Р Е Ш Е Н И Е
№ 269 /14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като разгледа
административно дело № 1343 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на „Илтрейд“ ЕООД, ЕИК ********* против
Ревизионен акт № Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г., издаден от
възложилия ревизията началник сектор в
ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за ДДС по реда
на чл. 177 ЗДДС в размер на 262 453.37 лв. главница и 39 334.03 лв. лихви.
Жалбоподателят претендира пълна отмяна на
ревизионния акт. Излага съображения за постановяването му в противоречие с относимите
материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита.
Претендира разноски.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата също чрез процесуален представител в писмени молби, подадени
проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за
установяване на отговорността му за ДДС за дължим данък по доставки, извършени
от „Вратица - Враца“ АД, ЕИК ********* по фактури, издадени през периода
01.04.2017 г. – 31.12.2018 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001319002294-020-001 / 08.04.2019 г., издадена от началник сектор
при ТД на НАП Пловдив. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001319002294-092-001 / 23.07.2019 г., срещу който жалбоподателят е подал
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението не е уважено и
ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 634/04.11.2019 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението
на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен
подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено
от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката
между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността
на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за
изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която
регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на
издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на
прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на
електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
Съгласно констатациите на ревизиращите
органи основната дейност на жалбоподателя е свързана с изработка на спално
бельо от памучен плат. Памукът се закупува от Гърция и се предоставя за
преработка на прежди и платове при условията на ишлеме. Готовите изделия се
продават в Италия и в страната в магазини за спално бельо. През ревизирания
период във връзка с осъществяване на основната си дейност жалбодателят е приспаднал
данъчен кредит по 551 броя фактури, подробно описани в ревизионния доклад,
издадени от „Вратица Враца“ АД, като предмет на доставките са стоки, материали,
услуги и ДМА. Фактурите са включени в дневниците за покупки на жалбоподателя,
тоест той е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Процесните
фактури са включени в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС на
контрагента „Вратица Враца“ АД за съответния период и е деклариран резултат ДДС
за внасяне като една част от същия е внесен но не е внесен остатъка от
декларирания от доставчика данък в размер на 269 259,90 лв. Установено е също
че през същтие периоди, през които е налице невнесен от доставчика данък по
справка декларация по ЗДДС от жалбоподателя е приспаднат данъчен кредит по
фактурите, издадени от „Вратица Враца АД в същия размер 262 453, 37 лв.
Тези факти са безспорно установени от органите по приходите и не се оспорват от
жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка
органите по приходите са приели че е приложима
разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС, която предвижда следното:
Отговорност на лицата в случаи на
злоупотреби
Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г.) Регистрирано лице - получател по облагаема
доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира,
когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма
да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че
лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните
условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно
внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по
облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия,
изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля
закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана
с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност
носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността
се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не
е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може
да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на
доставките.
(7) Алинея 6 се прилага съответно и по
отношение на предходните доставчици.
Според ревизиращите органи разпоредбата е
приложима, поради обстоятелството че едноличен собственик на капитала, управляваш
представляваш и директор на жибоподателя от 16-ти юли 2011 година е физическото
лице И. Г. К.. Той също е управител, представляваш, и член на колективен орган
на управление и директор на контрагента „Вратица Враца“ АД от 17 май 2012
година. Тъй като физическото лице е едно и също то изпълнителят на задължението
за ефективно внасяне на ДДС в бюджета и получателя по доставките са с едно и
също лице управител, представляваш собственик и член на колективен орган на
управление и директор. Оттам е счетено, че за същия е съществувала презумцията,
че е знаел, че ДДС по издадените фактури от „Вратица Враца“ АД и включен и
дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС на жалбоподателя за данъчния
период от 1 април 2017 до 31 декември 2018 година няма да бъде ефективно
внесен. Свързаността на лицата елемент от правната норма на чл. 177, алинея 2
от ЗДДС, тъй като са доказани обстоятелствата, визирани в нея. Изложени са и съображения за допълнителна
свързаност на физическите лица, участващи в управлението на „Вратица Враца“ АД
и в това на жалбоподателя, а именно съвета на директорите на акционерното
дружеството е в състав освен И. Г. К. и Д. И. К. и Г. И. К. като втория и
третия са синове на първия. Тези факти
също са безспорно установени и не се оспорват от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на органите по приходите, за свързаност между двете дружества и за
приложимост на разпоредбата на член 177 от ЗДДС и по-точно на ал. 2 на тази
разпоредба. Идентичността на физическите лица, участвали в управлението на
двете дружества безспорно представлява доказателство за знанието, че данъкът
няма да бъде внесен.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя.
Обстоятелството че ревизиращите органи са
приели доставките за реални е неотносимо и по никакъв начин не променя извода
за свързаност на двете дружества, предвид посочената по-горе идентичност на
физическите лица, заемащи ръководни длъжности в тях. Неотносими са също и
твърденията, че двете дружества са с доказан през годините опит в своята
тъговска област и с дългогодишни отношения с данъчните органи. Фактите,
обосноваващи свързаност на двете дружества е възможно да не оказват влияние на
техните взаимоотношения с други контрагенти но безспорно се отразяват на
сключените между тях сделки и в конкретния случай очевидно са довели до
незаконосъобразно отклонение от данъчно облагане.
Несъстоятелен е и доводът, че ревизиращите
органи не са доказали знанието на получателя или задължението за знание на
същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Фактът, че едно и
също физическо лице представлява и управлява двете дружества несъмнено означава
както че то е напълно наясно с тяхното финансово състояние, още повече, че
двете дружества са контрагенти по множество търговски сделки. Действително се
касае за сделки между юридически лица, а те формират волята си чрез решения на
управителните им органи. Но в случая, както е констатирал органът по приходите,
е налице семейна зависимост в рамките на съвета на директорите на „Вратица Враца“
АД, който освен физическото лице Илия
Георгиев Костов включва и двамата негови синове.
Несъстоятелно е възражението че
жалбоподателят не следва да носи отговорност за заплащането на определените му
лихви.
Тази отговорност безспорно следва от
разпоредбите на член 16, алинея 3, във връзка с чл. 14 от ДОПК, които
предвиждат следното:
Отговорно трето лице
Чл. 16. (3) Отговорността на задълженото
лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски,
лихвите и разноските за събирането им.
Видове задължени лица
Чл. 14. Задължени лица са физическите и
юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци
или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци
или задължителни осигурителни вноски;
3. отговарят за задължението на лицата по
т. 1 и 2.
Несъстоятелен е доводът, че разпоредбата
на чл. 177 от ЗДДС е специална по отношение на посочените по-горе разпоредби на
ДОПК и ги дерогира. Напротив, отговорността на лицата в случаите на злоупотреби
е дори по-укорителна от другите хипотези на отговорност на останалите задължени
лица по чл. 14, т. 3 и първите на още по-голямо основание следва да понасят и
отговорността за лихви.
Предвид гореизложеното, обжалваният
административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно материалния интерес,
а именно – в размер на 5 547,87 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на „Илтрейд“ ЕООД, ЕИК
********* против Ревизионен акт №
Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за ДДС по реда на чл. 177 ЗДДС в
размер на 262 453.37 лв. главница и 39 334.03 лв. лихви.
Осъжда „Илтрейд“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите разноски по делото в
размер на 5 547,87 лв. /пет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/
РЕШЕНИЕ
№ 15579 от 16.12.2020 г. по адм. дело № 6068/ 2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОТМЕНЯ решение
№ 269 от 14.04.2020 година, по адм. дело № 1343/2019 година по описа на
Административен съд - Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт (PA) № Р-16001319002294-091 -001/19.08.2019 г., издаден
от началника на сектор в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 634 от
04.11.2019 година на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, в
частта, с която е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за
данъчни периоди 01.04.2017 година – 31.12.2018 година в размер на 262453,37 лв.
главница и 39334,03 лв. лихви.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на
„Илтрейд“ ЕООД,ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Велинград, сумата от
12848 лв., представляваща разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване.