СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "В" въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
при участието на секретаря Юлия
Асенова, разгледа докладваното от мл. съдия Коева въззивно гражданско дело № 13777 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 448263 от 11.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 82768 по описа за 2017 г. по описа на СРС, ГО, 157-и
състав частично са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца “Т.С.”
ЕАД срещу ответника Р.Б. Й.-А.искове като е признато за установено на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 1201, 88 лв. представляваща цена за доставена топлинна енергия за
имота – апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к. *******за периода
01.07.2014 г. 0 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до
плащането,, сумата от 42,60 лв. – главница за дялово разпределение за периода
м. 06.2014 г. – м. 05.2015 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до плащането,
сумата от 297 лв. – обезщетение за забава на задълженията за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2015 г. до 17.08.2017 г. и сумата от 10,94 лв. –
обезщетение за забава на задължението за дялово разпоределение за периода от
01.08.2014 г. – 17.08.2017 г. С решението са отхвърлени предявение искове,
както следва : за главницата за топлинна енергия над 1201,88 лв до пълния
предявен размер от 3360,46 лв. и за периода 01.05.2013 г. – 30.06.2014 г.,
както и искът за лихва върху главницата за потребена топлинна енергия над 297
лв до пълния предявен размер от 830,10 лв. и за периода от 15.09.2014 г. 0
14.09.2015 г.
Първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени предявените искове като необжалвано от ответника е
влязло в сила.
Недоволен от постановеното решение е
останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба
срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Въззивникът
поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е взел
предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия и Решение № ОУ – 026/11.05.2002г. на ДЕКЕВР, че месечната дължима сума
на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна
консумация за периода цена на топлинната енергия. Поддържа, че
съдебно-счетоводната експертиза дава вярно зазключение относно дължимите суми,
начислени на база реално потребление на топлинна енергия, с включени
изравнителни сметки за периода, като последните изравнителни сметки са станали
изискуеми именно в процесния период. Искането към съда е да отмени решението на
СРС в обжалваната част и да уважи изцяло исковете като основателни и доказани. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от
третото лице-помагач “Н.И.” ООД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Предмет на настоящото въззивно производство е дължимия размер на
претендираните вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема
следното:
Действащата през процесния
период нормативна уредба - чл. 155, ал.
1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от
ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1
или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски
/равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на
тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени
с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния
период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.)
са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези
задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД,
когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало, т. е за процесиите главници, по отношение на които се прилагат
общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от
деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Последната
редакция на ОУ за продажба на ТЕ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г., чл. 32 и чл. 33 дават следната регламентация:
В чл.
32, ал. 2 от ОУ е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период КИ на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Според чл. 33, ал. 2 Клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество ТЕ за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на Продавача.
Според чл. 33, ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2.
Издаването
на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и
вземанията на "Т.С. " ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. "в" ЗЗД,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода 05.2013
г. - м. 04. 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ЕПК е подадено на 24.08.2017 г.
и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 24.08.2014 г. като това
обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща/и фактура/и.
Издаването на такава фактура/и не променя настъпването на изискуемостта по
отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по
делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на
изравнителната сметка, т. е. в резултат от изравняването да е възникнало
задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в
30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
дружеството.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд е взел предвид именно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която самият
въззивник твърди, че дава вярно заключение, като исковете са уважени като са
събразени посочени горепосочените разпоредби.
Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният
извод до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните
съждения на първоинстанционния съд и липсват други доводи във въззивната жалба,
дейността на настоящата съдебна инстанция е изчерпана и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция
има въззиваемата, такива обаче не са били поискани от нейна страна и липсват
доказателства да са били сторени, поради което не следва да бъдат присъждани.
С оглед на цената на
предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 448263 от 11.07.2018 г., постановено по гр.
дело № 82768 по описа за 2017 г. по описа на СРС, ГО, 157-и състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Нелбо инженергинг“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.