О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна, ………..11.2015 год.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и
петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от
съдията
т.дело № 829/2015 год. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава 32 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, против
БЕЛИ БРЕЗИ ООД, ЕИК *********, ЕТ „БЕЛИ БРЕЗИ – И.И.”***, представляван от И.Г.И.,
И.Г.И. с ЕГН ********** *** и Й.Т.И. с ЕГН ********** ***, за установяване
спрямо ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от 224 861,53
лева, представляващи както следва: просрочена главница от 198535.90 лева;
просрочена редовна лихва за периода от 05.02.2014г. до 04.03.2014г. в размер на
600,46 лева; наказателна лихва за периода от 05.03.2014г. до 02.10.2014г. в
размер на 25665,17 лева и вземане за разноски за връчване на нотариална покана
в размер на 60,00 лева, ведно със законна лихва върху главницата считано от 06.10.2014
до изплащане на вземането, които вземания са обективирани в Заповед № 6398 от
08.10.2014г. по ч.гр.д. № 12475/2014г. по описа на Варненски районен съд.
Претендира се осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски,
както и разноските в заповедното производство.
Съобразно
характера на спора, страните и основанието на предявеното съдебно вземане,
съдът намира, че същия подлежи на разглеждане по реда за търговски спорове.
С
оглед предмета на спора следва да се изиска и приложи към настоящото дело
ч.гр.д. № 12475/2014 г. по описа на Варненски районен съд.
Исковата
молба съобразно изложеното в нея е редовна, внесена е изцяло дължимата за
производството държавна такса. Неоснователно е възражението за недопустимост на
иска срещу ответника И.Г.И. поради отмяната с определение от 10.06.2015 г. по
ч.търг.дело № 756 / 2015 г. на ВОС на разпореждане № 42412 от 08.10.2014 г. на
ВРС, ХХХІ състав, по ч.гр.д. № 12475/14 г. за незабавно изпълнение на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
обезсилване на издадения срещу този ответник изпълнителен лист. Предмет на
производството по чл. 419 от ГПК е разпореждането за незабавно изпълнение, но
не и самата заповед за изпълнение. Отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение не води до обезсилване на заповедта, поради което не е налице
противоречие между същата и ответниците в настоящото производство. Обстоятелството,
че ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК ********* и И.Г.И. с ЕГН ********** са едно и
също физическо лице, означава единствено, че следва да се уточнят субектите,
които имат качеството ответник в настоящото производство. Извършването на
търговски сделки по занятие придава на физическото лице качеството търговец и
го задължава да се впише в търговския регистър без това да води до възникване
на нов правен субект. При наличието на посочения идентитет, съдът намира, че в
исковата молба неточно са посочени като ответници поотделно ЕТ „Бели брези – И.И.”,
ЕИК ********* и И.Г.И. с ЕГН **********. Не се налага прекратяване на
производството срещу един от „двамата“ ответници, доколкото то е еднакво
допустимо срещу посоченото физическо лице, както когато същото е
индивидуализирано с личните си данни, така и когато е индивидуализирано с
търговската си фирма в случай че е търговец по занятие. Ето защо, за ответник в
настоящото производство следва да се счита физическото лице И.Г.И. с ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК *********.
Неоснователно
е и възражението за недопустимост на иска срещу ответника Й.Т.И. поради
нередовно връчване на нотариалната покана за плащане на задълженията по
договора за кредит. Според разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото по установителния иск е
вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните
книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът
и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. Следователно въпросът за изискуемостта на вземането (предсрочна или
не) към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
е въпрос по основателността, а не по допустимостта на исковата претенция.
С
исковата молба ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.дело № 12475/2014 г. на ВРС въз основа на извлечение от
сметка. Твърди, че на 07.07.2008 г. между банката и ответниците „Бели брези“
ООД – кредитополучател и солидарните длъжници ЕТ „Бели брези – И.И.”, И.Г.И. и Й.Т.И.
е сключен ДОГОВОР ЗА РЕВОЛВИРАЩ БАНКОВ КРЕДИТ, по силата на който банката
отпуснала на Кредитополучателя "БЕЛИ БРЕЗИ" ООД револвиращ кредит в
размер до 300000,00 с краен срок за погасяване на кредита 20.06.2011г., като
ЕТ"БЕЛИ БРЕЗИ - И.И.", И.Г.И. и Й.Т.И. са се задължили солидарно с
"БЕЛИ БРЕЗИ"ООД за плащането в посочения срок на всички дължими суми
по кредита. Към договора са подписани анекси. Твърди се, че средствата по
кредита са изцяло усвоени от кредитополучателя в периода от 21.07.2008г. до
24.11.2008г. Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора за кредит за ползвания
кредит кредитополучателят се е задължил да плаща на банката годишна лихва в
размер на Стойност на банковия ресурс за лева съгласно дефиниция в договора за
кредит и анексите към него, увеличена с 2,75 пункта надбавка. Съгласно чл.7 от
Анекс № 6 от 23.07.2010г., чл.7 от Анекс № 8 от 31.01.2011г. и чл.8 от Анекс №
9 от 30.01.2012г. към Договора за кредит Кредитополучателят заплаща годишна
лихва (редовна, възнаградителна) в размер на три-месечен SOFIBOR, увеличен с
три пункта надбавка. Съгласно чл.3.6 от договора за кредит при забава в
плащането на дължими суми по предоставения кредит, кредитополучателят заплаща
на банката неустойка - наказателна лихва за забава в размер на Стойност на
банковия ресурс за лева, увеличена с 16,00 пункта надбавка годишно, върху
усвоената и непогасена главница по кредита, за времето на забавата до
окончателното погасяване на забавените вноски. Съгласно чл.8 от Анекс № 3 от
17.04.2009г. към Договора за кредит при забава в плащането на дължими суми по
предоставения кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката неустойка
-наказателна лихва за забава в размер на Стойност на банковия ресурс за лева,
увеличена с 16,00 пункта надбавка годишно върху размера на просрочените вноски
по главницата, за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски. Твърди се, че последно договореният между страните краен срок за
погасяване на всички дължими суми по Договора за кредит и анексите към него е
05.03.2014г. съгласно чл.З от Анекс № 11 от 12.02.2013г. към Договора за
кредит. На тази дата съгласно чл.4. от Анекс №11 от 12.02.2013г. към Договора
за кредит Кредитополучателят/Солидарните длъжници са се задължили да погасят
главницата по кредита с една вноска в размер на 198535.90 лева. Твърди се, че
на датата на падежа 05.03.2014г. кредитополучателят и Солидарните длъжници не
са платили задълженията си по договора за кредит и анексите към него. Твърди
се, че след настъпване на изискуемостта на кредита банката е поканила писмено
кредитополучателя и солидарните длъжници да платят задължения си по Договора за
кредит и анексите към него , за което е отправила писма до „Бели брези“ ООД, ЕТ
„Бели брези – И.И.” и И.Г.И., получени лично от И.Г.И. на 29.04.2014 г. лично, и нотариална покана
до Й.Т.И. с per. № 3718 от 2014г., том 1, № 195 по описа на нотариус Борис
Василев, връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление. Поради
настъпилата изискуемост на всички вземания по договора за кредит, кредиторът е
упражнил правото си по чл.60 от ЗКИ като е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, съответно е снабден с издадени заповед и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници. Тъй като
последните са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, за кредитора
съществува интерес от предявения специален установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК.
В
срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от тримата ответници („Бели брези“
ООД, И.Г.И., действащ като ЕТ „Бели брези – И.И.” и Й.Т.И.) чрез адв. Кр. М., с
който се прави възражение по допустимостта на производството срещу И.Г.И. поради
отмяната с посоченото по-горе определение на ВОС на разпореждането за незабавно изпълнение срещу този длъжник и
срещу Й.Т.И. поради нередовно връчване на нотариалната покана за плащане на
задълженията по договора за кредит. Възраженията по допустимостта са релевирани
отново с допълнение към отговора на исковата молба, подадено в срока по чл. 367
от ГПК. По основателността на претенцията. Оспорва се дължимостта и изплащането
на сумата 12475.00 лв. от овърдрафта на 01.10.2008 г., която сума е с нареждане
от 30.09.2008 г. за плащане от друг кредит - за инвестиционни цели. Оспорва се
дължимостта на всички платени лихви и на търсените сега лихви, защото до
23.07.2010 г. те са формирани от базова съставка „Стойност на банков
ресурс", който според договореното понятие в основния договор /т.3.1/ и в
анексите № 3 /чл. 8/ и № 4 /чл.4/ зависи от разходите на банката за привличане
на ресурс и за основната й дейност, което означава, че лихвените плащания на
банката са били свързани и с нищожни лихвени нива на всички видове Юрибор,
Либор и Тибор лихви, която нищожност е установена от ЕК и санкционирана от нея
с решението й на 03.12.2013 г. за действието на банков картел в периода
септември 2005 - май 2008 г., както и със заповедта на Ню Йоркския финансов
регулаторен орган от 23.04.2015 г., с която Дойче банк признава, че в периода
2005-2010 г. е манипулира тези лихви на световния финансов пазар. Оспорва се
дължимостта и на всички редовни и наказателни лихви – платени и неплатени,
защото тъй като прилаганите лихвени проценти /колони 6 и 7 от справката по чл.
366 ГПК/ се оспорват като като недоговорени и като несъответстващи на
определените по съответния ред от банката-ищец за базата „Стойност на банков
ресурс" и на обявените от БНБ стойности за 3м Софибор като се дават
конкретни примери за такива несъответствия. Оспорва се начислената наказателна
лихва в размер на 25665.17 лв. за период от седем месеца върху главницата
198535.90 лв., тъй като същата не
съвпада нито с лихвения процент по чл. 3.6 от Договора, нито с лихвения процент
по чл. 14 от Анекс № 8. Оспорват се пропорционалните такси и лихвите като
несъобразени с намаления размер на главницата от 300 000 на 200 000
лв. съгласно анекс № 4 от 25.09.2009 г. Оспорва се по основание и размер и
сумата, присъдена със заповедта като разноски за производството. Релевира се
възражение за погасяване по давност на търсените суми, както и искане за
прихващане, ако не бъде допусната реорганизация на плащанията с усвояванията от
недължимо платени лихви.
В
срока по чл. 367 от ГПК е постъпил и втори отговор от ЕТ „Бели брези – И.И.”, с
който се излагат допълнителни доводи относно възражението за недопустимост на
производството срещу И.Г.И. и срещу Й.Т.И..
С
допълнителна искова молба от 27.07.2015 г. на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, се
оспорват възраженията за недопустимост на иска спрямо ответниците И.Г.И., и Й.Т.И..
Излагат се аргументи срещу възраженията по основателността на иска, в т.ч. и относно
възражението за сторените разноски в заповедното производство. Ищецът сочи, че
представеното с исковата молба нареждане за усвояване от 30.09.2008 г. за
сумата от 12475,00 лв. е получено на 01.10.2008 г. по факс с коригиращ надпис
върху него, който не си личи от представеното с исковата молба копие.
Впоследствие в банката е представено от ответниците в оригинал друго,
коригирано нареждане за усвояване от 30.09.2008г., за същата сума, за
извършване на същото плащане за покупка на телевизори, копие от което прилага
заедно със съпътстващите документи. Поддържа твърдението, че сумата в размер
12475,00 лева за покупка на телевизори е усвоена на 01.10.2008г. по процесния
Договор за револвиращ банков кредит от 07.07.2008г., а не по друг договор за
кредит с ответниците, както и че последните дължат връщането на тази сума,
представляваща част от изискуемата и неплатена главница по процесния договор за
кредит. Твърд, че размерът на всички начислени лихви и наказателни лихви по
процесния договор за кредит е правилно определен и счита за неоснователни
претенциите на ответниците, че са налице недължимо платени лихви. Възразява
срещу оспорването на дължимостта на всички редовни и наказателни лихви по
договора за кредит като необосновано, сочи, че дадените примери за
несъответствие с договорените лихвени проценти не отговарят на истината. Във
връзка с възражението относно намаляването на
първоначалния договорен размер на револвиращия кредит, заявява че не
претендира повече от дължимото, по договора за кредит няма предвидени
пропорционални такси, а лихвата се начислява върху размера на усвоените и
непогасени суми по кредита. Оспорва възражението за дължимост и прекомерност на
поисканото присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва възражението като
неоснователно предвид многократното признаване (в писмена форма) на дължимостта
на сумите, с което съответно, многократно е прекъсвана и давността по силата на
чл.116, б. „а" от ЗЗД. Досежно направеното възражение за прихващане счита,
че същото е недопустимо и неоснователно, понеже с него не е въведено в процеса
насрещно вземане на ответниците срещу банката, а и това е изключено с оглед
характера на производството. Поддържа, че представеното извлечение за усвоените
суми по процесния договор за кредит напълно кореспондира с изложеното в исковата
молба и включва информация за две сметки, през които е извършено усвояването: с
№ ********** и с № **********.
С
допълнителна искова молба по повод втория отговор, подаден от ЕТ „Бели брези – И.И.”,
депозирана на 26.08.2015 г., се поддържат направените твърдения на ищеца.
Допълнително се излага, че ЕТ „Бели брези – И.И.” няма право да прави
възражения от името на ответника Й.Т.И. и оспорва същите по същество.
С
допълнителен отговор от тримата ответници („Бели брези“ ООД, И.Г.И., действащ
като ЕТ „Бели брези – И.И.” и Й.Т.И.) чрез адв. Кр. М. се поддържат
възраженията за недопустимост на иска срещу срещу И.Г.И. и срещу Й.Т.И..
Възразява се срещу дължимостта на лихви и и такси след датата на подаване на
заявлението п чл. 417 от ГПК, оспорва се размера на лихвената надбавка за
периода от 25.09.2009 до 23.07.2010 г., както и начисляване на наказателна
лихва не върху просрочените суми, а върху цялата непогасена главница. Във
връзка с последното се релевира възражение за
недействителност на текстовете за
наказателна лихва.
С
молба от 04.11.2015 г. процесуалният представител на ответниците адв. Кр. М. е възразила
срещу допускане на втората допълнителна искова молба и е поискала спиране на
производството по делото до произнасяне на съда по жалба на ищеца срещу
обезсилване на заповедта за изпълнение срещу ответника И.Г.И.. Заявени са
съображения във връзка с възраженията по т. 3 от отговора на ДИМ и т. 2 от
отговора на ИМ, както и за непрекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от ответника И.И..
При
размяната на книжата страните са направили съответните доказателствени искания,
по които съдът дължи произнасяне съгласно чл.374 от ГПК.
Съобразно
горното и като счита размяната на книжа за приключена, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, против „БЕЛИ
БРЕЗИ“ ООД, ЕИК *********, И.Г.И., ЕГН **********, действащ като ЕТ „БЕЛИ БРЕЗИ
– И.И.”, ЕИК *********, и Й.Т.И., ЕГН **********, за установяване спрямо
ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от 224 861,53
лева, представляващи просрочена главница от 198535.90 лева; просрочена редовна
лихва за периода от 05.02.2014 г. до 04.03.2014 г. в размер на 600,46 лева;
наказателна лихва за периода от 05.03.2014 г. до 02.10.2014 г. в размер на 25 665,17
лева и вземане за разноски за връчване на нотариална покана в размер на 60,00
лева, ведно със законна лихва върху главницата считано от 06.10.2014 до
изплащане на вземането, които вземания са обективирани в Заповед № 6398 от
08.10.2014 г. по ч.гр.д. № 12475/2014 г. по описа на Варненски районен съд.
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ НАМИРАТ
ОСНОВАНИЕ в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и чл. 430 ТЗ.
В
тежест на банката ищец е да установи валидността на сключения между страните
договор за револвиращ банков кредит ведно с всички последващи изменения на
условията по този договор; да установи отделните вземания по основание и
размер; настъпилата към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
изискуемост на вземанията по отношение на всеки от ответниците.
В
тежест на ответниците е да установят възраженията си срещу исковете.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.дело
№ 12475/2014 г. на ВРС – досието по
заповедното производство.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА
представените с исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на
исковата молба и допълнителния отговор писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи оригиналите на нареждане за усвояване на сумата от
30.09.2008 г., копия от които са приложени към исковата молба и към
допълнителната искова молба.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след запознаване с материалите по
делото и справка в счетоводството на страните, да отговори на следните въпроси:
· Усвоени
ли са суми от Кредитополучателя "БЕЛИ БРЕЗИ"ООД по кредита съгласно Договор
за револвиращ банков кредит от 07.07.2008 г. и анексите към него, на кои дати и
в какви размери? Усвоена ли е на 01.10.2008г. от кредитополучателя „Бели
Брези" ООД сума по процесния договор за кредит? В какъв размер? Каква е
била конкретната цел на усвояването на тази сума - за заплащане на кои
задължения на кредитополучателя „Бели Брези"ООД, по кои доставки/фактури?
· Налице
ли е просрочие на дължими суми по Договора за кредит и анексите към него на
05.03.2014 г.? Какъв е видът и размерът на просрочените задължения?
· Какъв
е размерът на вземанията на ищеца "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД по Договор
за револвиращ банков кредит от 07.07.2008 г. и анексите към него към
03.10.2014г. – датата на която е издадено Извлечение изх. № 72470/03.10.2014 г.
от счетоводните книги на "Райфайзенбанк (България)"ЕАД, послужило
като основание за издаване на Заповед № 6398 от 08.10.2014г. по ч.гр.д. №
12475/2014г. по описа на Варненски районен съд, в това число: общ размер на
вземанията и поотделно всяко едно вземане по основание и размер – усвоена и
непогасена главница, редовна договорна лихва, наказателна лихва за забава, разноски
по изпълнението и съдебни разноски?
· Каква
е методиката на банката за определяне на показателя „Стойност на банков
ресурс"; какви са определените стойности на този показател от компетентния
банков орган за периода на договора; какви стойности на „Стойност на банковия
ресурс" е прилагала банката по конкретния кредит до смяна на базата на
лихвата с 3м Софибор; събрала ли е банката в повече лихви по прилаганите от нея
стойности на „Стойност на банковия ресурс" спрямо определените от
компетентния орган и спрямо договорения начин за смяна на старата с новата
стойност на тази база?
· Какви
стойности на Зм Софибор е прилагала банката към конкретния кредит; съответстват
ли те на публикуваните на сайта на БНБ; приложила е банката договорения начин
за смяна на старата с новата стойност на Зм Софибор; събрала ли е банката
повече лихви в резултат от неприлагане и неспазване на вярната стойност на Зм Софибор?
· Какви
наказателни лихви са платени по кредита; съответстват ли начислените
наказателни лихви на договорените лихвени проценти?
· Извършените
погасявания по кредита как са разпределени от банката?
· В
случай, че банката в отклонение от договорените размери на лихвите е събрала
и/или начислила недължими лихви (договорни и/или наказателни), какви биха били
задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението почл. 417 от ГПК,
ако се приложат договорените лихвени проценти?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит по ССЕ в размер първоначално от 500 лева, от които 250 лева вносими от ищеца Райфайзенбанк /България/ АД и
250 лева вносими от ответниците в 1 седмичен срок от уведомяването.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по ССЕ
Боян Славчев Банков.
УКАЗВА на ответниците на
основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, да уточнят най-късно в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца, дали
заявеното в отговора на исковата молба искане за прихващане представлява
възражение за прихващане и, ако да, да уточнят основанието и размера на
вземането на всеки един от ответниците, с което желаят да се извърши
прихващане, и посочат доказателствата си за съответното вземане.
УКАЗВА на страните
възможността да се ползват от средствата за доброволно решаване на спора
помежду си чрез медиация и подписване на спогодба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответниците за спиране на производството по делото, обективирано в молба вх. № 32913/04.11.2015 г.
НАСРОЧВА производството в
съдебно заседание на 15.01.2016 г. от 10.00 часа, за
която дата и час да се уведомят страните и вещото лице /след внасяне на
депозита/, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ на
страните и преписи от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад по
делото по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, а на ищеца – и препис от отговора
на допълнителната ИМ и молба вх. № 32913/04.11.2015 г.
На вещото лице да се укажат
разпоредбите на чл.199 и чл.196, ал.3 и чл.197, ал.2 и чл.198 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: