Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,….19...декември….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на двадесет и шести НОЕМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ИВАЙЛО…ЦВЕТКОВ,…като…разгледа……
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…843...…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от „***“-ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***, чрез процесуалния представител юрк.К.С., срещу
съдебно решение №276/13.02.2019г., постановено от Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІІ-ти гр.с-в по гр.д.№5371/2018г. по описа на същия съд, в
частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 от ГПК от „***“-ЕООД против Н.М.К., установителни
искове за сумата от 2148.64лв. – договорна лихва и 3750лв.- възнаграждение за
допълнителен пакет услуги от 13.06.2016г. към договора за потребителски кредит.
Във въззивната
жалба се твърди, че в обжалваната част
решението е неправилно и се прави се искане
да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което
да уважи исковата претенция.
Ответникът по въззивната жалба – н.М.К. не е подал писмен
отговор на същата.
Страните не са
направили доказателствени искания.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди
събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от ***“-ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.София, ***, чрез процесуалния представител юрк.К.С.,
срещу съдебно решение №276/13.02.2019г., постановено от Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІІ-ти гр.с-в по гр.д.№5371/2018г. по описа на същия съд, в
частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 от ГПК от „***“-ЕООД против Н.М.К., установителни
искове за сумата от 2148.64лв. – договорна лихва и 3750лв.- възнаграждение за
допълнителен пакет услуги, е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№5371/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, от „***“-ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, чрез процесуалния
представител юрк.К.С., срещу съдебно решение №276/13.02.2019г.,
постановено от Плевенски районен съд,
Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в по гр.д.№5371/2018г. по описа на същия съд,
в частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422 от ГПК от „***“-ЕООД против Н.М.К., установителни
искове с обща цена 11168.64лв.(единадесет хиляди сто шестдесет и осем лв. и
64ст.)
В исковата молба се твърди следното:
Между страните е
сключен договор за потребителски кредит №***/13.06.2016г, за сумата от 5000лв.
и срок на договора -24 месеца.; ГПР- 49,89%, годишен лихвен процент- 41,17%. и
лихвен процент на ден- 0,11%. Общият размер на задължението по кредита е сумата
от 7418,64лв., с месечна вноска от
309,11лв. с падеж- 14- то число на месеца. Ответникът е бил запознат с цената
на кредита при сключването на договора и с условията по него, вкл. и за
задължението си да върне заетата сума. От страна на ответника е закупен и пакет
от допълнителни услуги, с уговорено
възнаграждение по този пакет от 3750лв.
и месечна вноска от 156,25лв. Общият размер на задължението по договора за кредит и закупеният пакет от допълнителни
услуги, е в размер на 11 168,64лв., с месечна вноска от 465,36лв. Ответникът е
запознат с ОУ, които са му били предоставени за подпис. Предоставената
информация на ответника при сключването на договора е била ясна и разбираема. От
страна на кредитодателя, е налице изпълнение на задълженията по договора за
кредит и същият е превел на ответника
сумата от 5000лв. По договора, от страна на длъжника няма изпълнение и няма
погасване на нито една от месечните вноски. Въз основа на уговореното в
договора, при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на уведомления до
длъжника. Поради неизпълнение, на 13.6.2016г, договорът е прекратен и обявена
неговата предсрочна изискуемост, за което на 14.09.2016г., е изпратено
уведомление до длъжника. На основание чл. 12,3 от ОУ, при прекратяване на
договора, кредитополучателят дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, вкл. и възнаграждението по закупен пакет допълнителен услуги,
лихви за забава и такси. Претендираната сума от 11 168,64лв., включва сумата
от 5000лв.- главница по договора за кредит, сумата от 2148,64лв.- договорна
лихва и сумата от 3750лв.-
възнаграждението по закупен допълнителен пакет услуги. Въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 7266/2017г. . на ПлРС. Прави се искане
съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът Н.М.К.,
дължи сумата от 11 168,64лв., въз
основа на договор за потребителски кредит №***/13.06.2016г. и закупен пакет
допълнителен услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Изрично се посочва, че не се претендира
установяване дължимостта на лихва за забава, в размер на 25,90лв. Претендират
се разноски.
Към исковата молба
са представени писмени доказателства.
Ответникът Н.М.К., редовно призован, не е подал писмен
отговор на исковата молба, не е изразил становище и не е представил
доказателства.
Плевенският
районен съд, ХІІ-ти гр.с-в, се е произнесъл със съдебно Решение №
276/13.02.2019г., с което е постановил следното:
Признал е за установено
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Н.М.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА „***” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ***, сумата от 5000лв.
главница, дължима по договор за потребителски кредит №***/13.06.2016г.
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 14.09.2017г.,
до окончателното й заплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №4756/18.09.2017г.. по ч. гр.д.№7266/2017г., на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до ПЪЛНИЯТ предявен размер
от 11 168,64лв., включващ сумата от 2148,64лв.- договорна лихва и сумата
от 3750лв.- възнаграждение по закупен допълнителен пакет услуги от 13.06.2016г,
към договора за потребителски кредит, е
отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил е основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н.М.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***”
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, сумата от 144,67лв. съставляващи
направени по настоящето дело разноски и сумата от 122,37лв.- съставляващи направени разноски по ч.гр.д.№
7266/2017г. на ПлРС.
Обезсилил е частично, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение №4756/18.09.2017г.. по ч. гр.д.№7266/2017г на ПлРС, за сумата от
25,90лв.—лихва за забава, за периода 15.07.2016-13.03.2016г.
В частта, в която
исковата претенция е уважена и в частта, в която заповедта за изпълнение е
обезсилена, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната
част, в която е отхвърлен иска за сумата
от 2148.64лв. – договорна лихва и за сумата от
3750лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, въззивният съд приема, че постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е
постановено по допустим установителен
иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния
едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното :
Между въззивния жалбоподател „***“-ЕООД със
седалище в гр.София и ответника по
въззивната жалба Н.М. К. с постоянен адрес ***,
са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9
и сл. ЗПК, със следните параметри:сума на кредита-5000.00лв;срок -24 месеца;
размер на вноската-309.11лв; падеж на вноската -14 ден от месеца; ГПР-49.89%;
ГЛП-41.17%; лихвен процент на ден -0.11%; Общо задължение по кредита-7418.64лв.
Длъжникът не е извършил погасителни
плащания.
. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и пр. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява,
че преобладаваща част от законно регламентираното съдържание на договора е
налице. Въпреки това, процесният договор
за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния
договор, кредиторът е посочил като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване
на заема, но липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %
/.Поради това, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Т.е. ГПР представлявайки общ израз на всичко дължимо по
кредита , от което следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.От съдържанието на процесния договор се установява,
че при него липсва яснота относно посочените обстоятелства. Посочва се лихвен
процент по заема ,който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Пред
вид на горните обстоятелства, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22,
вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици. Съобразно разпоредбата
на чл.
23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.Съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора. В настоящия случай с оглед недействителност на договора
за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за
допълнителен пакет услуги.
Между
страните е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3750лв. Това
възнаграждение, което потребителят се е задължил да заплаща на кредитора за
предоставения му пакет от допълнителни услуги, според съда е прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. Преди всичко предоставените услуги не са изчерпателно изброени в договора,
както предвиждат императивните
разпоредби на ЗПК и не е формирана цена на всяка от услугите. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В
случая в Договора за потребителски кредит, сключен между страните по делото не
са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги (л.24 и сл. от делото) са изброени видовете услуги, които
може да ползва потребителят, но липсва клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги ,към договора за
потребителски кредит.От това следва,че не е изпълнено изискването на чл.10а.
ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси
или комисионни и размера на съответната такса или комисионна. В противоречие на императивното правило на
чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Освен това, заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги от страна на потребителя е предварително,
т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" ,като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Следователно налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 3750 лв, поради което тази
уговорка се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
краен правен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния, поради
което в обжалваната част решението следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният
е изложил пространни мотиви, съдържащи правилни фактически и
законосъобразни правни изводи, които се споделят от въззивната инстанциявисъдпървоин
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни
по съображенията, изложени по-горе. Същите са обсъдени в мотивите на
обжалваното решение и изводите на първоинстанционния съд се споделят напълно от
въззивната инстанция.
Тъй като въззиваемият не е претендирал и доказал
разноски, Ос не присъжда такива за въззивната инстанция.
Съгласно
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №276/13.02.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№5371/2018г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: