№ 3119
гр. Варна, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501289 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30090/02.04.2025 г. по
регистратурата на ВРС, подадена от С. Б. К. (ответник в първоинстанционния
процес), действаща чрез адв. Р. А., срещу решение № 704/28.02.2025 г. по
гр.д. № 7712/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 48-ми състав, в частта,
с която е развален договор от 30.12.2005 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № ..., дело № 1051 от 2005 г. на нотариус П... Д..., нотариус с район на
действие ВРС, за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор ..., находящ се в гр. Варна, жк В..., ..., вх.4, апартамент № 12,
на пети етаж, заедно с избено помещение № 11, заедно с 2.6199 % ид.ч. от
общите части на сградата и право на строеж върху държавно място, срещу
задължението на Н. И. К. да поеме гледането и издръжката, сега и за в
бъдеще на ... К. И. (погрешно посочен като ...н К. К.), на основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД, по иска на М. И. Р. срещу Н. И. К. и С. Б. К., както и в частта за
разноските.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на
обжалваното първоинстанционно решение и неговата неправилност поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Въззивницата поддържа, че е налице произнасяне свръх петитум, понеже с
решението съдът е постановил разваляне на целия договор за издръжка и
гледане, с който са прехвърлени 4/6 ид.ч. от процесния имот, а предявеният
иск е за развалянето му само до размер на притежаваните от ищцата, като
наследник на прехвърлителя по договора, ½ ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч.
от имота, или 1/3 ид.ч. от целия имот. Сочи, че другата 1/3 ид.ч. от имота е
придобита по наследство от ответника Н. К. (също дете на прехвърлителя),
който обаче е длъжник по договора, респ. не може да претендира развалянето
му. Счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се погрешно посочване в решението, че то подлежи на обжалване
1
в едноседмичен вместо в двуседмичен срок. Намира, че съдът не е взел
предвид всички събрани доказателства. В тази връзка излага, че между
страните е налице висящо (спряно) гр.д. № 11568/2021 г. на ВРС за делба на
имота – предмет на процесния договор, по което отв. Н. К. многократно е
изтъквал, че той е полагал грижи за покойния му баща. Счита, че
свидетелските показания на ангажираната от ищцата (сега въззиваема) св.
Стоянова са противоречиви относно факта с кого е живял прехвърлителят ...
К., за което излага подробни съображения. Изтъква, че при липса на данни
прехвърлителят да е бил във влошено здравословно състояние, той е можел
приживе да развали процесния договор, ако реално не е получавал дължимата
му престация. Счита, че след като той е приемал изпълнението без забележки,
то не е правно оправдано трето за договора лице, каквото се явява ищцата, да
претендира последиците от неизпълнението му. Позовава се на съдебна
практика на ВКС в тази насока. Отделно намира, че съдът се е произнесъл в
нарушение на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че по
делото са доказани полаганите от нея грижи за прехвърлителя в продължение
на 11 години в периода 2005 г. – 08.03.2016 г. Сочи, че след последната дата до
смъртта му през м. ноември 2020 г. прехвърлителят ... И. е бил в
задоволително ментално и физическо състояние и не е имал нужда от
непрекъснати грижи, изискващи постоянно присъствие на някого, а само от
на-нормална помощ от битово естество, която му е предоставяна от неговия
син – другия отв. Н. К., с когото са живели заедно в този период.
С тези аргументи по същество моли за обезсилване на обжалваното
решение в частта за разликата над размера на претендираната от ищцата
наследствената част от имота, равняваща се на ½ ид.ч. от прехвърлените 4/6
ид.ч., или 1/3 ид.ч. от целия имот. Моли също за отмяна на решението в
обжалваната негова част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен
искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор до
претендирания от ищцата размер. Претендира и разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. И. Р., действаща
чрез адв. Д. М., депозира отговор на въззивната жалба, с който излага
становище за нейната неоснователност. Поддържа, че след изповядване на
процесната сделка през 2005 г. отв. Н. К. и въззивницата (бивша негова
съпруга) са били във фактическа раздяла и последната не е имала физическа
възможност да полага грижи за прехвърлителя. Сочи, че от свидетелските
показания на св. Моника Стоянова е доказано, че до 2016 г., когато
въззивницата е занимала да живее в Испания, прехвърлителят не е имал нужда
от грижи, а когато впоследствие нуждата от такива се е породила, той е живял
сам и помощ му е указвала само тя (въззиваемата), като негова дъщеря, но не
и ответниците – приобретатели по договора.
По изложените съображения по същество моли за потвърждаване на
обжалваното решение и претендира разноски по делото.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
2
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване. Жалбата отговаря и на
изискванията за съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл.
има приложен документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване (на
л. 14) и надлежно пълномощно за процесуалния представител на въззивницата
(на л. 15 от делото пред ВРС). Жалбата се явява редовна и допустима и следва
да бъде приета за разглеждане.
Отговорът на въззивната жалба също отговаря на изискванията на чл.
263, ал. 1 във вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, вкл. има приложено
пълномощно за процесуалния представител на страната, поместено на л. 8 от
делото пред ВРС.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
30090/02.04.2025 г. по регистратурата на ВРС, подадена от С. Б. К. (ответник
в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Р. А., срещу решение №
704/28.02.2025 г. по гр.д. № 7712/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 48-
ми състав, в частта, с която е развален договор от 30.12.2005 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № ..., дело № 1051 от 2005 г. на нотариус П...
Д... с район на действие ВРС, за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от недвижим имот
с идентификатор ..., находящ се в гр. Варна, ж.к. „В...“, бл. 2, вх. 4,
апартамент № 12, на пети етаж, заедно с избено помещение № 11 и с 2.6199 %
ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху държавно място,
срещу задължението на Н. И. К. да поеме гледането и издръжката, сега и
за в бъдеще на ... К. И. (погрешно посочен като ...н К. К.), на основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД, по иска на М. И. Р. срещу Н. И. К. и С. Б. К., както и в частта
за разноските.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.07.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника – и препис от отговора на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4