Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Сливен, 12.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1076 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен Договор за потребителски заем № EMLN-15828771 от
19.03.2018 г., по силата на който ищцовото дружество предоставило на
ответницата сумата от 10 000 лв., като усвояването им било удостоверено с
подписа на заемателя. Подписвайки Договора за заем заемателката се съгласила да
закупи и застраховка на стойност 2985,60 лв. Усвоената сума, ведно с
оскъпяването на главницата, съгласно ГПР и начислената договорна лихва съгласно
ГЛП, посочени в договора, заемателката се задължила да върне на 96 равни
месечни вноски от по 207,67 лв.
Длъжницата заплатила само 6 вноски, поради което на
основание чл. 5 от Договора вземането станало изискуемо в пълен размер на
20.01.2018 г. Кредиторът изпратил на адреса, посочен в договора, покана за
доброволно изпълнение, в която уведомил заемателя за настъпилата предсрочна
изискуемост.
На изложените основания ищецът претендира да бъде
признато за установено, че ответницата му дължи сумата от 9843,23 лв., представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за потребителски заем № EMLN-15828771 от
19.03.2018 г., сумата от 6232,33 лв.,
представляваща договорна лихва за
периода от 20.10.2018 г. до 20.03.2026 г. и сумата от 892,18 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
5857/2019 г. по описа на СлРС.
Евентуално, в случай че установителните искове бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, се предявяват
осъдителни искове за същите вземания на ищеца. Претендират се и направените по
делото разноски, включително тези в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен
отговор чрез назначения си особен представител - адвокат, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага твърдения, че в
погасителния план към договора е вписана сумата на равните месечни вноски, без
обаче да е посочено, че тя включва и застраховката Защита на плащанията, като
не са представени доказателства дали ответницата е реализирала правата си по
застраховката. Твърди се, че не е приложена възможността, договорена в чл. 6 от
Договора за отлагане на плащанията срещу допълнителна такса/лихва, което е
по-благоприятно за ответницата. Излага се още, че няма доказателства за
извършено надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост, което право
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Твърди се също, че присъждането на възнаградителна лихва
до крайния срок на договора, в случай че е обявена предсрочна изискуемост, е
незаконосъобразно, тъй като води до кумулиране на възнаградителна и
обезщетителна лихва и води до неоснователно обогатяване на ищеца. На изложените
основания се претендира отхвърлянето на исковете като неоснователни и
недоказани.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище,
с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от назначен от съда
особен представител - адвокат, който изразява становище за неоснователност на
исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 19.03.2018 г.
между ответницата Т.Д.Д., в качеството на заемател и БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. - клон България -
в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски заем с номер EMLN-15828771,
въз основа на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата в размер
на 10 000,00 лв. Договорен е размер на 96 броя равни месечни погасителни вноска
от по 207,67 лв. всяка. В договора е уговорена сумата от 2985,60 лв. за
закупуване на застраховка „Защита на плащанията“ и такса ангажимент в размер на
350,00 лв. Отразено е, че общият размер на сумата, която следва да се върне от
длъжницата, е 19936,32 лв. Годишният
процент на разходите е 16,76 %, а лихвеният процент е 14,48 %. Крайният падеж
на плащанията е 20.03.2026 г.
В
договора ответницата е заявила, че с полагането на подписа си удостоверява, че
надлежно е получила заемната сума в размер на 10000,00 лв. Уговорени са и
условията, при които се обявява предсрочна изискуемост на кредита - всички
задължения по договора за заем стават автоматично предсрочно изискуеми в случай
на забава на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски по събиране на вземането. Неразделна част от договора е
погасителен план, подписан от страните.
Представено
е извлечение по кредита (л. 37 - 44 от делото), видно от което ответницата е
извършила плащания на обща стойност 1248,36
лв., като последното плащане е на 20.09.2018 г.
Представен
е документ, наречен „Последна покана“ (л. 36 от делото), с който ответницата се
уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на ищцовото
дружество по договора, но няма доказателства поканата да е била връчена.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 5857/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3422/30.10.2019 г. срещу
ответницата Д. за сумите от 9843,23 лв. - главница, 6232,33 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 20.03.2026 г. и сумата от 892,18
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019
г.
Заповедта е връчена на длъжницата по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземането на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
главни установителни искове са процесуално
допустими, но по същество съдът ги намира за неоснователни.
Основателно
е възражението на ответницата за липса на връчване на уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Тълкувателно решение № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС по отношение на банките намира приложение и по отношение на процесното
договорно правоотношение, кредитор по който е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ,
включително поради това, че няма основание потребителите на кредит, регулиран
от ЗПК, да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от потребителите на
банков кредит.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова обявяването й по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Ето защо постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не може да породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
По делото е представено уведомление
от ищцовото дружество - кредитор до длъжника, озаглавено „Последна покана“, за
което обаче няма данни изобщо да е изпратено, съответно да е достигнало до
знанието на ответницата преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Позовавайки
се още при подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на предсрочна изискуемост, в
исковото производство по чл. 422 ГПК кредиторът следва да докаже както
предпоставките за настъпването й, така и че длъжникът е бил уведомен за
настъпването й преди образуване на заповедното производство. Този извод следва
от обстоятелството, че настоящото исково производство е продължение на
заповедното производство и вземанията и по двете производства следва да
съвпадат по основание. Основанието се заявява от кредитора още при подаване на
заявлението в заповедното производство. Затова и последващото съобщаване на
длъжника, в т. ч. с връчване на разпореждането по чл. 131 ГПК на обявената от
кредитора предсрочна изискуемост не може да се приеме като факт, настъпил след
предявяване на иска от значение за спорното право при условията на чл. 235, ал.
3 ГПК, тъй като в рамките на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът
не може да променя с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта, тъй
като това би довело до недопустимо изменение на основанието на вземането по
издадената заповед за изпълнение, в рамките на която ищецът е заявил своята
претенция.
Тъй като по делото липсват доказателства кредиторът да
е уведомил ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че вземането по
издадената заповед за изпълнение - за заплащане на предсрочно изискуемия
остатък от кредита, не съществува.
Ето защо предявените главни установителни искове по
чл. 422 ГПК за дължимост на процесните вземания за главница, възнаградителна и
мораторна лихви по горепосочения договор за паричен заем се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на главните установителни искове се
е сбъднало условието за разглеждане от съда на евентуалните осъдителни искове за присъждане на горепосочените суми.
На първо място, съдът намира, че
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на ищцовото
дружество е редовно връчено на ответницата с преписа на исковата молба и
приложенията по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В определение № 47/17.01.2011 г. по
ч. т. д. № 719/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., е прието, че съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да
получи съобщението. Прието е също, че
доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието
на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно
редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.
В настоящия случай, това изискване е
изпълнено. Следва да се посочи и че адресът, на който е връчено уведомителното
писмо по реда на чл. 47 ГПК е единственият посочен в договора за заем адрес за
кореспонденция на длъжницата и освен това е и регистрираният й в НБД
„Население“ постоянен и настоящ адрес, видно от справката, извършена от исковия
съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че уведомителното
писмо, наречено „Последна покана“, е връчено редовно на длъжницата на 08.07.2020
г. (с изтичането на двуседмичния срок от залепянето на уведомлението на 24.06.2020
г.) и по този начин ответницата е била надлежно уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на заема, поради забава в плащанията на уговорените
вноски.
На следващо място, процесният договор за потребителски
заем от 19.03.2018 г. има характеристиките на договор за потребителски кредит
по смисъла на ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите
на този закон.
Съдът намира, че в случая при
сключване на процесния договор за заем не са спазени императивни законови
разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
От уговореното съдържание на
договора - общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е 10 000,00
лв., срокът на договора в месеци - 96 (броя месечни плащания) с размер на месечното
плащане 207,67 лв., включително сума от 350,00 лв., представляваща такса
ангажимент и сума от 2985,60 лв., представляваща застрахователна премия, следва
изводът, че в договора фигурира информация за съответните плащания и срокове за
това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план,
следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срокът за това, също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви, такси и застрахователна премия по заема, съответно
липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението
за главница, лихви, такси и застрахователна премия се погасява. Не става ясно
как се формира сумата от 207,67 лв., съставляваща размер на месечна погасителна
вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не
само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност
- нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви,
такси, застраховка или други разходи по кредита.
От усвоената от ответницата сума от 10 000 лв. следва
да се приспаднат извършените от нея плащания на обща стойност 1248,36 лв.,
поради което осъдителният иск за главницата е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 8751,64 лв., съответно
следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от
8751,64 лв. до пълния предявен размер от 9843,23 лв. Като неоснователни по изложените
съображения за нищожност на договора следва да бъдат отхвърлени и предявените
евентуални осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 6232,33 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.10.2018 г. до 20.03.2026 г. и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 892,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.11.2018 г. до 11.10.2019 г.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба, поради
което ответницата следва да бъде осъдена да заплати главницата по договора, ведно
със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза
на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски
производството, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 755,63 лв., от общо направени разноски
в размер на 1465,02 лв., от които 339,35 лв. разноски за държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 5857/2019
г. по описа на РС - Сливен и 353,67 лв. разноски за държавна такса, 622,00 лв.
депозит за особен представител и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Т.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, главни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 9843,23 лв. /девет хиляди
осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за потребителски заем № EMLN-15828771 от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 5857/2019
г. по описа на СлРС
до окончателното й изплащане и сумата от 6232,33
лв. /шест хиляди двеста тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща договорна лихва за
периода от 20.10.2018 г. до 20.03.2026 г. и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 892,18 лв. /осемстотин
деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.11.2018
г. до 11.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3422 от 30.10.2019 г. по ч. гр.
д. № 5857/2019 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Т.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14 на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 8751,64
лв. /осем хиляди седемстотин петдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/ - представляваща
главница - неизпълнено задължение по
Договор за потребителски заем № EMLN-15828771 от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 8751,64
лв. /осем хиляди седемстотин петдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/ до пълния предявен размер от 9843,23
лв. /девет хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Т.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, евентуални
искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 6232,33
лв. /шест хиляди двеста тридесет и
два лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва
по Договор за потребителски
заем № EMLN-15828771 от 19.03.2018 г. за
периода от 20.10.2018 г. до 20.03.2026 г. и сумата от 892,18 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, Т.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата от 755,63 лв. /седемстотин
петдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
разноски по делото в общ размер, направени в заповедното производство по ч. гр.
д. № 5857/2019 г. по описа на РС - Сливен и в исковото производство, съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: