№ 15349
гр. София, 10.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110154042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Ж. Б., ЕГН **********, срещу М. С. Б. и А. И. Д- Б..
Ищцата твърди, че е собственик на 3/4 идеални части, на основание дарение, обективирано
в Нотариален акт № ***********г., на нотариус А Ш от следния недвижим имот: Ищцата
твърди, че при опит да декларира недвижимия имот в данъчната служба установила, че
правото на собственост върху целия имот било прехвърлено на ответницата А. И. Д Б. през
2013г., с договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № *******, на
нотариус В Г.. Ищцата отправя искане да бъде признато за установено спрямо ответниците,
че същата е собственик на 3/4 ид. части от процесния недвижим имот, на основание договор
за дарение, който бил вписан в Службата по вписванията, в деня на подписване на
нотариалния акт за дарение, поради което същият бил противпоставим на всички трети
лица, придобили вещни права върху имота след вписването му. Ищцата поддържа, че
договорът за издръжка и гледане, сключен през 2013г., не е породил вещно-транслативен
ефект по отношение на притежаваните от нея 3/4 ид. ч. от правото на собственост върху
имота, тъй като праводателката по него - М. С. Б. е разполагала с правата, които е
прехвърлила. Ищцата отправя искане ответницата А. И. Д Б., да бъде осъдена да й предаде
фактическата власт върху 3/4 ид. ч от недвижимия имот.
Ответницата А. И. Д Б., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Счита искът, предявен
спрямо ответницата М. С. Б. за недопустим, тъй като същата е починала преди предявяване
на иска, на 10.10.2015г. Ответната страна не оспорва, че процесният недвижим имот бил
придобит от М. С. Б. и от съпруга й Р С Б, като след смъртта на последния, М. Б.
притежавала 3/4 ид. ч. , а синът им и съпруг на ответницата Д - Б. - В Б - 1/4 ид. ч.
1
Последният починал на 11.04.2012г., като оставил за свои наследници по закон двете
ответници М. С. Б. и А. И. Д Б.. На 27.08.2013г., М. С. Б. прехвърила своите идеални части
от правото на собственост върху имота с договор за издръжка и гледане на А. И. Д -Б., като
си запазила безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху имота. Ответницата А. Б.
оспорва автентичността на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт №
***********г., на нотариус А Ш, като твърди, че подписът положен в акта не е на М. Б..
Ответницата твърди при условията на евентуалност, че ако се установи подписът да е
положен от М. Б., то същата е сключила договора за дарение с ищцата поради измама от
страна на последната и/или на нейни близки, които се възползвали от възрастта на Б. и са я
излъгали, като тя дори не е разбрала, че е извършила сделка с имота и го е прехвърлила на
ищцата. При условията на евентуалност, ответницата твърди, че е придобила процесния
имот по давностно владение, което упражнявала съвместно със съпруга си, считано от
2002г., до смъртта му през 2012г., а след това е упражнявала фактическата власт
самостоятелно върху целия имот до настоящия момент, включително. Ответницата твърди,
че през 2019г. предприела ремонт в недвижимия имот, който понастоящем не е приключил,
като през периода 2019 -2023г., били извършени подробно описаните по пера и стойности,
разноски - подобрения в недвижимия имот на обща стойност от 19 830 лв., както и в тази
връзка ответницата отправя възражение за правото на задържане върху недвижимия имот до
изплащането им от ищцата, в случай, че исковата й претенция бъде уважена.
С влязло в сила Определение № 24254/11.07.2023г., производството по отношение на
ответницата М. С. Б., е прекратено като недопустимо.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
За основателност на иска в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е
да докаже, че е придобила собствеността по отношение 3/4 ид. ч. от процесния имот на
соченото придобивно основание, а именно чрез дарение от М. С. Б., обективирано в
Нотариален акт за дарение № *************. на нотариус А Ш.
В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, предявени при условията на
евентуалност, както следва: 1. Възражение за нищожност на договора за дарение, сключен
между ищцата и М. Б., поради липса на съгласие, в т.ч. успешно провеждане на процедурата
по оспорване на автентичността на подписа, положен от М. Б. в Нотариален акт за дарение
№ *************. по реда на чл.193, ал.1 ГПК; 2. Възражение за унищожаемост на
договора за дарение, сключен между ищцата и М. Б., поради измама; 3. Възражение за
изтекла в полза на ответницата придобивна давност чрез упражняване на фактическата власт
върху целия процесен недвижим имот, считано от 2002г., съвместно с В Б, поч. през 2012г., а
след смъртта му до предявяване на исковата молба през 2022г., както и понастоящем -
изцяло от ответницата по делото.
При условията на евентуалност, ответницата следва да установи и наличието на
2
предпоставките за правото на задържане върху имота - основателност на насрещната й
претенция за подобрения върху процесния недвижим имот в размер на 19 830 лв.
Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба
по настоящото производство - 05.10.2022г., фактическата власт върху процесния недвижим
имот се упражнява от ответницата А. Д - Б.. Между страните не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства, се установява, че по силата на договор за
дарение, сключен между ищцата и М. Б., обективиран в Нотариален акт за дарение №
************* на нотариус А Ш, М. Б. се разпоредила с притежаваните в собственост по
наследство, придобити в режим на общност по време на брака й с Р С Б, поч. през 1998г., 3/4
ид. ч. от процесния недвижим имот, в полза на ищцата С. Б.. Останалата 1/4 ид. ч. от имота
се притежавала по наследство от единствения низходящ от първа степен на Р и М. Б - синът
им В Б. Последният, видно и от представеното свидетелство за граждански брак, през 2002
г., сключил граждански брак с ответницата по делото. Видно от представеното и прието като
писмено доказателство по делото, удостоверение за наследници, В Б починал през 2012г.,
като същият се наследил от ответницата /негова преживяла съпруга/ и от майка си М. Б. /по
право на заместване, тъй като нямал низходящи от първи ред/.
На 27.07.2013г., М. Б. и ответницата сключили договор за издръжка и гледане, обективиран
в Нотариален акт № ******* на нотариус В Г., по силата на който М. Б. прехвърлила в
собственост целият процесен недвижим имот на ответницата, срещу задължението на
последната да я гледа и издържа, като си запазила и пожизнено право на ползване върху
същия.
Основният спорен въпрос между страните е дали е налице правно основание у ответницата
за упражняване на фактическата власт върху целия имот, което да бъде противопоставимо
на ищцата по настоящото производство. Ищцата твърди, че договорът за дарение, по силата
на който М. Б. й прехвърлила притежаваните към момента на сключването му в нейна
собственост, 3/4 ид. ч. от имота е действителен, като същият бил надлежно вписан в
Службата по вписванията, с оглед на което ищцата се ползвала от противопоставимостта му
спрямо по-късно вписания в полза на ответницата, договор за издръжка и гледане за целия
процепен недвижим имот. Ищцата поддържа на следващо място, че договорът за издръжка и
гледане не е породил вещно -транслативен ефект за 3/4 ид. ч., тъй като прехвърлителката М.
Б. не е била техен собственик към момента на сключване на договора с ответницата.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата е навела посочените по-горе възражения,
свързани с транслативната сделка, от която извежда правото си на собственост върху 3/4 ид.
ч. от процесния недвижим имот, ищцата по настоящото производство, като е оспорила и
автентичността /подписа на М. Б./ на представения Нотариален акт за дарение №
************* на нотариус А Ш, в който е обективирана сделката, а ищцата от своя страна е
заявила, че желае да се ползва от обвързващата формална доказателствена сила на същия. С
оглед на това, по искане на ответницата, съдът е открил и производство по реда на чл.193,
ал.1 ГПК, за оспорване на автентичността на подписа, положен от М. Б. в посочения
документ за собственост, който въпрос се явява обуславящ за основателността на
възражението на ответницата за нищожност на процесния договор за дарение. Съдът е
3
указал на ответната страна, че същата носи правните последици от доказателствената тежест
в производството по чл.193, ал.1 ГПК, като в тази връзка е допуснал изготвянето на
съдебно-графологическа експертиза със задача вещото лице да установи дали подписа
положен за “дарител” в Нотариален акт за дарение № ************* на нотариус А Ш, е на
М. Б..
От приетото по делото заключение по извършената повторна единична съдебно-
графологическа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като пълно,
обективно и безпристрастно изготвено, вещото лице сочи, че М. Б. е имала ниска степен на
грамотност и слабо развит писмено-двигателен навик. От анализа на оригинала на
процесния нотариален акт, както и от сравнителните образци, вещото лице е констатирало,
че са налице нарушения при координацията на движенията; не еднакъв размер и наклон на
буквите; неустойчив и като цяло нисък темп на движенията; неравномерна разтегнатост и
разположение на буквите и преобладаване на интервални типове свързване, както и
недиференциран натиск. Всички тези признаци свидетелстват за слабо развити писмени
умения, като образуват комплекс от диагностични признаци, наричани “класически”, поради
това, че винаги присъстват при изменените почерци, независимо дали измененията са
направени умишлено или са неумишлени, както и дали са причинени от вътрешни/външни
фактори. В тази връзка вещото лице е посочило, че тези “класически” смущения в
признаците на почерка при обекта на експертизата - изследвания подпис, могат да се дължат
на старчески изменения в писмено-двигателния апарат. Същите биха могли да се дължат и
на промяна във външните условия, при които е положен подписът, като вещото лице е
обяснило, че с напредването на възрастта, намаляват адаптивните възможности на
подписния почерк към променящите се условия на външната среда на писане. От трета
страна, вещото лице е посочило и е привело като пример, проведен за целите на
обективността на заключението- експеримент, при който е копирал подписа - обект на
експертизата, на просвет върху стъклена повърхност, без предварителна подготовка, от
който се установява, че е налице съвпадение в характеристиките на движенията, с които е
изпълнен подписа - обект на заключението и копираните от него подписи, което от своя
страна доказва, че не може да се установи съвкупност от индивидуални и устойчиво
проявени признаци на почерка, с които да може да се обоснове заключение дали подписът е
положен от М. Б., или не.
От изводите на вещото лице, които кредитира изцяло като основателни, за настоящият
съдебен състав се формира фактическото и правно убеждение, че не се доказа по безспорен
начин от ответната страна, оспорването на автентичността на договора за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение № ************* на нотариус А Ш, а именно, че
подписът положен за “дарител” в същия, не е на М. Б., с оглед на което съдът приема за
неоснователно извършеното по реда на чл.193, ал.1 ГПК, оспорване на формалната
доказателствена сила на същия. В тази връзка следва да се отхвърли като неоснователно и
възражението на ответницата, че процесния договор за дарение е нищожен поради липса на
съгласие, като представения и приет по делото, Нотариален акт за дарение № *************
на нотариус А Ш, притежава материална и формална доказателствена сила и като такъв е
4
обвързващ за съда, относно отразените от нотариуса обстоятелства, както и сторените от
страните по договора волеизявления.
С оглед отхвърлянето на възражението за нищожност, съдът следва да се произнесе на
следващо място, по основателността на евентуално наведеното възражение за
унищожаемост поради измама. Ответницата твърди, че М. Б. е била въведена в заблуждение
от трети лица, в резултат на което в същата се е формирала волята да се разпореди с
притежаваните 3/4 ид.ч. от имота, именно в полза на ищцата. Поддържа се още и че през
цялото време ответницата посещавала и се грижила за М. Б., както приживе на сина й - В Б,
така и след смъртта му, като поела всички разходи да й осигури нормален живот. Сочи се
още, че М. Б. никога не е споменавала нито пред ответницата, нито пред трети лица, че има
намерение да се разпореди с процесния имот в полза на друго лице, а даже напротив - в
течение на годините ответницата и сина на Б., живели в процесния имот, заедно с нея като
тя настоявала да им го прехвърли в собственост, но те отказвали за да спестят разходите за
прехвърляне на собствеността и с оглед обстоятелството, че синът й бил единствен
наследник и нямало други лица, които да имат претенции към имота. В имота за определен
период от време, докато още била жива М. Б. /от 2007 до 2009г/., живяла внучката на
ответницата - св. А. Н, която се грижила за Б., помагала й в ежедневните дейности и я
наглеждала. В процесния имот, в периода 2010-2017г., в апартамента живеела св. Ю П.а -
близка приятелка на св. Н, като същата отново помагала в бита на М. Б., докато тя била
жива. След смъртта на М. Б. през 2015г., ответницата предприела основен ремонт в
процесния имот като било подменено изцяло обзавеждането, подменена настилка, ремонт в
банята, остъкляване на терасите и пр. Единствено една от стаите в имота не била
ремонтирана, като при започването на ремонта в същата, ответницата разбрала за
настоящото производство. В имота фактически не се живеело от 2017г. насам, но
ответницата периодично го посещавала, както във връзка с осъществяваните ремонтни
дейности, така и периодично ходила да чисти, в т.ч. със св. Н ходили дори след като били
уведомени за настоящото производство, да мият прозорците в имота. От показанията на св.
И У, дългогодишен домоуправител през различни времеви периоди в сградата, където се
намира процесния недвижим имот, се установява, че първоначално в имота са живеели М.
Б., съпругът и Р и синът им В. С ответницата се запознали по повод дължими задължения
към “Софийска вода” през 2002г., като тя заплащала дължимите месечни такси към етажната
собственост. Св. У бил домоуправител и в периода 2007-2008г., като посочва, че е виждал в
имота освен М. Б. и нейните роднини, и две момичета, като свидетелят посочва другите две
свидетелки по делото - св. Н и св. П.а, които му отваряли при позвъняване, когато трябвало
да се плащат местните такси към етажната собственост и му казвали, че ще предадат на А.
/ответницата/, която ги заплащала на св. У. Последният сочи и че след смъртта на В през
2012г., ответницата поела изцяло грижите за М. Б., като ежедневно я посещавала, носила и
храна и се грижила за нея, но не живеела постоянно в жилището, тъй като се наложило да се
грижи за своята дъщеря и за майка си, която била болна. Св. У сочи още, че докато била
жива М. Б. почиствала входа на сградата и седяла на пейката пред блока, като не е ставал
пряк наблюдател на разговори/общуване между М. Б. и други лица, извън посочените. Св. У
5
допълва още и че М. Б. и съпругът й били близки с Д и В Й, съседи от апартамента отдолу
/ап.3/, а св. Н сочи, че приживе М. Б. ходила единствено до магазина и седяла на терасата,
като не общувала с други хора освен близките си. Св. Н сочи още и че М. Б. имала брат и
сестра, като преди време сестра й идвала да я посещава, но по-нататък здравословното й
състояние не позволявало да идва, както и да полага непосредствено грижи за нея, затова
след смъртта на сина й през 2012г. за нея се грижила основно ответницата, както и св. Н и
св. П.а, през времето когато живеели в жилището, като същите помагали на Б. в
домакинството и при ежедневните битови дейности. Св. П.а, която живяла в процесното
жилище в периода 2010-2017г., сочи че М. Б. не й е споделяла да поддържа
близки/приятелски отношения с хора извън семейството, като не й споделяла да е
прехвърляла имота на трети лица, както и не я е виждала да общува с непознати хора. Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в посочените по -горе части,
като ясни и безпротиворечиви, преценени както поотделно, така и в съвкупност помежду
им, като показанията на св. Н, съдът е ценил съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед
нейната възможна заинтересованост, съобразно с останалите събрани по делото
доказателства, но следва да се посочи, че показанията на тази свидетелка, като лице от
близкото семейно обкръжение на ответницата и лице, фактически живяло в процесния имот
с М. Б. през един относително продължителен период от време, отразяват нейните преки и
непосредствени впечатления, както от ежедневието на М. Б., така и от друга страна на
непосредствено полаганите грижи от страна на ответницата за нея, както и за имота.
От събраните по делото и анализирани по-горе, гласни доказателства не се установяват по
безспорен начин твърденията на ответницата, че именно поради създадени у М. Б. неверни
представи, последната се е разпоредила в полза на ищцата по делото, сключвайки с нея
процесния договор за дарение на идеални части от имота. За да се приеме, че е налице
измама при процесното разпореждане, следва по делото да са налице от една страна
доказателства за упражнено въздействие върху М. Б. от трети лица/ от самата ищца било то
физическо и/или психическо, и от друга страна, доказателства, че именно в резултат на
такова въздействие, у М. Б. е възникнала волята, респ.същата е взела решението да се
разпореди в полза на ищцата. По делото липсват каквито и да било доказателства в тази
насока, поради което възражението за унищожаемост на договора за дарение, обективиран
в Нотариален акт за дарение № ************* на нотариус А Ш, следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
С оглед отхвърлянето на възражението за унищожаемост, съдът следва да се произнесе на
следващо място, по основателността на евентуално наведеното възражение за изтекла в
полза на ответницата, придобивна давност в периода 2002-2022г. По делото като безспорно е
установено между страните и като такова неподлежащо на доказване, че към датата на
подаване на исковата молба, фактическата власт върху целия имот се упражнява от
ответницата по делото. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установява, че ответницата сключила брак със сина на М. Б. - В, като заживяла в процесния
недвижим имот. Фактът, че ответницата е живяла в имота към 2002 г., безспорно се
потвърждава и от показанията на св. И У, който по това време бил домоуправител в блока.
6
Действително, макар и по делото се установи, че в периода от 2007 до 2017г. в имота са
живеели и други лица - св. Н и св. П.а, като считано от 2012г., когато съпругът на
ответницата починал, до 2015 г., когато и починала и М. Б., ответницата не пребивавала
постоянно в имота, тъй като се наложило да полага непосредствено грижи за други членове
на семейството си, то съдът приема, че същата е продължила да владее имота и с оглед
посещаването му ежедневно за полагане на грижи за М. Б., а след като тя починала и за
осъществяването на основен ремонт в жилището. В допълнение, нито един от разпитаните
по делото свидетели не посочва, че други лица са имали някога претенции към
собствеността върху жилището. За да се приеме, че е налице владение е необходимо да се
установи както фактическото упражняване на правомощията на собственик върху имота,
така и наличието на субективно намерение у владеещия за това, като за да е налице такова
фактическо състояние /владение/ не е необходимо владелецът непосредствено и
непрекъснато да упражнява фактическата власт върху имота, като може да стори това и чрез
трети лица. Достатъчно е за да се приеме, че е налице владение, владелецът да го е
осъществявал в началото и в края на периода, за който се твърди, че е изтекла придобивна
давност, за което законодателят е установил оборима презумпция. С оглед на всичко
гореизложено, съдът приема, че в настоящата хипотеза по безспорен начин се доказа, че
ответницата е своила процесния имот като свой, заедно със съпруга си /съвладение/ към
2002 г., от когато се твърди, че е започнала да тече давността, както и не е спорно по делото,
че към подаване на исковата молба през 2022г., същата владее еднолично като собственик
целия недвижим имот. По делото липсват доказателства, опровергаващи презумпцията по
чл. 83 ЗС, поради което възражението за придобиване на процесния недвижим имот от
ответницата, в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 2002-2022г.,
е основателно.
Поради основателността на възражението на ответницата за придобивна давност, се
формира правният извод за неоснователност на предявения иск по чл.108 ЗС, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени разноските за депозит за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 2700 лв., като възражението за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответната
страна следва да бъде оставено без уважение. Съдът намира, че присъденото в полза на
ответната страна, адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като същото е съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото, с броя на проведените заседания, с
обема на осъществената правна защита, както и с материалния интерес.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, оспорването по реда на чл.193, ал.1 ГПК, от А. И. Д - Б. с
ЕГН **********, на автентичността на Нотариален акт за дарение № ************* на
нотариус А Ш.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от С. Ж. Б. с ЕГН **********,
срещу А. И. Д - Б. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска
признаване за установено, че С. Ж. Б. с ЕГН **********, е собственик на основание договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № ************* на нотариус А Ш, на
3/4 ид. ч. от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.,
по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г., на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. С*****, разположен на първи етаж с сграда с идентификатор
******., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 65,66 кв.м.,
ведно с Избено помещение № 13, без посочена площ в документа за собственост, както и с
1669/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
при граници и съседи на самостоятелния обект: на същия етаж ******.3, ******.1, под
обекта: няма, над обекта: ******.5, както и за осъждане на А. И. Д - Б. с ЕГН **********, да
й предаде фактическата власт върху 3/4 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. Ж. Б. с ЕГН **********, да заплати на А. И.
Д - Б. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 2700 лв., разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8