Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 146

 

гр. Кубрат, 15.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Кубратският районен съд, в публичното заседание на петнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

              при участие  на  секретаря  В.Д.и прокурора ………………., като разгледа гр. дело № 486 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за закрила от домашно насилие и в изпълнение на чл. 15 от същия,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Р.М.Й., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и психическо, по отношение на М.Ю.А., ЕГН **********,***.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Р.М.Й., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и психическо, по отношение на М.М.Ю., ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН,  на  Р.М.Й. да приближава на по-малко от 300 метра пострадалото лице – молителката М.Ю.А., както обитаваното от нея жилище в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Христо Ботев“ № 2, местоработата на молителката М.Ю.А., местата за социални контакти и отдих на молителката, сред които градския парк в град Завет, за срок от 18 (ОСЕМНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН,  на  Р.М.Й. да приближава на по-малко от 300 метра пострадалото лице – молителят М.М.Ю., както обитаваното от него жилище в гр. Завет, обл. Разград, ул. „Христо Ботев“ № 2, учебното заведение, в което учи, местата за социални контакти и отдих на молителя, сред които Бистро „Нери“ и Бистро „Ябълката“ в град Завет, за срок от 18 (ОСЕМНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, Р.М.Й. ДА ПОСЕЩАВА специализирана програма към Консултативен център по проблемите на домашното насилие към Център за съзидателно правосъдие – гр. Разград (Център НПО), находящ се в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ № 34, тел. **********, като спазва изискванията на специалистите.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.М.Й., че следва да изпълни незабавно заповедта и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

НАЛАГА на Р.М.Й. ГЛОБА в размер на 300.00 (триста) лева.

ОСЪЖДА Р.М.Й. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Да се издаде заповед за защита на основание чл. 16 от ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.  

Преписи от настоящото решение и издадената заповед да се връчат на страните, както и на РУМВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице, като на основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН указва на полицейските органи да следят за изпълнението на същата.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград, чрез Районен съд – Кубрат.

С постановяване на решението и издаване на заповед за защита въз основа на същото е отпаднало действието на издадената Заповед за незабавна защита № 14 от 18.07.2019 г. и на определената със същата  мярка за защита. 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ КтРС: /П/ Ал. Великова

 

 

 

МОТИВИ към Решение № 146/19.08.2019 год. по гражданско дело № 486 по описа на Районен съд – Кубрат за 2019 год.

 

Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от М.Ю.А., ЕГН ********** и М.М.Ю., ЕГН **********,***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Р.М.Й., ЕГН  ********** от ЕГН ********** ***.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителите защита: ответникът е съжителствал с молителката на семейни начала, имат родени три деца, като най-малкото – молителят М.Ю. не е припознато от него. Съжителството през последните години преди раздялата им протичало с непрекъснато упражняван върху молителката физически и психически тормоз. През 2018 год. А. се снабдила със Заповед за защита, издадена по гр. дело № 153/2018 год. по описа на РС-Кубрат, която ответникът нарушил. След завръщането му от чужбина последният продължил да посещава молителите и да отправя заплахи за живота им. На 04.07.2019 г. отишъл в дома им и се заканил да убие молителката, спречкал се със сина си. Впоследствие започнал да се качва на тавана на жилището им, тропал и тракал нощем. Поради това моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, изрично посочени в молбата и за максимално по-дълъг срок.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката чрез процесуалния си представител поддържа молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.

Ответникът Р.М.Й. не се явява. Упълномощил е свой процесуален представител, който заявява становище, че молбата е неоснователна, доверителят й не е осъществявал описаните актове на домашно насилие, а оспорва правото на собственост на молителката върху жилището, което обитава. Поради това пледира молбата на молителите да се остави без уважение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В началото на месец юли 2019 год. ответникът се върнал от чужбина, където работел. Отишъл в дома на молителката в гр. Завет, на ул. „Христо Ботев“ № 2, който обитавала с непълнолетния М.. Започнал да вика и да отправя заплахи за живота и здравето й, посегнал да я удари, при което синът й препречил пътя му и не позволил да влезе в къщата. Ядосан на детето, започнал да крещи и да го предизвиква да се бият. Молителката позвънила на тел.112 за помощ, но при приститането на полицейските служители Й. се укрил. На 06.07.2019 год. му бил  съставен протокол за предупреждение по чл. 62, ал. 2 от ЗМВР.  

Въпреки предупреждението ответникът продължил да притеснява молителите като в нощните часове незабелязано се промъквал на тавана на жилището им и започвал да тропа, да разхвърля вещи, да вдига шум и да безпокои живущите. Принудили се да спят на смени със сина си, тъй като се притеснявали за живота си. Съчувствайки на своите близки и да ги подкрепя при тях заживяла и най-голямата дъщеря на страните – св. Б.Р.М.. Същата видяла баща си да слиза от тавана и да предизиква брат й М. да го хване.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молителка и ответник – съжителствали на семейни начала и между молител и ответник – син и родител – не е спорна по делото.

Придружаващите молбата декларации, изхождащи от М.Ю.А.  и М.М.Ю. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирани по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установяват упражнявани спрямо деклараторите актове на домашно насилие, както на 04.07.2019 г., така и след тази дата, изразяващи се в проява на психически тормоз върху пострадалите, съответни на описаните в молбата за защита параметри на конкретните деяния. В подкрепа на твърдените от молителите факти, установяващи грубото поведение на ответника са показанията на разпитания свидетел  – Б.М., дъщеря на страните.       

 Съдът при условията на чл.172 от ГПК изцяло кредитира показанията й, тъй като при конфликтни ситуации в семейството, то именно членовете на същото са тези, които имат преки и непосредствени впечатления за случващото се. Свидетелката М. възпроизвежда факти, които е възприела лично – обидните и заплашителни думи от страна на ответника към нейните майка и брат, провокираните от Й. конфликтни ситуации. Свидетелката заявява, че майка й толкова се страхувала за живота си, че ходела до магазин само с автомобил и не можела да излезе на разходка в градския парк или на друго място. Тази свидетелка излага факти за едно продължаващо във времето, както преди 04.07.2019 год., така и след тази дата, грубо поведение от страна на Й.. Заявява, че майка й и брат й желаят да живеят спокойно, без да са тормозени от ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. 

За да проведат успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени спрямо тях актове на домашно насилие, молителите следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че спрямо тях чрез действия от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, протокол за предупреждение по чл. 62, ал. 2 от ЗМВР, заповед за защита по гр. д. № 153/2018 г. по описа на РС-Кубрат, писмо от РУМВР – Кубрат и показания на разпитаната свидетелка, съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на М.Ю.А.  и М.М.Ю. актове на домашно насилие под формата на психическо и емоционално насилие спрямо тях. Деянията, изразяващи се в проява на грубо поведение от страна на ответника към молителите – отправяне на заплахи и закани за живота и здравето им, влизането нощем на тавана на жилището им, извършени на 04.07.2019 г. и след това, авторството им се установява, както от представените декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които имат ясно и конкретно съдържание относно това, къде е осъществен актът на домашно насилие, от кое лице и в какво се състои същият, така и от събраните по делото писмени доказателства и показания на  св. М.. Като подкрепени от събраните гласни и писмени доказателства, декларациите са годни доказателствени средства, които се ползват с доказателствена стойност по отношение декларираните в тях под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Ответникът не ангажира доказателства, които оборват доказателствената сила на декларациите по отношение на описаните в тях факти. Ангажираното от пълномощника му становище, че ответникът имал претенции относно собствеността на жилището, не оправдава по никакъв начин поведението му. Напротив така както е ангажирал компетентна правна помощ с оглед представителството му в настоящото производство, по същия ред следва да предяви и претенциите си относно процесния имот.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на молителите бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалите за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителите в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо нея от ответника  домашни насилия.  

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер – 300.00 лева. При определяне размера на дължимата глоба, съдът отчете, че това не е първа проява на домашно насилие от страна на ответника, поради което отмери глобата над минимума.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв. Молителите не са направили искане за присъждане на сторени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.  

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗДН постановената заповед за незабавна защита № 14/18.07.2019 год. преустановява действието си с издаването на заповед за защита въз основа на настоящото решение.

Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова