Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ДИМИТРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 7811 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 23614 от 26.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 27128/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, държавата чрез П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Ф.Б.С., на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 600 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 18906/2011 г. на СРС,
НО, 1 състав, ведно със законната лихва от 26.04.2013 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 10 лв. – платена държавна такса, като искът за главницата е
отхвърлен за разликата над 600 лв. до 12 000 лв., като неоснователен.
Ответникът е осъден да заплати на адв. К.К.К., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ,
сумата от 44, 50 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие на ищеца.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е
депозирана въззивна жалба от ищеца Ф.Б.С.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания, стрес, притеснения, страха от осъждане.
Поради незаконното обвинение ищецът е изпитвал неудобства,, чувствал се е
унижен, съкрушен и подтиснат, изпадал в нервни кризи и депресивни състояния,
загубил желанието си за социални контакти, за трудова дейност, станал
раздразнителен и избухлив. Променил се и начинът му на живот – затворил се в
себе си, страдал от безсъние, често плачел. Квалификацията на деянието, за
което е повдигнато обвинение, разкрива по – висок интензитет на негативно
влияние върху психиката на ищеца. В тази насока са ангажираните доказателства.
Влошеното психическо здраве на ищеца се е отразило негативно върху работата,
както и върху успеха му в училище. През учебната 2010/2011 г. успехът му бил
силно занижен в сравнение с предходната година. Тази тенденция е продължила и
през следващата учебна година. Данните за затруднения в трудовата дейност на
ищеца не са обсъдени т решаващия съд. Счита, че исковете са доказани в пълния
предявен размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
изцяло предявения иск, като му присъди законна лихва от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда. Претендира разноски за оказана безплатна правна
помощ за въззивното производство.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника П.НА
Р.Б.. В проведеното открито съдебно заседание ответникът по жалбата оспорва
въззивната жалба на ищеца. Счита, че същата е неоснователна.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника – П. НА Р.Б., срещу горепосоченото съдебно решение
в частта относно началния момент на присъдената законна лихва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. С депозирания пред СРС писмен отговор на исковата молба е
направено възражение за изтекла погасителна давност. Неправилно решаващият съд
е приел, че към момента на завеждане на делото – 26.04.2018 г., не е изтекла
погасителната давност и е присъдил мораторна лихва. Съгласно т.4 от ТР № 3/2005
г. на ВКС, ОСГК, началният момент, от който се дължи законна лихва и започва да
тече погасителната давност , възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда. В случая приложима е 3 – годишна давностен, съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД. Към момента на завеждане на делото този срок е изтекъл. Моли
съда да обезсили постановеното съдебно решение в частта, с която е присъдена
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Ф.Б.
С.. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният му представител адв. К.
оспорва въззивната жалба на ответника. Моли съда да потвърди решението в
обгалваната от ответника част.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
иск с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 28.07.2011 г. по
заявление на Т.К. Я., депозирано в 03 РУ – СДВР, е започнало досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 НК. На
02.09.2011 г. е участвал в разпознаване на лица по образуваното досъдебно
производство, без да получи обяснение какво налага извършването на това
следствено действие с негово участие. В това разпознаване е бил съпоставен с
лица, които не са били със сходна на неговата външност и драстично се
различавали от него по ръст и цвят на кожата. Впоследствие разбрал, че е
заподозрян в извършването на тежко умишлено престъпление. На 03.09.2011 г. бил
привлечен и разпитан в качеството на обвиняем за отнемане на чужди движими вещи
като непълнолетен – един брой златна висулка във форма на стрелец и един брой
златна висулка във форма на запетая на обща стойност 90 лв. от владението на Т.Я.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила за това –
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 10 години. С постановлението за привличане му била
взета мярка за неотклонение „подписка“. Това много го разстроило и притесни,
плакал. В резултат на преживения стрес
не могъл да каже нищо в своя защита. Чувствал се в безизходица, тъй като бил
обвинен в извършване на престъпление, за което нямал вина, а е имало вероятност
да бъде осъден с налагане на наказание лишаване от свобода. Въз основа на
внесен в съда обвинителен акт е образувано НОХД № 18906/2011 г. по описа на
СРС, НО, 1 състав. В първоинстанционното производство са били проведени 6
открити съдебни заседания, на които са извършвани множество процесуално –
следствени действия. Проведените заседания били продължителни и мъчителни за
него. През цялото време изпитвал срам и унижение. Чувствал се обезверен и
подтиснат. Притеснявал се за бъдещето си, за възможността да влезе в затвора. Станал
много угрижен, нямал желание да общува с приятели и познати. Затварял се в
стаята си и с часове не излизал от нея. Обзело го чувство на безпокойство и
отчаяние. Вечер трудно заспивал от притеснения, а през нощта се събуждал от
кошмари. Наложило се провеждане на медикаментозно лечение, което не довело до
желания резултат. Бил разсеян и не можел да се съсредоточи в училище. От 2011
г. до м.09.2013 г. неколкократно се
явявал на поправителни сесии в учебното заведение. Производството пред СРС е
приключило на 14.01.2013 г., когато е постановена оправдателна присъда. На
16.01.2013 г. ответникът протестирал оправдателната присъда. С решение от
26.04.2013 г. СГС е потвърдил постановената от СРС оправдателна присъда. На
посочената дата е влязла в сила оправдателна присъда. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 12 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.04.2013 г.,
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът – П. НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер. Счита, че ищецът не е доказал по делото момента на влизане в сила на
оправдателната присъда. Прави възражение за изтекла погасителна 3-годишна
давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД по отношение претендираната лихва. На основание чл.4 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване вредите, пряка и непосредствена последица от
увреждането. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдяните
от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че претендираните от ищеца вреди не са
пряк резултат от действията на ответника, тъй като ищецът е бил осъждан 3 пъти
за тежки умишлени престъпления, описани в писмения отговор на исковата молба.
Също така спрямо него са били водени и други наказателни производства за тежки
умишлени престъпления. С оглед на това счита, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди трудно могат да се разграничат за отделните наказателни
производства. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди е силно завишено и не е съобразено с изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост.
Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да уважи
иска в по – нисък от претендирания от ищеца размер.
С постановление
за привличане на обвиняем от 03.09.2011г. на разследващ полицай при 03 РУП –
СДВР Ф.Б.С. е привлечен като обвиняем за това, че на 27.07.2011 г., около 18.15
ч. в гр. София, ж. к. „Гевгелийски“, до метростанция „Вардар“, е отнел чужди
движими вещи – 1 брой златна висулка във форма на стрелец с тегло 1 грам, 14
карата на стойност 45 лева и 1 брой златна висулка във форма на запетая с тегло
1 грам, 14 карата на стойност 45 лева или всички вещи на обща стойност 90 лв.
от владението на Т.К. Я., с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила – издърпал с ръка синджирите от врата на Я., като при
скъсването им висулките останали у С. – престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК. На
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е проведен
разпит на обвиняемия, който е заявил, че на този етап от разследването няма да дава показания.
На 11.10.2011
г. СРП е внесла обвинителен акт в СРС за горепосоченото престъпление. В
производството пред СРС са проведени 6 открити съдебни заседания, на които
обвиняемият се е явявал лично.
С присъда от
14.01.2013 г., постановена по НОХД № 18906 по описа на СРС, НО, 1 състав, Ф.Б.С.
е признат за невиновен в повдигнатото му престъпление и на основание чл.304 НПК е оправдан.
СРП е
протестирала оправдателната присъда.
С решение № 575
от 26.04.2013 г., постановено по ВНОХД № 866/2013 г. по описа на СРС, НО, XV-ти въззивен състав, е потвърдена
горепосочената присъда.
Съгласно
издадената служебна бележка от 74 СОУ „Гоце Делчев“, в периода м.09.2009 г. –
м.05.2012 г. е бил ученик в 74 СОУ „Гоце Делчев“. На 15.09.2009 г. е постъпил в
10 клас, природоматематически профил, като ученик на дневна форма на обучение.
След неуспешно завършен първи срок, м.02.2010 г., ищецът преминава на
самостоятелна форма на обучение, при запазен учебен план. На редовна сесия
взема 10 от 13 изпита, като изпитите по БЕЛ, География и икономика и Физика и
астрономия взема на първа поправителна сесия. През учебната 2010/2011 г. ищецът
е ученик в 11 клас на самостоятелна форма на обучение. На редовна сесия взема 6
от 12 изпита, на първа поправителна сесия взема още 2 изпита, не се явява на
останалите и окончателно приключва на втора поправителна сесия. Ищецът завършва
12 клас като ученик на самостоятелна форма на обучение, като ползва една
редовна и една поправителна сесии. На
ДЗИ ищецът се явява за първи път презм.05.2012 г.. В тази сесия взема успешно
изпита по БЕЛ и е скъсан на изпит по Философски цикъл. На сесия през м.09.2012
г. се явява, но неуспешно и не се явява на сесията през м.05.2013 г. и успешно взема втори държавен зрелостен изпит
през м.09.2013 г. На ищеца е издадена диплома за завършено средно образование с
рег. № 5019 от 19.09.2013 г.
По делото е
представена справка от Единна информационна система за противодействие на
престъпността, ПРБ, НСС, съгласно която спрямо ищеца са активни 6 наказателни
производства за периода 30.09.2010 г. – 28.08.2011 г. за грабежи и кражба с
използване на МПС, техническо средство, по специален начин.
Представена е и
справка от МВР - СДВР относно 8 заявителски материала срещу Ф.Б.С. за грабежи.
Съгласно
справка за съдимост от 19.07.2018 г. ищецът е признат за виновен с влязло в
сила на 01.09.2011 г. споразумение като съизвършител за отнемане на чужда
движима вещ – един брой златен синджир с висулка – детелина, на стойност 462,
30 лв. с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила –
ударил с юмрук лицето - престъпление по
чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК, като му е
наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години. С влязло в сила на 25.10.2012 г. споразумение
ищецът е признат за виновен като непълнолетен, помагач спомогнал умишлено
улеснил извършването на престъплението да бъде отнета чужда движима вещ – един
брой сигнално-охранителна камера на стойност 419, 40 лв. с намерение
противозаконна да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.55,
ал.1, т„2, б.“б“ вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, като му е наложена
„пробация“ за срок от 6 месеца с определени пробационни мерки. С влязла в сила
присъда от 10.02.2014 г. ищецът е признат за виновен е отнел движима вещ –
златна обица, 14 карата, с тегло 2, 2 грама, с единична цена за грам 50 лв. с
обща стойност 110 лв. с намерение противоправно да я присвои, като упражнил за
това сила – издърпал и откъснал обицата от дясното ухо на пострадалата –
престъпление по чл.198, ал.1, пр. вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
По делото са
представени 2 броя искови молби до СГС, насочени срещу ПРБ – за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 26 000 лв. във
връзка с незаконно повдигнати и поддържани обвинения, по които са постановени
влезли в сила оправдателни присъди.
С решение от
05.12.2017 г., постановено по гр. д. № 16335/2016 г. по описа на СГС, І ГО, 2
състав, П. на РБ е осъдена да заплати на Ф.Б.С., сумата от 3 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2013 г. във
връзка с повдигнато обвинение спрямо ищеца като непълнолетен – 17 г., за което
е постановена оправдателна присъда. След справка в сайта на САС се установи, че
решението на СГС е отменено за сумата над 777 лв. до 3 000 лв., като е
потвърдено в останалата част. Същото не е допуснато до касация.
От показанията
на разпитания пред СРС свидетелкаИ.Ф.С.ва – майка на ищеца, се установява, че
през есента на 2011 г. ищецът е посетил 03 РУП-СДВР за разпознаване по дело за
грабеж на колие с две висулки. След това е бил привлечен като обвиняем, като делото
е било внесено в съда. Това наказателно производство се отразило на
психическото и емоционалното състояние на ищеца. Към този момент той е бил
пълнолетен. Изпадал в кризи, карал се със свидетелката, имал проблеми със съня,
получил силно сърцебиене и нищо не го успокоявало. Приемал успокоителни, които
свидетелката му давала, но не му помагали. Наказателното производство продължило
дълго – до пролетта на 2013 г. Ищецът изпитвал притеснения и страхове, които
споделял с нея. Казвал, че не е виновен. Спрял да излиза. Учел като частен
ученик по това време. Провалили се изпитите му, както и работата му. Карал се с
баща си, със сестра си, много се отдръпнал от тях. Загубил много приятели
поради стреса. Знаел, че не е виновен, но бил подложен на стрес. Постоянно го
спирали полицаи, задържали го, защото имал регистрация в МВР. На свидетелката
не й е известно в периода на воденото наказателно дело ищецът да е бил осъждан,
както и не помни преди и след това да е бил осъждан.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани
страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата
на ищеца е неоснователна, а жалбата на ответника е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Наказателното
производство срещу ищеца е образувано от СРП. Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 П. е единна и централизирана, като същата е
юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се
установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на органите на П. от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което
същият е оправдан с влязла в сила присъда.
СРП е
повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по
чл.198, ал.1 пр.1 НК – грабеж, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години. С оглед на това престъплението е тежко по смисъла на
чл.93 т.7 НК.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. №
1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.).
От показанията
на разпитаната пред първата инстанция свидетелка се установи, че в резултат от
воденото срещу него наказателно производство ищецът е преживял стрес и
неудобства, изпитвал е притеснение за изхода на делото, имал проблеми със съня,
изпадал в конфликти с близките си, приятелите му се отдръпнали от него. Спрямо
ищеца е определена мярка за неотклонение „подписка“.
Не са
установени по делото обаче твърденията на ищеца, че заради воденото срещу него
наказателно производство е получил тахикардия и започнал да приема медикаменти,
които не му помагали. Изводи в тази насока не могат да се направят от
свидетелските показания на неговата майка, тъй като тези обстоятелства се
установява посредством експертиза, каквато не е изслушана по делото. Съгласно
трайната съдебна практика въз основа единствено на гласни доказателства, не би
могло да се направи обоснован извод дали, респ. доколко здравословното
състояние на жалбоподателя е било повлияно от воденото срещу него наказателно
производство - решение № 147/14.06.2013 г. по гр. д. № 151/2013 г. по описа на
ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/16.11.212 г. по гр. д. № 1618/2011 г., на ВКС,
ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Не се установи също така
наличието на причинно – следствена връзка между необходимостта от явяването му
на поправителни сесии в училище и воденото срещу него наказателно производство.
По релевираните
доводи относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
От значение за
определяне обема на отговорността на ответника е обстоятелството, че
наказателното производство е продължило 1 г. 7 м. от привличането на ищеца като
обвиняем – 03.09.2011 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда – 26.04.2013 г. Спрямо ищеца е приложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“. Пред първата инстанция са проведени 6 открити
съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. Воденото срещу него
наказателно производство му е причинило негативни изживявания, стрес и
дискомфорт, описани по - горе.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК, т.11, в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
В разглеждания
случай към момента на постановяване на оправдателната присъда по отношение на
ищеца са одобрени две споразумения, с които е признат за виновен в обсъдените
по – горе престъпления, както и е висящо наказателно производство, което е
приключило с осъдителна присъда в последващ момент – 10.02.2014 г. Спрямо ищеца
са налице 8 заявителски материала и 6 висящи наказателни производства. Споразуменията
са одобрени за тежки умишлени
престъпления – грабежи, помагачество при кражба. При това положение не би могло
да се приеме, че преживените от жалбоподателя страдания през време на воденото
срещу него наказателно производство за грабеж, приключило с оправдателна
присъда, е резултат единствено и само на незаконното обвинение за това деяние.
След като по едно и също време е имало наказателни производства, по които
жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем и в последствие спрямо него са одобрени
споразумения и е постановена влязла в сила осъдителни присъда, претърпените от
него неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитаните притеснения,
страх от изхода на разглежданото наказателно производство, неудобства, проблеми
със съня и др., са във връзка с всички обвинения, а не само в резултат от разглежданото
наказателно производство. Това обстоятелство има съществено значение при определяне
обема на вредите, които следва да се обезщетят от ответника във връзка с
незаконно повдигнатото обвинение на жалбоподателя (решение № 270/2017 от
16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
29/27.03.2017 г. по гр. д. № 2788/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др.).
Съдебното минало
на жалбоподателя е обстоятелство, което е от значение за намаляване размера на
обезщетението от процесните неимуществени вреди. Ангажирането на наказателната
отговорност на ищеца с влезли в сила съдебни актове – одобрени от съда
споразумения и присъда, са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при
преценка личността на същия, доколкото те налагат извод за по – нисък
интензитет на усещането за накърнено лично достойнство, добро име и чувство за
справедливост от процесното обвинение, в сравнение с лице, което никога не е
било обект на успешно проведено наказателно преследване (решение №
140/14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и др.).
Предвид
тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение, продължителността на наказателното
производство, както и неблагоприятното отражение върху него, взета мярка за неотклонение
„подписка“, както и обстоятелството, че ищецът не доказа част от твърдените
неимуществени вреди, предвид броя на водените срещу жалбоподателя наказателни
производства през време на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и
съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита,
че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 600
лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените
от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото наказателно производство
срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически условия на
живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и
липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и физическото
състояние на ищеца. Отделно от това осъждането на ответника само по себе си има
ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. №
1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
По оплакванията
във въззивната жалба на ответника относно погасяването на задължението за
законна лихва по давност:
Ответникът
своевременно е релевирал с писмения отговор на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава, което
не е разгледано от решаващия съд.
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на
наказание по НК. От този момент ответникът изпада в забава, дължи лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата – ТР № № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д.
№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т.4. Ето защо ответникът дължи законна лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда – 26.04.2013 г., в каквато насока са
изводите на решаващия съд.
На основание
чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичане на 3 – годишна давност се погасяват вземанията за
лихва. Изтичането на 3 години от влизане в сила на оправдателната присъда не
погасява по давност изцяло вземането за лихва, а такава се дължи за период от 3
години преди завеждане на делото. Доколокото исковата молба е предявена на
26.04.2018 г., в случая непогасена е лихвата за забава считано от 26.04.2015 г.
Присъждането на законна лихва с обжалваното съдебно решение не води до
недопустимост на съдебния акт, доколкото съдът се е произнесъл по искане, с
което надлежно е сезиран от ищеца. Липсата на произнасяне от решаващия съд по
възражението за изтекла погасителна давност спрямо претендираната лихва не се
отразява на допустимостта на акта, а на неговата обоснованост и правилност.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която е присъдена законна лихва върху
определеното обезщетение, считано от 26.04.2013 г. до 26.04.2015 г., като иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД в тази му част следва да се отхвърли. В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като искът
по чл.86, ал.1 ЗЗД не е с посочена цена, частичната отмяна на решението по
отношение на тази искова претенция не рефлектира върху разпределянето
отговорността за разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 23614 от 26.01.2020 г., постановено по
гр. д. № 27128/2018 г. по описа на
СРС, І ГО, 118 състав, В ЧАСТТА, с
която е присъдена на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ЗАКОННА ЛИХВА върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
от 26.04.2013 г. до 26.04.2015 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф.Б.С., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „***********и съдебен адрес ***, Силвър център, ет.1, офис 25
– адв. К.К., срещу П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********, Съдебна палта,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на ЗАКОННА ЛИХВА върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
26.04.2013 г. – 26.04.2015 г., като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23614 от 26.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 27128/2018 г. по описа на СРС, І
ГО, 118 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.