№ 1528
гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102549 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Г., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „Ф. И.“ ЕАД, че ищецът не
дължи сумата от 7 406.00 лева, представляваща вземане по договор за кредит
SРЕL 10005481 от 21.2.2012 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, поради погасяване на задължението по давност.
Ищецът твърди, че при направена справка в ЦКР при БНБ е установил, че
в посочения регистър фигурира като задължено лице към „Ф. И.“ ЕАД по
договор за кредит SPEL 10005481 от 21.2.2012 г. със задължение с балансова
експозиция в размер на 7 406.00 лева. Счита, че не дължи сумата, посочена в
справката от ЦКР при БНБ, произтичаща от въпросния договор за кредит, тъй
като дори такова задължение да е съществувало, към настоящия момент
същото е погасено по давност.
Ответникът изразява становище за основателност на иска и изрично
признава същия.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата молба и прави искане за постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
1
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание
на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като
съображенията за това са следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй
като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на
ответника. Искането на последния в обратния смисъл не може да бъде
уважено, доколкото извънпроцесуалното поведение на ответника, който е
посочил вземането пред ЦКР към БНБ и е направил опит да се снабди с
изпълнителен лист срещу ищеца по реда на заповедното производство, прави
предявяването на иска единствения възможен ред за защита на ищеца.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за заплатена
държавна такса в размер от 296.24 лева, а на процесуалния му представител
адв. М. Х., осъществила безплатна правна помощ в производството, следва да
бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 700.00 лева,
определено от съда с оглед материалния интерес, но също и с оглед
фактическата и правната сложност на делото.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК
***, че М. К. Г., ЕГН ********** не дължи сумата от 7 406.00 лева,
представляваща вземане по договор за кредит SРЕL 10005481 от 21.2.2012 г.,
2
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, поради погасяване на
задължението по давност.
ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на М. К. Г., ЕГН **********
сумата от 296.24 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***да заплати на адв. М. Х. сумата от
700.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и
съдействие в производството по гр. д. № 2549/2024 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3