№ 11553
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110160106 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 99827/20.03.2025 г. от ищеца К. К. М., чрез адв. В., за
допълване на постановеното по делото решение № 4232/12.03.2025 г.
В молбата са изложени твърдения, че искът е предявен за сумата от 10 000 лв.,
частично от 20 000 лв., като в решението липсва произнасяне за основателността на иска за
сумата над 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв. Ищецът счита, че съгласно ТР № 3/22.04.2019 г.
по тълк. д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС, силата на пресъдено нещо /СПН/
обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на
непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Моли
съда да се произнесе с решение за основателността на иска за сумата над уважената в размер
на 10 000 лв. до пълния размер от 20 000 лв.
От насрещната страна – С.О. не е подаден отговор на молбата в дадения за това срок.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се
подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, поради
което молбата е подадена в срок.
Разгледаната по същество, молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК се прилага, когато решението е непълно, т. е. не
обхваща целия спорен предмет, по който страната е сезирала съда с искане за защита.
В случая искът по чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е предявен като частичен – за
сумата от 10 000 лв., част от вземане в общ размер на 20 000 лв.
В решението си съдът е изложил мотиви, че искът е основателен в пълен размер, с
оглед на което е осъдил С.О. БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
К. К. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „С.“, бл. 3, вх. В, ап. 74 (действащ
към момента на подаване на исковата молба лично, със съгласието на своята майка Д. А. М.,
ЕГН **********) по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 10 000 лв., частичен иск от сумата от 20 000 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпени от ищеца К. К. М. болки и страдания в резултат на травматични
1
увреждания - разкъсно – контузна рана в областта на скротума, рана на брадичката,
охлузване на ляво коляно и лява ръка, при настъпил инцидент на 08.08.2022 г., между 14:30
часа и 15:00 часа, в гр. С., на бул. „Инж. И.И.“ пред блок № 1, посока бул. „К.В.“ –
преминаване с велосипед през шахта, издадена над нивото на тротоара, в резултат на
противоправно поведение (бездействие) – неполагане на дължимата грижа от страна на С.О.
за вещи - общинска собственост, в нарушение на задълженията за поддържане в изправно
състояние на прилежащите към платното за движение тротоари и съоръженията върху тях –
включително за обезопасяване и сигнализиране на шахтата, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането - 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
В настоящия случай съдът се е произнесъл изцяло по иска, както е предявен, като в
тази връзка следва да се посочи, че претенцията за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. не
е предмет на настоящия процес. Съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. по
описа на ОСГТК на ВКС - т. 2, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото спорно право. В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в хипотезата на уважен
частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира с
решението, обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното право; когато предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, което
може да съществува, но може и да не съществува; обективните предели на силата на
пресъдено нещо на положителното решение по частичен иск се изчерпват с предмета на
делото, т. е. с предявената за съдебна защита част от вземането, а по останалата част
може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо; формираната сила на
пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, но не и
правопогасяващите възражения за останалата непредявена с частичния иск част от
вземането. В мотивите към т. 1 от тълкувателното решение е посочено още, че с
предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от
спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е
претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на
осъдителното решение.
Съобразявайки задължителните постановки на тълкувателното решение, настоящият
съдебен състав приема, че се е произнесъл по целия предмет на иска – предявената за
съдебна защита част от вземането в размер на 10 000 лв., като доколкото разликата до 20 000
лв. не е предмет на делото, то не дължи произнасяне за основателността на претенцията за
разликата над 10 000 лв. с диспозитива на решението.
Цитираната от молителя част от тълкувателното решение касае хипотеза на
отхвърлен частичен иск, какъвто не е настоящият случай.
За пълнота следва да се посочи, че дори в мотивите да не е формирана воля какъв
следва да е окончателният размер на дължимото на ищеца обезщетение, то съгласно
определение № 8 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 676/2020 г. по описа на ВКС, II г. о.,
производството по чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по
част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от
спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по
допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на
плодове, лихви и разноски/. За допълване на решението е меродавно отразеното в
диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са обективирани в
един писмен документ със самото решение, не съставляват част от него и не подлежат на
допълване по реда на чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от
2
доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния
акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му. С
постановеното решение е налице произнасяне по предявения иск до заявения за разглеждане
пред настоящата инстанция размер. Не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като
съдът не е пропуснал да се произнесе по част от спорния предмет.
Поради изложеното молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 99827/20.03.2025 г., подадена от ищеца К.
К. М., чрез адв. В., за допълване на постановеното по делото решение № 4232/12.03.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3