№ 26
гр. Кърджали , 30.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка И. Дечева Запрянова
при участието на секретаря КОНСТАНТИНА Д. КИРЕВА
като разгледа докладваното от Здравка И. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200395 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 002165/ 04.01.2021г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание по чл.178Е от ЗДвП глоба в размер на 100лв. на А. А. Г. от гр.Момчилград с ЕГН
********** за извършено нарушение в гр.Кърджали на 28.11.2020г.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателката Г., която моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, неоснователно и противоречащо на закона. Твърди, че й бил съставен
електронен фиш от полицейски служител Б. Р. М. за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от
ЗДвП, поради което на основание чл.186 вр.чл.178 й била наложена глоба в размер на 50лв.
Тъй като възразила срещу съставения й фиш, й бил съставен АУАН и въз основа на него
наказателно постановление, за което е санкционирана с глоба 100лв. Настоява и, че не е
допуснала посоченото административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована, не явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход
по същество моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно. Настоява,
че квалификацията на нарушението е неправилна, както и е нарушено правото й на защита,
защото първо е санкционирана с глоба 50лв., а при нейното оспорване е наложена санкция
от 100лв. Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от Началник сектор ПП- Кърджали при ОДМВР-
Кърджали, с което оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. Моли съда да
потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от юрисконсулта на ОДМВР-
1
Кърджали, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение като счита същото за завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 28.11.2020г. свидетелят Б.М.- служители в
сектор „Пътна полиция“- Кърджали, бил на работа. По този повод около 11.00ч. се намирал
в района на пазара, където видял лек автомобил марка „Форд С-Макс“ с рег.№ К4554АТ,
който бил паркиран на входа на парк „Арпезос върху тротоарната площ, която не била
обозначена по никакъв начин нито със знак, нито с маркировка от собственика на пътя. По
това време МПС- то нямало водач, поради което свидетелят М. съставил в отсъствието на
водача Уведомление за съставяне на глоба с фиш за неправилно паркиране, което закрепил
към чистачките на автомобила. Няколко минути по- късно към полицейския служител Б.М.
се приближил свидетеля Д.Г., който попитал първия дали не може да му се махне фиша.
Получил отрицателен отговор, както и обяснение, че съставеният фиш ще бъде изпратен на
адреса на собственика на автомобила. Така бил съставен Глоба с фиш серия GT № 542578
по чл.94 ал.3 от ЗДвП за това че в гр.Кърджали парк Арпезос Север на 28.11.2020г. в 11.00ч.
паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места определени от
администрацията или от собственика на пътя, с което му е наложено 50лв. глоба. По- късно
в сектор „Пътна полиция“- Кърджали постъпило възражение от жалбоподателката Г.,
поради което свидетелят М. на 12.12.2020г. в присъствието на колегата си В.Т. съставил акт
за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя А.Г. в нейно
присъствие, който бил подписан с възражение. На тази база на 04.01.2021г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100лв. на основание чл.178Е от ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени
от свидетелите Б.М. и В.Т., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени
доказателства- АУАН № 2165 от 12.12.2020г., чиято доказателствена сила на основание
чл.189 ал.2 от ЗДвП не бе оборена, Глоба с фиш серия GT № 542578 и Възражение вх.№
292000-18126 от 08.12.2020г. Прочее тези доказателства частично съответстват и на
показанията дадени от свидетеля Д.Г. досежно датата на случилото се, мястото, както и кой
е управлявал автомобила. Настоящата съдебна инстанция не кредитира показанията на този
свидетел, тъй като те не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, и
поради заинтересоваността му от изхода на делото, тъй като е съпруг на жалбоподателя по
делото и е логично да поддържа защитната му теза.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде
2
разгледана по същество, тъй като е подадена на 24.03.2021г. до административно-
наказващия орган, т. е. спазен е законоустановения 7-дневен срок от датата на връчване на
наказателното постановление, което е станало на 19.03.2021г. Както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно връчени
според задължителните реквизити на ЗАНН. Посоченият за нарушен текст на чл.94 ал.3 от
ЗДвП задължава „За престой и паркиране в населените места ППС да спират възможно най-
вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на МПС върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най- малко 2метра за преминаване на пешеходци.”
Фактическият състав обаче на санкционираното нарушение се съдържа в нормата на чл.178е
от ЗДвП, според която се наказва с глоба от 50 до 200лв. лице, което паркира пътно превозно
средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и
на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Безспорно се доказа от
събраните по делото доказателства, че лек автомобил марка „Форд С-Макс“ с рег.№
К4554АТ на датата 28.11.2020г. е паркиран в нарушение на правилата за движение по
пътищата уредени с чл.178е от ЗДвП. При тези обективирани данни и липсата на
установяване, че на посоченото място- тротоар, в населеното място гр.Кърджали, към датата
на деянието е разрешено паркирането, за което обстоятелство тежестта да го докаже лежи
върху жалбоподателя, то издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно,
тъй като е извършено описаното административно нарушение. При определяне на
наказанието обаче не са взети всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Видно
от Справка за нарушител/ водач, жалбоподателката Г. при над 20- годишния стаж като водач
на МПС е била санкционирана само с едно наказателно постановление, поради което следва
да се измени размера на наказанието към минимално предвидения размер от глоба 50лв.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Предвид изхода на делото- изменено наказателно постановление, отговорността за разноски
3
по делото, направени от административно наказващия орган, е в тежест на жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че в производството пред настоящата инстанция са приложи
правилата на ЗАНН. Доколкото в този законов акт не са налице правила за разноски, то
съгласно чл.84 от него са приложими правилата на НПК, в случая чл.189 и чл.190. Поради
това Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе с Тълкувателно решение № 3
от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на ВКС, което не е изгубило своето значение, тъй
като посоченият текст не е отменен. С него е уреден и въпроса с разноските при
потвърждаване или изменение на наказателното постановление, какъвто е и настоящия
случай. Възлагането съгласно цитираното Тълкувателно решение на разноските зависи от
това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено. Ако то е
потвърдено или изменено, какъвто е и настоящият случай, то разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.
Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на
80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и
правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено
становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските
за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото
лице, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1300- 002165/ 04.01.2021г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание по чл.178Е от ЗДвП на А. А. Г. от гр.Момчилград с ЕГН ********** за
извършено нарушение в гр.Кърджали на 28.11.2020г., като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание глоба от 100лв. на 50лв.
ОСЪЖДА А. А. Г. с адрес **** с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР- Кърджали сумата
от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4