника
му И.А. по време инкриминираните събития именно от владението на Х.Ю.. Дали
този телефон е въпросният, за който говорят и четиримата свидетели, или това е
друг телефонен апарат, с който техният сродник се е снабдил междувременно, е
абсолютно ирелевантно в контекста на убедителните и
категорични доказателства, че непосредствено преди отнемането й, вещта
/приобщена по делото/ е била владяна именно от Х.Ю.. Именно в контекста на
изложеното от въпросните четирима свидетели, а също и от подс.М.А.,
съдът прие за недоказана тезата, че двамата подсъдими са отнели от Х.Ю. и мъжки
кожен портфейл, в която част и представителят на прокуратурата не поддържа
обвинението. Така подсъдимият М.А. бе категоричен, че с приятеля му И.А. не са вземали кожен
портфейл от Х.Ю., а свидетелите А.Ю., А.Ю., Н.Ю. и Е.И. заявиха, че
починалият им родственик никога не е притежавал подобна вещ, каквато не е и
открита в хода на разследването. Ето защо и съдът оправда подсъдимите в това да
са отнели от владението на Х.Ю. и мъжки кожен портфейл.
Съдът прие за
недоказана обвинителната теза, че използваната от подс.И.А.
физическа агресия, е била насочена обективно и субективно именно към занижаване
физическата защита на инкриминираните вещи, с което да е улеснила тяхното
отнемане от владението на Х.Ю.. Напротив, от събраните по делото доказателства
се установи, че упражнената от подс.А. сила е била
насочена обективно и субективно единствено и само към умъртвяването на
случайния минувач. Това е така, доколкото от обясненията на подс.М.А.
се установява, че заедно с подс.А. са пристъпили към
отнемане на вещите, едва след завръщането им от магазина. Ако въпросната сила
бе използвана и за улесняване на престъплението против собствеността, то не е
съществувала пречка отнемането на вещите да е сторено още след падането на
пострадалия на земята, преди двамата подсъдими да отидат за пореден път до
магазина, доколкото падналото на земята лице вече е било в такова състояние, че
не е било способно да упражнява каквато и да било физическа защита на вещите
си. Нещо повече, категорично установено е по делото, като в тази насока са,
както обясненията на подс. М.А., така и на свид. Ш., че жестокият побой от страна на подс.А. е продължил и след отнемането на вещите, което
отново насочва към извода, че упражнената от последния брутална безпричинна
агресия е била насочена единствено и изцяло само към умъртвяването на Х.Ю., а
не и към занижаване физическата защита на вещите му.
Предвид гореизложеното,
съдът прие, че съвкупността от всички,
коментирани доказателства, е достатъчна, за да обоснове извода за безспорна установеност
относно причастието на двамата подсъдими към отнемането на инкриминираните
парична сума и мобилен телефон от владението на Х.Ю.. Безспорно това е било
сторено без съгласието на последния, доколкото този въпрос изобщо не е бил
подлаган на обсъждане по време на инкриминираните събития, което е изводимо от
обясненията на подс.А., а и от състоянието, в което
се е намирал пострадалият.
Предвид гореизложеното
съдът прие, че осъществената от подсъдимите деятелност против собствеността на
Х.Ю. се субсумира именно под разпоредбата на чл.194,
ал.1 от НК, поради което ги призна за виновни и осъди именно по тази по-леко
наказуема правна квалификация.
Необходимо е да се
изясни в какво се изразява причастността на всеки
един от двамата подсъдими в инкриминираната деятелност против собствеността.
Както бе обсъдено по-горе, от събраните по делото категорични доказателства, се
установява, че в обективно отношение всеки от тях е участвал в самото
изпълнение на престъплението, а именно в отнемането на вещите, които са били
разпределени между двамата съизвършители. В
субективен план всеки един от двамата извършители е действал при наличието на
съзнание, че действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност.
По делото се установи с категоричност, че подс.М.А. е присъствал почти през цялото време на
инкриминираните събития,
наблюдавал е нанасянето на очевидно тежкия и жесток побой по жизнено важни
части на тялото на нападнатия и на практика не се е намесил, за да предотврати
побоя, макар да е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност
за себе си или за другиго. Сам подсъдимият И.А. е направил частични признания
за извършеното от него деяние. Обяснения дава и подсъдимия М.А., който подробно
описва възприетата от него агресия, предприета от неговия приятел, като посочва
в кредитираната част от обясненията си /обсъдени подробно по-горе/, че само е
казал на подс.А. да спре и се опитал да го издърпа.
Доказателства относно деянието на подс.М.А., субсумирано под нормата на чл.322 от НК, се установяват и
от показанията на свидетеля Ш., и от експертните изводи за начина на
осъществяване деянието по чл. 116 от НК от страна на подс.И.А..
Последният е нанасял на убития удари прижизнено с
ръце и крака, наблюдаван от подс.М.А. на практика
безучастно. По делото е категорично установено, че подс.И.А.
не е използвал някакво оръдие за причиняване на убийството, затова не може да
се признае, че е съществувала някаква опасност за подс.М.А.,
очевидно превъзхождащ подс.А. по физически
показатели, както сочи в обясненията си и самият А.. Нещо повече, двамата
подсъдими спокойно са отишли до магазина, а след това отново са се върнали при
агонизиращия Х.Ю., след което подсъдимият А. е започнал отново да нанася
ожесточено побой на пострадалия. Така вместо да се намеси, или поне да уведоми
служителя на магазина или органите на реда при посещението на търговския обект,
а и впоследствие с оглед оказване на бърза медицинска помощ на пострадалия,
подсъдимият А. просто си тръгнал от мястото на събитията. По този начин
последният се отнесъл с абсолютно безразличие към действията на подсъдимия И.А.
и към очевидната опасност за живота на Х.Ю., което бездействие е продължило
през цялото време.
С оглед изложеното, съдът намери за доказано по
безспорен и категоричен начин обвинението на подсъдимия И.А. за престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр.
чл. 115, вр. чл. 63, ал.1, т. 1 от НК, за това, че около полунощ на 25 срещу 26 май 2019 г., в гр. А., макар
и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил другиго - Х.М.Ю. ***,
като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена
жестокост и по хулигански подбуди, поради
което го призна за виновен и осъди по посочената правна квалификация.
От обективна страна И.А. е осъществил
деянието, чрез нанасяне на множество силни удари в областта на главата и тялото
на Х.Ю., като по този начин му е причинил механична
асфиксия /задушаване/, в резултат от което е настъпила смъртта му.
Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на Х.Ю., като е налице
пряка причинно – следствена връзка между поведението на подсъдимия А. и
настъпилия резултат, установена и от заключението на съдебномедицинските
експертизи на починалото лице.
Безспорно и несъмнено е и авторството на
осъщественото престъпно деяние, субсумирано под
съответните квалифицирани състави на чл.116, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл и по хулигански подбуди, като
последните, които следва да бъдат обсъдени на съответното систематическо място,
обуславят наличието на съответния квалифициран състав на престъплението
„убийство“ с оглед особеностите на субективната страна.
Необходимо е за коректност, доколкото и двамата
подсъдими са били непълнолетни към момента на извършване на процесните
престъпления, да се посочи, че, видно от категоричните заключения на
назначените по делото СППЕ, а по отношение на подс.И.А.
и комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, всеки един от
двамата подсъдими /независимо от непълнолетието си и употребения алкохол/ са могли да разбират
свойството и значението на деянията си и да ръководят постъпките си.
За да реши въпроса за съдържанието на умисъла,
съдът отчете съвкупността от всички обстоятелства, свързани с престъплението –
способа, обстоятелствата и начина на неговото извършване, вида и характера на причинените увреждания, нанесени в
жизненоважни части от тялото на човека, броя на нанесените удари, поведението
на самата „жертва“ на престъплението по време на инкриминираните събития.
В конкретния случай, прекият умисъл за убийство /който съдът прие/ се обективира от данните по делото, свързани с упоритото
нанасяне на множество ожесточени удари в жизненоважни части от човешкото тяло
/вкл. и скачане върху тялото на пострадалия/, по начин, очевидно годен да
причини смърт. Ударите са били нанесени с такава сила, че са предизвикали запушване на дихателните пътища с кръв и притискане в
областта на шията и на гръдния кош, които пък в своята еволюция са довели до механична асфиксия
/задушаване/.
В този аспект подсъдимият е съзнавал, че с
нанасянето на толкова силни удари в уязвими части от тялото на пострадалия, ще
последва неговата смърт, т.е. действал е при ясното съзнание за общественоопасните последици от деянието и с особено
упорство е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, вкл. и
продължавайки с грубата си агресия след завръщането му от магазина.
Цялото поведение на подс.И.А.
сочи, че той е целял не само да причини увреждания на пострадалия, но и да го
лиши от живот. След събарянето му на земята, подсъдимият е продължил да нанася
многократни удари на пострадалия, изоставил го е за кратко сам и безпомощен в
тъмната част от денонощието, след което отново се е завърнал и е продължил да
нанася удари, а впоследствие и да скача с цялата си тежест върху тялото на
Х.Ю.. Независимо, че тежките мъчителни изживявания на последния са били
очевидни, в каквато насока са категоричните обяснения на подс.М.А.,
а и експертните становища на изготвените по делото СМЕ и дадените от вещите
лица пояснения в съдебно заседание.
По този начин, липсата на конкретна възможност за
ограничаване на последиците до един по-леко наказуем съставомерен
резултат налага извода, че подс.И.А. е съзнавал
неизбежността на смъртния резултат и въпреки това е предприел осъществяване на
деянието. Ако той не е желаел именно смъртта на Х.Ю., то и не би му нанесъл
толкова много интензивни и упорити жестоки удари в жизненоважни области от
тялото, при това с известно прекъсване и подновяване на бруталната му агресия.
Поради изложеното, категорично несподелима е тезата
на защитата, че поведението на подс.И.А. следва да
бъде субсумирано под разпоредбата на по-леко
наказуемия състав по чл.124 от НК.
В настоящият случай не се касае само до допускане
на крайния резултат като възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си
предположение или известна степен на вероятност за настъпването на последиците.
Допускането означава също, че макар и възможен, допълнителният резултат не е
непременно неизбежен. В случая обаче
И.А. напълно е съзнавал, че от деянието му ще настъпи с положителност
умъртвяването на жертвата и затова съдът прие, че убийството е извършено при
пряк, а не при евентуален умисъл. Изложеното е в синхрон със съдебната
практика, според която винаги, когато деецът съзнава, че в резултат от
действията му, с положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия, е налице
убийство, извършено при пряк умисъл.
Необходимо е за пълнота на изложението да се обсъди
въпросът относно твърдяната от подс.И.А. грешка
относно обекта, макар от защитата да не бяха наведени изрично правни съждения в
тази насока. Както бе обсъдено подробно по-горе, твърдението на подс.И.А., че е „объркал“ Х.Ю. с едно от лицата, с които
малко по-рано същата вечер се сбил, остана абсолютно голословно и опровергано с
категоричност от събраните по делото доказателства. Подобно грешка, която
безспорно не е налице в конкретния случай, многократно е била обсъждана в
съдебното практика, а и в правната теория, според които същата е неизвинителна. В
този смисъл не може да се приеме и осъществяване на по-леко наказуемия състав
на „убийството“ по чл.118 от НК, понеже по делото не се установява нито подс.И.А. да е
извършил убийството в състояние на афект, нито пък да е бил предизвикан
по какъвто и да било начин от самия пострадал. Наличието на силно раздразнение,
занижаващо способността за самоконтрол у подс.И.А. не
намира опора в изготвените експертни становища, а такова състояние е принципно
несъвместимо и с междинното посещение на търговския обект, предполагащо
конкретни оценки и действия, осъществени адекватно под контрола на съзнанието.
Нещо повече, самият подсъдим И.А. не сочи да е бил предизвикан от пострадалия
Х.Ю. по какъвто и да било начин, а и по делото се установи с категоричност, че
първият не е бил „заблуден“ относно личността на пострадалия, поради което не
са налице и елементите от престъпния състав по чл.118 от НК.
По делото не се установи непълнолетните към
инкриминираните събития подсъдими да са осъществили процесната
деятелност при лекомислие или увлечение, в каквато насока са и категоричните
експертни становища на изготвените по делото СППЕ на двамата.
Съобразявайки всичко посочено по-горе, съдът призна
подсъдимия И.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр. чл. 115, вр.чл.63, ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият И.А. е
осъществил три от квалифицираните състави на престъплението „убийство“,
очертани от т.6, предл.2 и 3 /убийство, извършено по
особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост/ и т.11 /убийство по
хулигански подбуди/ на чл. 116 ал. 1 от НК.
В практиката на ВКС се приема, че „особено мъчителен“ по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 от НК е
този начин, който причинява изключителни
страдания на жертвата като напр.
лишаване от живот: чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която
причинява особено тежки предсмъртни страдания, чрез постепенно задушаване
/какъвто е процесният случай/ и др. С други
думи, както посочиха в допълнителните пояснения вещите лица, задушаване от
характера на процесното, представлява „учебникарски
пример“ за особено мъчително причиняване на смърт. Видно от материалите по
делото, и най-вече от заключенията на двете СМЕ на починалото лице, които са от
решаващо значение при преценката относоно наличието
на това квалифициращо обстоятелство, а и на обясненията на подс.М.А.,
преживените от пострадалия страдания носят белезите на изключителност,
необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физическите и
душевни страдания в конкретния случай са неприсъщи за обикновеното настъпване
на смъртта.
За приложението на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК е необходимо да се установи, че
деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, коравосърдечие и безчовечност, като практиката е
противоречива до известна степен относно въпроса дали особената жестокост е
качество на дееца, или на деянието. Така в някои решения е
прието, че особената жестокост е качество на дееца, който върши престъплението,
и се разкрива в начина и средствата за осъществяването му. Според други, особената жестокост е външна
характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на
дееца. Този квалифициращ признак е налице, когато по интензитет изпълнителната
дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и сочи на
допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност или садизъм. При това особената жестокост трябва да
е проявена към момента на извършване на убийството, а не да характеризира дееца
изобщо, т.е. за да се приеме, че убийството е извършено с особена жестокост, не
е необходимо деецът по принцип да е жесток човек, а е достатъчно да се е
проявил като такъв в процеса на изпълнение на престъплението. Така в
Решение № 7/82 г. на ОСНК, което съдът споделя, двете тези, а именно, че
особената жестокост е качество на деянието и тази, че е на дееца са “помирени”,
като е прието, че убийството с особена жестокост характеризира и начина на
извършването му и личността на дееца.
За да приеме наличие на особена жестокост в
действията на подсъдимия И.А., съдът взе предвид начина на извършване на
деянието - изненадващо, свирепо, имайки предвид, както вида на нараняванията,
така и обстоятелството, че преимуществено ударите са били нанесени на паднал на
земята човек, който се е опитал да се предпази, молейки за милост, с упоритост
- имайки предвид множеството яростни удари, както и факта, че пострадалият е
бил изоставен в безпомощно състояние за кратко време, след което безпричинната
агресия спрямо него е продължила отново.
Особената жестокост в случая е била проявена
приживе на жертвата, за което свидетелстват експертите, сочещи, че всички
травматични увреждания са прижизнени. Деецът е
проявил при нанасянето на фаталните удари изключителна ярост, ожесточение,
злоба и садизъм, след като е успял да причини на пострадалия такива тежки
травматични увреди. Нещо повече, без да се трогне от стенанията на пострадалия,
спокойно и хладнокръвно е отишъл до магазина, след това отново се е завърнал и
е продължил жестокия побой над Х.Ю..
Убийството е извършено с особена жестокост, не само
защото нанесените на пострадалия удари и получените въз основа на тях
наранявания към пострадалия са били тежки и жестоки, но и защото цялостното
поведение на подс.И.А., демонстрирано спрямо жертвата
му, характеризира дееца като особено жесток. Така според Указанията по
прилагането на т.6, предл. 3 на чл.116 НК, съдържащи
се в т.15 на Постановление № 2/1957 год. на Пл.ВС на РБ, “особената жестокост е
качество на дееца, което може да се обективира в
характеризиращите личността му негови конкретни действия, свързани от една
страна с начина на изпълнение на посегателството и използваните средства за
осъществяването му и от друга страна с отношението към жертвата и страданията
й”.
В конкретния случай подс.И.А.
е нанесъл множество силни удари в областта на главата и тялото на падналия на
земята Х.Ю., който се е опитал да моли за милост. Съзнавайки безпомощното
състояние на пострадалия в резултат от нанесените му множество удари, И.А. е
демонстрирал отсъствие на състрадание и коравосърдечност, изразени чрез
безразличие към състоянието му и отказ да преустанови побоя.
Подсъдимият А. е съзнавал характера на своите
действия като особено жестоки и съзнателно е желаел така да причини смъртта на
пострадалия. За това говори неговата безчовечност при нанасянето на множество
удари на паднало на земята лице на възраст, видимо значително по-голяма от тази
на подсъдимия А.. По интензитет изпълнителската дейност явно надхвърля
необходимото за причиняване на самото умъртвяване, а от друга страна начинът на
изпълнение сочи наличието на неоправдана злоба и ожесточение към абсолютно
непознат човек, непровокирал по никакъв начин сполетялата го агресия.
От
описаната по-горе категорична фактическа установеност на процесните
събития е изводимо и становището, че убийството е извършено и по хулигански
подбуди по смисъла на т. 11 на чл.116, ал.1 от НК.
Според съдебната практика осъществяването на
този квалифициран състав е налице в случаите, когато субектът с поведението си,
насочено срещу живота на пострадалия, цели да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. В
тези случаи отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда,
завист, както и евентуални други конкретни мотиви. Този състав квалифицира
убийството не защото подсъдимият е хулиган въобще и по принцип е имал
хулигански действия, а защото мотивът за извършване на конкретното деяние е
хулигански и хулиганските действия непосредствено предхождат или съпровождат
извършването на престъплението.
Така според съдебната практика хулиганските
действия често изглеждат като необясними или неадекватни действия. При
него липсва личен мотив, някакви видими поводи, които да са създадени от
пострадалия, а основният мотив на деца е не да засегне пострадалото лице, а да
демонстрира явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез
посегателство върху пострадалия. Деецът иска да изяви себе си, като погази
установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да
върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото. Това убийство
цели провокация, скандал, то неизбежно е демонстративно.
Умъртвяването на едно лице на обществено място не е достатъчно, за да се
приеме, че убийството е по хулигански подбуди. То не е осъществено по хулигански подбуди и когато е извършено
по време на конфликт, който има битов характер и е на личностна основа или
когато е резултат от користен стремеж за лично облагодетелстване.
Видно от материалите по делото,
пострадалият Х.Ю. и подс.И.А. не са се познавали, не
са имали каквито и да било лични отношения, между тях не е възникнал дори
внезапен инцидентен конфликт, предхождащ побоя. С други думи, с демонстрираната
по време на инкриминираните събития абсолютно непровокирана по какъвто и да
било начин от страна на пострадалия изключителна жестокост у подс.И.А., и то на публично място, представляват
недвусмислена демонстрация на тоталното неуважение към обществото и незачитане
на правните норми, демонстрирани посредством посегателството върху живота на
пострадалия. Изложеното квалифицира извършеното от подс.А.
убийство като такова по хулигански подбуди.
На
следващо място, относно обвинението на подсъдимия И.А. /а и на подс.М.А./ за престъплението
по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът прие, че осъществената от него деятелност не
може да бъде субсумирана по смисъла на разпоредбата
на чл. 198, ал.1 от НК, а именно в това
да е употребил сила за отнемането на вещите /а такава категорично не е употребил
и подс.А./. Ето защо бе произнесен оправдателен
диспозитив по първоначално повдигнатото на подс.А. обвинение за
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
От обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението „грабеж“ по ал. 1 на чл.198 от НК го
характеризира като типично съставно престъпление, доколкото включва два
разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни. Така
принудата по чл. 143 от НК е улесняваща другия акт, а именно кражбата по
смисъла на чл. 194 и сл. от НК, като двата акта са взаимносвързани
и се осъществяват въз основа на едно решение, насочени са към една и съща цел.
Така при „грабежа“ по
ал. 1 на чл.198 от НК отнемането на вещта се предшества или съпътства от
упражняване на принуда – физическо или психическо насилие, които са средство,
метод, начин за отнемане на вещта и за преодоляване на реалната или
предполагаема съпротива на пострадалия. Според съдебната практика това
престъпление е осъществено не само когато деецът преодолява действителната
съпротива на жертвата по отношение физическата охрана на вещта, но и тогава,
когато чрез упражненото насилие изключва въобще възможността за такава
съпротива при отнемането на инкриминираното имущество. Важен е обаче не видът
на принудата, а нейната насоченост–същата трябва да води към занижаване
физическата защита на вещта. Използваната принуда, независимо в коя от нейните проявни форми, е винаги средство, начин за осъществяване на
отнемането. С други думи, принудата при престъплението „грабеж“ във всички
случаи е насочена към постигането на точно определен резултат –
противозаконното отнемане на чужда движима вещ. От това произтича и неделимата
връзка в субективното отношение на дееца при извършване на това престъпление.
Така от субективна страна, деецът трябва да съзнава не само, че упражнява сила
и/или заплашване, а и че те са насочени именно занижаване на физическата защита
на вещта от страна на пострадалия, с което е улеснено отнемането предмета на
престъплението. В този смисъл съдебната практика е категорична, приемайки, че
за съставомерността на престъплението „грабеж“ е
необходимо деецът да е насочил принудата единствено към противозаконното
отнемане на чуждата движима вещ,
съзнавайки, че посредством нея улеснява последващото
отнемане на предмета.
Когато тази функционална обусловеност на двата акта на престъплението бъде
прекъсната, отделните престъпни прояви придобиват самостоятелно наказателноправно значение и се квалифицират като
съвкупност от престъпления.
От установената по
делото фактическа обстановка, е видно, че описаната по-горе деятелност на
подсъдимия И.А., а и на подс.М.А., с която е
осъществено престъплението против собствеността на Х.Ю., се е изчерпила само с
осъществено отнемане на чуждите движими вещи: мобилен телефон „Нокия” на
стойност 15 лв. и парична сума от 3 лв., всичко на обща стойност 18 лв. от техния
владелец, без тази деятелност, насочена против собствеността, да е била
улеснена посредством използване на някаква принуда, в конкретния случай сила.
Както бе обсъдено подробно по-горе, по делото не се установи наличието на обективна и
субективна връзка между употребената от
подсъдимия И.А. по отношение на пострадалия сила и настъпилия резултат –
отнемането на конкретни вещи. Напротив, описаната по горе безспорна фактическа
установеност, в контекста на коментираната доказателствена
съвкупност, мотивира извода, че използваната от коментирания подсъдим сила е била
насочена единствено и само към
причиняване смъртта на пострадалия Ю..
Ето защо съдът прие,
че извършеното от двамата подсъдими не съставлява „грабеж“ по смисъла на
чл.198, ал.1 от НК, поради което ги призна за невинни
и оправдава по първоначално повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.
198, ал.1 от НК, а именно в това да е употребена сила за отнемането на
вещите.
Поради обстойно коментираните в доказателствения
анализ съображения, съдът оправда всеки един от двамата подсъдими и относно
това да са
отнели и мъжки кожен
портфейл на стойност 8 лв., а също и за разликата до общия размер
на инкриминираната стойност по първоначално
повдигнатото обвинение. Отпадането на една от инкриминираните вещи от
обвиненията на двамата подсъдими, неминуемо се отразява и на общия размер на
инкриминираната стойност, което обуслови оправдателния диспозитив
и относно тази част на първоначално повдигнатите им обвинения.
Така
съдът призна подсъдимия И.А. за виновен и го осъди именно за по-леко
наказуемото престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63,
ал.1, т.3 от НК, за
това, че около полунощ на 25 срещу 26 май
2019 г. в гр. А., макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие,
като извършител, с М.К.А. - също като извършител, е отнел чужди движими вещи:
мобилен телефон „Нокия” на стойност 15 лв. и парична
сума от 3 лв., всичко на обща стойност 18 лв., от владението на Х.М.Ю. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Преквалифицирайки
инкриминираната деятелност на подсъдимия И.А. /а и на подс.М.А./
от „грабеж“ по чл.198, ал.1 от НК в „кражба“ по смисъла на чл.194, ал.1 от НК
не се влоши положението на подсъдимите и не се накърни правото им на защита.
Това е така, понеже от една страна, второто престъпление /кражбата/ е по-леко
наказуемо от това, за което всеки един от двамата е предаден на съд, а и не е
налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, доколкото
съдът прие, че описаната в обвинителния акт фактология,
която не бе променена и в хода на съдебното следствие, се субсумира
именно по смисъла на разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимите И.А. и М.А. в съучастие като извършители са отнели владените
от Х.Ю. парична сума и мобилен телефон.
С гореописаните действия
подсъдимите И.А. и М.А. са прекъснали фактическата власт на пострадалия Х.Ю., който е упражнявал
същата върху мобилния телефон и паричната сума и са установили своя фактическа
власт. Безспорно е и че отнемането на процесните пари
и мобилен телефон е станало без съгласието на техния владелец, тъй като същият
не е дал съгласието си за отнемането им /не е направил изрично волеизявление,
че е съгласен извършителите да установят фактическа власт върху въпросните
вещи/. Реализиран е и престъпният резултат, изчерпващ се със в завладяването на
движимите вещи.
Наличието на съучастие
е обусловено от реализираното поведение на повече от едно лице-а именно две
лица за осъществяване на умишленото престъпление против собствеността, при
което всеки един от съучастниците обективно е
допринесъл за отрицателното засягане на правнозащитения
обект. Така, за наличие на съучастие, освен количествен критерий – наличие поне
на две наказателноотговорни лица, поне едно от които
осъществява изпълнителното деяние, се изисква наличието на качествена
характеристика – задружност на усилията на съучастниците,
при която съвместната им дейност се намира в причинна връзка с осъществяване на
деянието. В конкретния случай са изпълнени и двата критерия за съучастническа
деятелност като извършителите И.А. и М.А. са участвали в самото изпълнение на
престъплението, като пряко, непосредствено и задружно са въздействали върху
обекта на посегателство.
Налице са и характерните за престъплението по чл.194,
ал.1 от НК субективни елементи, а именно прекият
умисъл /деецът е желаел настъпването именно на горевизирания
престъпен резултат/, както и предвиденият от законодателя специален субективен
признак- намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ. Въпросното
намерение напълно отчетливо е индицирано и от последващото поведение на дейците, които непосредствено
след деянието са установили свое владение върху отнетото имущество. Така подс.М.А. дори е отнесъл със себе си едната от инкриминираните
вещи /мобилния телефон/, а впоследствие е извършил и фактическо разпореждане с
нея, като я е изхвърлил.
От субективна страна е налице и характерната за
съучастието общност на умисъла на всички съучастници
– наличност на умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпление,
включваща изискуемите два компонента – умисъл за съответния вид
престъпление-кражба и умисъл за съучастие, който умисъл за съучастие в
конкретния случай е пряк. Видно от материалите по делото, подсъдимият И.А.,
както и другият деец-М.А. /също извършител/ е предвиждал участието в
престъплението на още едно лице, а именно на своя съучастник, съзнавал е общественоопасния характер на неговото поведение и е целял
поне още едно лице-в случая другия подсъдим да участва в осъществяване на
престъплението.
По отношение на подсъдимия М.А., съдът, анализирайки коментираната по-горе конкретна
деятелност, осъществена от него, прие, че същият е реализирал състава на
престъплението по чл. 322, вр. чл. 63, ал.1, т.4, от НК, за това, че около полунощ на 25 срещу 26 май 2019 г., в гр. А., макар
и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, не е попречил на извършването на очевидно
тежко престъпление - такова по чл. чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.1, т.
1 от НК - убийство на Х.М.Ю. ***, извършено от И.А.А.
по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански
подбуди, като е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност
за себе си или за другиго, поради
което го призна за виновен и осъди по посочената правна квалификация.
От обективна страна това престъпление се извършва с
бездействие- подсъдимият М.А. не е предприел правнодължимо
поведение, като не е попречил на извършването на очевидно тежко престъпление
/такова по чл. чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр. чл.
115, вр. чл. 63, ал.1, т. 1 от НК - убийство на
Х.М.Ю. ***, извършено от И.А.А. по особено мъчителен
начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди/. А в случая е
било очевидно за подс. М.А., че неговото престъпно
бездействие неминуемо ще доведе до смъртта на пострадалия Х.Ю., което е
изводимо, както от собствените му обяснения, така също и от експертните
становища. Така от същите се установява, че е било видимо и за двамата
подсъдими, че пострадалият Х.Ю. е изпитвал изключителни страдания, „задушавайки
се в собствената си кръв“, молел се е за милост, каквато не е получил.
Както бе коментирано
по-горе, по делото се установи с категоричност, че подс.М.А. е присъствал почти през цялото време на
инкриминираните събития,
наблюдавал е нанасянето на очевидно тежкия и жесток побой по жизнено важни
части на тялото на нападнатия и на практика не се е намесил, за да предотврати
побоя, макар да е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност
за себе си или за другиго. Това е така, понеже подс.И.А.
не е използвал някакво оръдие за причиняване на убийството, поради което не
може да се приеме, че е съществувала някаква опасност за подс.М.А.
в случай на неговата намеса, предвид и очевидното физическо, а и възрастово
превъзходство спрямо А.. Подсъдимият А. обаче се отнесъл с безразличие към
действията на подсъдимия И.А. и към очевидната опасност за живота на Х.Ю.,
което безразличие е продължило през цялото време. Наистина по делото се
установява, че подсъдимият М.А. е казал на своя приятел да спре побоя е се е
опитал да го издърпа, но безспорно тази помощ е била крайно незначителна на
фона на обективно съществуващата за подс.А.
възможност да предприеме адекватна деятелност по предотвратяване на фаталния
резултат. Това е така, понеже подсъдимият А. не само че е имал и физическа
възможност да спре своя приятел, но е могъл и да уведоми органите на полицията,
или поне служител на магазина с оглед оказване на бърза медицинска помощ.
Вместо това двамата подсъдими спокойно са отишли до магазина, а след това
отново са се върнали при агонизиращия Х.Ю., чийто побой е бил подновен от подс.И.А., а малко по-късно е настъпила и смъртта му.
От субективна страна това престъпление е осъществено
при форма на вината пряк умисъл,
доколкото подс.М.А. е съзнавал очевидните последици
от своето престъпно бездействие, а именно, че е създал предпоставки за
извършаване /респ. довършване/ на очевидно тежкото престъпление „убийство“,
осъществено от подс.И.А..
И по отношение на този подсъдим, както и при
подсъдимия И.А., съдът по отношение повдигнатото му обвинение за престъплението
против собствеността прие, че осъществената от него деятелност не може да бъде субсумирана под разпоредбата на чл. 198, ал.1 от НК, за
което бяха изложени подробни аргументи по-горе, относими
в пълнота и за двамата подсъдими, поради което е абсолютно ненужно да бъдат
преповтаряни. Така съдът оправдава и този подсъдим по първоначално повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, а именно в това да е употребена сила за отнемането на
вещите, както и
да е отнел и мъжки
кожен портфейл на стойност 8 лв., а също и за разликата до общия размер
от 26 лева на инкриминираната стойност по първоначално повдигнатото обвинение.
Така подсъдимият М.А. бе признат за виновен и осъден
за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за
това, че около полунощ на 25 срещу 26 май
2019 г., в гр. А., макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие,
като извършител, с И.А.А. - също като извършител, е
отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Нокия” на
стойност 15 лв. и парична сума от 3 лв., всичко на обща стойност
18 лв., от владението на Х.М.Ю. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В този смисъл, всички, направени за подсъдимия И.А. разсъждения, аргументиращи осъществяването
на престъплението „кражба“ при условията на съучастническа деятелност, както и тези относно
оправдателния диспозитив, касаещ
първоначално повдигнатото обвинение за по-тежко наказуемото престъпление по
чл.198, ал. 1 от НК, едната от вменените във вина вещи /кожения мъжки портфейл/
и общата стойност на отнетите вещи са относими в
пълнота и за този подсъдим, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.
С оглед
непълнолетието на двамата подсъдими при извършване на процесните
деяния, коректните правни квалификации на извършените от тях престъпления,
изисква прилагане на особените правила за непълнолетните, визирани в
разпоредбите, съответно на чл. 63, ал.1, т.1 от НК по отношение на
престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр.
чл. 115, вр. чл. 63, ал.1, т. 1 от НК, извършено от подс.И.А., респективно на чл.63, ал.1,
т.3 от НК - за извършените от двамата подсъдими престъпления по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, както и чл.63, ал.1, т.4 от НК-за престъплението по чл.322, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК-осъществено само от подс.М.А.. Визираните правила, изискващи съответно
редуциране на предвидените в специалната част на НК наказания, намериха
отражение и при определяне наказанията на всеки един от тях за реализираните от
него престъпления.
След като призна подсъдимите И.А. и М.А. за виновни по
съответните правни квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне
на наказанията им в пределите, предвидени от закона за съответните
престъпления, като изходи от общите
разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на наказанието
съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанията им съдът съобрази
същите със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е
застъпвана принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а
за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца”.
При индивидуализиране
наказанията на подс.И.А. съдът
прецени с оглед разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства, валидни и за двете,
извършени престъпления, чистото му съдебно минало към момента на осъществяване
на инкриминираната деятелност, както и липсата на адекватно полагани родителски
грижи. Възрастта на този подсъдим не представлява смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като тя е заложена в основанието за редукцията по чл. 63 от НК на предвидените в съответните състави наказания /арг.
от чл.56 от НК/. Отегчаващо
отговорността обстоятелство и при двете престъпления е употребата на алкохол, която е улеснила
дееца при осъществяване на престъпната му деятелност.
Ниската стойност на
инкриминираното имущество е смекчаващо
отговорността обстоятелство само за престъплението „кражба“, като това обстоятелство не следва да се абсолютизира, доколкото на практика от владението на
пострадалия са отнети всички, находящи се у него
вещи, които са имали някаква стойност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства отново само
за престъплението против собствеността е извършването на това деяние нощем,
при условията на задружна престъпна дейност, и то спрямо лице, което не е било
в положение да се противопостави на двамата извършители, предвид безпомощното
състояние, в което се е намирало.
Смекчаващо отговорността обстоятелство, важимо само за престъплението по чл.116 от НК, е частичното признание на вината и разкаянието за
стореното. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства за престъплението по
чл.116 от НК съдът отчете броят на квалифициращите обстоятелства /общо
три/, начина и обстоятелствата, при които е
умъртвена безпричинно жертвата, която в конкретната ситуация не е можела
да се защити; хладнокръвието и упоритостта за постигане на съставомерните
последици и тоталното безразличие, проявено към настъпването на престъпния
резултат.
Като отчете горевизираните индивидуализиращи отговорността на подс.И.А. обстоятелства, съдът определи наказанията му за
всяко едно от процесните престъпления като приложи
разпоредбите на чл.54 от НК.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подс. И.А., поради които и най-лекото, предвидено
в закона наказание за вменените му във вина престъпления да се явява
несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 и т. 11, вр. чл. 115 от НК
след редукцията по чл. 63, ал.1, т. 1 от НК е лишаване от
свобода от три до десет години. Т.е. средата на наказателната санкция е 6
години и 6 месеца лишаване от свобода. Тази среда (медианата на санкцията)
отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и типизираната
степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана без друго, тоест
при отсъствие на каквито и да е смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при
баланс на наличните. При съвкупната преценка на противоположните по насоченост
индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, съдът прие, че отегчаващите са с по-висока относителна
тежест спрямо смекчаващите и обосновават налагането на наказание „лишаване
от свобода” в размер, по-висок от средния, предвиден за това престъпление, като
определи наказание осем години и шест
месеца „лишаване от свобода” .
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 194, ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК след
редукцията по чл. 63, ал.1,
т.3 от НК е лишаване от свобода до
три години. Т.е. средата на санкцията е 1 година 7 мес.
и половина лишаване от свобода /при наличие на общ минимум на наказанието
лишаване от свобода три месеца/.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл. 194,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК съдът отново, спазвайки
правилата за определяне на наказанията прие, че отегчаващите са с по-висока относителна
тежест спрямо смекчаващите и
обосновават налагането на наказание „лишаване
от свобода” в размер, по-висок от средния /1 година 7 мес.
и половина/, предвиден за това престъпление, като определи наказание две години „лишаване от свобода”.
Подсъдимият И.А. е извършил две отделни деяния, преди за
което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените две отделни наказания,
а именно лишаване от свобода в размер
на осем години и шест месеца.
След групиране на кумулируемите
наказания на подс.И.А., съдът отчете характера на инкриминираната деятелност, степента на обществена
опасност на деянията, а и на дееца в контекста на стореното от него, еднородността на
наказанията, разнородния характер на непосредствения обект на посегателство,
поради което и съобразявайки съдебната практика относно определяне на
наказанието при съвкупност от престъпления,
съдът на основание чл.24 от НК увеличи общото най-тежко
наказание лишаване от свобода в размер на осем години и шест месеца с десет месеца, като общото
най-тежко и увеличено наказание, което ще следва да търпи подс. И.А. се равнява на девет години и четири месеца
лишаване от свобода. Съдът прие, че този размер на наложеното наказание
съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да
бъдат постигнати по друг начин.
Така определеният размер на наложеното на подс.И.А. общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от
свобода не поставя на обсъждане въпроса относно начина на изтърпяването му
/разпоредбата на чл.66 от НК е неприложима/, а и с оглед конкретната степен на
обществена опасност на извършената от подс.И.А.
инкриминирана деятелност, а и на дееца, съдът намира, че целите на
наказателната превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на
наложеното наказание. Ето защо на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ вр. чл. 191, ал. 3 от ЗИНЗС съдът определи на подс. И.А. първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко и увеличено наказание от девет
години и четири месеца лишаване от свобода. При определяне режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода съдът приложи именно законовото изключение на чл. 191, ал. 3 от ЗИНЗС, отчитайки, че непълнолетният подсъдим И.А. има остатък
от наказанието повече от 5 години.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание
на подсъдимия И.А. времето,
през което същият е бил задържан, по реда
на ЗМВР и НПК, считано от 26.05.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила,
като един задържане се зачете за един ден лишаване
от свобода.
При индивидуализиране наказанията на подсъдимия
М.А. съдът прецени с оглед разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства и за
двете престъпления-чистото му съдебно минало, добрите му характеристични
данни, трудовата му и образователна ангажираност, признанието на вината и
искреното съжаление за стореното, както и съдействието на органите на
досъдебното производство, вкл. и за откриване на инкриминирания мобилен телефон.
Както бе отбелязано по отношение на подс.И.А., възрастта на този подсъдим
не представлява смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тя е заложена в
основанието за редукцията по чл. 63 от НК на предвидените в съответните състави
наказания. Отегчаващо отговорността обстоятелство и при двете
престъпления и по отношение на този подсъдим е употребата на алкохол, която
е улеснила дееца при осъществяване на престъпната му деятелност.
Ниската стойност на
инкриминираното имущество е смекчаващо
отговорността обстоятелство само за престъплението „кражба“, като и при
този подсъдим това обстоятелство не следва да се абсолютизира,
доколкото на практика от владението на пострадалия са отнети всички, находящи се у него вещи, които са имали някаква стойност. Отегчаващи отговорността обстоятелства
отново само за престъплението против
собствеността и при подс.М.А. е извършването на
това деяние нощем, при условията на задружна престъпна дейност, и то спрямо
лице, което не е било в позиция да се противопостави на двамата извършители,
предвид безпомощното състояние, в което се е намирало.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства само за престъплението по чл.322 от НК е
проявеното изключително упорство при демонстрираното престъпно бездействие, а
също и изключително тежкия резултат, характера и конкретиката
на престъпната деятелност, която подс.М.А. не е
препятствал.
И в този случай не са налице изключително
или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия М.А. обстоятелства,
които да обусловят извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за
съответните престъпления, е несъразмерно тежко, което да мотивира прилагането
на разпоредбата на чл.55 от НК. Ето защо и по отношение на този подсъдим съдът
индивидуализира наказанията му при
условията на чл.54 от НК.
Както вече бе отбелязано по-горе, предвиденото в
закона наказание за престъплението по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК след редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 от НК е лишаване от свобода до три години, като средата на
тази санкция е 1 година 7 мес. и половина лишаване от
свобода.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл. 194,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК съдът
отново, спазвайки правилата за определяне на наказанията, прие, че отегчаващите са
с по-висока относителна тежест спрямо
смекчаващите и обосновават налагането на наказание „лишаване от свобода” в
размер, по-висок от средния /1 година 7 мес. и
половина/, предвиден за това престъпление, като определи наказание две години лишаване от свобода”.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл. 322, вр. чл. 63, ал.1, т. 4 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация. Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съобразно
изискванията на чл.54 НК съдът прие, че справедливо определеното по вид и
оразмереното наказание на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и затова наложи на подс.М.А. наказание
„лишаване от свобода” за срок, близък до специалния максимум, като определи наказание десет месеца „лишаване от
свобода” .
Подсъдимият М.А. е извършил две отделни деяния, преди за
което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените две отделни наказания,
а именно лишаване от свобода в размер на две години.
Констатираните от този съд особености и конкретни
характеристики на извършените деяния, в контекста на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира съда да счете, че
определеното от съда общо най-тежко наказание на подс.М.А.
ще допринесе в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК. В този смисъл не се приложи
разпоредбата на чл.24 от НК.
В начина на живот на подсъдимия М.А. и в навиците му
няма данни, сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага
социалното му изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са
налице всички предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се
направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс.
М.А. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” в размер на две години. Тези изводи са напълно
съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се
в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият
не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от
общ характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание
без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че
съгласно константната съдебна практика за приложението института на „условното
осъждане“ е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не
игнорира и нуждите на генералната превенция. За това следва да се преценят не
само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност.
По отношение на подсъдимия М.А. съдът, въз основа направената
преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл. 66,
ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В конкретния
случай подсъдимият А. е с много добри характеристични данни, същият е с чисто
съдебно минало, изключително млад е, направил е самопризнания, искрено съжалява
за стореното, съдействал е на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина, които обстоятелства не го характеризират като
лице със завишена степен на обществена опасност. От значение за тази преценка
на съда е и немалкият престой на А. по конкретното наказателно производство в пенитенциарно заведение за малко повече от година, съотнесен към остатъка от наложеното наказание.
С оглед изложеното, съдът счете, че по отношение на
подсъдимия М.А. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на максималния, предвиден в закона /чл.69, ал.1 от НК/, изпитателен
срок в размер на три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. Според съда именно този срок ще
постанови на изпитание волята на подс.А. и
готовността да демонстрира желанието си в бъдеще да спазва установения в
страната ни правов ред.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от НК приспадна от така наложеното наказание на подсъдимия М.А. времето, през което същият е бил задържан, по реда на ЗМВР и НПК, считано от 26.05.2019 г. до
влизане на присъдата в законна сила, като един задържане
се зачете за един ден лишаване от свобода.
Относно ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, съдът постанови
следното:
2 бр. черни маратонки с бяла
подметка, 2 бр. чорапи, бели на цвят, 1 бр. син дънков
панталон, 1 бр. сива тениска с дълги ръкави и цип на гърдите и 1 бр. сиво анцугово горнище, 1 бр. черен, кожен портфейл, съдържащ
сумата от 85 лева на банкноти и сумата от 1лв. и 15 ст. на монети, както и 1
бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“, бял на цвят,
предадени от М.К.А. - да се върнат на подс. М.А. след
влизане на присъдата в законна сила,
1 бр. оранжево яке, предадено от
Ш.Й.А. - да се върне на Ш.А. след влизане на присъдата в законна сила,
1 чифт маратонки, черни на цвят с
бели подметки, 1 чифт бели чорапи, 1 бр. долнище на анцуг, черно на цвят, 1 бр.
гащи, тип боксерки и 1 бр. тениска, лилава на цвят,
предадени от К.А.А. - да се върнат на К.А. след влизане на присъдата в законна
сила,
1 бр. син дънков
панталон, 1 бр. черни чорапи, 1 бр. бяла тениска с къси ръкави, 1 бр. колан,
приобщени при освидетелстването на И.А.А. - да се
върнат на подс. И.А. след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА дървена
дъска с дължина 1,68 м, ПВЦ бутилка 2.2 л., стъклена бутилка водка /Савой/, ПВЦ бутилка с вместимост 0.5 л. с течност в нея,
както и находящите се в запечатани хартиени пликове
червено-кафява течност, иззета от метална катерушка
при оглед на местопроизшествие, 1 бр. подметка от обувка, иззета при оглед на
местопроизшествие, хартиена опаковка от карти за игра, част от петно от
червено-кафява течност, иззето при оглед на местопроизшествие, текстилно парче,
иззето при оглед на местопроизшествие, петно с червен цвят, иззето при оглед на
местопроизшествие, петно с червен цвят, иззето при оглед на местопроизшествие,
20 бр. ръчно свити цигари, 1 бр. кутия съдържаща 3 бр. цигари и кибрит, иззети
при оглед на местопроизшествие, обтривка от лява ръка
на И.А.А., обтривка от
дясна ръка на И.А.А., обтривка
от десен крак на И.А.А., обтривка
от ляв крак на И.А.А., обтривка
от дясно ходило на И.А.А., обтривка
от ляво ходило на И.А.А., поднокътно
съдържимо от лявата ръка на М.К.А., поднокътно
съдържимо от дясна ръка на М.К. Андреев, поднокътно
съдържимо от лява и дясна ръка на трупа съдът постанови да се унищожат като
вещи без стойност след влизане
на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр.
международен паспорт на Х.М.Ю. съдът постанови да се изпрати на Сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – Пловдив за унищожаване, а ДВД диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на
търговски обект /приложен в т. II на ДП/ съдът постанови да остане по делото
след влизане на присъдата в законна сила.
При горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: