О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ. С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
частно гражданско дело № 641 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 16099/27.05.2019 г., подадена от А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч., чрез адв.
В.Т., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 1515/17.05.2019
г., постановено по в. гр. д. №641/2019 г. по описа на ВОС, като бъдат присъдени
такива в полза на молителите в размер на 2000 лв., съобразно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна И.С., чрез адв. Т.Т., изразява становище за неоснователност на молбата. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивна жалба, подадена от И.В.С., чрез
пълномощник адв. Т.Т.,
срещу решение №58/07.01.2019г., допълнено с определение №2286/15.02.2019г.,
постановено по гр.д.№ 2181/2017г. по описа на Варненския районен съд.
С
Определение № 1515/17.05.2019 г. на ВОС производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната
жалба, на основание чл.264, ал.1 ГПК.
При постановяването на определението си,
съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски,
направено от въззиваемите страни А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч..
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай, производството е
прекратено поради оттегляне на въззивна жалба. За
подобна хипотеза разпоредбите на чл. 81 и на чл. 78, ал. 4 от ГПК не
установяват срок за предявяване на искането за присъждане на разноски.
Единствената възможност на ответниците при това
развитие на съдопроизводството е да реализират правото си да претендират
разноски с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК.
По тези съображения, съдът приема, че
искането за присъждане на разноски е направено своевременно от въззиваемите А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч., чрез адв. В.Т., с молба вх. № 16099/27.05.2019 г. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, се претендират разноски
в размер на 2000 лева. От представения по делото договор за
правна защита и съдействие № 130097 от 30.04.2019 г. се установява, че въззиваемите са заплатили в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лева.
С оглед постановеното прекратително
определение, са налице основанията на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на
разноски в полза на въззиваемите.
Насрещната страна И.С., чрез адв. Т.Т. своевременно е
направила възражение за прекомерност на претендираното
от А.Р.М.
Ал С. и Н.А.Ч. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението е основателно и
претендираното възнаграждение следва да бъде
редуцирано до минималното такова, определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При цена на
предявения иск в размер на 38 309,30 лв., минималното адвокатско
възнаграждение за А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч. възлиза
на 1656,96 лв. общо (за всеки по 828,48 лв.), поради което следва да се
редуцира до този размер.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и
определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени
такива в полза на въззиваемите в размер на 1656,96
лева.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 1515/17.05.2019 г., постановено по в. гр. д. №641/2019 г. по
описа на ВОС в
частта за разноските, като:
ОСЪЖДА И.В.С., родена на ***г. в гр. Новосибирск, Русия, гражданин на Ирландия, паспорт
№ LB11204915, издаден на
25.05.2017г. да заплати на А.Р.М. Ал С., роден на *** г. в гр. Багдад, Ирак, поданик на Кралство
Швеция, с ЛНЧ ********** и Н.А.Ч., родена на *** г. в Казахстан – СССР, гражданин на
Руската федерация, с ЛНЧ **********, и двамата с адрес в гр. Варна, ул.
„Студентска“ №12, бл. 12, ет. 16, ап. 109, сума
в размер на 1656,96 лева (хиляда
шестстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 5 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.