№ 9
гр. Тетевен, 06.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
Образувано е по искова молба на М. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
село, област Ловеч, община Тетевен, ул. „улица“ №6 и Д. М. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес в с. село, област Ловеч, община Тетевен, ул. „улица“ № 6, чрез адв. С. Х. от
ЛАК, срещу: А. С. Мохайлова с ЕГН **********, c постоянен адрес в с. село, област Ловеч,
община Тетевен, ул. „улица“ № 6; А. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Бабинци, област Ловеч, общ. Тетевен, ул. „улица“ № 24 и Д. А. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. село, област Ловеч, община Тетевен, ул. „улица“ № 6.
В исковата молба се твърди, че ищецът и брат му А. Д. М. - наследодател на
ответниците, починал на 17.10.2023 г., съгласно удостоверение за наследници с Изх.
№***/20.10.2023 г. /Приложение № 1/ са собственици на имоти, съгласно Нотариален акт за
признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка от 08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г.,
вписан в Служба по вписванията гр. Тетевен вх. рег. № 1106 от 08.06.2021 г, акт № 66, том
IV, дело № 681/2021 г., с който М. М. и брат му А. М. са признати за собственици по
давностно владение и наследство от родителите им Д. М. М. и Радка А. М., двамата бивши
жители на с. село, община Тетевен, област Ловеч, а именно имоти, както следва:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по КККР на с. село, одобрени със
Заповед № РД - 18-1790/30.10.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение. Адрес на
поземления имот: с. село, п.к. 5733, ул. „улица” № 6, с площ от 1026 кв.м. /хиляда двадесет и
шест квадратни метра/. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Предишен идентификатор: НЯМА. Номер по
предходен план: 405, квартал: 52, парцел: VII. Съседи: *******.1513, 07357.701.404,
*******.717, *******.1466, ведно с построените в имота:
СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.1 /нула, седем, три, пет, седем, точка, седем,
нула, едно, точка, четири, нула, пет, точка, едно/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1790/30.10.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК. Последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение. Адрес
на поземления имот: с. село, п.к. 5733, ул. „улица” № 6. Сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 07357.701.405. Застроена площ: 86 кв.м. /осемдесет и шест квадратни
метра/. Брой етажи: 1 /един/, Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни.
1
Предназначение: жилищна страда еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер по
предходен план: няма и
СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.2 /нула, седем, три, пет, седем, точка, седем,
нула, едно, точка, четири, нула, пет, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1790/30.10.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК. Последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение. Адрес
на поземления имот: с. село, п.к. 5733, ул. „улица” № б. Сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор **********. Застроена площ: 90 кв.м. /деветдесет квадратни метра/.
Брой етажи: 2 /два/. Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни. Предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план:
няма.
На следващо място в исковата молба се сочи, че сграда с идентификатор
07357.701.405.2., в КККР на с. село, одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп.
Директор на АГКК е нанесена като едно сграда, но в регулационния план на с. село от 1979
г., са били две отделни жилищни сгради, което е видно от приложената скица изх. № 101от
30.09.1988 г. издадена от техническа служба при Кметство с. село, строени през различен
период от време. Твърди се, че през 1983 г. общият наследодател Д. М. М. е построил
жилищна сграда, състояща се от гараж и кухня, от горе над тях две стои и една таванска
стая, като тази жилищна сграда била разположена на калкан със съществуващата жилищна
сграда, отразена в КККР с идентификатор 07357.701.405.1, но с отделен покрив.
Още тогава общият наследодател М. е поделил къщите между синовете си, като
новата къща е казал, че е за ищецът М. Д. М., а за брат му А. М., остава в къщата, в която са
живели. Със съгласието на баща му, през 1986 г. М. М. е решил да разшири новата къща със
съзнанието, че тя ще остане за него. След като през същата година заживял на съпружески
начала с Д. М., лично с негови средства е достроил, гараж до него баня с тоалетна и коридор,
от горе над тях две стаи на етажа и две тавански стаи. Завършил е строежа през 1988 г.
Достроената част била отразена в регулационния план като отделна къща със същата площ и
параметри, като построената преди това през 1983 г. от баща му Д. М. М. жилищна сграда,
като е съединил двете къщи и изградил общ покрив.
Сочи, че за осъществяване на достъп до етажа изградил външни стълби и тераса. При
нанасянето на тази къща в плана на селото се установило, че външните стълби и терасата
изцяло попадат в съседния имот. За узаконяването на новата къща се наложило ищецът М.
М. да закупи съседния имот - незастроен с нотариален акт за покупко-продажба № 133, том
I, дело № 317/1989 г. Предвид горното Сградата нанесена в КККР на с. село с идентификатор
07357.701.405.2 се състои от два гаража, заедно с кухня, баня и тоалетна на нивото на
гаражите и коридор, четири стаи на етажа над гаражите и три тавански стаи.
На следващо място в исковата молба се твърди, че до смъртта на наследодателите им
Радка А. М., починала 01.06.2004 г. и Д. М. М., починал на 17.12.2008 г., непрекъснато не
обезпокояван от никого, М. Д. М. е владял заедно със съпругата си Д. М. М. в режим на СИО
от 1989 г. повече от 19 години достроената с лични средства част, представляваща
половината или ид.ч. от цялата СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.2, а и след смъртта
им, между него и брат му А. М. не е имало спор, че е тази част от жилищната сграда е
изградена лично от ищецът, а не е придобита по наследство от родителите им. По тази
причина имайки пълно доверие, ищецът М. М. е издал пълномощно на брат си А. М., за пред
нотариус, с което да го снабди с документ за собственост /нотариален акт/ за това, което
всеки от тях притежава след придобиване на правата им от Радка А. М., починала 01.06.2004
г. и Д. М. М., починал на 17.12.2008 г. В издадения констативен нотариален акт за
собственост на 08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на
нотариус Румяна Вутева, рег. № 392 по рег. на НК с район на действие РС-Тетевен, върху
сграда с идентификатор 07357.701.405.2, на А. Д. М. и М. Д. М. били признати равни права
2
въпреки, че жилищна сграда с идентификатор 07357.701.405.2 е изградена лично от ищецът
с негови средства със съгласието на родителите им е владяна от него и съпругата му до
тяхната смърт и без противопоставянето от страна на брат му след смъртта на родителите
им.
Сочи се, че от много години на практика А. М. починал на17.10.2023г., е владял и
ползвал, половината от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07357.701.405 и изцяло
СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.1, а ищецът М. М. владял и ползвал половината от
поземлен имот с идентификатор 07357,701.405 и цялата СГРАДА с идентификатор
07357.701.405.2, за което фактическо положение между ищецът и брат му до издаването на
нотариалния акт не е имало спор. Твърди се, че през 2022 г. наследодателя на ответниците
А. М. си позволил да прегражда входа за приземно помещение на сградата, идентификатор
*******.405.2, сменил вратата и прозореца, като не допуска ищеца в това помещение и
помещение в същата сграда, предназначено за гараж, поради което с стигнало до конфликт
между двама. Според ищеца, всеки от братята добре знае, коя част от къщата той и
семейството му ползват и ползват от дълги години, без да притеснявани от другите, живущи
в описаните недвижими имоти.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗС да приеме за установено по отношение на А. С. М. с ЕГН **********, А. А.
М. с ЕГН **********, Д. А. М. с ЕГН **********, като наследници на А. Д. М., че М. Д. М.,
ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН ********** са собственици по давностно владение в
режим на СИО върху ид.ч. от СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.2., в КККР на с. село,
одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в
ПИ с идентификатор 07357.701.405.
Да се отмените констативен нотариялен акт за собственост на 08.06.2021г., акт № 35,
том 11, per. №1779, дело № 208/2021 г. по описа на нотариус Румяна Вутева, рег.№392 по per.
на НК с район на действие PC-Тетевен, В ЧАСТТА в която на А. Д. М. и М. Д. М. са
признати равни права ПО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ И НАСЛЕДСТВО върху цялата
СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.2., в КККР на с.село, одобрени със Заповед РД-18-
1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
07357.701.405.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от А. С. Мохайлова с ЕГН **********, c постоянен адрес в с. село,
област Ловеч, община Тетевен, ул. „улица“ № 6; А. А. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Бабинци, област Ловеч, общ. Тетевен, ул. „улица“ № 24 и Д. А. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. село, област Ловеч, община Тетевен, ул. „улица“ № 6.
Сочи се от ответниците, че ищците са съпрузи, като претендираният от тях по
исковата им молба процесен имот винаги е имал наследствен характер, но само по
отношение на ищеца М. Д. М., който черпи правата си на собственост върху 1/2 ид.ч. от
имот на основание наследяване от родителите му Д. М. М. и Радка А. М.. Другата ½ ид.ч. от
процесния имот е собственост на същото основание на другия им син. респ. брат на
настоящия ищец – наследодателя на ответниците А. Д. М..
На следващо място в отговора на исковат молба се сочи, че двамата братя са се
снабдили през 2021 г. в производство по обстоятелствена проверка с Нотариален акт за
собственост № 35, том втори. рег. № 1779, дело № 208/2021 г. с равни права върху
процесния имот, като придобивно основание, което са заявили пред нотариуса е „давностно
владение и наследство от двамата им родители“. Тоест придобивната давност е изтекла още
приживе на родителите им и няма как втората ищца да се позовава на този институт.
Ответниците заявяват, че с предявяване на исковата претенция ищецът М. Д. М. на практика
се самоопровергава както в действията си за снабдяване с горния титул, така и в действията
си по предявяване на иск за делба на настоящия имот, предявен от него срещу вече покойния
3
му брат, чийто наследници са встъпили в този делбен процес по Гр.Д. № 728/2022 г. по описа
на РС – Тетевен, което делбено производство е висящо понастоящем пред Районен съд -
Тетевен във втората му фаза. За ответниците е необяснимо действията на ищеца М. Д. М. -
първоначално се снабдява с цитирания акт за собственост по наследство от родителите си,
след това завежда против брат си иск за делба на описания в акта наследствен имот, като
делбата е допусната по ГД № 728/2022 г. и на края предявява претенция на ново основание,
като претендира и съсобственост на съпругата му наравно с него по отношение на
наследствения от родите му имот.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствената СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.2., в КККР на с. село, одобрени със
Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с
идентификатор 07357.701.405, като неоснователен и недоказан.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявени са пасивно субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците А. С. М., А. А. М. и Д. А. М., като наследници на А. Д. М., че М.
Д. М. и Д. М. М. са собственици по давностно владение в режим на СИО върху ид.ч. от
СГРАДА с идентификатор 07357.701.405.2., в КККР на с. село, одобрени със Заповед РД-18-
1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
07357.701.405, като се прави искане и по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК относно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, съдът следва да укаже на страните както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищците по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС е да
установят правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното
основание, а именно изтекла придобивна давност – упражняване на фактическа власт върху
имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение за
своене на процесния недвижим имот спрямо другите съсобственици чрез действия на
своене, изявени по начин, че другите съсобственици да може да разберат, че ищците владеят
целия имот за себе си; че ответниците оспорват собствеността им, т. е. наличието на правен
интерес от предявяване на исковете/, както и изтеклия период от време на непрекъснато
упражняване на фактическата власт.
Ищците следва да проведат пълно и главно доказване на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, в тяхна тежест е да установят наведените от тях твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция.
В тежест на ответниците по делото е да установят всички евентуално наведени от тях
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпят
благоприятни за себе си правни последици за себе си.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение, съдът трябва да
изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице
законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава
забрана е въведена с нормата на чл. 86 от ЗС, според която не може да се придобие по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. По отношение на
горепосочените законови забрани за придобиване по давност.
По доказателствата: Приложените към исковата молба и отговора на Искова
молба писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за признаване правото на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от
4
08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. №1779, дело № 208/2021 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Тетевен вх. рег. № 1106 от 08.06.2021 г, акт №66, том IV, дело №681/2021 г.;
Удостоверение за наследници изх. № 685 от 05.09.2022г.на Кметство с.село, общ. Тетевен;
Удостоверение за наследници изх.№686 от 05.09.2022г.на Кметство с.село, общ. Тетевен;
Удостоверение за наследници изх.№*** от 20.10.2023 г.на Кметство с.село, общ. Тетевен;
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот , чрез Общински народен
съвет Тетевен, №133, том , дело №317/1989 г.; Скица № 101/30.09.1988 г. на техническа
служба Кметство с.село, общ.Тетевен; Удостоверение за сключен граждански брак от
04.06.1989 г.;Скица №15-1098552-29.10.2024 г. за ПИ с идентификатор 07357.701.405, в
КККР на с.село, одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп.Директор на АГКК;
Скица №15-1098552-29.10.2024 г. на СГРАДА с идентификатор 07357.701.405,2 в КККР на
с.село, одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК;
Удостоверение за данъчна оценка на земя и сграда на „МДТ - Община Тетевен, от 29.10.2024
год., от което е видно, че данъчната оценка на СГРАДА с идентификатор 07357.701.405,2 в
КККР на с.село, обл. Ловеч е 10 568.80 /десет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 80
ст./ лева., следва да бъдат допуснати.
По отношение направените с Исковата Молба доказателствени искания за допускане
на свидетели, съдът счита, че следва да бъде допуснати свидетелите за доказване на
сочените факти и обстоятелства.
По отношение направените с отговорите на Исковата Молба доказателствени искания
за допускане на свидетели, съдът счита, че следва да бъде допуснати свидетелите за
доказване на сочените факти и обстоятелства.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 1103 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 06.02.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства подробно изброени в обстоятелствената част на
определението.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 от ГПК Нотариално дело, по което е изд.
Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка от 08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело
№ 208/2021 г. по описа на Нотариус Румяна Вутева, рег. № 392 по рег. на НК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез изслушването на
двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищцовата страна за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба. УКАЗВА на ищците да осигурят присъствие
на свидетелите за първото съдебно заседание, като това е крайният срок за събиране на
това доказателство.
На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК, оставя без уважение искането на ищците за
допускане на трети свидетел за същите обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез изслушването на
двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответниците за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба. УКАЗВА на ответниците да
5
осигурят присъствие на свидетелите за първото съдебно заседание, като това е
крайният срок за събиране на това доказателство.
ПРЕДОСТАВЯ на страните в производството срок до първо съдебно заседание да
заявява искания относно допускане на съдебни експертизи, като указва на страните, че след
този момент такова искане ще се счита за преклудирано.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, като на ищците се връчи и
6
Отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7