Решение по дело №98/2018 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 419

гр. Видин, 02.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                      Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря   П. Йорданова  като разгледа докладваното от  съдия  Стоянова гр.дело № 98 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от З.С.К. от гр. Видин, чрез адв. Цецо И. против Е.В.В. ***, с която е предявен иск за опразване на недвижим имот, представляващ жилище – апартамент № 13, находящ се в гр. Видин, ж.к. Бонония бл. 13, ет. 4.

Твърди се от ищцата, че е собственик на жилище апартамент с идентификатор № 10971.509.739.3.13. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 10971.509.739 с административен адрес: гр. Видин, ж.к. Бонония бл. 13, ет. 4, ап. 13, ляв, състоящ се от дневна, две спални, кухня, коридор и сервизни помещения със застроена площ от 98.24 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение /мазе/ № 15 с площ от 11 кв.м., ведно с 7.30% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 9, т. III, рег. № 4219, дело № 288 от 2017г. на нотариус Богдан Тодоров с район на действие РС – Видин, както и  е собственик на още един имот с идентификатор № 10971.509.1145.1.5. по КККР на гр. Видин с адиминстративен адрес: гр. Видин, ж.к. Бонония, бл. 27, вх. А, ет. 3, ап. 5, ляв със застроена площ от 71.94 кв.м.,  съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 2, т. III, рег. № 4190, дело № 282 от 2017г. на нотариус Богдан Тодоров с район на действие РС – Видин.

 Посочва, че имотите е закупила на 22.06.2017г. от ответника и неговата майка. Посочва се също, че след изповядване на сделките, ищцата била помолена от ответника Е.В. да ползват той и майка му двата имота безвъзмездно за срок от един месец. Ищцата се съгласила, но след изтичане на срока те не са опразнили имотите. Поради това ищцата поканила ответника В. с нотариална покана да опразни помещенията и да предаде имотите в срок от седем дни от получаване на поканата, но отново не последвали никакви действия от негова страна.

Иска се от съда да постанови решение, с което  ответникът Е.В.В.  да бъде осъден да опразни и предаде заетия за послужване имот, както следва: жилище апартамент  № 13, находящ се в гр. Видин, ж.к. Бонония бл.13, ет. 4.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен, без да наведе конкретни доводи.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От представените по делото два броя преписи на нотариални актове за покупко-продажба, се установява, че на 21.06.2017г. и 22.06.2017г., ищцата З.С.К. е закупила от ответника Е.В.В., последният лично и като пълномощник на Е.Н.В. посочените в исковата молба имоти.

От представената нотариална покана от 11.09.2017г., връчена на ответника на 11.10.2017г., се установява, че ищцата го е поканила да освободи и предаде владението върху посочените имоти в седемдневен срок от получаване на поканата.

Разпитаният по делото свидетел Сашо Светлинов Сашов – зет на ищцата, установява, че е присъствал на разговор между ищцата и ответникът, в който последният е казал, че след месец – месец и половина ще освободи апартамента, който обитава- апартамент № 13, находящ се в гр. Видин, ж.к. Бонония бл. 13, ет. 4. Ищцата се е съгласила с това предложение, но ответникът не е напуснал апартамента. Свидетелят посочва, че ищцата не е искала наем от ответника.

Съдът кредитира свидетелските  показания като обективни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото се установява, че ищцата е собственик на процесния имот, придобит чрез покупко – продажба през 2017г., въпреки че заемодателят по договора за заем не е необходимо да е собственик на заетия имот. В негова тежест обаче е да докаже, че именно той е предоставил на ответника безвъзмездното ползване, както и условията, при които е сключен неформалния договор - т.е. той следва да докаже наличието на валидно облигационно заемно правоотношение, по силата на което да е предоставил на ответника в заем за послужване процесния имот и от това правоотношение да произтича правото му да иска връщането му. Настоящият осъдителен иск е облигационен и същият визира неизпълнение на едно облигационно задължение на ответника за връщане на наета или заета за послужване вещ на основание сключения договор за наем или заем за послужване.

В случая ищцата твърди, че между страните е сключен договор за заем за послужване.

Договорът за заем за послужване е неформален, реален, безвъзмезден и едностранен, поради което за сключването му и съществуването му законът не изисква писмена форма. Предвид факта, че за действителността на този договор не се изисква писмена форма, то доказването на неговата действителност може да се осъществи със свидетелски показания. За установяване на твърдението на ищцата за наличието между страните на именно такова облигационно правоотношение - валидно сключен договор за заем за послужване по делото е допуснат един свидетел, както и са представени писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД, с договора за заем за послужване, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят са задължава да я върне.  Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а заемателят да се задължи да я върне след ползването. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е необходимо също така въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Следователно, ищцата, която претендира връщане на процесния имот на основание чл. 249, ал.2 от ЗЗД, носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване, че е било фактически осъществено уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта, както и изтичане на уговорения срок или завършване на ползването, респективно, че е поискала връщането на вещта в случай, че времето или целта на ползването не са били определени с договора. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено нещо като елемент на претенцията, имаща изцяло облигационно правен характер.

От свидетелските показания се  установява, че при проведен  разговор непосредствено след  извършената покупко-продажба, между страните е постигнато съгласие относно съществените  условия на договора за заем за послужване, а именно по молба на ответника е била постигната уговорка с ищцата, същият да ползва  апартамента за срок от около един месец, един месец и половина, след което ще го освободи. Този свидетел установява също, че ищцата се е съгласила с това предложение, като не е искала заплащане на наем. След изтичане на уговорения срок обаче ответникът не е напуснал имота. От представената по делото нотариална покана, получена от ответника на 11.10.2017г., се установява, че ищцата го е поканила да освободи имота и да й го предаде. 

Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало между страните облигационно заемно правоотношение по смисъла на чл. 243 от ЗЗД – устно сключен през м. юни 2017г. договор за заем за послужване, по силата на който ищцата е предоставила за безвъзмездно ползване на ответника недвижимия си имот - апартамент № 13, находящ се в гр. Видин, ж.к. Бонония бл. 13, ет. 4. Именно въз основа на това  фактическо и правно основание - допуснат въз основа на взаимна договорка с ищцата ответника се намира в имота след като го е продал на 22.06.2017г. След изтичане на уговорения между страните срок за ответника е възникнало безусловно задължение за предаването му, което той не е изпълнил.

С оглед на това, съдът намира, предявеният иск за  основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, както следва: 50.00 лева за платена държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  Е.В.В. с ЕГН ********** *** да опразни  и предаде на З.С.К. с ЕГН ********** ***  със съдебен адрес:***  заетия от него за послужване недвижим имот : жилище апартамент  № 13, находящ се в гр. Видин, ж.к. Бонония бл.13, ет. 4 с идентификатор № 10971.509.739.3.13. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин.

ОСЪЖДА  Е.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати на З.С.К. с ЕГН ********** ***  със съдебен адрес:***  разноски по делото в общ размер от 450.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок, считано от обявяването му на 02.07.2018г.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :