№ 7027
гр. С., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110101971 по описа за 2022 година
Ищецът Д.О.З. е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно съединени
искове с правно основан чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 360,58лв., представляваща изплатеното по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2019 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
неравности на пътното платно на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 23.09.2019 г., около 12,15 часа на ул.
„П.“ и ул. „*.“ в гр. С. е настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек автомобил
с марка „Форд“ модел „Мондео“ с рег. № ***, преминава през необезопасена и
несигнализирана неравност пътното платно (дупка), в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 360,58 лв. Претендира
разноски.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице съпричиняване
от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
1
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
За доказване на предявения иск ищецът представя регистрационен картон по
застрахователна полица №440119131000517/25.01. 2019г., уведомление за щета по
застрахователна полица застрахователна полица №440119131000517/25.01.2019г., 2 бр.
ликвидационни акта, както и протокол за ПТП 1725671. По делото е приета и САТЕ,
неоспорена от страните.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира че ищецът не установи в процеса на
доказване в настоящото съдебно производство чрез пълно и главно доказване предявения
иск по следните съображения.
Ответникът още в отговора на исковата молба е оспорил наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните, доколкото по делото не е представена
застрахователна полица подписана между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Такава по делото не е ангажирана в хода на процеса, не са представени и общи условия, от
които да стане ясно дали евентуално репарираните от ищеца вреди представляват покрит
застрахователен риск. Договорът за застраховка е формален договор по аргумент от чл.344,
ал.1 КЗ изискващ сключването му в писмена форма. Такъв договор липсва по делото (след
изключване на приложеното копие, което даже е и неподписано), поради което и съдът
приема за недоказан фактът на наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка. В случая приложение не може да намери разпоредбата
на чл.293, ал.3 ТЗ, тъй като на липсата на валидно застрахователно правоотношение се
позовава трето за правоотношението лице - възложителят на работата носещ гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди причинени при или по повод изпълнението на работата.
Цитираната разпоредба предписва, че на нищожността на търговска сделка поради
неспазване на формата (законоустановената писмена форма на договора за застраховка), не
може да се позовава страна по нея, ако от поведението може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, например ако е получила плащане по
застрахователна премия, образуала е преписка по щета и т.н. Тоест, застрахователят или
застраховащият в съответните хипотези не биха могли да се позоват на нищожността на
договор за застраховка, но това ограничение не е предвидено за трети за застрахователното
правоотношение лице, чиято отговорност е ангажирана от застрахователя по пътя на
регресното му право. Тези лица винаги могат да правят възражение за липса на
застрахователно правоотношение по предявен срещу тях регресен иск. В случая то е
основателно - ищецът не е представил подписан от страните договор за застраховка, въз
основа на който да е платил застрахователното обезщетение, което претендира в настоящото
производство. Ищецът не е доказал първия елемент на фактическия състав на регресното си
вземане, поради което и предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се има предвид и следното:
Ищецът не ангажира, доказателства за ивръшено плащане в полза на увредения или
на трето лице, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, като при липса на доказателства за плащане
не следва да се приема, че за ищеца съществува право да претендира от ответника
заплащането на процесната сума.
На трето място ищецът не ангажира доказателства за действителното настъпване на
ПТП. Не се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на ПТП, както и
наличието на дупка на пътното платно. Представеният протокол за ПТП е съставен по
сведения на водача на автомобила, а не е изготвен след посещение на местопроизшествието.
Доколкото поради бездействие от страна на ищеца не са събрани гласни доказателства в
подкрепа на изложеното в исковата молба съдът не може да приеме, че действително е
реализирано ПТП със спукване на гума, кога се е осъществило то, на кое точно
място.Уведомлението-декларация обективира обстоятелства, които представляват
2
свидетелски показания, но не дадени в предписаната от закона форма.
Заключението на САТЕ, ценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, не опровергава
горните изводи. Вещото лице посочва, с оглед изследваните материали по делото, че
спукването на гума е могло да стане по твърдения от ищеца механизъм, но този извод е
теоретичен, поради което съдът приема, че не установява ПТП да е настъпило по начина,
посочен в искова молба.
С тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният
главен осъдителен иск е неоснователен поради своята недоказаност и подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал.8 от ГПК, на
ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт от 100,00 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание 410, ал. 1 КЗ, във, вр. чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, от „Д. – О.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, срещу
С.О., ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за заплащане на сумата от
360,58 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни
разноски по застрахователна преписка, образувана при „Д. О.“ ЕАД, назована „щета №
44012131929376/24.09.2019г..”, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д. – О.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на С.О., ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***,на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 100,00 лева-съдебни разноски пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3