Р Е Ш Е Н И Е
Номер /15.01. 2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.11. 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 281 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск, с правно
основание чл.240 ЗЗД.
Ищците Б.Г.Т., И.Т.И. и Е.Т.И. твърдят в исковата молба, че са
законни наследници на общия им наследодател Т. И.Т., починал на 14.05.2004г
Твърдят, че на 19.02.2004г. между общия
им наследодател Т. И.Т. и ответното дружество „К.” ООД, е бил сключен договор
за заем, по силата на който договор Т. И.Т. е дал в заем на ответното дружество
сумата от 240 000 лева, а дружеството - заемател е поело задължението да върне
заетата сума в срок до 19.02.2006г. За така осъществената заемна сделка са били
съставени съответните документи - Разписка от 19.02.2004г. за получената от
дружеството-ответник сума и Запис на заповед от същата дата, с който
дружеството - заемател е поело задължението да върне заема на своя заемодател
на уговорения падеж - 19.02.2006г.
Сочи се, че ответното дружество не е върнало дадения му заем в договорения
срок. До смъртта на заемодателя Т. И.Т., ответникът извършил частични погашения
по заемния договор в общ размер на 47 000 лева, като така останали
невърнати по заема общо 193 000 лева. След смъртта на наследодателя им – Т.
И.Т., наследниците му са се свързали с представляващия ответното дружество, за
да го уведомят на кого следва да бъде върнат заема .
Представляващият дружеството – управителя С.К. обяснил, че са затруднени с
връщането на заема в срок и е поискал отсрочка на задължението. След проведени
разговори, наследниците- ищци се съгласили и приели срокът за издължаване на
остатъка от заема от 193 000 лева, да бъде удължен до 19.02.2013г. Тази
постигната договорка страните възпроизвели в писмен Анекс към договора за заем,
подписан на 18.02.2009г. и отделно от това, дружеството- заемател издало в
полза на наследниците Запис на заповед от същата дата, за дължимата сума от
193 000 лева, платима на падеж 19.02.2013г. така, както са се договорили в
чл.4 от анекса.
Ищците твърдят, че въпреки направените от тяхна страна отстъпки и дадена на
ответното дружество отсрочка, към днешна дата, повече от четири години след
договорения падеж, в резултат на частични плащания, дългът е сведен до
151 700 /сто петдесет и една хиляди и седемстотин/ лева.
Молят съда, да осъди ответника „К.”ООД да им заплати в качеството на
наследници на Т. И.Т., сумата от 151 700
лева, представляваща неплатен остатък по невърнат заем по договор за
заем от 19.02 2014г., сключен първоначално между Т. И.Т. и ответното дружество
и изменен с писмен анекс към заемния договор, подписан на 18.02.2009 г. между
ищците от една страна и ответното дружество от друга страна, както и законната
лихва върху дължимата главница от завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират за направените в производството разноски- такси по делото, разноски
в обезпечителното производство и за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Постъпила е уточняваща искова молба от
ищците Б.Г.Т., И.Т.И. и Е.Т.И., в която правят уточнение на исковата претенция
в частта, че те за законни наследници на вече покойния техен общ наследодател Т.
И.Т., който е починал на 14.05.2004г., като са го наследили. Поради това,
уточняват, че имат равни права върху
описаното в исковата молба вземане в общ размер на 151 700 лв. или всеки
от тях има наследствен дял от това вземане на общия наследодател в размер на
50566,66 лв./петдесет хиляди петстотин шестдесет и шест лв. и 66 ст./.
С оглед на уточнението, петитумът на исковата молба е придобил следната
редакция:
Молят, да бъде осъден ответника „К.”ООД, седалище гр.К., адрес на
управление гр.К., ул.”***, с ЕИК ***, представлявано от управителя С.Х.К., да
им заплати на всеки един от тях, в качеството на законни наследници на Т. И.Т.,
ЕГН **********, сумата от 50566,66
лв./петдесет хиляди петстотин шестдесет и шест лв. и 66 ст./, припадащата се
част на всеки от тях от неплатения остатък, в общ размер на 151 700 лв. по
невърнатия заем, предоставен на 19.02.2004г., по договор, сключен първоначално
между техния наследодател Т. И.Т. и ответното дружество и изменен с писмен
анекс към заемния договор, подписан на 18.02.2009г. между ищците от една страна
и ответното дружество от друга страна.
Ищците, молят да бъде осъден ответника да заплати и законната лихва върху
дължимата главница от завеждане на иска, до окончателното изплащане на
дължимите суми. Настояват и ответника да заплати направените в производството
разноски за такси по делото, разноски в обезпечителното производство и за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
В отговора на исковата молба от С.Х.К.
-управител на „К.”ООД, оспорва
предявения иск по основание и по
размер, поради следните съображения:
Оспорва твърденията на ищците, че е получавал пари от Т. И.Т. и твърди, че
не е подписвал посочените от ищците
документи.
Оспорва истинността и верността на следните представени документи: запис на
заповед от 19.02.2004г. и разписка за получена сума от 19.02.2004г, анекс към
договора за заем от 18.02.2009г. и запис на заповед от 18.02.2009г.
Заявява, че никога не е вземал твърдяната сума от 240 000лв. от лицето Т. И.Т.
и не му е подписвал запис на заповед в качеството му на управител на „К.” ООД,
както и не е подписвал документи на неговите наследници, с които да се е
задължил да им върне неиздължената част от дадения му от Т. Т. заем. С.Х.К.
твърди, че не е подписвал на 18.02.2009г. анекс и запис на заповед на
посочените три лица, още повече, че било нелогично да се е задължил да върне на наследодателя им взет
заем и след това да подпише нови документи, че се задължава и на наследниците
да върне взетия от наследодателя им заем .
Твърди, че посочените три документа - запис на заповед
от 19.02.2004г. и разписка за получена сума от 19.02.2004г, анекс към
договора за заем от 18.02.2009г. и запис на заповед от 18.02.2009г. са,
както с невярно съдържание, тъй като не е вземал посочената в тях сума -
пари, а същевременно са неистински, тъй като не били подписани от него.
Твърди, че в счетоводството на управляваното от него дружество - „К." ООД,
не са постъпвали твърдените 240 000 лева , а същевременно никога подобно
имущество не е било декларирано от лицето Т. И.Т., като притежавана от него
парична сума. Наследниците му, които твърдели, че ответника им дължи
неиздължена част от 151 700лв., а им е върнал сумата от 41 300 лв. до дължимите
от него 193 000 лв., също не били никъде декларирали получаване от тях на
сумата 41 300 лв., като част от общо дължимото от ответника към момента на
смъртта на Т. Т., в размер на 193 000лв.
Постъпила е допълнителна искова
молба, в която ищците поясняват и допълват исковата молба, както следва:
Дали и доколко законният представител на ответника бил взел съответните
счетоводни операции в счетоводството на ответното дружество било извън тяхната
възможност за контрол и проверка. Посочват, че действително, той можело да е
действал от името на представляваното от него дружество, но да е злоупотребил и
да е присвоил средствата, без да бъдат отчетени. Ищците сочат, че нямали
никаква възможност да осъществят проверка или контрол върху счетоводната
дейност на ответното дружество и не
знаели как всъщност е било оперирано с предоставените от техният наследодател
средства, нито имали точна представа за какво същите са изразходвани. Само
знаели, че част от дълга бил върнат - една част на техния наследодател, а друга
част впоследствие и на тях.
Сочат, че техният наследодател разполагал със средства и ищците не били изненадани, че е предоставил
тази голяма сума. За съжаление той
починал без да има възможност да им обясни в подробности и детайли, това
което са договаряли персонално със законния представител на ответника С.К..
За тях било странно защо сега законният представител на ответното дружество
твърдял, че нито бил получил заем, нито бил подписвал документи, при положение,
че той направил частични плащания без да изтъкне подобни аргументи.
В законоустановения срок е постъпил и допълнителен
отговор на допълнителната искова молба от ответника чрез адв.М.М.. Счита,
че така подадената допълнителна искова молба е неоснователна и недоказана
поради следните обстоятелства:
Поддържа всички изразени от тяхна страна твърдения. Счита за изцяло
неоснователни и недоказани претенциите. След като ищците представели
оригиналите на оспорените документи, моли да бъде назначена графологична
експертиза на същите, която да даде отговор на подробно поставените въпроси в
отговора на исковата им молба.
Липсата на каквото и да е становище от страна на ищците за причината,
поради която се твърди, че техния наследодател е предоставил заема на
представляваното от ответника дружество, следвало да наведе съда към
единствения обоснован и логичен извод, че подобен заем не е предоставян.
Нелогично от житейска гледна точка било изразеното от ищците твърдение в
исковата им молба, че са наясно с обстоятелството, че техният наследодател е
оставил заем, каква именно е невърнатата по същият сума и какви обезпечения са
оставени по заема, но в същия момент не ставало ясно какво е било
предназначението на предоставената в заем сума. Ответникът счита за странно и
нелогично обстоятелството, че ищците имали подробна, пълна, цялостна и
изчерпателна информация относно размерът на претенцията и относно нейните документи
и обезпечения, но едновременно с това нямали каквато и да е информация за
източника и причината за даване на
подобен заем за толкова крупна сума. Като логическа конструкция всичко това
изглеждало нелогично и несъответстващо на здравата логика. Моли съда, искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По делото е представена разписка от 19.02.2004 г., от която се
установява, че наследодателя на ищците Т. И.Т. е предоставил сума в размер на
240 000 лв. на ответното дружество „К.” ООД, като основание в разписката е
посочено “заем”.
На същата дата ответното дружество е издало в полза на Т. И.Т. запис за
заповед, с който „К.” ООД е поело задължението да върне сумата от 240 000
лв., която сума е получена в заем до 19.02.2006г.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 5317/05.09.2017 г. се
установява, че Т. И.Т. е починал на 14.05.2004 г. и негови наследници са
Б.Г.Т., И.Т.И. и Е.Т.И..
На 18.02.2009 г. между наследниците на Т. И.Т. и „К.” ООД е сключен писмен
Анекс към договора за заем, подписан на 18.02.2009 г. Видно от
съдържанието на анекса заемателят „К.” ООД признава, че към момента на
подписване на анекса последният дължи на наследниците на Т. И.Т. като остатък
от получен заем от 19.02.2004г., сумата в размер на 193 000 /сто
деветдесет и три хиляди/ лева. В чл.2 от Анекса е предвидено, че остатъка от задълженията на ответника
към наследниците на Т. И.Т. ще бъдат изплатени от „К.” ООД на наследниците на Т.
И.Т. в срок до 19.02.2013г., за което заемателят се задължава с
подписване на настоящия анекс, като по този начин страните по взаимно съгласие
удължават срока за връщане на посочената в чл.1 от този анекс заемна сума,
представляваща остатък от цялото задължение от 240 000 лв. В чл.4 от анекса е
посочено, че за обезпечаване на остатъка от заемната сума заемателят „К.” ООД издава
нова запис на заповед в полза на наследниците на Т. И.Т..
По делото е представен запис на заповед от същата дата, за дължимата сума
от 193 000 лева, платима на падеж 19.02.2013г.
От заключението на съдебно – комплексната експертиза,
което съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвено се установява
следното:
Подписът, положен срещу реквизита “получил сумата” под
текста разписка за получена сума от 19.02.2004 г. от името на С.Х.К., е
изпълнен от С.Х.К..
Подписът, положен срещу реквизита “издадетел”, долу под
текста на запис на заповед за сумата от 240 000 лв. с дата 19.02.2004
г. от името на С.Х.К., е изпълнен от С.Х.К..
Подписът, положен срещу реквизита “заемател”, долу в
дясно под текста на анекс с дата 18.02.2009 г. е изпълнен от С.Х.К..
Подписът, положен срещу реквизита “издател”, долу в дясно
под текста на запис на заповед за сумата от 193 000 лв. с дата 19.02.2013
г. от името на С.Х.К., е изпълнен от С.Х.К..
Вещото лице е посочило, че в криминалистическата практика
няма достатъчно надеждна и универсална методика за определяне на относителна и
абсолютна давност на ръкописни текстове в документи по стареенето на багрилата,
използвани за изписването им.
Експертът посочва, че подписите не са копия, а са изпълнени
с пишещо средство, използващо синя на цвят химикална паста, движено от пишеща
ръка.
Върху страница втора, мястото /обратната страна/, където
са положени подписите върху 4 – те процесни документа се наблюдава релефното
изображение на елементите от транскрипциите на подписите, които са положени с
пишещо средство, използващо твърда сачма и синя на цвят химикална паста.
Не са открити признаци, които да определят, дали
процесните документи са отпечатани или са копия.
От назначената съдебно – почеркова експертиза,
чието заключение съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвено се
установява следното:
Ръкописните подписи обект на изследването, положени от
името
на С.Х.К. в Запис на Заповед от 18.02.2009г.,
Анекс от 18.02.2009г., Запис
на Заповед от
19.02.2004г. и
Разписка за получена сума от 19.02.2004 г., са изпълнени след
отпечатването на документите с помощта на лазерен принтер
Не са открити следи от друг пишещ прибор, освен следите
оставени от сачмата на химикалката, изписала елементите на
изследваните подписи.
Няма
разработена методика, която
да посочи времето
на
полагането на подписите, изпълнени с помощта на химикална
паста.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза
се установява следното:
При проверка в счетоводството на „К." ООД,
експертизата е изискала касови и банкови документи, главна книга, месечни
сборни ведомости , първични документи, от месец февруари 2004г. и за годините
от 2004г. до 2007г., за да установи дали са постъпили 240 000 лв.
От представените счетоводни справки и извлечения
експертизата не е констатирала осчетоводяване на заем получен от лицето Т. И.Т.
с ЕГН ********** и заеми получени от други лица.
От извършената проверка в Н. - С.З., дали са подавани
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ от лицето Т. И.Т. с ЕГН **********, експертизата е получила отговор, че лицето Т. И.Т. - ЕГН **********
няма подавана декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2004 г. в ИС на НАП, поради
което вещото лице не може да установи, притежавана ли е от Т. И.Т. парична сума
в размер на 240 000 лв. преди смъртта му на 14.05.2004 г. и на какво основание
е притежаването й.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Договорът за заем за потребление е неформален, реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден в зависимост от обстоятелството дали е
уговорена възнаградителна лихва и комутативен - правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената
парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер.
Като реален договор, заемът за потребление, се
счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по
него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В тежест на
ищеца, който се позовава на сключен договор за заем и основава претенциите си
на този договор, е да установи при условията на пълно и главно доказване, както
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и реално предаване
на обещаната в заем сума на заемополучателя. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
в доказателствена тежест на ищеца е да установи предаването не просто на
средства, а на „заемни средства”, което предполага установяване на това им
качество /в този смисъл са Решение № 837 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009
г. на ВКС IV ГО; Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 584/2010 г. на ВКС,
ІІІ ГО; Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, IV ГО;
Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 2519/2014 г. на ВКС, III ГО; Решение №
317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, ІV ГО/. Предаването и получаването
на сумата може да се доказва с всякакъв документ, изходящ от заемателя -
разписка за предоставяне на сумата в заем, движение на парични средства от
банковата сметка на заемодателя към банковата сметка на заемателя и свидетелски
показания, но при спазване на ограниченията в чл. 164, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК.
В настоящия случай съдът намира за безспорно, че между
наследодателя на ищците Т. И.Т. и „К.” ООД е възникнало
облигационно правоотношение по договор за заем от 19.02.2004 г. по смисъла на
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който Т. И.Т. е предал на „К.” ООД сума в
размер на 240 000 лв. Предвид реалният характер на договора за заем по чл. 240, ал.
1 ЗЗД представената по делото разписка от 19.02.2004 г., в която като основание е
посочено “заем” служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя Т. И.Т. да
предостави на заемателя „К.” ООД сума в размер
на 240 000 лв. Ответното дружество е удостоверило получаването на сумата от 240 000 лв. с
подписа си в разписката от 19.02.2004 г., чиято автентичност не е успешно
оспорена, видно от заключението на съдебно – комплексната експертиза. Ето защо „К.”
ООД, чиято е доказателствената тежест следва да установи пълно
и главно изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по сключения
договор за заем в размер на 240 000 лв., но такива доказателства не са представени.
Именно поради това след смъртта на Т. И.Т., неговите наследници Б.Г.Т., И.Т.И.
и Е.Т.И. са сключили с „К.” ООД анекс от 18.02.2009 г. за сумата от 193 000
лв. представляваща остатъка от предходния предоставен, но не изцяло върнат
заем. Видно от съдържанието на анекса заемателят „К.” ООД признава, че към
момента на подписване на анекса последният дължи на наследниците на Т. И.Т.
като остатък от получен заем от 19.02.2004г., сумата в размер на 193 000 /сто
деветдесет и три хиляди/ лева. Остатъкът от задълженията на ответното дружество
към наследниците на Т. И.Т. ще бъдат изплатени от „К.” ООД на наследниците на Т.
И.Т. в срок до 19.02.2013г., за което заемателят се задължава с подписване на
настоящия анекс, като по този начин страните по взаимно съгласие удължават
срока за връщане на посочената в чл.1 от този анекс заемна сума, представляваща
остатък от цялото задължение от 240 000 лв. Автентичността на анекса от
18.02.2009 г. не е успешно оспорена видно от заключението на съдебно –
комплексната експертиза. По делото не са представени доказателства „К.” ООД,
чиято е доказателствената тежест, да е изпълнил
задължението си за връщане на сумата от 193 000 лв. в срок до 19.02.2013 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че К.”ООД следва да заплати на Б.Г.Т.,
И.Т.И. и Е.Т.И. на всеки един от тях, в качеството на законни наследници на Т. И.Т.,
ЕГН **********, сумата от 50 566, 66
лв./петдесет хиляди петстотин шестдесет и шест лв. и 66 ст./, припадащата се
част на всеки от тях от неплатения остатък, в общ размер на 151 700 лв. по
невърнатия заем, предоставен на 19.02.2004 г., по договор, сключен първоначално
между техния наследодател Т. И.Т. и „К.” ООД и изменен с писмен анекс към
заемния договор, подписан на 18.02.2009г. между Б.Г.Т., И.Т.И. и Е.Т.И. от една
страна и „К.” ООД, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска –
15.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „К.” ООД следва да заплати на Б.Г.Т., И.Т.И. и Е.Т.И.
направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на
6 068 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К., ул."***
да заплати на Б.Г.Т. с
ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, И.Т.И., ЕГН **********,*** и Е.Т.И.,
ЕГН **********,*** съдебен адрес *** на всеки един от тях, в
качеството на законни наследници на Т. И.Т., ЕГН **********, сумата от 50
566, 66 лв./петдесет хиляди петстотин шестдесет и шест лв. и 66 ст./,
представляваща припадащата се част на всеки от тях от неплатения остатък, в общ
размер на 151 700 лв. по невърнатия заем, предоставен на 19.02.2004г., по
договор, сключен първоначално между техния наследодател Т. И.Т. и „К.” ООД и
изменен с писмен анекс към заемния договор, подписан на 18.02.2009г. между Б.Г.Т.,
И.Т.И. и Е.Т.И. от една страна и „К.” ООД, ведно със законната лихва от дата на
предявяване на иска – 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К., ул."***
да заплати на Б.Г.Т. с ЕГН: *********,
с постоянен адрес:***, И.Т.И.,
ЕГН **********,*** и Е.Т.И., ЕГН **********,*** съдебен
адрес *** направените в настоящото производство разноски за държавна
такса в размер на 6 068 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: