Решение по дело №2229/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                      11.10.2018 г.    град Стара Загора

 

В     И М Е Т О    Н А   Н  А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На осми октомври                     Година 2018  

В публично заседание в следния състав:

 

                                    Председател: БЛАГА БОЗОВА 

 

Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА

Прокурор:  ……………………

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА 

а.н.дело № 2229 по описа за 2018 година, съобрази следното:

 

Производство е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-002655 от 09.07.2018 година на началник сектор към ОДМВР Стара Загора сектор „Пътна полиция” Стара Загора.

Жалбоподателят Б.И.К. *** моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Стара Загора е редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, намира за установено следното:

     Съдът, намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

     Жалбата е неоснователна.

     Жалбоподателят е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Х 0879 ВС.

     Жалбоподателят е многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата – видно от справка за нарушител от региона – лист 14-25 от делото.

     На 30.01.2018 година, в 21.46 часа, по път I-5 км.239+300, община Стара Загора, до бензиностанция Лукойл, посока север - юг, е заснет със Си трафик система лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Х 0879 ВС, движещ се със скорост 103 км.ч. /след приспаднат толеранс от 3 км.ч./, при разрешена за участъка с пътен знак „В 26” от 60 км.ч.

     Бил издаден електронен фиш за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП с нарушител жалбоподателят.

     Жалбоподателят подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на горните дата и място автомобилът му е управляван от А.Д.К.. Въз основа на това, издадения ЕФ срещу жалбоподателя е анулиран.

     Подадена е декларация и от А.Д.К., в която същата декларирала, че управлявала процесното МПС на горецитираните време и място.

     В хода на административното производство било установено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на А.К.е изтекло на 11.10.2010 година.

Свидетелката С. – младши автоконтрольор при ОД МВР Стара Загора във връзка със служебните си правомощия, в  присъствието на колегите си свидетелите В. и К., съставила на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/ бланков номер  242743 от 26.04.2018 г., връчен надлежно на жалбоподателя.

Жалбоподателят е вписал в АУАН, че няма възражения.

АУАН е съставен за нарушение по чл.102 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Въз основа на този АУАН, на 09.07.2018 г. е издадено атакуваното НП, за това, че жалбоподателят на 30.01.2018 година, около 21,46 часа, по път I-5 км.239+300 община Стара Загора, в посока юг, е допуснал управление на собственото си моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Х 0879 ВС, от водач - А.Д.К., като срокът на валидност на нейното свидетелство за управление е изтекъл на 11.10.2010 година. От двамата са попълнени декларации по чл.189 ал.5 и чл.188 от ЗДвП. И двамата в декларациите декларират, че горепосоченото моторно превозно средство на горните дата и място e управлявано от А.Д.К..  

С атакуваното наказателно постановление /НП/ жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 100.00 лева.

Възприетата в НП фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните писмени доказателстваq приети в съдебно заседание на 08.10.2018 година и показанията на свидетелите С., В. и К.. Показанията са изцяло непротиворечиви, убедителни, логични като свидетелите добросъвестно възпроизвеждат случая. Съдът няма основания да не кредитира с доверие показанията.

Всички събрани по делото доказателства са убедителни и логични и по несъмнен начин установяват изложената в НП фактическа обстановка. 

    При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е санкционирал жалбоподателя за извършено виновно нарушение по чл.102 т.1 от ЗДвП, изразено в това, че на 30.01.2018 година, около 21,46 часаq по път I-5 км.239+300 община Стара Загора, в посока юг, допуска управление на собственото си моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Х 0879 ВС от водач А.Д.К., като срокът на валидност на нейното свидетелство за управление е изтекъл на 11.10.2010 година и че нарушението се установява по несъмнен начин от декларациите по ЗДвП. 

    Разпоредбата на чл.102 от ЗДвП сочи, че: ”„На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство:

Точка 1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство”.

В настоящия случай се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е собственик на лекия автомобил и че същият на процесните дата и място е управляван от Анка Костадинова, като срокът на валидност на нейното свидетелство за управление на моторно превозно средство е изтекъл на 11.10.2010 година.

В разпоредбата на чл.150 от ЗДвП сочи, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.4. От друга на чл.150а от ЗДвП сочи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В този смисъл водачът на процесния лек не е притежавал валидно СУМПС, като е управлявал МПС, собственост на жалбоподателя. Текстът на чл.171 т.2а от ЗДвП е категоричен - "лице непритежаващо.."

Вярно е, че в съдебната практика е налице спор кои водачи се включват в групата "непритежаващи съответно свидетелство за управление" и дали там влизат и тези с изтекъл срок на СУМПС. Част от съдебните състави приемат, че без подновена книжка водачът е неправоспособен. /относно тълкуването на понятието "неправоспособен водач" /виж и съдебна практика – решение № 15 от 19.01.2018 г. по анд 560/2017 г. ; решение 367/10.10.2017 г. по адм.дело 457/2018 г. и двете на  на Административен съд Добрич; решение от 23.12.2013 година по анд № 799/2014 г. на РС Горна Оряховица и други/. Други съдебни състави приемат - правоспособен е, ама няма валидно свидетелство за управление на МПС.  Съдиите на Върховния касационен съд третират проблема през призмата на наказателното право заради престъплението по чл.343в от Наказателния кодекс - за шофиране без книжка. Според ВКС (Решение №44/19.02.2013 по дело №2161/2012 на ВКС, НК, I н.о.), шофьорите осъществяват престъпление по чл.343в, ал.2 ако в едногодишен срок от наказването им по административен ред продължават да управляват МПС без "подновено" СУМПС - т.е. книжката с изтекъл срок се приравнява на липсваща такава. Именно тази съдебна практика споделя настоящия съдебен състав.

Съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин нарушението и автора му.

В случая правилно административнонаказващият орган е определил наказанието на жалбоподателя  на основание чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.102 от ЗДвП.

     Чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лева.

     Атакуваното НП припокрива в необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран и да организира адекватно защитата си.

     Съдът не констатира при съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на незаконосъобразност налагаща отмяната му на процесуално основание.

Наложеното наказание е в размер съобразен с визирания минимален в санкционната норма и не са налице основания за корекция на наказанието.

Ето защо атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

     Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-002655 от 09.07.2018 година на началник сектор към ОД МВР Стара Загора сектор „Пътна полиция” Стара Загора, с което на Б.И.К. *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.

 

                        СЪДИЯ: