Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав,
в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 7545 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“ АД,
правоприемник въз основа на осъществено чрез вливане преобразуване на ищцовото дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД, е предявил срещу ответника
В.К.К. кумулативно обективно съединени установителни искове за съществуването на парични притезания, удостоверени в заповед за изпълнение, издадена
по гр. дело № 15381/2012 г. на СРС, ГО, 37-ми състав, и представляващи дължими
суми по договор за банков кредит от 12.12.2008 г. с
Банка ДСК ЕАД (понастоящем Б.Д. АД) – непогасени заети по договора парични
средства в размер на 12 845.48 евро, заедно със законната лихва от 28.03.2012
г., 1 697.58 евро – договорна лихва за периода 10.02.2011 г. – 27.03.2012 г., и
сумата 769.71 евро – наказателна лихва за периода 17.02.2022 г. – 27.03.2012 г.
Излага следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен на 12.12.2008 г. договор за кредит, въз основа на който са
предоставени в заем парични средства в размер на 15000 евро със срок на
издължаване от 120 месеца и вземането по който е неделимо, поради което за него
е приложима общата погасителна давност; забава над 90 дни за погасяването на
месечните вноски, обуславяща предсрочна изискуемост на кредита и упражняването
на правото на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считано
от 17.05.2011 г.; прехвърляне на вземанията на банката по договора на ищеца,
който се явява частен правоприемник и като такъв е легитимиран да предяви установителните искове; съобщаване на длъжника и ответник
по производството за извършената цесия преди завеждането на делото или
най-късно с връчването на препис от исковата молба. Претендира установяване на
тези вземания, а при евентуалност присъждането на същите и разноските по
производството.
Ответникът В.К.К., чрез особения си представител, оспорва исковете,
възразявайки че същите са недопустими, а при евентуалност неоснователни поради:
липса на предсрочна изискуемост, нищожност на клаузите за договорна и
наказателни лихви поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и
липсата на надлежно уведомяване за цесията чрез особения представител. Прави
при евентуалност и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
следното:
По делото е признато за безспорно между страните, а и от представения
договор за ипотечен кредит от 12.12.2008 г. се установява, че на посочената дата между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответника В.К. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който банката се е задължила да предостави на
ответника кредит в размер 15000 евро за текущо потребление, при срок за
издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на усвояване на сумата. Процесният договор за банков кредит е обезпечен с договор
за залог върху вземанията по трудово правоотношение, сключен между
кредитополучателя В.К. и кредитодателя „Б.Д.“ АД.
Усвояването на кредита е осъществено на 12.12.2008
г. (видно от представените извлечения от сметка и изслушаното заключение на
съдебно-счетоводна експертиза), като връщането му страните са се съгласили да
става на месечни вноски за главница и/или лихва на 10 число на месеца от срока
на договора чрез разплащателна сметка № 16520762. В т. 7 от договора страните
са уговорили заплащане на лихва, формирана въз основа на базов лихвен процент
за този вид кредит, определян периодично от банката, и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка съгласно условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма Престиж + (приложение № 2), като към момента на
сключването му лихвеният процент по кредита е в размер на 8.45 % – базов лихвен
процент от 6.19 % и стандартна надбавка от 2.26 %. Според представения
погасителен план към договора за кредит, изготвен при неговото сключване,
размерът на месечната вноска е 185.58 лева. Общо лихвата по погасителния план е 7269.16 лева, а общият размер на месечните
вноски за срока на кредита – 22494.16 лева.
Неразделна част от процесния договор са и
общите условия за предоставяне на ипотечни кредити за текущо потребление, с
които ответникът като кредитополучател се е запознал и получил при подписването
на договора. В т. 7.1 и т.8.1 от общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или
плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в
договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Предвидена е отговорност и при
забава на плащането на месечна вноска за главница и/или лихва. Съгласно т. 19.1
от общите условия при забава на плащането кредитополучателят дължи обезщетение
в размер на договорената лихва, увеличена с надбавка от 10 процентни пункта, върху
остатъка от кредита, считано от 7-я ден след падежната дата, а съгласно т. 19.2
от общите условия при забава над 90 дни – целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до
предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10
процентни пункта.
Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което e
образувано гр. дело № 15381/2012 г. по описа на
СРС и са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 10.04.2012 г. Процесната заповед за изпълнение
срещу ответника В.К. е издадена за сумата от 15 312. 77 евро, от която 12 845.48
евро – главница, 1697.71 евро – неплатена редовна лихва за периода от
10.02.2011 г. до 27.03.2012 г., и 769.71 евро – неплатена санкционираща лихва
за периода от 17.02.2011 г. до 27.03.2012 г., и които суми представляват
вземания по договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2008
г.
С договор за покупко-продажба на вземания от 31.01.2013 г. „Банка ДСК“
ЕАД е прехвърлила на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, представляващ небанкова кредитна
институция, вземанията си срещу ответника В.К., произтичащи от договор за
кредит за текущо потребление от 12.12.2008 г., като цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера
„О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми всички длъжници, чиито
вземания са цедирани за извършената продажба на
вземания. По делото е представено уведомление от 12.02.2013 г., изготвено от цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД до длъжника В.К. за извършеното
прехвърляне на вземания, което обаче не се установява да й е било връчено.
С молба от 23.03.2017 г. ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискал образуване на
изпълнително дело срещу ответника В.К. въз основа на процесния
изпълнителен лист и по силата на извършеното прехвърляне на вземания.
Срещу заповедта за изпълнение и разпореждането, с което е допуснато
предварително изпълнение са подадени от длъжника В.К. възражение по чл. 423,
ал. 1 от ГПК и частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК. С определение от
03.05.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 3931/2019 г. по описа на СГС
възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК на длъжника В.К. е прието. С оглед на
обстоятелството, че надлежно сезираният с възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК
и чл. 419, ал. 1 от ГПК въззивен съд не се е
произнесъл по жалбата с правно основание чл. 419, ал. 1 от ГПК е образувано ч.
гр. дело № 5612/2020 г. по описа на СГС. С определение от 27.11.2020 г.,
постановено по ч. гр. дело № 5612/2020 г. по описа на СГС, е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист от
10.04.2012 г. по ч. гр. дело № 15381/2012 г. на СРС, ГО, 37-ми състав, и е
обезсилен издаденият въз основа на него изпълнителен лист от същата дата.
С разпореждане от 31.05.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията си по заповедта за изпълнение. Съобщението за така дадените с
разпореждането указания е получено от заявителя на 22.06.2020 г., а исковата
молба е подадена по пощата от цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД
на 22.07.2020 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, на която
съдът дава вяра, тъй като е изготвена въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадените с нея изводи са
направени въз основа на ясен анализ на установените от тях данни, обективиран в приложенията и таблиците към експертиза. От
заключението се установява, че сумата по процесния
договор за банков кредит от 15000 евро е усвоена от ответника В.К. на 12.12.2008 г. чрез заверяване на банковата й сметка. Вещото
лице изяснява, че към датата на подаване на заявлението – 28.03.2012 г., за
погасяване на задълженията по кредита са постъпили суми общо в размер на 5 163.47
евро, като последната погасена вноска по кредита е с падеж 10.01.2011 г., а
след този момент са извършени плащания, с които е погасена лихвата по вноската
с падеж 10.02.2011 г. на 01.09.2011 г. и начислени лихви за забава на основание
чл. 19.2 от договора в размер на 10 % върху цялата непогасени главница.
Установява се, че остатъчната главница е формирана при изваждане на платените
суми за погасяване на кредита, като по кредита няма капитализирана лихва, а
капитализирана е само таксата за предсрочна изискуемост в размер на 30 евро. Възнаградителната лихва в размер на 1697.58 евро е начислена
въз основа на лихвен процент в размер на 8.45 % върху непогасената
остатъчна главница по кредита до 17.05.2011 г. и с лихвен процент 13.45 %
след тази дата до 28.03.2012 г. Санкциониращата лихва върху размера на
просрочената главница по падежираните месечни вноски
с лихвен процент 10 % е начислявана до 17.05.2011 г., като след тази дата до
28.03.2012 г. е начислена наказателна лихва върху цялата непогасена главница в
размер на лихвен процент от 10 %. Таксата за предсрочна изискуемост в размер на
30 евро е начислена на 17.05.2011 г.
Съгласно заключението непогасените изискуеми задължения по кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – 28.03.2012 г., са били общо в размер на 15312.77 евро, от
които 12845.48 лева – главница, като сумата 809.92 лева – главница с настъпил
падеж, и 12035.56 евро – предсрочно изискуема главница, 1697.58 евро –
начислена лихва за периода от 10.02.2011 г. – 28.03.2012 г., 5.53 евро –
санкционираща лихва за периода от 11.02.2011 г. до 17.05.2011 г., и 764.18 евро
– наказателна лихва за периода от 17.05.2011 г. до 28.03.2012 г. Вещото лице е
изчислило и размера на дължимите суми към момента на изготвяне на заключението
– 15.04.2022 г., към който се установява, че са дължимите суми в общ размер на
30718.48 евро, от които 12845. 48 евро – главница, 1679.58 евро - начислена за
периода 10.02.2011 г. – 28.03.2012 г. възнаградителна
лихва, 5.53 евро – санкционираща лихва за периода от 11.02.2011 г. до
17.05.2011 г., 764.18 евро – наказателна лихва за периода 17.05.2011 г. –
28.03.2012 г. и 15405.33 евро – законна лихва за периода от 29.03.2012 г. до
04.10.2023 г.
Броят на просрочените вноски с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението - 28.03.2012 г., е 14 на обща стойност 2421.12 евро, включващи
1611.20 евро за възнаградителна лихва и 809.92 евро
за главница. Броят на просрочените погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020 г., респективно към датата на
получаването на препис от нея от ответника и датата на изготвяне на
заключението, е 95 на обща стойност 26118.77 евро, от които 13273.29 евро за възнаградителна лихва и 12845.48 евро за главница.
Дължимата главница с ненастъпил падеж към 28.03.2012 г. е в размер на 12 035.56
евро, като към датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020 г.,
респективно към датата на получаване на препис от нея – няма главница с
ненастъпил падеж, тъй като крайната дата за погасяване на кредита е 12.12.2018 г.
Установява се и че неиздължената наказателна лихва за периода от
10.08.2017 г. вкл. до датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020 г.,
изчислена върху просрочената главница за периода от 10.08.2015 г. до 12.12.2018 г., е в размер на 463.41 евро, като размерът на
непогасената възнаградителна лихва, включена в падежираните към датата на исковата молба вноски с падежи
от 10.08.2017 г. вкл. до 22.07.2020 г. е в размер на 2447.60 евро. От
заключението се установява и че уговорените и начислявани от банката
наказателни лихви не надвишават размера на законната лихва. Уточнено е, че
изчисленията при отговорите на въпросите са извършени при първоначалните
условия на договора и първоначален лихвен процент в размер на 8.45 % и месечна
вноска 185.58 евро и без капитализиране на таксата от 30 евро.
Към датата на проведеното на 04.10.2023 г. съдебно заседание вещото лице е определило, че дължимите по
кредита суми са общо в размер на 30 585.78 евро, от които 12 610. 99 евро –
главница, 8 185.60 евро – възнаградителна лихва за
периода 10.04.2011 г. – 12.12.2018 г., 3 402.33 евро
– санкционираща лихва за периода от 07.01.2012 г. до 12.12.2018
г., и 6 356.85 евро – законна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 04.10.2023
г., и 30 евро – такса предсрочна изискуемост. Без начисляване на
санкциониращата лихва към датата на съдебното заседание – 04.10.2023 г.
дължимите суми са общо в размер на 27 082.79 евро, от които 12 562. 22 евро –
главница, 8 156.58 евро – възнаградителна лихва за
периода 10.04.2011 г. – 12.12.2018 г., и 6 333. 99
евро – законна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 04.10.2023 г., както и 30
евро – такса предсрочна изискуемост. Дългът по договора за кредит към датата на
предсрочната изискуемост по исковата молба – 17.05.2011 г., е в размер на 13 233.03
евро, от които 12 815.48 евро – главница, 382.03 евро – възнаградителна
лихва, начислена за периода от 10.02.2011 г. до 17.05.2011 г., 5.53 евро -
санкционираща лихва за периода от 11.02.2011 г. до 17.05.2011 г., както и 30
лева такса за предсрочна изискуемост. Без начисляване на санкциониращата лихва,
дългът по договора за кредит към датата на предсрочната изискуемост по исковата
молба – 17.05.2011 г., е в размер на 13226.57 евро, от които 12814.59 евро –
главница, 381.98 евро – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 10.02.2011 г. – 17.05.2011 г., и 30 евро – такса
предсрочна изискуемост.
Други доказателства не са представени в предвидените процесуални срокове.
При така установените факти съдът
приема от правна страна следното:
По исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.
92 ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД в качеството му на частен
правоприемник на процесните вземания на 22.07.2020 г.
(дата на пощенско клеймо), тоест при спазване на предвидения в разпоредбата на
чл. 415, ал. 2 от ГПК, поради което наведените възражения за недопустимост на
иска по чл. 422 от ГПК от ответника настоящият състав на съда намира за
неоснователни.
С оглед на служебно предвиденото за съда задължение да следи за
допустимостта на предявените искове следва да бъде посочено, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило
след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 ГПК с оглед
особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, дори и да няма това особено
качество – по арг. от т. 10б от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС (в този смисъл е и практиката, обективирана
в определение № 102 от 24.02.2020 г. по ч. т. д. № 2643/2019 г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС, определение № 501 от 16.12.2020 г. по т. д. № 2275/2020 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч. т. д. № 2390/2019 г.,
т. к., ІІ т. о. на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав).
Следва да бъде посочено и че отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилването на издадения въз основата на заповедта за изпълнение
изпълнителен лист не сочат на липса на правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК (в този смисъл е и
решение № 50082 от 31.01.2024 г. по т. дело № 917/2022 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС).
При тези искове съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
разпределяне на доказателствената тежест в
гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че същият е титуляр на
парични вземания, прехвърлени му по силата на договор за цесия и възникнали въз
основа на валидно правоотношение по силата на договор за банков кредит, сключен
между праводателя му „Банка ДСК“ ЕАД (понастоящем
правоприемник на първоначалния ищец и страна по производството) и ответника, по
който цедентът е изпълнил задълженията си и отпуснал
на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за
ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по
договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В конкретния случай по делото се установи, че между праводателя
на ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД, и ответника В.К. е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков кредит от 12.12.2008
г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответника
кредит в размер на 15 000 евро за текущо потребление при годишен лихвен процент
в размер на 8.45 %, който кредит е следвало да се погаси на 120 месечни вноски,
дължими на 10-то месечно число на съответния месец, считано от неговото
усвояване – 10.12.2008 г.
По делото се установи, че с договор за цесия от 31.01.2013 г. в полза на
ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД от Банка ДСК ЕАД са прехвърлени вземания срещу ответника В.К.
по процесния договор за кредит, за което прехвърляне
на вземания цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Такова уведомяване не се
установи да е било надлежно извършено от цесионера и
ищец в настоящото производство „О.Ф.Б.“ ЕАД до момента на предявяване на
настоящите искове. Въпреки това ответникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия с получаването на препис от предявения иск, заедно с
приложените към нея доказателства за прехвърляне на вземането (в този смисъл
решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС), откъдето следва и че ищецът О.Ф.Б. ЕАД е материално легитимиран да
претендира произтичащите от договора за кредит вземания. Последните придобити
отново от банката поради осъщественото преобразуване на търговското дружеството
чрез неговото вливане в Б.Д. АД.
Характерът на договора по така възникналото правоотношение между
ответника и Банка ДСК ЕАД, като потребителски по арг.
от пар. 13, т. 1 от ЗЗП, налага да бъдат разгледани
наведените от ответника възражения за неравноправния характер на клаузите,
предвиждащи възможност на кредитодателя едностранно
да изменя размера на дължимата за ползване на предоставената парична сума възнаградителна лихва – чл. 7.1 и т. 8.1. от общите
условия към него, както и на уговорките по т. 19.1. и т. 19.2.
от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
В чл. 7 от договора за кредит е предвидено начисляването на лихва върху
предоставената от кредитодателя парична сума,
формираща се от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора
и който към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 6.19 % и
стандартна надбавка в размер на 2.26 %, откъдето и размерът на лихвения процент
по кредита към момента на сключването му е 8.45 %. В т. 8.1 от общите
условия към договора за кредит е предвидено, че при промяна на базовия лихвен
процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска и/или главница и
предоставя на кредитополучателя актуален погасителен план. Съгласно чл. 430,
ал. 1 във вр. с ал. 2 от ТЗ договорът за банков
кредит е възмезден, т.е. срещу задължението на банката да отпусне парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят
се задължава не само да ползва и да върне заетата парична сума съобразно
уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни с
изключение на индивидуално уговорени, като не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, по арг. от чл. 146, ал. 1 и 2 от
ЗЗП. Клаузата по т. 7 от общите условия по процесния
договор за кредит, респ. по чл. 7 от договора, предвиждащи право на кредитора
да променя базовия лихвен процент, като част от лихвата по кредита и да му
предоставя актуализиран погасителен план за новия размер на месечната вноска за
лихва и/или главница, несъмнено не са индивидуално уговорени между страните, а
са предварително и типово изготвени условия от банката за прилагане по
сключваните от нея договори и кредитополучателят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Същите са и неравноправни съгласно чл. 143, т. 10 и 12
(в посочената им редакция) от ЗЗП, респективно нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП. След като на кредитополучателите не е предоставена достатъчно
конкретна информация как банката е формирала базовия си лихвен процент и кога и
при какви условия може едностранно да промени цената на доставената финансова
услуга, кредиторът не може да се счита за добросъвестен. Именно наличието на
клаузи по договора за кредит, които не са индивидуално уговорени между
страните, но предвиждащи възможност за банката като кредитор да извършва
едностранно увеличаване първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и начина, при които този размер може да се
променя до пълното погасяване на кредита, и водещи до значително завишаване на
лихвата в сравнение с уговорената при сключването на договора, без възможност
за кредитополучателите да се откажат от него, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което за тези клаузи изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП е неприложимо и същите имат неравноправен характер.
Както в договора, така и в общите условия към него, не е посочен
алгоритъм или правило, по които базовият лихвен процент ще бъде променен от
банката, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които биха били
основание за промяната. По делото не са представени доказателства, а и не се
твърди от ищеца, на ответника да са оповестени и предоставени алгоритъм и/или
правила, по които ще се определи или е определен конкретен размер на
увеличението.
По делото се установи (от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза), че до 17.05.2011 г. е била начислявана възнаградителна
лихва в размер на първоначално уговорения размер от 8.45 %, а след тази
дата до 28.03.2012 г. начисляваната възнаградителна
лихва е била в размер на 13.45 %. Следователно при липса на ясни правила
и методика банката, променяйки базовия лихвен процент, е увеличила лихвения
процент по кредита от първоначално уговорения между страните от 8.45 % на 13.45
%. Тези промени представляват едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е
съществен елемент от договора за кредит, и е извършено от банката именно въз
основа на клаузите от общите условия на договора, които имат неравноправен
характер, респективно са нищожни. А нищожните клаузи по договора не пораждат
правни последици, поради което така извършеното от банката едностранно
изменение на лихвата по кредита чрез нейното увеличение не може да произведе
действие и да бъде взето предвид при разглеждането на дължимите суми по процесния договор.
Тези изводи обаче не обосновават неоснователност на предявените искове на
основание неравноправния характер на горепосочените клаузи от общите условия по
процесния договор за кредит, тъй като вземанията се
претендират въз основа на договора, в който се съдържат индивидуално уговорени
между страните клаузи за лихвения процент по кредита съответно в размер на 8.45
%.
При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит, с
изключение на клаузите за едностранно изменение на лихвения процент, ответникът
е следвало да извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за него
парични задължения в срок.
Установи се, че по процесния договор за кредит
до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът В.К. е била погасила задължения по кредита в общ размер на 5 163.47
евро, като последната погасена вноска по договора за кредит е с падеж от
10.01.2011 г., след който момент не се установи ответникът да е извършвала
плащания по него.
При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит
ответни-кът е следвало да извършва плащания за погасяване на валидно
възникналите за него парични задължения в срок. В т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК или друг иск е
за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
По делото не се установи предсрочната изискуемост на договора за кредит
да е била надлежно обявена на ответника преди подаването на заявлението по чл.
417 от ГПК, като с оглед на цитираната задължителна съдебна практика не би
могло да бъде прието, че предсрочна изискуемост е настъпила на основание
предвидената в т. 19.2 от общите условия възможност за настъпване на предсрочна
изискуемост в резултат на забавеното плащане на задължения по кредита, поради
което и към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК не е била
настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Следва обаче да бъде съобразено, че съгласно възприетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 02.04.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г., ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Следователно предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
По делото се установи, че крайната дата за погасяване на кредита е 12.12.2018 г., поради което и към дата на формиране на
силата на пресъдено нещо (датата на приключване на
съдебното дирене) по иска по чл. 422 от ГПК – 09.10.2024 г. всички анюитетни вноски по договора за кредит са с настъпил падеж.
Размерът на остатъка от предоставената по договора парична сума
(главница) към тази дата, съобразявайки извършените от ответника плащания,
погасяващи вземанията на банката по вноските по погасителния план, е 1 2845.48
евро, поради което и така предявеният иск за главница за тази сума следва да
бъде изцяло уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В конкретния случай по делото се установи, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 28.03.2012 г., ответникът е бил
изпаднал в забава по отношение на 14 месечни погасителни вноски за главница в
общ размер на 809.93 евро, върху която сума е дължима законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението – 28.03.2012 г., до окончателното й
плащане. Падежът на последната дължима вноска по договора за кредит е настъпил
на 12.12.2018 г., поради което за остатъка от
дължимата главница по процесния договор в размер на
12 035.56 евро законната лихва за забава е дължима от датата, следваща падежа
на изискуемост на целия дълг – 13.12.2018 г., до окончателното й изплащане.
Установи се по делото, че размерът на дължимата възнаградителна
лихва, изчислена при първоначално уговорения лихвен процент 8.45 % за
периода от 10.04.2011 г. до 12.12.2018 г. е в размер
на 8156.58 евро, който размер в конкретния случай съдът намира за относим, доколкото по делото не се установи да е била
обявена предсрочна изискуемост на договора за кредит и при установената
нищожност на уговорката, предвиждаща възможност за едностранна промяна на
лихвения процент по договора за кредит. Когато кредиторът обаче претендира
присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, заедно с обезщетение
за забава, но възнаградителната лихва е поискана само
за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предросрочна
изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната
лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК
Съгласно чл. 19.1 от общите условия на банката при допусната забава на
плащането на месечна вноска, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. Така предвидената уговорка има характера на неустоична клауза по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение
на главното задължение. Първите и последната предпоставки са установени при
разглеждането на исковете по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ за присъждане на частта от главницата с настъпил падеж.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните
правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални
норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави
прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД
и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Действителността клаузата за неустойка следва да бъде преценена служебно от
съда независимо дали страните са се позовали на нищожността й (в този смисъл
решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, II ТО, решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., на ВКС, I ТО, и решение
№ 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, II ТО).
С т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС са изяснени предпоставките, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави – основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във всички случаи, когато е уговорена
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на
уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
уговореният размер „на 10 пункта над договорения лихвен процент“ от неиздължената
по договора сума не нарушава принципа на справедливост (в този смисъл е и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установи, че
уговорените и начислявани от банката санкциониращи лихви не надвишават размера
на законната лихва). Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката не
е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. Уговорената
надбавка от 10 % следва да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението,
както и да изпълни наказателната функция на неустойката. В решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г. на ВКС, II ТО, е прието, че неустойката
освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. С оглед на изложеното и
като взе предвид, че в договора не са предвидени други неустойки, чието
кумулативно действие да бъде съобразено, съдът намира, че клаузата не е нищожна.
Доколкото обаче по делото се установи, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК кредитът не е обявен за предсрочна изискуем,
съдът намира, че неправилно е извършено начисляване на санкционираща лихва по т.
19.2 от общите условия по договора за кредит, тъй като дължима за
забавеното изпълнение от страна на ответника на отделни погасителни вноски по
договора за кредит е единствено санкционираща лихва по т. 19.1 от общите
условия по договора за кредит. Установи се по делото, че начислената от кредитодателя санкционираща лихва по т. 19.1 от общите
условия върху просрочената главница за периода от 11.02.2011 г. до 17.05.2011
г. е в размер на 5.53 евро, която сума е определена след забава в плащанията на
месечната вноска, падежирана на 10.02.2011 г., и за
която сума искът за неустойка следва да бъде уважен. Лихвата по т.19.2 от
общите условия в размер на 764.18 евро за периода от 17.05.2011 г. до
28.03.2012 г. е неоснователно претендираната от кредитодателя, тъй като към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК предсрочната изискуемост на кредита не е била
настъпила, поради което и към този момент начислената на основание т. 19.2
неустойка не е била дължима. Искът за неустойка следва да бъде уважен за сумата
от 5.53 евро и за периода от 11.02.2011 г. до 17.05.2011 г., като за разликата
над 5.53 евро до пълния претендиран размер от 769.71
евро и за периода от 18.05.2011 г. до 27.03.2012 г. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед на наведеното възражение за погасяване на процесните
вземания по давност следва да бъде посочено, че предявяването на заявлението по
чл. 417 от ГПК има за последица спиране на погасителната давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, в конкретния
случай - 28.03.2012 г., към който момент процесните
вземания не са били погасени по давност, поради което и възражението в тази
насока е неоснователно.
Относно
разноските по производството
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 3 466.34 лева, представляваща разноски по исковото и заповедно производство
съответно в размер на 2 185.19 лева и 1 281.15 лева съразмерно на уважената
част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено
по предявените от „Б.Д.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, конституирана на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на
частния правоприемник на банката по силата на договор за покупко-продажба на
вземания от 31.01.2013 г. – „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, понастоящем заличен
търговец, против В.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 420, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД съществуването
на вземания на банката за сумата от 12 845.48 евро, представляваща
невърната заета парична сума по договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2008 г., заедно със законната лихва върху сумата от
809.92 евро (представляваща главница по договора за кредит с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението) от 28.03.2012 г. до окончателното й
изплащане и върху сумата от 12 035.56 евро (представляваща главница с
ненастъпил падеж към тази дата) от 12.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1 697.58 евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 10.02.2011
г. до 28.03.2012 г., и сумата 5.53 евро, представляваща мораторна (наказателна) лихва по договора за периода от
10.02.2011 г. до 17.05.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр. дело №
15381/2012 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва
за разликата над уважения размер от 5.53 евро до пълния предявен размер
от 769.71 евро и за периода от 18.05.2011 г. до 27.03.2012 г.
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.Д.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 3 466.34 лева, представляваща разноски по
исковото и заповедно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: