№ 77
гр. гр. Димитровград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101609 по описа за 2021 година
Предявени са от „АПС Бета България" ЕООД против АТ. Д. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. Димитровград, ул. „Хр.С.", 6л.10, вх.А, ет. 2, ап. 5,
искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди следното:Депозираме настоящата
искова молба, с която „АПС Бета България" ЕООД в законоустановения срок
упражнява законовото си право да предяви иск, с който Районен съд —
Димитровград да признае за установено по отношение на ответника - АТ. Д.
М., че същият дължи на „АПС Бета България" ЕООД вземане, което е
предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410, ГПК по ЧГД 1337 по описа за
2021 година на РС — Димитровград, ГК. Съобразявайки разпореждане от
30.09.2021 по ЧГД 1337/2021 г. на заповедната инстанция по Заповедно
производство с длъжник АТ. Д. М. относно факта, че заповедта за изпълнение
на посочения длъжник е връчена при условията на чл, 47, ал. 5, ГПК, „АПС
Бета България" ЕООД предявява настоящия иск с цел установяване на
вземането си. Видно от приложеното Разпореждане, същото е получено от
„АПС Бета България" ЕООД на дата 13.10.2021 година. Уважаеми районни
съдми, при разглеждане на настоящото производство, моля да приемете от
фактическа страна следното: На 07.08.2018 г. Длъжкикът АТ. Д. М., ЕГН:
1
********** с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. „Хр.С.", 6л.10, вх.А, ет.
2, ап. 5, тел. номер +35989345 1 590, електронна поща: stefankoravia@abv.бg, е
сключил Договор за потребителски кредит 1117119 с „КРЕДИСИМО" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец", ул. „Якубица" № 7Б, по силата на който е получил сумата от
400.00 лв. (четирисготин лева), срещу което се съгласил да върне 12 броя
вноски по 41.24 лева в срок до 20.08.2019 г., когато е ладежирала последната
вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит,
съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Договорът за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл.9 ЗПК,
договорът за лотребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
лредоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и съtци вид за лродължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойностга на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит 1117119 от 07.08.2018 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който
ищцовата страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Съгласно императивните мзисквания на чл.11 ал.1 т.11 и 12 ЗПК, договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
2
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователностга на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по[1]малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от
договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща
всички разноски свързани с неиsпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ
било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за
забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма
и стикери. Длъжникът АТ. Д. М., ЕГН: ********** е сключил на 07.08.2018
година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст.
По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е
задължило да скточи договор с трето за лроцеса лице — Кредисимо и да
отговаря пред Кредисимо солидарно с Длъжника Атанас Диммтров М., ЕГН:
********** за всички задължения на Длъжника по Договора за кредит с
Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията
към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от Кредисимо. На 07.08.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са
сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е
задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Длъжника по
3
Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към АТ. Д.
М., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на
АТ. Д. М., ЕГН: ********** по Договора за креддrг на 18.02.2021 г. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до
Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и
предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило
дължимите от АТ. Д. М., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както следва:
1. 400.00 лева /главница/ по Договор за кредит; 2. 94.88 лева /договорна
лихва/ за период 20.09.2018 до 20.08.2019 година; З. 96.57 лева /обезщетение
за забава в размер на sаконната лихва за забава/; във връзка с уведомяване е
извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. На
23.02.2021. г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встьпването на Ай Тръст в правата на
кредитора Кредисимо, както и за sадължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
294.12 лева, ведно със сумата от 57.39 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и ,,Ай Тръст" ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на улравление: гр. София, л.к. 1404, бул.
„България" № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл от 05.04.2021 г. Длъжникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Моля, съдът да разпореди длъжникът
АТ. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК ********* дължимото парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
настоящото Заявление, а именно сумата в общ размер на: 942.96 лева
(деветстотин четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки),
формирана както следва: главница в размер на 400.00 лева и 294.12 лева
4
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 94.88 лева (деветдесет и
четири лева и осемдесет и осем стотинки) за период от 20.09.2018 г. до
20.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 96.57 лв.
(деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) за период от 20.08.2016
г. до 23.02.2021 г., 57.39 лева (петдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки), дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне
на поръчителство, както и лихва за забава върху гланницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава. Предсрочна
изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г.
законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. б от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България"
ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер
942.96 лева срещу А.Д. Маsгалов, ЕГН: ********** — лицето, получило
издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, an. 5, ГПК с
петитум: След като се запознаете с доказатаелставата по делото и изложените
аргументи, да постановите решение, с което да приемете за установено със
сила на пресъдено нещо по отношение на АТ. Д. М., ЕГН: **********, адрес:
гр. Димитровград, ул. „Хр.С.", 6л.10, вх.А, ет. 2, ап. 5, тел. номер
++359*********, електронна поща: mazgalov_а@abv.bg- ответник, че същия
дължи на „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 8 ІВ, ап. 3,
представлявано от юрк. Йордан Николов, сумата от 942.96 лв. (деветстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), формирана както
5
следва: главница в размер на 400.00 лева и 294.12 лева възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство,договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 94.88 лева (деветдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки) за период от 20.09.2018 г. до 20.08.2019 г.,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 96.57 лв. (деветдесет и
шест лева и петдесет и седем стотинки) за период от 20.08.2016 г. до
23.02.2021 г., 57.39 лева (петдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки),
дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство, както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. По
подаденото от дружеството - ищец заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ГПК, по което е образувано Частно гражданско дело
1337/2021 г. по описа на РС - Димитровград, ГК, „АПС Бета България" ЕООД
с заплатила държавни такси в размер на 25.00 лева както и юрисконсултско
възнаграждание в размер на 50 лева. На основание чл. 78, ГПК претендираме
присъждане на направените в настоящото производство разноски - държавна
такса в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 1, Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждание в
размер на 50 лв. съгласно чл. 26, Наредба за заплащането на правната помощ
на ответника. Моля да осъдите ответника да заплати гореописнаите и сторени
от дружеството ищец в заповедното производство съдебни и деловодни
разноски на обща стойност 175.00 лева (cтo седемдесет и пет лева).
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, като в съдебно
заседание чрез пълномощника си е оспорил иска.
На 07.08.2018 г. АТ. Д. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ул. „Хр.С.", 6л.10, вх.А, ет. 2, ап. 5, е сключил Договор за
потребителски кредит №1117119 с „КРЕДИСИМО" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Якубица"
№ 7Б, по силата на който е получил сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева),
срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 41.24 лева в срок до
20.08.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение
№ 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
6
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%.
От приложеното по делото ч.гр.дело № 1337/2021 г. на РС- Димитровград
е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 435/26.8.2021г., с която
РС-Димитровград е разпоредил длъжникът АТ. Д. М. ЕГН: ********** гр.
Димитровград, УЛ.ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 4, ет.01, ап.002, общ.
Димитровград, обл. Хасково да заплати на кредитора АПС БЕТА България
ЕООД ЕИК: ********* гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.3, тел:
*********, e-mail: ******@***********.***, ЧРЕЗ ЮРК ЙОРДАН НИКОЛОВ,
общ. Столична, обл. София (столица) 942.96 лева, от които: главница в
размер на 400.00 лева и 294.12 лева[1]възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство,Лихва: 94.88 лева,дължима се договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит от 20.09.2018
до 20.08.2019г.,Лихва: 96.57 лева,дължима се законна лихва за забава по
Договора за кредит лихва от 20.09.2018 до 23.02.2021, Лихва: 57.39 лева,
дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство, лихва от 23.02.2021 до 02.03.2021 г., ведно със Законна лихва
от Датата на подаване на заявлението в съда 25.8.21г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 25.00 лева –ДТ
и юрисконсултско възнаграждание в размер на 50 лв. Паричното вземане
произтичало от Договор за кредит № 1117119, сключен на 07.08.2018 г.
/"Договор за кредит"/ между Кредисимо ЕАД, ЕИК ********* („Заемодател"
или „Кредисимо"), от една страна, и АТ. Д. М., ЕГН: **********
(„Длъжник"), от друга страна, за сумата в размер на 400 лева/главница/,
обезпечен чрез сключен на 07.08.2018 година договор за предоставяне на
поръчителство /"Договор за предоставяне на поръчителство"/ между Ай Тръст
ЕООД („Поръчител" или „Ай Тръст"), от една страна, и АТ. Д. М.,
ЕГН:********** (потребител), от друга страна.
В срока по чл.415, ал.4, вр. ал.1 т.2 ГПК длъжникът е предявил иск за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта, предвид депозирано
възражение от длъжника.
Ответникът АТ. Д. М., ЕГН: ********** е сключил на 07.08.2018
година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай
7
Тръст“ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице —
„Кредисимо“ЕАД и да отговаря пред него солидарно с Длъжника АТ. Д. М.,
ЕГН: ********** за всички задължения на Длъжника по Договора за кредит с
„Кредисимо“ЕАД така, както те са установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо.
На 07.08.2018 година „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ЕАД са
сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ЕООД се
е задължило спрямо „Кредисимо“ЕАД за всички задължения на Длъжника по
Договора за кредит.
На 2.3.2021г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/, по силата на който „КРЕДИСИМО" ЕАД и ,,Ай Тръст"
ЕООД като цеденти са прехвърлили свои вземания на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, л.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3.По силата на този договор
продавачът е прехвърлил на купувача вземания, посочени изрично в
приложение №1 към договора за цесия. Това обстоятелство е видно от
приложеното по делото потвърждение за сключена цесия. От последното, а и
от приетото по делото пълномощно, се установява и, че продавачът е
упълномощил купувача да уведоми от негово име, но за своя сметка, всички
длъжници по вземанията, посочени в приложение №1, за извършеното
прехвърляне.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото и представени от ищеца писмени доказателства.
Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен
начин, а преценката им налага следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и предполага установяване съществуването на
вземане, което е било предмет на заповед за изпълнение. Исковата претенция
е заявена в срока по чл.415 от ГПК.
Съдът счита иска за неоснователен.
8
Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че
бе категорично установено, че ответникът се е намирал в договорно
правоотношение с трето за спора лице - „Кредисимо“ЕАД, по което е бил
неизправна страна и е задължен да заплати на това дружество търсените от
ищеца по настоящото дело суми. Естеството на вземанията и техните размери
кореспондират изцяло на исковите суми.
Не се доказа обаче, ищецът да е носител на въпросните вземания.
Както е посочено и в доклада по делото, в тежест на ищцовото дружество е да
установи съществуването на твърдяните вземания, като при това установи и
наличието на договор, по силата на който същите са му били прехвърлени.
Ищецът следва да проведе главно, пълно и пряко доказване на фактите, на
които основава претенцията си, под страх от неустановяване на нейната
основателност. При липса на признание на конкретни факти от страна на
ответника, трябва да установи верността на своите твърдения на общо
основание.
От събраните по делото доказателства, съдът не може да изгради
обоснован правен извод „Кредисимо” ЕАД да е прехвърлило в полза на
ищеца вземанията си към М., основани на неизпълнения процесен договор и в
конкретните размери. Дружеството-ищец не представи нито приложение №1
към договора от 2.3.2021г., с който твърди да е придобило процесните
вземания, нито извлечение от същото във вид годно за ползване от съда.
Представени са 4 страници извлечения от документ с различен вид и размер
на шрифта, негодни за четене и различен табличен вид и съдържание на
данните в таблиците.За съда остава неизяснено дали въобще договорът за
цесия е имал за предмет вземанията на „Кредисимо” ЕАД към М., както и на
„Ай Тръст“ЕООД, с какъв характер и в какви размери. Обратен извод би
противоречал на доказателствата по делото и би бил напълно
произволен.Налице е дефицит при доказването на правнозначими факти
относно наличието на кредитора на вземането и неговия размер, като в случая
съдът е изпълнил задължението си в контекста на въведеното в чл.146 ал.2 от
ГПК такова да указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства. От посочената процесуална норма възниква задължение за
съда само да указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, но съдът не е адресат на задължение да се произнася
9
предварително в хода на производството по доказателствената стойност на
представени доказателства, съответно - да сочи какви факти се установяват
или не се установяват посредством тях и в тази връзка да дава указания на
страната, носеща тежестта на доказване. Преценката на доказателствата се
извършва в мотивите към решението на съда – чл.236 ал.2 от ГПК. За съда не
съществува задължението по реда на чл.146 ал.2 от ГПК да указва на
страните, че представените от тях доказателства не са годни да установят
твърденията им.
Доколкото съществуването на задължения на ответника и носителят
на вземане, основано на договор за цесия са правно значими факти, които
следва да се докажат от твърдящата ги страна – ищцовата, без значение за
горния извод е обстоятелството дали ответникът е подал отговор или не, дали
е възразил срещу тези твърдения или не. Без оглед процесуалната активност и
материалната защита на ответника, на общо основание ищецът следваше да
докаже верността на своите твърдения, което не бе сторено.
В този смисъл като неоснователен искът следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Направените от ищеца разноски остават за негова сметка.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и
съдът не се произнася по такова искане.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
О Т Х В Ъ Р Л Я , като неоснователен и недоказан, предявения от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България” №81В, против АТ. Д. М. ЕГН:
********** гр. Димитровград, ул.“Хр.С.“бл.**вх ** ет.** ап.**, обл. Хасково,
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на М. съществуването на вземане на ищцовото дружество спрямо
него, за което в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България” №81В е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1337/2021г. по описа на РС-
Димитровград, за следните суми: главница в размер на 400.00 лева и 294.12
10
лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 94.88 лева (деветдесет и
четири лева и осемдесет и осем стотинки) за период от 20.09.2018 г. до
20.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 96.57 лв.
(деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) за период от 20.08.2016
г. до 23.02.2021 г., 57.39 лева (петдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки), дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне
на поръчителство, както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда 25.8.2021г. до окончателно изплащане на
вземанията.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Хасковски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11