Решение по дело №560/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба „Старт -3 -2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Брацигово“ 16А, представлявано от управителя Д.А.Д., против Решение №77/07.02.2023г., постановено по АНД №20/2023г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №02-2200280/29.11.2022г, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление бъде изменено относно размера на наложената имуществена санкция, която да бъде намалена до минимума, предвиден в закона, а именно от 2500 лв. на 1500 лв. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата като неоснователна. Пледира решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение №77/07.02.2023г., постановено по АНД №20/2023г., РС – Бургас е потвърдил наказателно постановление №02-2200280/29.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

„Старт 3-2017“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на 22.06.2022 година, около 10:20 часа, на обект-щанд за парфюмерия, находящ се в магазин „Кауфланд“ в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, ул.“Транспортна“ №23, стопанисван от дружеството, е установено, че Ж.Ж.Г.е полагала труд като продавач –консултант, като продава парфюми на клиенти в обекта. Лицето е декларирало в справка – декларация, че работи в дружеството именно като продавач – консултант, с работно време от 9:00 до 14:30 часа , при уговорено възнаграждение 25 лв. на ден. Към датата на проверката, не е налице сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни, т. е. трудовото правоотношение на търговеца с работника не е било оформено с надлежен трудов договор в писмена форма, което съставлява нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

Районният съд е изложил мотиви, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а нарушението е безспорно установено и доказано. Обсъдил е показанията на актосъставителя и доказателствата, представени от жалбоподателя и въз основа на направените изводи е приел жалбата за неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че наказващият орган е наложил наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв., като това не е законовия минимум, но се касае за неуредено трудово отношение по повод престиране на труд от непълнолетно лице, по отношение на което законовите изисквания са завишени.

Решението на РС-Бургас е обосновано, а мотивите му се споделят от касационния състав, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.

Настоящият съдебен състав, счита, че в производството пред РС-Бургас са установени съществени елементи на правоотношението между търговеца и посоченото по-горе лице, от които може да бъде направен извод, че между тях е съществувало именно трудово правоотношение. При проверката цитираният работник изрично е декларирал кое е дружеството, за което работи и длъжността, която заема, нещо, което не е характерно за гражданските правоотношения, в които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни, а обичайно, изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му работа, без да има разпределение на отделните функции между различни лица-изпълнители.

Касационната инстанция намира за правилни изводите на БРС относно определения от АНО размер на наложената имуществена санкция, които са достатъчно изчерпателни, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, като с оглед особената закрила на труда на непълнолетни лица, санкцията над минималната е законосъобразна и обоснована.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС - Бургас е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в хипотезата на чл.63, д от ЗАНН в размер на 80,00 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №77/07.02.2023г., постановено по АНД №20/2023г.. по описа на Районен съд –Бургас.

ОСЪЖДА „Старт -3 -2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Брацигово“ 16А, представлявано от управителя Д.А.Д. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата от 80.00 (осемдесет) лева–разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: