ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
1207
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение- девети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д. № 1407/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т.1 вр. чл. 415ал.5 от ГПК.
Жалбоподателят ЕТ „Имекс-С-С. А.“ с представляващ С. А. А., с ЕГН **********, моли да бъде отменено Определение № 5089/27.05.2020г. на РС-Пловдив,ХХІІ гр. състав. Заявява, че до днес 02.06.2020г. не бил получавал съобщения от съда по това дело и счита, че не е надлежно призован и не му е съобщавано, както и че таксата за издаване на заповед за изпълнение е платена от него.В тази насока,моли съда, да продължи срока за корегиране на допуснати нередовности и завеждане на гражданския иск от адв. П. Б., надлежно упълномощен поделото.Заявява, че пропускане на срокове от адвокат е меко казано нередно, както и че адв. П. Б. в момента е в болница на лечение.Заявява, че жалбата му е във връзка с наложеното извънредно положение в България, което затруднявало следенето на различни срокове; както и че би трябвало да получи съобщения, от кога тече нов срок.
С писмен отговор от насрещната страна Б. Р. Б., с ЕГН **********, като ЕТ „Б.-Б. Б.“, се оспорва частната жалба като неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна-заявител/кредитор, в законния срок по чл.275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, въззивният съд разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното определение в хипотеза на чл. 415 ал. 5 от ГПК като обезсилва изцяло издадената Заповед № 1051 от 13.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 834/2020 г. по описа на ПРС, и прекратява производството по ч.гр.д. № 834/2020 г. по описа на ПРС, районният съд приема, че в едномесечния срок, за който е дал указания на заявителя, съгласно чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, не е постъпила искова молба от негова страна.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, че в указания от него едномесечен срок, кредиторът/заявител не е предявил иск срещу длъжника, поради което и са били налице предпоставките по чл. 415 ал. 5 от ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение изцяло, съответно, за прекратяване на образуваното пред районния съд заповедно производство – по ч.гр.д. № 834/2020г.по описа на РС-Пловдив.
В т.н.,въззивният съд намира за безспорни констатациите, че разпореждането на районния съд по чл.415 ал. 1 от ГПК, с което на заявителя е указано, че може да предяви установителен иск за вземането си, е връчено на последния на дата 06.03.2020г. чрез процесуалния му представител адв. П. Б., видно от разписка от съобщение, /лист 26 от ч.гр.д.№834/20г./; като връчването е редовно, съгласно чл. 51 ал. 1 от ГПК. Адв. П. Б. е представил надлежно пълномощно по отношение на заявителя/кредитор, /лист 7 от ч.гр.д.№834/20г./.
Въззивният съд намира за безспорно и обстоятелството, че едномесечният срок за предявяване на иска от заявителя и представяне на доказателства за това започва да тече от датата следваща датата на получаване на съобщението – 06.03.20г. и би следвало да изтече на 06.04.20г. Но, при условия на извънредно положение, предвид разпоредбите на чл. 3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г. и параграф 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март2020г.Q/обн.ДВ от 09.04.2020г./, процесуалните срокове спират да текат от момента на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020г. и продължават да текат считано от 17.04.2020г./след изтичането на 7 дни от обн. на ЗИД в ДВ-09.04.2020г./.
При което и в настоящия случай, след 06.03.2020г. е започнал да тече срок за предявяване на установителния иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК, който срок е спрял да тече на 13.03.2020г. и оставащите до пълното му изтичане 24 дни /от 13.03.2020г. до 06.04.2020г./ се изтекли на 10.05.2020г., /считано от 17.04.2020г./. Въззивният съд констатира, че безспорно е обстоятелството, че до тази дата 10.05.2020г., /а и до датата на обжалваното определение – 27.05.20г./, по делото няма данни за предявен иск, от страна на заявителя/кредитор срещу длъжника. Поради което и са налице предпоставките по чл. 415 ал. 5 от ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и съответно за прекратяване на заповедното производство. За тези неблагоприятни последици от неговото бездействие, заявителят изрично е предупреден с полученото от неговия пълномощник Разпореждане от 24.02.20г., с дадени указания по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Предвид изложените обстоятелства въззивният съд намира за изцяло неоснователни направените в частната жалба оплаквания. От извършената служебно проверка от въззивния съд не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила от страна на районния съд при постановяване на обжалваното определение. В т.н. откога тече нов срок, постановява законът, в случая, горецитираният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, като съдът е извършил всички вменени му задължения по уведомяване на заявителя чрез пълномощника му, като незнанието на закона не носи положителни последици за страната.
Следва да се посочи, само за пълнота на изложението, и че, поначало, искане за продължаване на срока за завеждане на граждански иск от адв. П. Б., надлежно упълномощен по делото, би следвало да се предяви пред заповедния съд,в случая, но и преди изтичане на законния и определен от съда срок, и при наличие на уважителни причини, /арг.чл. 63ал.1от ГПК/.
Поради което въззивният съд намира, че обжалваното определение като законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК вр.чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито заседание на 27.05.2020г. Определение № 5089 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХХІІ гр. състав, по ч.гр.дело № 834/2020г. по описа на РС-Пловдив.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/