Р Е Ш Е Н И Е № І-36
град Бургас
, 31.05. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия,
в публично заседание
на
............девети май…..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.
Карастанчев в.гр.д. № 451 по
описа за
2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на две инедтични по своето съдържание въззивни жалби на процесуалния представител на Б.Р.А. и на Х.Й.Й.–ответници по гр.д. № 18 /2017 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 172/01.12.2017 год. постановено по същото дело в частта, с която е прието за установено по отношение на Х.Й.Й. ,че ищцата Г.Д. е собственик на 204,04/599 кв.м. ид.части от дворно място,цялото от 599 кв.м., от поземлен имот с идентификатор 00833.502.82 по КККР на гр. А., заедно с находящия се в построената в мястото сграда 1 самостоятелен обект – апартамент от 62 кв.м. ,като ответникът Й. е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот и е прието за установено по отношение на въззивника А. ,че ищцата Д. е собственик на описания самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00833.502.82.1.2 по КККР на гр. А. ,с предназначение –жилище, апартамент, с брой нива-две и на площ от 62 кв.м., като се атакува решението и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на ответника Й. да установяване по отношение на ищцата ,че е собственик на 401,4 кв.м. ид.части от недв. Имот ,представляващ бивш урегулиран пар. 5 кв.м. 28 по плана на гр. А.,втория етаж с площ от 67,20 кв.м. от двуетажната жил. сграда ,както и са осъдени двамата ответници да платят разноски .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на процесуалните правила .
Сочи
се на първо място ,че мотивите
към решението противоречат на приетите по делото писмени доказателства. Не
е бил обсъден факта, че за периода 1990
-1995 г. Х.Й. добросъвестно е владял процесния имот, което владение е
продължило и след датата на съставяне на констативния нотариален акт през 1995
г., плащал данъците за имота и го е владял необезпокоявано повече от 25
години до момента на разпореждането с
него в полза на въззивника Б.А. Установено било по делото, включително и от
експертизата, че имотът е самостоятелна
постройка ,със самостоятелен
характер и намя пречка върху нея да се
упражнява фактическата власт ,дори и да се приеме, че Й. е недобросъвестен
владелец. Давностният срок за придобиването му
е изтекъл и една с предявяване на иска е прекъсната давността .Освен
това Х.Й. се легитимира като собственик
на имота
и като собственик на
самостоятелна сграда ,изградена в собствения му недвижим имот,тъй като
на 11.01986 г. е получил като дарение от
родителите си ½ ид.част от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 62,20 кв.м. и е започнал упражняването на добросъвестно
владение върху имота –през цялото време
,имайки предвид и последвалата доброволна делба през 1990 г. със същите лица.След изтичане на 5-годишен
срок той като добросъвестен владелец е придобил имота на основание ,годно да го
направи собственик .Затова и през 1998 г.
,закупувайки общински имот -частна общинска собственост ,представляващ
401,4/610 ид.части от застроено дворно място ,той е бил в кръга на лицата
,имащи право да закупят общински парцел по реда на чл. 35 ЗС .Затова и законосъобразно се е възползвал от
правото си /макар и да се е легитимирал като собственик на основание давностно
владение ,а не на основание дарение /.Договорът не е нищожен и
доколкото в имота е имало и пристройка ,Й. е станал собственик на всички
приращения в дворното място.Дори и да се приеме ,че началният момент на
владение е започнал 1998 г. /след обявяването на договора за закупуване на
общинската земя за нищожен/, то ищцата Д.
е предявила права чак с настоящата искова молба ,при което за Х.Й. е налице оригинерно основание за придобиването на имота в
продължение на минимум 17 години давностно владение-докато е прехвърлил
собствеността на Б.А. .
Оспорва
се и извода, че процесният имот
представлява пристройка,като се подчертава, че в мотивите към решението по
гр.д. № 146/2014 г. ПРС приема ,че Х.Й. е собственик на имотите по давност .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваните части и се отхвърлят исковете .Не сочат
нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ищец е подал
писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител, с
който оспорва въззивната жалба ,като счита , че при постановяване на решението в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения. Сочи ,че
по делото са събрани доказателства
,установяващи безспорно собствеността на ищцата върху процесния имот ,като от
свидетелските показания се е установило ,че ответникът Й. неправомерно е оградил и ползва ид.част от дворното място ,което е сторил без
съгласието на собственичката и въпреки
нейното противопоставяне ,като спорове между тях съществуват непрекъснато ,още повече ,че са
водили помежду си няколко процеса.Ищцата като собственик на мястото е собственик и на незаконната пристройка,владяна
от ответника .Тъй като Х.Й. към момента на прехвърлянето не е бил собственик на
имота ,той не е можел да прехвърля на трети лица -в случая на другия ответник . Що се отнася
до дарението ,направено в полза на ответника Й. ,подчертава се ,че с решение по гр.д. № 126/1997 г. на ПРС дарението е отменено ,което означава и че
договорът за делба на съсобствен недвижим
имот от 1990 година /с който ответникът твърди ,че е станал собственик на
първия и втория етаж от пристройката към съществуващата сграда с площ от 62 кв.м. /,както и констативния му
нотариален акт за собственост на имота
по силата на делбата ,се обезсилват ,тъй като с отмяната на дарението правата на ответника са отпаднали с обратна
сила.Още повече ,че тази пристройка е незаконна изградена – за нея не е имало
отстъпено право на строеж и строително разрешение .Договорът за делба в частта
относно пристройката е нищожен според
въззиваемата страна .В него се вклѝчва имот ,за който не са представени
никакви строителни книжа .
Споделят
се и изводите на районния съд за неоснователност на предявения насрещен
иск от ответника Й. .В тази връзка се
сочи ,че след като ответникът Й. е
загубил правото си на собственост върху част от дворното място -след отмяната на дарението в негова полза
,то договорът за продажба на недвижим имот по реда на ПМС 235/1998 г. между него и Общината ,за който той твърди
,че го е направил собственик ,е нищожен .Затова е отпадноло основанието ,на
което Община Поморие е продала на ответника дворното място –тъй като не са
налице предпоставките на ;1 от ПСМ 235,за да възникне за Общината правото да
продаде имота-общинска собственост ,на лице ,което е построило в общинско място
.Това са и констатациите на съда по
влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1767/2014 г. на БОС.След като договорът е
нищожен , имотът се е върнал оттново в патримониума на Общината .Затова и ищецът по насрещния иск не е могъл да придобие имота въз основа на
давностно владение имот-общинска
собственост ,нито пък пристройката върху него .При това положение той не е
станал собственик на имота и не е могъл да го прехвърля ,както е станало
в случая- в полза на втория ответник. Не е могъл да придобие
пристройката ,тъй като тя е и незаконна
,а и владението му не е било необезпокоявано ,както се твърди от него .
Моли
се за потвърждаване на решението в атакуваните части .Също не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени
са били обективно и субективно съединени искове против първия ответник Х.Й. за ревандикация на 204,04 /599 ид.части от дворно място,цялото от 599 кв.м.,
от поземлен имот с идентификатор
00833.502.82 по КККР на гр. А.,заедно с находящия се в построената в
мястото сграда 1
самостоятелен обект с идентификатор 00833.502.82.1.2 по КККР на гр. А. –
апартамент от 62 кв.м.на две нива , и иск
против въззивника Б.А. за
установяване собствеността върху описания
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00833.502.82.1.2 по КККР на гр. А. ,с предназначение –жилище
,апартамент ,с брой нива-две и на площ от 62 кв.м..В първото по делото
заседание е предявен и насрещен иск на ответника Й. да установяване
по отношение на ищцата ,че е собственик на 401,4 кв.м. ид.части от недв. имот
,представляващ бивш урегулиран пар. 5 кв.м. 28 по плана на гр. А., сега-
поземлен имот с идентификатор
00833.502.82 по КККР на гр. А.с,както и на
втория жилищен етаж с площ от
67,20 кв.м. от двуетажната жил.
сграда в имота с идентификатор
00833.502.82.1.1 и на самостоятелния
обект в сграда с идентификатор 00833.502.82.1.2 по КККР на гр. А. ,с
предназначение –жилище ,апартамент ,с брой нива-две и на площ от 62 кв.м
Ищцата
се легитимирала като собственик на
двуетажната жилищна сграда на площ от 67,20 кв.м. в имота с
идентификатор 00833.502.82,находяща се в гр. А. ,ул. „Ц. С. „ № ** ,с нот. акт
за продажба № **/**.**.2*** г. ,нот. д.
№ ***/2*** г. на нотариус Ройдев, която сграда е била построена въз основа на
отстъпено право на строеж върху държавно дворно място ,урегулирано от 610 кв.м.
,представляващо пар. V-275 в кв. 28
по плана на гр.А. ,като прехвърлителите Й. и Г. Й. –родители на първия ответник
,са си запазили право на ползване върху целия недвижим имот .Въпросната жилищна
сграда е към настоящия момент самостоятелен обект с идентификатор 00833.502.82.1.1 .
Съответно
с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 от 12.06.2000 година вр.с §1 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. Община
–Поморие е продала на ищцата недвижим имот – частна общинска собственост
от 42,7/610 кв.м. от дворното място ,в което е построена описаната по-горе
сграда ,а по-късно – договор за продажба
от 14.06.2004 г. Общината е продала на ищцата още 567,30 / 610 кв.м. ид.части от
застроеното дворно място ,съставляващо пар.
V-275 в кв. 28 по плана на гр.А. ,при което ищцата е
станала собственик въз основа покупко-продажба на цялото дворно място ,заедно с построената в него
двуетажна жилищна сграда ,предмет на настоящия спор .
Установено
е по делото ,включително и от събраните гласни доказателства ,че ответникът Х.Й. е оградил
и ползва една част от
гореописания недвижим имот ,без съгласието на собственичката и въпреки нейното
противопоставяне/вж. скицата към заключението на вещото лице ,където жълто е оцветено дворното място ,ползвано от
ответника / ,заедно с незаконно изградената
пристройка към жилищната сграда,заснета и нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор 00833.502.82.1.2 .Пристойката
съдържа :на първо ниво- една източна стая със самостоятелен вход от изток ,една
югозападна стая с площадка с три
стъпала по-високо от прилежащия терен с
отделен вход към нея от юг ,допълнително изградена от юг към източната
стая една баня-тоалетна ,допълнително
изградена от запад на западна стая ,една стая за килер и една камина в
най-южния край ;а на второто ниво .две стаи с баня-тоалетна и тераса с външно
стълбище за второто ниво /вж.
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /.
При
тази фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел
за основателен предявения иск от ищцата Г.Д. против първия ответник Х. Й.
относно собствеността и ревандикацията на дворното място и пристройката към жилищната сграда ,като
настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите му ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК :
Ответникът
Й. е оспорил първоначално предявения иск
,като е твърдял ,че е собственик на
самостоятелния обект с идентификатор 00833.502.82.1.2 –както въз основа на изтекло в негова полза давностно
владение в продължение на повече от 25
години ,така и въз основа на дарение ,получено от неговите родители ,които с нот. акт № ***/19**
г. са дарили на сина си Х.Й. следния
недвижим имот : ½ ид.част от двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда,построена на 67,20
кв.м. въз основа на отстъпено върху
държавно място право на строеж .Междувременно
с договор за доброволна делба от 04.06.1990 година ,сключен между
родителите на Х.Й. и ответника Й. като
собственици на по ½ ид.част от двуетажната жилищна сграда ,построена в
имота въз основа на отстъпено право на строеж , съсобствеността е била
прекратена и Й. и Г. Й. са получили в
дял първия жилищен етаж от сградата на
площ от 67,20 кв.м. ,а Х.Й. получава в
собственост самостоятелното жилище на
втория етаж от 67,20 кв.м. и първия и
втория етаж от пристройката към сградата –общо на площ от 62 кв.м. Въз основа на
делбата ответникът се е снабдил и с
констативен нотариален акт за собственост
№ **/19** г. ,а с нот. акт № **/20** г.
е продал пристройката , представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 00833.502.82.1.2 на втория ответник Б.А. Освен това с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 от 12.08.1998 г. Община Поморие е продала на ответника Й. недвижим имот – частна общинска собственост
,а именно : 401,4/610 кв.м. дворно място ,цялото от 610 кв.м.
,съставляващо УПИ V-275 в кв. 28 по плана на гр.А. . Затова е предявил и насрещен иск за признаване собствеността му върху 401,4
кв.м. ид.части от дворното място ,както и на втория жилищен етаж от двуетажната
къща и на самостоятелния обект с идентификатор 00833.502.82.1.2.
Установено е от представите по делото доказателства ,че
дарението ,направено в полза на ответника Й. от неговите родители с нот. акт № ***/19**
г. е отменено на осн.чл. 227 ал. 1 ЗЗД -с влязло в сила решение по гр.д. №
126/1997 г. на ПРС С решение по гр.д. № 125/1999 година ответникът
е осъден да предаде на Й. и Г.Й.
владението върху ½ ид.част
от двуетажната масивна еднофамилна
жилищна сграда ,който имот по-рано му е бил дарен .Въз основа на това
решение е бил издаден изпълнителен
лист за предаване на владението ,което е
станало през 2002 г. – видно от
представения протокол на съдебния изпълнител при РС-Поморие.С решение по гр.д. № 146/2014 г. /също влязло в сила /
по описа на РС-Поморие е отхвърлен предявения от Х.Й. иск
за установяване по отношение на Г.Д. ,че Й. и собственик на 401,4/610
кв.м. от застроеното дворно място ,цялото от 610 кв.м. /предмет на настоящото
дело /.В мотивите на това решение /задължителни за съда и за строните по
настоящия спор на осн.чл.298-299 ГПК/е констатирана нищожността на сключения между Община Поморие и Х.Й. договор за продажба на 401,4/610 ид.части
кв.м. от дворното място /доколкото след
отмяната на дарението не е била налице предпоставка
общината да му продаде на ответника
общинско дворно място /.
При
тези доказателства правилен е изводът на
районния съд за неоснователност на
претенциите на ответника Й. /ищец по насрещния иск / относно собствеността на
част от дворното място и пристройката
към изградената в него жилищна сграда .
На
първо място ,както стана дума по-горе
договорът за продажба на дворно място – частна общинска собственост
,сключен по реда на ПМС № 235 през 1998 г. между ответника Й. и Община Поморие /за който се твърди ,че го е направила
собственик на част от дворното място /е нищожен ,тъй като не е била налице предпостаквата на §1 от
ПМС 235-т.е. не е налице положителна материалноправна
предпоставка ,за да възникне за Общината правото да продаде имот – частна
общинска собственост на лице ,построило в общинско дворно място сграда , доколкото
ответникът е загубил собствеността си
върху сградата след отмяната на дарението в негова полза .Това са и
констатациите на съда по влязлото в сила решение по гр.д. №146/2014 г. на ПРС ,констатирайки
нищожността на договора за продажба на
частна общинска собственост .Ето защо правилно Общината е констатирала също нищожността на този
договор ,което означава ,че имотът се е
върнал отново в патримониума й,при което с два договора – съответно от 2000 г.
и от 2004 г. е продала цялото дворно място на ищцата –ответница по насрещния
иск-собственик на построената в него двуетажна жилищна сграда Г.Д. ,която е станала негов изключителен собственик . Като собственик на дворното място тя е
станала собственик и на построената
незаконна пристройка –представляваща самостоятелен обект с идентификатор 00833.502.82.1.2. Това е така ,защото „разпоредбата на чл. 92 ЗС
въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението е налице
когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното
- чл. 63 ЗС. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният
режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата
юридическа характеристика. Чл. 92 ЗС ще намери приложение когато постройката
представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче
извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл.
97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на
строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на
разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на
правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За
такъв обект важат правилата на чл. 97 или 98 ЗС - той или следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му
свързване с друга главна вещ“-вж.реш. №
137/17.08.2010 г.постановено по реда на чл. 290 от ГПК гр.д. № 3594/2008 г. ,второ гражданско
отделение на ВКС.В настоящия случай процесната пристройка ,за която не е имало
отстъпено право на строеж от страна на
общината ,не е било издавано строително разрешение и е строена без строителни
книжа и която е изградена от родителите
на първия ответник Й. ,е станала собственост на собственика на терена
,доколкото представлява самостоятелен обект .Тъй като тя не е била изградена въз основа на
отстъпено право на строеж ,съсобствениците на построената в имота двуетажна
жилищна сграда не са можели да претендират за нея и недопустимо са я
включили в договора за доброволна делба от 1990 година ,доколкото те не са имали права над тази пристройка .Тя
по приращение е станала собственост на собственика на земята ,върху която е
построена .Поради това и договорът за
доброволна делба е недействителен по отношение на пристройката –включвайки
пристройката в делбената маса ,страните му са поделили сграда ,за която не са притежавали документ
за собственост и доколкото собственикът
на пристройката /който е собственик на земята
/не е участвал в делбата ,тя се явява нищожна по отношение на тази
пристройка.Затова и въззивникът Й. не
може да се легитимира като собственик на пристройката въз основа на договора за
доброволна делба от 1990 година .
Не проведено и пълно доказване на придобиването на собствеността върху пристройката и процесната част от
терена от страна на въззивника и въз
основа на другото придобивно основание ,твърдяно от него – придобивна давност
.Затова и решението в частта ,с която е отхвърлен насрещния иск ,също е правилно и следва да бъде потвърдено:
От
една страна ищецът по насрещния иск твърди ,че е придобил 401,4 кв.м. ид.части от имота въз основа
на придобивна давност ,като от 1998
г. го е владял ,закупувайки го от
общината .Този имот обаче е частна общинска собственост и след като договорът за продажба на ид.част от дворното място
,сключен между ищеца Й. и Общината е нищожен ,той не е произвел правните си последици и земята се е върнала отново в патримониума на
общината .Затова и Й. не е можел да
придобие имота-общинска собственост въз основа на давностно владение ,което се
отнася и до пристройката ,която е станала собственост на собственика на терена .Тук
не може да става дума за някакво добросъвестно вледение,последвало след
дарението и доброволната делба ,както се твърди във въззивната жалба .Всъщност дарението
не дава основание за добросъвестно владение върху терена и
пристройката ,тъй като те не са му
дарявани и не са били собственост на
дарителите .След отмяната на дарението с влязло в сила решение от 16.04.1998
г. Й. вече не е бил в кръга на
лицата по чл. 35 от ЗС ,имащи право да
закупят земята по реда на ПМС 235 .Поради това
и договорът за закупуване на ид.части от терена ,сключен на 12.08.1998 г. не може да бъде
основание за начало на давностно владение върху терена ,тъй като е нищожен , а и имотът е продължил да бъде общинска собственост и не
би могъл да бъде придобит по давност .След 2004 г. ,когато теренът е бил
продаден изцяло на ответницата по насрещния
иск Д. ,собственик и на построената в
него двуетажна жилищна сграда и на
пристройката/доколкото в договора с общината не е уговорено друго /, Й. също не е установил спокойно,непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесните имоти в рамките на давностния
срок,тъй като между него и собственика Д.
е имало непрекъснати спорове
–доказателства са представените копия от решения по дела ,водени между страните
по повод на процесния имот . В този
смисъл са били и показанията на разпитаните по делото свидетели ,които са
установили ,че през целия период заедно
със съдебните спорове , Д. винаги е
предупреждавала Й. да напусне целия имот
, а той е отказвал ,като дори е
заплашвал ищцата и баба й ,че ще запали имота и ще се разправя с тях по друг
начин .Ето защо правилно е отхвърлен насрещния иск на ответника .И тъй
като ищецът по него не е станал
собственик на процесния имот ,той не е можел да прехвърли на втория ответник Б. А.
повече права от притежаваните от него ,поради което правилно са уважени
първоначалните искове и по отношение на този ответник .
С
оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита въззивната жалба за неоснователна ,поради
което атакуваното решение следва да бъде изцяло потвърдено .Предвид изхода на
спора и на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по
делото пред настоящата инстанция ,които с оглед представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство .
Затова
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
172/01.12.2017 г. постановено по гр.д. № 18/2017 г. по описа на
Поморийския районен съд .
ОСЪЖДА
Х.Й.Й. ,ЕГН ********** от гр. А.,ул.“Ц. С.“ № ** и Б.Р.А.
,ЕГН ********** от гр. С., ж.к.“Л.“ бл.***, вх.*, ет. *, ап. ** да
заплатят на Г. Х.Д. ,ЕГН ********** гр.
А. ,ул.“Ц. С.„ № ** сумата 500/петстотин
/лева –разноски по делото пред настоящата инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.