№ 867
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430100119 по описа за 2022 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Г. АРХ. В., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.В.И. от ПАК, против ***, представлявана от ***. В ИМ се твърди, че на 30,06,2021 г.
около 10,00 – 10,30 ч., в гр.Плевен, в района на бившата автогара „***“, ищецът, слизайки от
автомобила си, бил нападнат от две бездомни кучета, доста едри, като бил захапан на
предмишницата на лявата ръка. Твърди се, че свидетели на случилото се са ***, които били
с него в автомобила. Сочи се, че ищецът веднага посетил Спешна помощ, където обработили
раната и му поставили противотетусна ваксина, а последващото лечение било проведено от
личния му лекар и включвало обработка на раната и превръзки. Сочи се, че ищецът
преживял силна уплаха за личността и здравето си, нарушил се ежедневния му ритъм на
живот, дори се наложило посещение при психиатър, тъй като придобил фобия от кучета. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, стрес и неудобства, в
размер на 4000,00 лева, ведно със законната лихва от 30,06,2021 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се деловодни разноски. В с.з. процесуалният представител на
ищеца – адв.В.И., моли съда да уважи претенцията и да се присъди исканата за обезщетение
сума. Изрично се посочва, че поради ухапването ищецът не е могъл да започне работа и в
един период от около 2-3 месеца е останал и без доходи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Плевен депозира писмен отговор чрез
юрк.***, в който сочи, че искът е недопустим, алтернативно - неоснователен. Сочи се, че не
става ясно как е установено, че кучетата са бездомни и без стопанин. Твърди се, че
Общината има задължение да реагира, но само при сигнал, а такъв няма регистриран за
посоченото място. В с.з. процесуалният представител на Община Плевен моли съда да
1
отхвърли иска, тъй като претенцията на ищеца е останала недоказана. Твърди се, че не е
доказано наличието на ушна марка на кучето, което да сочи на неговата безстопанственост.
Отделно от това се твърди, че според медицинското удостоверение ищецът е имал
драскотина от около 7 см., и с такова увреждане няма как да е бил лишен от възможността
да се самообслужва близо три месеца. Алтернативно се сочи, че претендираната сума е
завишена. Претендират се разноски за юрк.възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на
страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :
От представеното копие от амбулаторен лист №013673/30,06,2021 г. за преглед на пациент в
Спешно отделение, час на постъпване – 12,46 ч. и час на напускане – 13,31 ч., се установява,
че ищецът е прегледан след ухапване от куче, направена е първична хирургична обработка
на раната и е поставен тетанус.
От представеното копие от амбулаторен лист №001542/30,06,2021 г., 13,40 ч., издаден от д-р
И.Станиславчук, се установява, че ищецът е диагностициран с диагноза по МКБ W54 –
ухапване или удар от куче.
От представеното в заверено копие Медицинско удостоверение за пред съда №242/2021 г.,
се установява, че ищецът е прегледан от лекар в отделението по съдебна медицина на
УМБАЛ – Плевен на 02,07,2021 г., като е констатирано следното – червеникаво-кафеникава
драскотина, покрита с коричка с дължина 7 см, косо разположена по горната повърхност на
средна трета на предмишница на лявата ръка; около драскотината има бледоват
моравозеленикав хематом на площ 14/10 см. С разляти граници; по долната вътрешна
повърхност на предмишницата на същата ръка има овална рана 0,5 см. с охлузени ръбове,
покрита с тъмни корички – около нея на площ 5/5 см. – бледоват моравозеленикав хематом;
на предмишница на дясна ръка в горна трета – тъмна малка коса драскотина 3 см., покрита с
коричка. Заключението на съдебния лекар е, че уврежданията са резултат от тъпи и остри
травми и могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която се съобщава –
от зъбите на куче.
От представеното копие от амбулаторен лист №000327/27,07,2021 г., 18,20 ч., издаден от
***, се установява, че ищецът е диагностициран с диагноза по МКБ F 43.1. – пост
травматично стресово разстройство, като е проведена психотерапевтична антикрисна
интервенция и са предписани медикаменти.
От показанията на свидетеля *** се установява, че миналата година, в края на м.юни, при
спиране пред търговиите на Автогара ***, при излизане от автомобила си, ищецът бил
нападнат от две средно големи кафяви кучета, като едното го захапало за ръката.
Свидетелката твърди, че и двете кучета имали ушни марки. Сочи се, че след инцидента
отишли в Бърза помощ, обработили раните, поставили тетанус и насочили ищеца към
личния лекар. Посочва се, че вече личния лекар направил превръзки на раните. Твърди се, че
от захапването ръката имала оток, посиняла. Твърди се, че заради болката при движение,
ръката била почти неподвижна. Свидетелката твърди, че тъй като ищецът бил левичар, не
2
можел да се обслужва с обличането и бръсненето. Посочва се, че след случилото се ищецът
развил фобия от кучета, не можел да спи нощем, като се наложила и консултация с
психиатър. Твърди се, че ищецът трябвало да започне нова работа, но тъй като не можел да
шофира с контузената ръка, не я започнал.
От показанията на свидетеля *** се установява, че миналата година в края на м.юни, пред
търговиите на Автогара ***, ищецът бил нападнат от две кучета, с ушни марки, като едното
го захапало по ръката, с която се предпазил от тях. Посочва се, че след случая ищецът
изпаднал в шок и се наложило да го напръскат с вода, преди да идат до Бърза помощ.
Посочва се, че след инцидента у ищеца имало промяна – не искал да ходи пеша, не можел да
се самообслужва около 3 месеца, развил фобия от кучета, посетил психиатър и приемал
медикаменти успокоителни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко
кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено
деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността
винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се
предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва,
че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и от
гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя
може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
Както бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде
ангажирана деликатната отговорност на причинителя /причинителите/, възникнала, поради
виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие.
Съдът приема, с оглед на обсъдените по-горе доказателства, че този елемент от ФС е налице
- под формата на бездействие. Съгласно Закона за защита на животните и Закона за
ветиринарномедицинската дейност, ответника е задължен да контролира, ограничава и
овладява популацията на бездомните кучета на територията на Общината. Въпреки
разпределената доказателствена тежест с определението по чл.140 от ГПК, ответника не е
оборил твърдението на ищеца, че кучето е безстопанствено, като не е ангажирал
доказателства за надлежна регистрация на кучето, съгласно чл.37 от Закона за защита на
животните и Глава 7, Раздел VI от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тук следва
да се отбележи, че доводите на процесуалния представител на ответника в последното
съдебно заседание, че ищеца не е доказал ухапването да е причинено от бездомно куче, са
неоснователни, доколкото именно в тежест на ответника е било да установи, че кучето има
регистрация, респективно собственик.
3
Съгласно чл.40 и сл. от Закона за защита на животните, предвидено е приемане на програми
от общинските съвети за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждане на средства за изпълнението им; изграждане от органите на местната власт на
приюти за безстопанствени животни и т.н. Въпреки че не е представена по делото, на съда е
служебно известно, че в Община Плевен има приета Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Плевен. Случилият се с
ищеца инцидент обаче сочи на неизпълнение на задълженията на Общината за
осъществяване на адекватен надзор върху безстопанствените кучета на нейната територия.
Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на
деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е
извършено престъпление. Неизпълнението на задълженията на Общината, свързани с
надзора на безстопанствени кучета на нейна територия безспорно е противоправно, тъй като
не са изпълнени задълженията, вменени с цитираните по-горе Програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета и ЗЗЖ.
Вината, като елемент от ФС, както бе посочено по-горе, се предполага до доказване на
противното – тоест причинителят /причинителите/ на увреждането може да доказва, че не е
действувал виновно и да се освободи от отговорност, каквито доводи не са наведени в
конкретния случай.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът счита, че е
безспорно установено тяхното настъпване, както и пряката причинно-следствена връзка с
бездействието на ответника.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му,
степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др.
съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968 г. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. При формиране на
изводите си досежно справедливото обезщетение съдът съобрази, че безспорно ищецът е
претърпял физическа болка от самото ухапване - този извод е логичен при установеното
накърняване физическата цялост на тялото. Нападението от животни, движещи се на
глутница, и последвалото захапване от едно от тях, е от естество да предизвика силна уплаха
у всеки. Установява се, че ищецът е развил и посттравматично стресово разстройство,
приемал е успокоителни медикаменти, бил е в невъзможност да се самообслужва за
определен период от време. За съда е безспорно, че случилото се е предизвикало негативни
емоционални и психически изживявания за ищеца, които са го поставили в състояние на
стрес.
Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства, съдът намира, че по
делото е установено, че ищецът е търпял физически болки с продължителност поне около
4
един месец – период, през който раната е зараствала, посттравматично стресово
разстройство – също поне месец, както и невъзможност за самообслужване.
С оглед на изложеното и съобразявайки формираната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения с оглед конкретните наранявания и последици, настоящият
състав намира, че обезщетение в размер от 4000,00 лева справедливо обезщетява
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства. Ето защо исковата претенция следва
да бъде уважена изцяло.
Доколкото претърпените неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и
предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответника дължи и заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането –
30,06,2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в общ размер на 670,00 лева съгласно приложения списък
по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 вр.чл.49 вр.чл.52 от ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК ***,
***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. АРХ. В., ЕГН **********, от ***, сумата
от 4 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, стрес и неудобства, вследствие ухапване от безстопанствени
кучета на 30,06,2021 г. в гр.Плевен, в района на Автогара ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30,06,2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК ***, ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. АРХ. В. , ЕГН **********, от ***, направените
по делото разноски в общ размер на 670,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5