Решение по дело №801/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129 14.08.2020 г. гр. Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, наказателен състав

На седми август две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛ МАРКОВ

2. ДИАНА АСЕНИКОВА

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор: Павел Манукян

като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев

ВЧН дело № 801 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Определение № 993 от 01.07.2020 г., постановено по ЧНД № 2097/2020 г., Бургаският районен съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, 2 и ал. 4, предл. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, вр. чл. 24 от НК е групирал наказанията на осъдения С.М.М., ЕГН ********** по влезли в сила съдебни актове (споразумения), както следва:

1. По НОХД № 1456/2008 г. и по НОХД № 3883/2009 г., и двете по описа на БРС, е определил общо наказание, в размер на най-тежкото измежду двете, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 4 от НК е привел в изпълнение определеното общо най-тежко наказание, което следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим.

2. По НОХД № 2888/2008 г., по НОХД № 3542/2008 г. и по НОХД № 3328/2009 г., трите по описа на БРС, е определил общо наказание, в размер на най-тежкото измежду трите, а именно „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото – в размер на 200 часа в продължение на една календарна година. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло определеното общо най-тежко наказание „пробация“, поради изтърпяването му от 27.10.2008 г. до 27.10.2009 г. На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към наложеното общо най-тежко наказание и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, наложено по НОХД № 3542/2008 г. на БРС, като е приспаднал изцяло това наказание, поради изтърпяването му за времето от 12.10.2007 г. до 12.10.2010 г.

3. По НОХД № 582/2017 г. по описа на Районен съд –гр. Царево, по НОХД № 4934/2017 г., по НОХД № 5729/2017 г. и по НОХД № 5351/2019 г., последните три по описа на Районен съд – гр. Бургас е определил общо наказание, като е наложил най-тежкото от тях, а именно десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с два месеца и е определил осъдения М. да изтърпи наказанието от една година, при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изцяло определеното общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от една година, поради изтърпяването му от 04.02.2018 г. де 15.10.2018 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, ал. 4 от НК, Районен съд, гр. Бургас е привел в изпълнение наказанието от седем месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения по НОХД № 100/2017 г., като е определил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изцяло приведеното в изпълнение наказание от седем месеца лишаване от свобода, поради изтърпяването му.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото определение, касаещо групиране на наказанията в първа група, в частта му относно определения първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца, като се иска неговата замяна в „общ“.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. Кацарски от БАК поддържа жалбата и искането, формулирано в същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира въззивната жалба за неоснователна, поради което предлага съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на С.М.М., ЕГН ********** с различни влезли в сила съдебни актове, а именно:

1 С определение от 04.06.2008 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1456/2008 г. по описа на Районен съд - Бургас, за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 03.01.2007 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението за срок от три години. Определението е влязло в сила на 04.06.2008 г.

2. С определение от 17.10.2008 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 2888/2008 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 18.07.2008 г., му е наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото – в размер на 100 часа годишно за срок от една година. Определението е влязло в сила на 17.10.2008 г.

3. С определение от 13.01.2008 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 3542/2008 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 27.08.2008 г., му е наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото – в размер на 200 часа годишно за срок от една година. На основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от три години, като е приспаднато времето от изземване на книжката, считано от 12.10.2007 г. Определението е влязло в сила на 13.01.2009 г.

4. С определение от 02.11.2009 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 3328/2009 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 21.06.2008 г., му е наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, чрез явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото – в размер на 150 часа годишно за срок от една година. Определението е влязло в сила на 02.11.2009 г.

5. С определение от 24.11.2009 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 3883/2009 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 30.05.2008 г., му е наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, с периодичност на явяване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; безвъзмезден труд в полза на обществото – в размер на 200 часа годишно за срок от три поредни години. Определението е влязло в сила на 24.11.2009 г.

6. С определение № 30 от 25.01.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 100/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено на 16.10.2016 г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, извършено на 16.10.2016 г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението му за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Определението е влязло в сила на 25.01.2017 г.

7. С определение от 29.07.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 582/2017 г. по описа на Районен съд – Царево, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, извършено на 27.07.2017 г., му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, като е определен общ режим за изтърпяване на наказанието. Определението е влязло в сила на 29.07.2017 г.

8. С определение от 22.11.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 4934/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено на 09.12.2016 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено 09.12.2016 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, като е определен общ режим за изтърпяване на общото наказание. Определението е влязло в сила на 22.11.2017 г.

9. С определение от 23.01.2018 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 5729/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, за продължавано престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 06.06.2017 г. до 07.06.2017 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на 23.01.2018 г.

10. С определение от 26.02.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 5351/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 09.04.2010 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 26.02.2020 г.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на С.М., правилно първоинстанционният съд е приел, че присъдите се намират помежду си в състояние на реална съвкупност, поради което и се налага в случая да се формират групи, в които да се определи общо наказание лишаване от свобода или пробация, което да е най-благоприятно за осъдения. Действително вариантът на групиране на наказанията на М., предложен от Районна прокуратура – Бургас и възприет от Районен съд - Бургас се явява най-благоприятен за дееца. Ето защо и въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е групирал наказанията, поради което и в съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложил едно общо наказание измежду наказанията, наложени му, както следва:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието по НОХД № 5351/2019 г. на Районен съд – Бургас е за извършено умишлено престъпление от общ характер и същото е извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено по НОХД № 1456/2008 г. на Районен съд – Бургас. Обосновано БРС на основание чл. 68, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, ал. 4 от НК е привел в изпълнение така определеното общо най-тежко наказание, като е постановил изтърпяването му ефективно.

При определяне първоначалния режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на осъдения М. и на неговия защитник срещу определения първоначален режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, доколкото са налице законоустановените предпоставки за това и то е съобразено с реализиране на целите на наказанието. В случая, освен посоченото от първоинстанционния съд основание за определяне на първоначален „строг“ режим, е налице и друго основание, а именно по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Видно от приложените по делото доказателства (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 8 от дело БРС), осъденият М. е търпял общо наказание в размер на една година по ЧНД № 408/2018 г. на БРС (НОХД № 582/2017 г. на ЦРС, НОХД № 4934/2017 г. на БРС и НОХД № 5729/2017 г. на БРС), като е освободен от Затвора Бургас на 15.10.2018 г. по изтърпяване, поради което и настоящият въззивен състав приема, че от последното изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, не са изминали 5 години.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК изцяло определеното общо най-тежко наказание пробация, поради изтърпяването му от 27.10.2008 г. до 27.10.2009 г.

Обосновано Районен съд – Бургас на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към наложеното общо най-тежко наказание и наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години, наложено на М. по НОХД № 3542/2008 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и същото е приспаднато изцяло, поради изтърпяването му за времето от 12.10.2007 г. до 12.10.2010 г.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната трета група, са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание. С.М. е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления основно против собствеността (кражби), като предходните осъждания не са оказали необходимия превъзпитателен ефект и при осъдения са налице трайно установени престъпни навици и упоритост. Въззивният съд счита, че в случая е налице висока обществена опасност както на съвкупността от престъпленията, така и на личността на осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от М. към извършване на престъпления против собствеността, както и явно неуважение към обществото и незачитане установения в страната правов ред. Показателен за този извод е фактът, че трите от деянията по НОХД № 582/2017 г. по описа на ЦРС, НОХД № 4934/2017 г. и НОХД № 5729/2017 г., последните две по описа на БРС, са извършени в изпитателния срок и няколко месеца след влизане в сила на присъда по НОХД № 100/2017 г. по описа на БРС. При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от десет месеца, правилно е било увеличено на основание чл. 24 от НК с два месеца. Така определеният размер на наказанието съответства на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от една година, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Правилно първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изцяло определеното общо най-тежко увеличено наказание, поради изтърпяването му от 04.02.2018 г. до 15.10.2018 г. (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 8 от дело БРС).

С оглед на обстоятелството, че престъпната деятелност на осъдения М. по НОХД № 582/2017 г. по описа на Районен съд – Царево и НОХД № 5729/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас са за извършени умишлени престъпления от общ характер, като същите са извършени в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 100/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, правилно първоинстанционният съд на основание чл. 68, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, ал. 4 от НК е привел в изпълнение наказанието от седем месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения по посоченото дело.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Правилно БРС на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изцяло приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца, наложено на М. по НОХД № 100/2017 г. по описа на БРС, поради изтърпяването му от 28.07.2017 г. до 04.02.2018 г. (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 8 от дело БРС).

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 993/01.07.2020г., постановено по ЧНД № 2097/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	260009
Дата:	14 август 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия:	Георги Димов Пепеляшев

Дело:	20202100600801
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юли 2020 г.

Решение по дело №801/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта