Р Е Ш Е Н И Е
№ 1668
гр. Пловдив, 10 август 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1340 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ).
“ЕВРОПЕЙСКИ
ПЪТИЩА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Дунав“ №76,
ЕИК *********, представлявано от юрисконсулт К.З.- пълномощник, обжалва
принудителни административни мерки (ПАМ), представляващи задължителни
предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) с ФА№2110796
от 26.04.2021г., изготвен от служители в Дирекция “Инспекция по труда” (Д”ИТ”),
гр. Пазарджик, към Главна дирекция “Инспектиране на труда” (ГД”ИТ”) при Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда” (ИА”ГИТ”), както следва: 1) Работодателят да задължи с изрична
заповед срещу подписа на работниците и служителите за правилното използване на
предоставените им лични предпазни средства (предпазни маски за лице, ръкавици и
др.) и специално работно облекло по време на работа в предприятието, съгласно
чл.284, ал.2 от КТ; 2) Да се допускат до работа в обекта на контрол работниците
да извършват трудова дейност с ЛПС (предпазни каски, ръкавици и др.), съгласно
чл.246, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (Наредба №7/23.09.1999г.) и чл.24, ал.2 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №2/22.03.2004г.);
3) Да се сключи писмена взаимна договореност между предприятието и другите
работодатели, използващи обща работна площадка, за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд и взаимна информираност за възможните рискове при
работа, с цел координиране дейностите си за предпазване на работещите от тези
рискове, съгласно чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
(ЗЗБУТ); 4) Да се определят работните места и работниците и служителите, на
които ще се провежда обучение по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, работата на които е свързана с използването,
обслужването и поддържането на машини и други технически съоръжения или са
заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо
от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или
друга професия освен инструктаж на работното място, съгласно чл.281 от КТ и
чл.13, ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г.); 5) Да се определят работните места и работниците и
служителите, на които ще се провежда обучение и изпит, учебната програма, продължителността
на обучението, обучаващите лица и форма на изпита с изпитен протокол, който да
се съхранява в досиетата на работниците и служителите, съгласно чл.281 от КТ и
чл.13, ал.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.; 6) Да се допуска(т) до самостоятелна
работа водачите на багери, булдозери, машини и др. самоходно оборудване след
провеждането на обучение и положен успешен изпит по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд, съгласно чл.281 от КТ и чл.13, ал.4
от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.; в срок до 14.05.2021г.
Претендира се отмяна на оспорените ПАМ поради незаконосъобразност, присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 50,00 лв., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК. По делото е приета писмена защита (листи 291-295) от юрисконсулт З., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лв.
Ответникът- Дирекция “Инспекция по труда”- Пазарджик, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл.405 от КТ, ПАМ по ал.1 на предходния член (404) могат да се обжалват по реда на АПК.
Според нарочно отбелязване върху ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. (листи 22-24) и приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка (лист 25), протоколът е изпратен до жалбоподателя по електронна поща на 26.04.2021г., като доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за датата на отваряне на електронното писмо, към което е приложен процесният протокол. От своя страна, жалбата (листи 2-8) е подадена по пощата чрез ИА“ГИТ“, като пощенската пратка, съдържаща жалбата и адресирана до Д“ИТ“- Пазарджик, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 10.05.2021г., според приетото по делото заверено копие на нарочна товарителница (лист 240), или в рамките на законоустановения срок (14 дни, считано от датата на изготвяне на протокола). Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ИА”ГИТ” към министъра на труда и социалната политика. Според чл.404, ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните ПАМ...
Според чл.54, ал.2 от ЗЗБУТ, специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от ИА”ГИТ” чрез нейните структури.
Според §2 от
ПЗР на Наредба
№7/23.09.1999г., тази наредба се издава на основание чл.7, ал.2 от ЗЗБУТ и
чл.276 от КТ.
Според §3 от ПЗР на Наредба
№2/22.03.2004г., тази наредба се издава на основание чл.276, ал.1 от КТ и влиза
в сила в шест месеца след обнародването ѝ в “Държавен вестник“.
Според §2 от ЗР на Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г., тази наредба се издава на основание чл.281, ал.5 на КТ.
Според чл.4, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” (УПИА”ГИТ”), ИА”ГИТ” осъществява дейността си, като: 1) упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности; 2. упражнява специализирания контрол по спазването на ЗЗБУТ, Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон.
Според разпоредбите на чл.21 от УПИА”ГИТ”, (1) при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, в ЗЗБУТ, ЗНЗ, ЗТМТМ, в Закона за държавния служител (ЗДСл) и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията; (2) правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор; (4) при установяване на нарушение на законодателството инспекторът: 1) прилага ПАМ, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност; 2) издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3) съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и образува административнонаказателно производство; 4) дава устни разпореждания; (5) Разпорежданията по ал.4, т.4 се дават само ако са установени административни нарушения, които могат да бъдат отстранени в хода на проверката.
В случая, ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. е съставен от Ф.А.А. и Г.В.М.- инспектори в Д”ИТ”- Пазарджик, респективно инспектори по смисъла на чл.21, ал.ал.1 и 2 от УПИА”ГИТ”, поради което оспорените предписания (ПАМ) се явяват издадени от компетентни органи, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На следващо място, според съдържанието на процесния ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г., на 01.04.2021г. е извършена проверка от Ф.А. и Г.М., на място, строителен обект “превантивен ремонт на републикански път III-3703“, в границите на гр. Пазарджик, околовръстен път, кръстовище с. Дубровница“.
На мястото на проверката присъства Г.М.М.- “директор строителство“ в предприятието на жалбоподателя, според приетото по делото заверено копие на нарочна декларация по чл.399 от КТ, във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК от 01.04.2021г. (лист 28), както и според приетото по делото заверено копие на лично трудово досие на Г.М. (листи 192-221). Извършена е и проверка по документи в Д“ИТ“- Пазарджик, на която проверка присъства А.Х.М.- упълномощено лице от “ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, за което по делото е прието заверено копие на нотариално заверено пълномощно от 28.11.2018г. (лист 30).
В рамките на проверката е попълнена нарочна идентификационна карта от 01.04.2021г. (лист 29).
Изготвена е нарочна призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) от 01.04.2021г. (листи 26-27), с която жалбоподателят се призовава да се яви на 05.04.2021г., чрез свой законен представител, в Д“ИТ“- Пазарджик и представи копия на изчерпателно изброени в призовката документи, общо 13 на брой. Според нарочна разписка за връчване на призовката, обективирана в самата призовка (лист 27), призовката е получена на 01.04.2021г. от Г.М.- “директор строителство“.
Като доказателства по делото са приети заверени копия на множество документи (листи 31-223), вероятно представени по преписката от страна на дружеството жалбоподател, след което е издаден процесният ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г.
Според посочената като основание за издаване на оспорените по делото ПАМ разпоредба на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните ПАМ: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (ЗИКРСМПГПЕД), както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;
Съответно, за законосъобразността на ПАМ по смисъла на КТ е необходимо да бъде доказано наличието на нарушение на трудовото законодателство, както и възможността от това нарушение да настъпят или да са настъпили вредни последици. Също така, нормата на чл.35 от АПК установява, че индивидуалният административен акт (каквито белези имат оспорените по делото ПАМ) се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
В случая, на първо място е прието за установено, че жалбоподателят не е задължил с изрична заповед срещу подпис на работниците и служителите за правилното използване на предоставените им ЛПС (предпазни маски за лице, ръкавици и др.) и специално работно облекло по време на работа, с което е нарушена разпоредбата на чл.284, ал.2 от КТ.
Според разпоредбата на чл.284, ал.2 от КТ, работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа.
Видно от посочената норма на чл.284, ал.2 от КТ, в същата няма въведено задължение за работодателя да задължава с изрична заповед срещу подпис на работниците и служителите за правилно използване на предоставени им ЛПС, като такова задължение за работодател не е въведено и от разпоредбите на относимата Наредба №3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (Наредба №3/19.04.2001г.), която наредба е издадена на основание чл.284, ал.3 от КТ и чл.36, т.2 от ЗЗБУТ (§2 от ПЗР на Наредба №3/19.04.2001г.).
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че предписанието по точка 1) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. е направено при липсата на фактическо основание за целта и съответно при неправилно прилагане на КТ, поради което същото е незаконосъобразно.
На второ място, според нормата на чл.246, ал.2 от Наредба №7/23.09.1999г., чието нарушаване е посочено като първо основание за издаване на предписанието по точка 2) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г., не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им. А според чл.24, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г., чието нарушаване е посочено като второ основание за издаване на предписанието по точка 2) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г., техническият ръководител или бригадирът отстранява работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво състояние.
По делото обаче, не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено кои са лицата, служители и/или работници в предприятието на жалбоподателя, допуснати до работа на обекта на датата 01.04.2021г. и които лица са без изискващите се за съответния вид работа ЛПС, нито пък са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено кое е лицето, изпълняващо функциите на технически ръководител на обекта или бригадир, и което лице не е отстранило от работа работещите, които не използват осигурените им ЛПС.
Последно посоченото, според настоящия състав на съда, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като препятства правото на жалбоподателя да разбере по недвусмислен начин заради какво именно нарушение се ангажира отговорността му, а така също препятства и съдебния контрол. Ето защо, като направено при допуснато съществено нарушение на адмистративнопроизводствените правила предписанието по точка 2) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. е незаконосъобразно.
На трето място, според нормата на чл.18 от ЗЗБУТ, чието нарушаване е посочено като основание за издаване на предписанието по точка 3) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г., когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
От една страна, видно от съдържанието на процесния ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г., в същия няма посочено друго предприятие и/или организация, което да осъществява дейност на мястото на извършената на 01.04.2021г. проверка (строителен обект “превантивен ремонт на републикански път III-3703“, в границите на гр. Пазарджик, околовръстен път, кръстовище с. Дубровница). От друга страна, по преписката е представено заверено копие на Договор за наем от 10.12.2020г. (листи 123-124, листи 10-11) между “ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, в качеството му наемател, и “ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на наемодател, по силата на който договор наемодателят е ексклузивен партньор на наемателя и първият (наемодателят) ще работи изключително само с негова техника, ведно с квалифицирания обслужващ персонал или такава, осигурена от него за срока до изпълнение на обект: ПРЕВАНТИВЕН КОНТРОЛ НА ПЪТ III-3703 “ПАЗАРДЖИК-ДОБРОВНИЦА /МАЛО КОНАРЕ-ПИЩИГОВО“ В УЧАСТЪК: от км.0+000 до км 1+562, В ГРАНИЦИТЕ НА ГРАД ПАЗАРДЖИК“. А като приложение към жалбата е представено заверено копие на Допълнително споразумение от 10.12.2020г. (листи 12-14, 194-196) към Договор за наем от 10.12.2020г., което допълнително споразумение определя изискванията и задълженията, които страните приемат да изпълняват за осигуряване опазване на околната среда, здравето, безопасността и правата на работещите, назначени от НАЕМОДАТЕЛЯ, както и на всички лица, пребиваващи в района на извършваната дейност.
Визираното допълнително споразумение от 10.12.2020г. към Договор за наем от 10.12.2020г. не е оспорено от ответната страна, поради което следва да се приеме за установено, че с подписването на допълнителното споразумение е налице изпълнение на задължението по чл.18 от ЗЗБУТ, ако се приеме за установено, че на мястото на извършената проверка е осъществявана трудова дейност от служители и/или работници в предприятието на “ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, въпреки липсата на констатации в този смисъл в процесния ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г.
Следователно, оспореното предписание по точка 3) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. се явява направено при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл.18 от ЗЗБУТ.
На четвърто
място, на жалбоподателя е предписано да определи работните
места и работниците и служителите, на които ще се провежда обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, работата
на които е свързана с използването, обслужването и поддържането на машини и
други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за
здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование,
квалификация и трудов стаж по същата или друга професия освен инструктаж на
работното място, съгласно чл.281 от КТ и чл.13, ал.2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.
Трябва да се посочи, че разпоредбата на чл.281 от КТ съдържа 5 алинеи, като алинея 1) установява, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа, а разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. установява, че на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Видно от
процесния ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г., в същия няма конкретно посочени
(било то поименно и/или по длъжности) работници и/или служители, които да
попадат в хипотезата на чл.13, ал.2 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г. и по отношение на които, освен инструктаж на работното
място, да е нужно провеждането на обучение по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд.
От ответната страна не са
ангажирани доказателства за броя на работниците и служителите, ангажирани по
трудови правоотношения в предприятието на жалбоподателя и съответно за
длъжността, която тези работници и служители заемат. Респективно,
доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод, че в
предприятието на жалбоподателя има конкретни работници и/или служители, на
които, освен инструктаж на работното място, следва да бъде проведено обучение
по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Вярно е, че според приетото по делото заверено копие на Оценка на професионалния риск на “ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД (от месец декември 2020г.) за обект: ПРЕВАНТИВЕН РЕМОНТ НА РЕПУБЛИКАНСКИ ПЪТ III-3703 “ПАЗАРДЖИК-ДОБРОВНИЦА -/МАЛО КОНАРЕ-ПИЩИГОВО“ от км.0+217,30 до км.1+400 на ТЕРИТОРИЯТА НА ОПУ ПАЗАРДЖИК“ (листи 31-97), дружеството планира да използва следното работно оборудване (лист 33), “За рециклация“: фреза, тежкотоварен самосвал, еднобандажен валяк, комбиниран багер, грейдер, пневматичен валяк, водоноска; а “За полагане асфалт“: асфалтополагаща машина, пневматичен валяк, двубандажен валяк, гудронатор и водоноска. Вярно е, че според приетото по делото заверено копие на Застрахователна полица №711520213000325 задължителна застраховка “Трудова злополука“ от 20.08.2020г. (листи 144-148), жалбоподателят застрахова за периода 21.08.2020г. – 20.08.2021г. общо 66 броя работници и служители, а според Приложение №1 Актуален списък след анекс №1 към полица №711520213000325 (листи 150-152) общо застрахованите работници и служители на жалбоподателя за срок до 20.08.2021г. са 72-ма.
Наличието на 72-ма работници и служители в предприятието на жалбоподателя обаче единствено предполага възможността някои от тези работници и/или служители да са такива, на които, освен инструктаж на работното място, да се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Обстоятелството,
че не е направена конкретизация (поименна и/или длъжностна) на работници и/или
служители в предприятието на жалбоподателя, по
отношение на които, освен инструктаж на работното място, да е нужно
провеждането на обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в резултат на което разглежданото предписание по точка 4) се явява направено
при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с
относимите материалноправни норми на КТ и Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.
Същественото нарушение на административнопроизводствените правила и противоречието
с нормите на КТ и КТ и Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. обуславят
незаконосъобразността на предписанието на точка 4) от ПИП с
ФА№2110796 от 26.04.2021г.
На пето
място, на жалбоподателя е предписано да определи
работните места и работниците и служителите, на които ще се провежда обучение и
изпит, учебната програма, продължителността на обучението, обучаващите лица и
форма на изпита с изпитен протокол, който да се съхранява в досиетата на
работниците и служителите, съгласно чл.281 от КТ и чл.13, ал.3 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г.
Вероятно петото оспорено предписание е обосновано с разпоредбата на чл.281, ал.2 от КТ, според която норма, работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Също така, нормата на чл.13, ал.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. установява, че в случаите по ал.2 работодателят определя: работните места и работниците и служителите, на които ще се провежда обучение и изпит; учебната програма; продължителността на обучението; обучаващите лица и формата на изпита. Изпитният протокол се съхранява в досието на работника или служителя.
Аналогично на изложеното по
отношение на предписанието по точка 4) от ПИП с ФА№2110796 от
26.04.2021г., предвид липсата на конкретно посочени (било то поименно и/или по
длъжности) работници и/или служители в процесния протокол, които работници
и/или служители в предприятието на жалбоподателя да попадат в хипотезата на
чл.13, ал.2 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г. и по отношение на които, освен инструктаж на работното
място, да е нужно провеждането на обучение по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд, както и липсата на конкретно посочено
работно място (места), на което трудова дейност осъществява работник и/или
служител, на когото следва да се проведе обучение и изпит по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, предпоставя извод, че
предписанието по точка 5) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. е
направено при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, при липсата на фактическо
основание за целта и съответно в противоречие с относимите материалноправни
норми на КТ и Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. Следователно, предписанието по
точка 5) е незаконосъобразен акт.
На шесто място,
на жалбоподателя е предписано да допуска до
самостоятелна работа водачите на багери, булдозери, машини и др. самоходно
оборудване след провеждането на обучение и положен успешен изпит по правилата
за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно чл.281 от КТ и чл.13, ал.4 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.
Написа се вече, по отношение на
точка 4) и точка 5) от оспорените предписания, че от страна на органите на
Д“ИТ“- Пазарджик няма конкретно посочени поименно или по длъжности работници
и/или служители, на които работници и/или служители, освен
инструктаж на работното място, да е нужно провеждането на обучение по правилата
за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Вярно е, че в
предписанието по точка 6) са посочени длъжностите- “водач на багер, на
булдозер, на машини и др. самоходно оборудване“, самостоятелната работа по
които длъжности е допустима след провеждане на обучение и полагане на успешен
изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд,
но пък доказателствата по делото не позволяват формиране на извод, че в
предприятието на жалбоподателя действително има заети лица по трудови
правоотношения, заемащи някоя от длъжностите “водач на багер, на булдозер, на
машини и др. самоходно оборудване“, тъй като в ПИП с ФА№2110796
от 26.04.2021г. няма конкретно
посочени лица, заемащи съответната длъжност.
Ето защо, предписанието по точка
6) от ПИП с ФА№2110796 от 26.04.2021г. е направено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното, оспорените по делото ПАМ, представляващи 6 броя задължителни предписания, са незаконосъобразни актове, които следва да бъдат отменени.
А предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени в размера, в който са доказано направени или в размер от 50,00 лв.- заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 231). В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Принудителни
административни мерки, представляващи задължителни предписания, приложени по
отношение на “ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “Дунав“ №76, ЕИК *********, обективирани в Протокол за извършена
проверка с ФА№2110796 от 26.04.2021г., изготвен от служители в Дирекция “Инспекция
по труда”- Пазарджик, към Главна дирекция “Инспектиране на труда” при
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, както следва: 1) Работодателят да задължи с
изрична заповед срещу подписа на работниците и служителите за правилното
използване на предоставените им лични предпазни средства (предпазни маски за
лице, ръкавици и др.) и специално работно облекло по време на работа в
предприятието, съгласно чл.284, ал.2 от КТ; 2) Да се допускат до работа в
обекта на контрол работниците да извършват трудова дейност с ЛПС (предпазни
каски, ръкавици и др.), съгласно чл.246, ал.2 от Наредба №7/23.09.1999г. и
чл.24, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г.; 3) Да се сключи писмена взаимна
договореност между предприятието и другите работодатели, използващи обща
работна площадка, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
взаимна информираност за възможните рискове при работа, с цел координиране
дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове, съгласно чл.18 от
ЗЗБУТ; 4) Да се определят работните места и работниците и служителите, на които
ще се провежда обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд, работата на които е свързана с използването, обслужването и
поддържането на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности,
създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната
подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга
професия освен инструктаж на работното място, съгласно чл.281 от КТ и чл.13,
ал.2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.; 5) Да се определят работните места и
работниците и служителите, на които ще се провежда обучение и изпит, учебната
програма, продължителността на обучението, обучаващите лица и форма на изпита с
изпитен протокол, който да се съхранява в досиетата на работниците и
служителите, съгласно чл.281 от КТ и чл.13, ал.3 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г.; 6) Да се допуска(т) до самостоятелна работа водачите на
багери, булдозери, машини и др. самоходно оборудване след провеждането на
обучение и положен успешен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, съгласно чл.281 от КТ и чл.13, ал.4 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г.; в срок до 14.05.2021г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, ЕИК *********, да заплати на “ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Дунав“ №76, ЕИК *********, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/